Р Е
Ш Е Н
И Е №62
гр.Пловдив,14.01.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско отделение,І гр.с.,в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№246 по описа за 2018г. , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба ,подадена от К.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***
,против Върховен касационен съд ,с адрес- гр. София ,бул.“Витоша“ №2.
Изложени са в исковата молба и
уточняващите молби към нея обстоятелства, че през 2010г. ищецът е подал пред
СГС искова молба срещу „Първа инвестиционна банка” АД ,с която предявил против дружеството иск с
правно основание чл.49 ЗЗД –за осъждането на последното да му заплати сума в размер
на 3 340 000 лв., представля-ваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. С решение № 8057/ 02.12. 2013г. по образуваното гр.д.
№8930/2010г. съдът отхвърлил предявения иск, като недоказан и неоснователен.
Против решението ищецът подал въззивна жалба ,по повод на която било образувано
в.гр.д.№142/2014г. по описа на АС- Велико Търново. С решение №155/13.06.2014г.
,постановено по това дело ,съдът потвърдил решението на първостепенния съд.
През 2014г. ищецът подал молба с вх. №130210/06.11.2014г. с искане за отмяна на
влязлото в сила решение на ВТАС ,поради наличието на нови писмени доказателства
,които имат съществено значение за делото, като представил удостоверение от ***
на *** от 07.10.2014г., съставляващо справка за ***. С решение
№317/16.01.2018г. на *** на ВКС, постановено по гр.д. №2800/2017г.,молбата за
отмяна била оставена без уважение.
Счетено било от ВКС ,че страната е могла да се снабди, при положена
дължима грижа за добро водене на делото, с посоченото удостоверение ,поради
което това доказателство не може да бъде основание за отмяна при условията на
чл.303 ,ал.1,т.1 от ГПК. Освен това ,касационната инстанция приела,че
представеното доказателство не е от съществено значение за изхода на делото.
Ищецът поддържа ,че *** ,***, постановил последно посоченото решение ,с
неприемането на представените нови доказателства и необсъждането им, не са
приложили точно закона и като не са
отменили въззивното решение са го лишили от положителен резултат. Вследствие на
тези неправомерни действия на *** от ВКС ищецът твърди ,че е претърпял
имуществени вреди на стойност 3 340 000 лв. ,представляващи ползата ,от
която е бил лишен т.е. неправомерно е била осуетена възможността му да осъди ***
за същата сума. Ето защо счита ,че следва да се ангажира отговорността на
ответника- ВКС , който е отговорен за действията на своите *** -посочените
трима *** –С. Ц. ,А. Б. и Б. Ц. , които са засегнали правната му сфера , като
са го лишили от възможността да получи обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от ***.
Освен горепосочените имуществени
вреди ,ищецът твърди ,че е претърпял неимуществени такива /оценени в размер на
5 000 000лв./ ,изразяващи се в увредено достойнство ;принуда да
изпита унижения ,стрес ,чувство на накърнен морал и паническо вътрешно
безпокойство от обстоятелството, че не е получил справедливост от съда ,че е
изгубил доверието си в него ,като блюстител на закона, с оглед на
неправомерните действия и поведение на *** относно точното прилагане но закона,
чийто резултат са постановените съдебни актове- определение №298/11.05. 2012г.
,постановено по ч.т.д. №293/2012 на ВКС,***, *** ,с което е спряно изпълнението
на въззивно решение №425/ 19.03.2012г. по гр.д.№ 2238/2011г. на АС-София ,*** ,***
състав, в осъдителната част ; определение № 357 от 24.11.2014г. по т.д.№
3867/2013г. на ВКС,**, *** ,с което се оставя без уважение молбата на настоящия
ищец за превеждане на сумата по обезпечението в полза на трето лице; решение
№317/16.01.2018г. на *** на ВКС по гр.д. №2800/2017г., с което се оставя без
уважение молбата на ищеца за отмяна на решение №155/13.06.2014г. , постановено
по в.гр.д.№142/2014г. на ВТАС и потвърденото с него решение №8057/ 02.12.2013г.
