РЕШЕНИЕ

 

 

№ 182

 

гр. Пловдив,  25.01.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                   

при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 1807 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията .

Образувано е по жалба на Т.И.Б., ЕГН **********,***, чрез адвокат В.С., срещу Заповед № 434/25.04.2018 г., издадена от кмета на община Родопи, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Пристройка към северната част на жилищната сграда“, находящ се в северната част на жилищна сграда , изградена в УПИ VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на с. Първенец, община Родопи, област Пловдив, с административен адрес: с. *****.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Сочи се, че разпоредената за премахване пристройка няма характер на строеж по смисъла на ЗУТ. Възразява се, че нито имотът на оспорващата, нито установеният незаконен строеж са идентифицирани с кадастрален идентификатор. Поддържа се, че пристройката е изпълнена изцяло в притежавания от жалбоподателката недвижим имот и е допустим строеж по смисъла на всяка една законова разпоредба. Същата била изградена от нейния баща много преди смъртта му, който починал през 2011г. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът – кмет на община Родопи, чрез процесуалния си представител адвоката Н. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че за процесния обект не са налице предпоставките за търпимост, тъй като не отговаря на изискванията за разположение спрямо регулационните линии. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни, след преценка на събраните по делото доказателства,намери за установено следното:

За допустимостта:

Оспорената заповед е обжалвана в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

По същество:

Между страните няма спор относно факта на извършване на наредения за премахване строеж от наследодател на жалбоподателкат *****, както и относно факта на притежаване от жалбоподателката на идеална част от правото на собственост върху УПИ VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на с.Първенец.

Правилно е определен адресатът на обжалвания административен акт, съответно на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК.

Собствения на жалбоподателката УПИ представлява поземлен имот с идентификатор 59032.501.102**. Видно от скица № 30660/02.10.2013 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив, по Кадастралната карта на с. Първенец, одобрена със Заповед № РД-18-86/10.12.2007г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в имота, съответстващ по предходен план  на  имот № 774, кв. 77, парцел VIII, е нанесена жилищна сграда с идентификатор  59032.501.1025.1 и застроена площ 58 кв.м., брой етажи 1.

В кадастралния регистър като собственици на имота са вписани: ***** на 7/12 и.ч., площ от 560 кв.м. по силата на н.а. №   3, том XCI, рег.26295, дело 20823 от 26.09.2006г.; Т.И.Б. и Х.С.Б.без данни за идеални части по силата на н.а. № 197, том 13, рег. 7663, дело 4950 от 03.11.1983г. и н.а. № 162, том 7, рег. 4836, дело 2637 от 06.06.1983г.

В съставения на 20.04.2017 г. от длъжностни лица в служба „Контрол по строителството“ при община Родопи констативен акт по чл.225а,ал.2 от ЗУТ е отразено извършването на проверка на строеж: „Пристройка към северната част на жилищната сграда“, намираща се в с. *****, южно от УПИ VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на с. Първенец, община Родопи, одобрен със заповед № 167/1969г. Констатирано е, че строежът е извършен от ***** и е собственост на Т.И.Б., за който не са представени одобрен проект и разрешение за строеж. Строителството е описано като: изградена пристройка към северната част на жилищна сграда в УПИ VIII – 774, кв. 77, с дължина 5 м и ширина 2,30м., с височина до стрехата 1,80м.; покривът е с дървена конструкция, едноскатен, с наклон на север, покрит с керемиди. Изготвена е и графична част, от която е видно разположението на констатираното незаконно строителство и неговият обем.

Проверяващите са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл.137 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за премахване на незаконното строителство.

Актът е връчен на Т.И.Б. на 18.05.2018г., срещу подпис, като е отбелязала, че има особено мнение. В същото, изложено на гърба на няколкото констативни акта по отношение и на останалите постройки в имота, е отбелязано,че пристройките са правени преди двайсет години от покойния й баща.