по гр.д.№8930/2010г. на СГС. В проведеното на 13.12.2018г. съдебно заседание е
уточнено от назначения процесуален представител на ищеца- *** Р., че не се
поддържат първоначалните твърдения за произтекли вреди от съдебни актове
,постановени по дела ,които не са приключили
/ч.т.д.№293/2012г. и т.д.№3867/2013г., съгласно писма на ВКС ,постъпили
в съда на 13.11.2018г./ ,като претенцията за обезщетяване на търпени
неимуществени вреди се свързва единствено с неблагоприятния за ищеца резултат
от решението на ВКС по гр.д. №2800/2017г.
Предвид изложените факти и
обстоятелства в исковата молба и уточненията към нея ,се иска от съда да
постанови решение за осъждането на ответника- Върховен касационен съд да
заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 3 340 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от 16.01.2018г. до окончателното й изплащане ;както
и сума в размер на 5 000 000лв. -обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на противоправните действия на *** на ответника ,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до изплащането й.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника –ВКС
,чрез процесуалния представител –*** С. ,е постъпил отговор на исковата молба, в който е изразено становище за
недопустимост на предявените искове .При условията на евентуалност ответникът счита исковете
за неоснователни и недоказани, а претендираните парични обезщетения- за
изключително завишени и несъответстващи на икономическия стан-дарт в страната и
на съдебната практика. Заявено е от ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност , намира следното:
Възраженията на ответника, касаещи
допустимостта на предявените искове ,са обсъдени в определението на съда
,постановено по реда на чл.140 вр. с чл.146 от ГПК в закрито заседание на
29.10.2018г., и са счетени за неоснователни, поради което не се коментират в
настоящото решение . Доколкото е прието, че не са налице предпоставки за
прекратяване производството по делото, то следва да се пристъпи към изследване на установените факти и разглеждане спора по същество.
Установява
се приложеното към настоящото дело гр.д. №8930/2010г. на СГС ,че същото е
образувано по искова молба на К.И.Б. против „Първа инвестиционна банка“ АД ,с
която е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, като се претендира
осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 3 340 000 лв. вследствие поведение на представляващи
ответника ,изразило се в подаване на молба до *** с искане за налагане на
принудителна административна мярка по чл.76,т.3 от ЗБДС –забрана за напускане
на пределите на страната и отнемане на издадения паспорт. С решение
№8057/02.12.2013г. съдът е отхвърлил предявения иск ,като неоснователен и
недоказан, като е счел ,че в случая не е осъществен деликт от лице, на което
ответната банка е възложила работа т.е. липсва една от кумулативните
предпоставки по чл.49,ал.1 от ЗЗД за търсене на отговорност от възложителя.
Това решение е било обжалвано от ищеца с оплаквания за необоснованост и
противоречие с материалния закон ,по повод на което е образувано
в.гр.д.№142/2014г. на Апелативен съд-Велико Търново. С решение №155/ 13.06.2014г.
,постановено в.гр.д.№142/2014г. ,решението на първоинстанционния съд е
потвърдено. На 06.11.2014г. настоящият ищец е подал пред ВКС молба с
вх.№130210, съдържаща искане за отмяна ,на основание чл.303,ал.1,т.1 от ГПК, на
влязлото в сила решение на АС-Велико Търново и потвърденото с него решение на
СГС по гр.д. №8930/2010г. Същият е поддържал ,че са налице нови писмени
доказателства от съществено значение за делото ,с които не е могъл да се снабди
своевременно-удостоверение от *** на *** №114092/07.10.2014г. , съставляващо
справка за кредитополучател ЕТ “К.- Фрукт- К.Б.“; решение от 19.03.2012г. по
гр.д. №2238/2011г. на САС и определение №539/ 15.09. 2014г. по т.д. №3867/2013г.
на ВКС. С решение №317/16.01.2018г. ,постановено по гр.д. №2800/2017г. ,ВКС ,***:
***: С. Ц. и ***-А. Б. и Б. Ц., е оставил без уважение молбата на К.Б. за
отмяна на посоченото решение на АС-Велико Търново. Прието е от съда, че с
представеното доказателство- удостоверение от *** на *** №114092/ 07.10.2014г. страната е могла да се снабди, при положена
дължима грижа за добро водене на делото, поради което същото не може да бъде
основание за отмяна при условията на чл.303 ,ал.1,т.1 от ГПК. Освен това е
счетено ,че доказателството не е и от съществено значение за изхода на делото,
тъй като обстоятелството дали молителят действително е имал непогасени
задължения към налагане на принудителната административна мярка е без отношение
към извода ,че преценката за налагането на ограничителната мярка принадлежи изцяло
на постановилия я орган. В мотивите на решението на ВКС е посочено още ,че
представените с молбата на К.Б. съдебни актове по гр.д.№2238/2011г. на САС
и т.д. №3867/ 2013г. на ВКС не
съставляват ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК ,а и нямат
отношение към атакуваното решение.
Представени са по делото от ищеца писмени доказателства- определение
№298/11.05.2012г., постановено по ч.т.д. №293/2012 на ВКС, ***, *** ,с което е
спряно изпълнението на въззивно решение №425/19.03.2012г. по гр.д. № 2238/ 2011г. на АС-София ,*** , ***, в
осъдителната част; определение №357/ 24.11. 2014г. на ВКС ,***, постановено по
т.д.№ 3867/2013г. ,с което е оставена без уважение молбата на К.Б. да бъде
преведена по банковата сметка на трето лице сума в размер на 11 140,18лв.
,внесена като обезпечение за спряното по реда на чл.282,ал.2 ГПК с определение
№298/ 11.05.2012г. на ВКС по ч.т.д.№293/2012г. на ВКС изпълнение на въззивно
решение по гр.д. №2238/2011г. на САС; цитираната в реше-нието на ВКС по гр.д. №2800/2017г. справка за кредитополучател
№114092/ 07.10. 2014г., издадена от ***, *** ,както и писма от *** , адресирани
до К.Б. .
В съдебно заседание на 13.12.2018г. са представени от назначения процесуален
представител на ищеца още- депозирана на 11.10.2018г. пред СГС искова молба от К.Б.
,жалба за определяне на срок при бавност с вх. №146797/ 03.11.2017г. и
предложение до *** на Р България ,които нямат отношение към настоящия спор и затова
,съдът не ги коментира.
При
така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства ,съдът намира предявените
искове за неоснователни, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа.
Възникването на отговорността по чл.49 ЗЗД се обуславя от
установяването на следните предпоставки :да са причинени вреди ,вредите да са причинени от лице ,на което
отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа, и вредите да са причинени при
или по повод изпълнението на възложената работа. Тази отговорност е гаранционно-обезпечителна и е за чуждо противоправно и
виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия.
В случая се твърди в исковата
молба, че увреждането на ищеца е в
резултат на незаконосъобразен съдебен акт –решение №317/16.01.2018г. по гр.д. №2800/2017г. , постановено от състав на ВКС, включващ *** С. Ц. ,А. Б. и Б. Ц..
Действително, по настоящото дело се установи,
че с горното решение на ВКС, постановено
в развилото се производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение,
инициирано от ищеца Б. ,е оставена без уважение молбата на последния за отмяна
на решение на АС-Велико Търново по в.гр.д.№142/2014г. и потвърденото с него решение №8057/02.12.2013г. по гр.д.№8930/2010г. на
СГС. Не са ангажирани обаче каквито и да е доказателства ,въз основа на които
да се приеме, че са извършени действия от страна на посочените ***, които могат
да се определят като противоправно виновно поведение, а това
е достатъчно за обосноваване на извод за неоснователност на предявените искове.