Въз основа на констативния акт е издадена и оспорваната заповед, в която е прието,че нареденият за премахване незаконен строеж е V-та категория и е изпълнен  без строителни книжа и разрешение за строеж. По отношение на търпимостта е посочено,че строежът не може да се характеризира като търпим, тъй като е извършен в нарушение на дейсващите в момента ПУП и в несъответствие и с нормите на ЗТСУ. От страна на административния орган не е изследван момента на извършване на строежа

Всъщност, относно момента на изграждане на строежа, в контекста на възможен статут на търпимост, доказателства не бяха представени. В първото съдебно заседание беше представена нотариално заверена декларация, която съдът неправилно не е приел, предвид разпоредбата на §127,ал.9 от ЗУТ.  В същото съдебно заседание е направено искане за допускане до разпит на двама свидетели, с оглед момента на извършване на строежа. По това искане съдът е пропуснал да се произнесе,но не го е и отказал. До приключване на съдебното дирене от страна на жалбоподателката не са последвали никакви процесуални действия във връзка със събирането на така поисканите доказателства, въпреки изрично дадените указания за разпределение на доказателствената тежест. Поради това съдът приема,че допуснатото процесуално нарушение не е основание за отмяна на хода по същество,доколкото то е съпроводено и с процесуално бездействие на жалбоподателката,а и от установените факти и обстоятелства,които ще се изложат по-долу, става ясно,че евентуално поисканите и несъбрани гласни доказателствени средства няма да доведат до различен изход на спора, защото според съда в случая моментът на изграждане на строежа е без значение.

Преди това следва да се отбележи,с оглед на възражението,че изобщо не е налице строеж по смисъла на ЗУТ, че описаното в оспорваната заповед и установено в хода на съдебното производство сочи на извода,че строеж е налице.

Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда (в този смисъл Решение №9**1 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2010 г.).

От допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза с вещо лице инж. Я.Р., чието заключение съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, разпоредената за премахване пристройка е с предназначение лятна кухня, която се явява второстепенна постройка за лятна кухня в имот с ниско жилищно застрояване,т.е. е допълващо застрояване по смисъла на чл.46,ал.1 от ЗУТ. Тук се прави възражение от ответната страна,че се касае за лека постройка по смисъла на чл.41,ал.1 от ЗУТ, но не и за такава от вида на тези по чл.46 ио чл.44.  Чл.41 от ЗУТ е обща разпоредба относно допълващото застрояване и се съотнася и към категорията постройки по чл.46 и към тези по чл.44 от ЗУТ, като действително е възможно допълващо застрояване, което да не попада във вида на постройките по чл.44 и чл.46. Така или иначе, независимо от това дали попада в категорията на постройките по чл.46 от ЗУТ, несъмнено е,че се касае за строеж. След като е строеж, то за изграждането й е необходимо разрешение,каквото несъмнено не е издавано. Предвид установения вид на строежа не е необходим одобрен инвестиционен проект,съгласно разпоредбата на чл.147 от ЗУТ, но не попада и в никоя от хипотезите на чл.151 от ЗУТ така, щото да се приеме,че изобщо не е било необходимо разрешаване на строителството. Става въпрос за постройка с височина до 2,50м. над прилежащия терен,като най-високата част на покрива е 2,60м. от терена,т.е. до 3м.,а най-ниската е 1,70м., разположена свързано със съществуващото жилищно застрояване, изцяло в имота на жалбоподателката, с едностранен покрив в посока от жилищната сграда на север. Конструкцията е дървена с дървени колони, покритие от керемиди и изпълнени с тухлена зидария две оградни стени и други две с дървени скари. Монтирана е дограма и врати. Описания вид на постройката касае строеж, който е шеста категория,а не както е прието в оспорваната заповед пета категория, тъй като размерите и вида на пристройката попадат изцяло в хипотезата на чл.46,ал.2 от ЗУТ.

В случая категорията на строежа-пета или шеста, не води до промяна в компетентността на органа,издал оспорваната заповед, нито до промяна в предпоставките за разрешаване на строителството, респ.за търпимост на същото.

Каза се, разрешение за строеж на процесната постройка не е издавано, затова и  правилно процесният строеж, след като несъмнено се установява,че става въпрос за строеж,а не за нещо,което не е строеж, е установен като незаконно строителство. След като е незаконен, за да не подлежи на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от  ПР на ЗУТ.

Независимо от времето на извършване на строителството, неизменно условие във всички възможни хипотези на търпимост е строежът да е допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен или по действащите разпоредби. Това условие в случая е налице, доколкото независимо от момента на извършване на строежа, действащ във времето е един и същи ПУП - ЗРП за процесния имот, одобрен със Заповед № 167/03.12.1969г. Тоест, от 1969г. до настоящия момент предвижданията са едни и същи. Установява се от заключението на вещото лице, че в застроителния план за имота е предвидено основно застрояване и не е предвидено допълващо такова. Макар да не е предвидено по плана допълващо застрояване, то е допустимо по закон именно с оглед на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗУТ, на която се позовава във възраженията си ответния административен орган. Съобразно цитираната разпоредба и да не е предвидено с действащия подробен устройствен план, допълващо застрояване се допуска с виза по чл. 140 ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване. В случая пристройката, като допълващо застрояване е допряна до жилищната сграда като сграда на основно застрояване, поради което местонахождението й е съобразено с предвидените в закона предпоставки. Пристройката е в съотвествие с действащия застроителен план, допустима е по правилата и нормативите на ЗУТ и в този смисъл е търпим строеж във всяка една от възможните хипотези на търпимост.

Единственото условие, което не е изпълнено, предвид неустановения момент на изграждане на строежа, е изискването за деклариране на строежа, в случай,че се приложат хипотезите на  ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ за периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., според които, за да не подлежи на премахване, строежът следва да е деклариран от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г., съответно, ако е започнат след 30 юни 1998 г., но неузаконен до обнародването на този закон, в 6-месечен срок от обнародването. Това обстоятелство на деклариране на строежа не се установява.

От приложената по делото кореспонденция има данни за заявено съществуване на пристройката едва през 2013г.,отразена в приложеното геодезическо заснемане във връзка със спор за подпорна стена в имота и в писмо на жалбоподателката до общинската администрация от 2014г./лист 80/

В допълнение, установява се,че в  кадастралната основа на плана е отразена една съществуваща сграда в имота, едноетажна жилищна със сигнатура "пМЖ", югоизточният ъгъл на която е разположен видимо почти на южната имотна граница на имот № 774. Кадастрална карта на с. Първенец е одобрена със Заповед №РД-18-86/10.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК. Тоест и към 2007г. няма дани за отразяване на пристройката.

Изводът, който се налага е,че е налице незаконен строеж, който е допустим по действащите правила и норми, но подлежи на премахване, поради това, че не е деклариран пред одобряващите органи в съответните срокове.

И тук съдът намира,че следва да се направи преценка доколко,при издаването на оспорвания административен акт органът е спазил заложения в чл.6 от АПК принцип за съразмерност. Видно от приложената административна преписка е,че става въпрос за дългогодишен спор между собственици на съседни имоти касаещ подпорна стена. В опита си да разреши този спор администрацията е наредила премахването на няколко незаконни строежа в имота на жалбоподателката, във връзка с което са образувани други административни дела № 1808/18г., № 1754/18г., № 1806/18г. Конкретната пристройка нито се намира на границата със съседен имот, нито засяга улична регулация,приложена или не, нито е долепена до сграда в съседен имот, нито има нещо общо с въпросната подпорна стена. Установи се и, че е допустим строеж по действащите правила и норми, който обаче не е бил надлежно деклариран. Следователно, с премахването й няма да се постигне някакъв оправдан резултат или да се защити обществен интерес,за какъвто именно са създадени нормите,уреждащи контрола по устройство на територията. Тоест, административният акт и неговото изпълнение ще доведе до засягане на права на жалбоподателката в по-голяма степен от необходимото за целта,за която е издаден. Именно тази преценка не е направена от администрацията при издаването на спорната заповед.

Горното налага извод,че с оспорената заповед не се постига оправдана от закона цел, поради което същата следва да се отмени.

За разноските:

Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените разноски в размер на 710лв.- 10лв. държавна такса, 500лв. адвокатско възнаграждение според представения договор и 200лв. депозит за вещо лице.

Водим от горното, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ОТМЕНЯ по оспорване на Т.И.Б., ЕГН **********,***, Заповед № 434/25.04.2018 г. на кмета на община Родопи, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Пристройка към северната част на жилищната сграда“, находящ се в северната част на жилищна сграда , изградена в УПИ VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на с. Първенец, община Родопи, област Пловдив, с административен адрес: с. *****.

ОСЪЖДА Община Родопи да заплати на Т.И.Б., ЕГН **********,***, сумата от 710 лв. /седемстотин и десет лева/ разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /п/

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