Доколкото отговорността по чл.49 ЗЗД е
обективна и функционално зависима от отговорността ,която носи съответното
длъжностно лице за вредите ,причинени при изпълнение на служебните му функции,
и след като в случая се установи, че ***, постановили решение №317/ 16.01.2018г. по гр.д. №2800/ 2017г., не следва носят отговорност за вреди по чл.45 ЗЗД
, то и ответникът ,в качеството му на възложител на работата, не може да
отговаря по реда на чл.49 ЗЗД за претърпени от ищеца вреди.
Наред с изложеното, следва да се отбележи, че
съгласно чл.132,ал.1 от Конституцията на РБ, при осъществяване на съдебната
власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове,
освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, като в тази
насока нито са наведени твърдения от ищеца, нито са ангажирани доказателства.
Съдът счита, че в конкретния случай не са налице и
останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Не се доказа по
делото ищецът да е търпял описаните неимуществени вреди -засягане на
достойнството му, изпитване на унижения ,стрес ,чувство на накърнен морал и паническо вътрешно
безпокойство в резултат на соченото противоправно деяние на магистратите
,постановили решението по гр.д.№2800/2017г. Няма събрани доказателства в подкрепа
на твърденията за негативни психически и емоционални изживявания ,провокирани
от процесния съдебен акт, и затова следва да се
приеме ,че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за репариране на посочените от ищеца
неимуществени вреди.
Неоснователен се явява и искът за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната полза,
съизмерима с обезщетението за вреди ,което ищецът би получил ,ако беше уважена
претенцията му срещу „ПИБ”АД. Както се отбеляза
по-горе, в случая не се установява противоправно поведение на ***, постановили решението от 16.01.2018г. по гр.д.
№2800/2017г. Освен това ,не се доказва ищецът да е претърпял имуществени вреди
в посочения размер, нито претендираните от него вреди да са пряк и
непосредствен резултат именно от процесния съдебен акт.
С оглед изложеното ,съдът приема,
че не са доказани предпоставките по чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника ,поради което предявените искове за обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди подлежат на отхвърляне, като неоснователни и
недоказани.
Предвид изхода на правния спор и
на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК , ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника *** възнаграж-дение в
размер на 300лв. ,определено по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25, ал.1
от Наредба за заплащане на правна помощ.
По изложените съображения ,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователни, предявените от К.И.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** ,против Върховен касационен съд ,с адрес- гр.
София ,бул.“Витоша“ №2, искове за заплащане на следните суми: сума в размер на 3 340
000 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропусната
полза ,вследствие лишаването на ищеца от възможността да получи обезщетение за
неимуществени вреди от „ПИБ”АД за същата сума ,които вреди са
резултат от неправомерно поведение на *** , формиращи ***, *** решение №317/16.01.2018г.
по гр.д. №2800/ 2017г. на ВКС ,с което се оставя без уважение молбата на К.Б. за
отмяна на решение №155/13.06.2014г.,постановено по в.гр.д. №142/2014г. на АС-Велико
Търново, и потвърденото с него решение №8057/02.12.2013г. по гр.д.№8930/2010г.
на СГС ,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2018г. до
окончателното й изплащане ; както и на сума в размер на 5 000 000 лв. ,представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в увредено
достойнство, принуда да изпита унижения ,стрес ,чувство на накърнен морал и
паническо вътрешно безпокойство от обстоятелството, че не е получил
справедливост от съда ,че е изгубил доверието си в него ,като блюстител на
закона, с оглед на неправомерните действия и поведение на съдиите относно
точното прилагане на закона, чийто резултат е постановения съдебен акт -решение
№317/16.01.2018г. на *** на ВКС по гр.д. №2800/2017г., с което се оставя без
уважение молбата на ищеца за отмяна на решение №155/13.06.2014г. , постановено
по в.гр.д.№142/2014г. на ВТАС, и потвърденото с него решение №8057/
02.12.2013г. по гр.д.№8930/2010г. на СГС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /30.01. 2018г./
до изплащането й.
ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** ,да заплати на Върховен касационен съд на Република България ,с
адрес- гр. София ,бул.“Витоша“ №2, сума в размер на 300 /триста/ лв.-***
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: