Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 538
27.07.2022 г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Николай Трендафилов
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №624 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона
за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на С.Ш.О., гражданин на * (с настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец – гр.Харманли, ж.к.Дружба №23), с посочен по делото съдебен адрес, срещу Решение №5454/06.06.2022 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Оспорващият твърди, че обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си на произход били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на оспорващия. Оспорващият изложил добросъвестно пред административния орган причините, поради които напуснал *, и те били правилно възприети. Административният орган се позовал на справка вх.№МД-17/12.01.2022 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ, в която се съдържала обща информация за състоянието на сигурността в *. Решаващият орган, след като анализирал информацията в посочената справка, преценил правилно, че спрямо чужденеца са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Турция била трета сигурна държава за оспорващия. Приел също, че оспорващият можело да бъде върнат в *, без да обсъди доводи защо счита това за възможно. Сочи се, че * не отговаряла на изискванията, визирани в определението по §1, т.9, б.„б“, б.„г“ и б.„д“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, а именно: липсвали данни чужденецът да е защитен от връщане на територията на *, че има възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Не били налице и достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на *. Видно от мотивите на обжалвания акт, решаващият орган приемал, че * била страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статут на бежанците от 1967 г. към същата. Сочи се, че съгласно §1, т.9, б.„г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, за да се приеме, че спрямо чужденеца * е трета сигурна държава, то в * следвало да съществува възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Това всъщност било невъзможно, поради факта, че * била страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и протокола за статут на бежанците от 1967 г. към същата, но с географско ограничение при присъединяването си. Принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) се прилагал както към връщания в държавата на произход, така и до връщания в друга държава, където бежанецът можело да бъде изложен на преследване. Всички държави-членки на ЕС и на Съвета на Европа били страна по Женевската конвенция от 1951 г., но * прилагала Конвенцията само по отношение на бежанците от Европа. Решаващият орган възприел правилно факта, че в * сирийците получават непълен достъп до пазара на труда, до социални и медицински услуги. Поради това оспорващият счита, че * формално отговаряла на изискването, визирано в §1, т.9, б.„г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, но фактически той не можел да упражни тези си права, поради политиката на тази държава към сирийските бежанци. Принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) бил основополагащ относно закрилата на бежанците. Турция не отговаряла реално и на друго изискване, визирано в §1, т.9, б.„б“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“. Коментира се информация на доклад на неправителствената организация Амнести интернешънъл, като се сочи, че същата съвпадала с текста на приетата през 2021 година Резолюция на Европейския парламент относно конфликта в * – 10 години след въстанието (2021/2576(RSP)). Сочи се, че от изложеното можел да се направи обоснования извод, че спрямо сирийските бежанци в *, и в частност оспорващия, не съществувала защита от принудително връщане на територията на *. Твърди се, че при анализа на ситуацията в * административният орган подходил напълно формално. В практиката си ЕСПЧ многократно обръщал внимание върху предвидимите последици от принудителното извеждане на лицето в предложената държава на връщане – в случая *. Съдът разглеждал личните обстоятелства на лицето, както и общите условия в съответната държава, например дали има обща ситуация на ширещо се насилие, или въоръжен конфликт и дали има нарушаване на правата на човека. По делото S. S. срещу Нидерландия ЕСПЧ установявал, че решаващо значение според ЕСПЧ имало обстоятелството дали жалбоподателят може да получи в тази държава защита срещу бъдещи и компенсация за предишни действия, извършени срещу него. В обжалваното решение липсвали каквито и да е доводи, че Турция би приела оспорващия обратно и би му предоставила каквато и да е форма на защита.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба, подадена чрез СДВНЧ – София към Дирекция „Миграция“ – МВР, с УРИ 105400-3140/27.09.2021 г. (с имена Самир О.) и молба, подадена чрез РПЦ – гр.Харманли към ДАБ под вх.№3116/06.10.2021 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-18879/06.10.2021 г., С.О.Ш., гражданин на *, е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-18879/06.10.2021 г. като С. (собствено име) Ш. (бащино име) О. (фамилно име), гражданин на *, роден на *** г. в *, *, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, *, без професия, с основно образование, *, без документи за самоличност, други документи – 1 бр.-копие, върнато. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за * на чужденеца и * му деца, всички с местонахождение в *, както и се съдържат данни относно родителите на чужденеца и негови братя.
С Писмо рег.№УП 18879/07.10.2021 г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от С.О.Ш. молба за закрила. В писмо с рег.№М-14474/23.11.2021 г. (рег.№УП 18879/30.11.2021 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
Под рег.№УП 18879/25.01.2022 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю със С.О.Ш., ЛНЧ **********. В хода на интервюто чужденецът заявил, че потвърждава казаното от него по време на регистрация. Имал само * гражданство. Представил по време на регистрация копие на личната си карта. В * притежавал семейна книжка и лична карта. Нямал роднини в страна от Европа. Заявил, че напуснал * нелегално заедно със съпругата си, която била бременна, през 2019 г. за *, ***. Там се родили и * му деца. Престоят му в * бил около две години, но през това време пътувал до * три пъти и след това се връщал обратно в * при тях. Съпругата и децата му имали издадени документи от турската страна, но той нямал. Влязъл в Република България през месец август 2021 г. нелегално, заедно с още петнадесет души. След като преминал на българска територия, бил откаран до гр.София, където сам се предал на полицията. Заявил, че живял в * и оттам напуснал страната си. Заявил, че е *, съпругата му се казвала Г. О.. Сключили граждански брак в * през 2019 г. Тя се намирала в *, заедно с двете му деца, които били родени в *. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава – членка на ЕС. За пръв път подавал молба за закрила в България.
На въпроса при престоя им в * някой карал ли ги да се връщат обратно в * отговорил, че никой не го карал насила да се връща обратно в *. Заявил, че пътувал често до * нелегално, за да види майка си и баща си. Не получавали помощ от турската страна. В * трябвало да имаш три деца, за да получиш помощи. Имали достъп до медицински грижи в *. Съпругата му родила в болница и имали достъп до безплатна медицинска помощ. Плащали им част от лекарствата. Живеели в жилище под наем. Чужденецът работил в завод за производство на брашно. Децата не ходели на детска градина в *. Заявил, че майка му и двамата му братя живеят в *. Баща му починал. Имал основно образование, в * помагал на брат си с каквото можел, а в * работил в завод за производство на брашно. Разказал, че напуснал * през 2019 г. заедно със съпругата си заради войната. Районът, в който живеел, бил много не мирен и неспокоен заради водещите се там сражения. Отпътували за *, *. Установили се в жилище под наем. Там били родени и двете им деца. Останал в * около две години, но през това време пътувал три пъти нелегално до *, за да види родителите си. След това се връщал обратно в *. Решил да напусне *, за да търси по-добро бъдеще за децата си. Заявил, че когато войната в * свърши, би се завърнал обратно там. Посочил, че не би се завърнал в *, защото преценил, че там не му харесва. Подал молба за закрила в Република България, защото била мирна страна, и за да може децата му да имат добро бъдеще. Интервюираният декларирал, че не е бил арестуван или осъждан в *, нито в *, нямал проблеми заради етническата си принадлежност – * в *, нямал проблеми заради изповядваната от него религия – * в * или в *, не бил членувал в политическа партия или организация. Не бил отбил военната си служба, не бил търсен за мобилизация за военна служба. Отрича към него лично да е имало отправена заплаха, или да е било оказвано насилие в * или в *, семейството му също не било заплашвано. Не е имал проблеми с официалните власти в * или в *. От началото на военните действия до напускането си на * не бил подложен на преследване от никоя групировка. Заявил, че военните действия в района, в който живеел в *, се водели между ислямските групировки и кюрдските отряди. В родното му място имало сражения все още. В момента неговото родно място се намирало под контрола на кюрдските отряди.
Изготвено е Становище Рег.№УП-18879/01.02.2022 г. на Интервюиращ орган, че след преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.
С Решение №5454/06.06.2022 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С.О.Ш., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.
На 14.06.2022 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 23.06.2022 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.
Административният акт отговаря и на общите
изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както
фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган
излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда
изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, обстановката в
страната му на произход * и в *. Обективираните в решението фактически
съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и
дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от
административния орган, за да постанови решението, с което се отказва
предоставяне на исканата международна закрила.
Установява се от доказателствата по делото, че в
хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ
– гр.Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен
протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език,
посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са
налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания
в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ
(изм.ДВ бр.89 от 2020 г.), като в случая от
ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за
предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на
органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при
наличие на предпоставките за това.
Видно от данните по преписката, както и от
съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да
пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното
положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях
ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение
на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по
произход *, както и в *, където е живял през последните около две години.
Ето защо съдебният състав намира за неоснователни доводите в насока, че
административният орган не изпълнява задължението си при произнасяне по молбата
за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички
относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на
молителя и с държавата му по произход, което сочи, че няма допуснато съществено
процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени
условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е
необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва
основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е
поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да
бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води
до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде
получена от държавата по произход.
При регистрацията на чужденеца с Регистрационен
лист Рег.№УП-18879/06.10.2021 г. същият е регистриран като сирийски гражданин,
с постоянен адрес *, *, с оглед на което, за държава по произход по
смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ, следва да се приеме *.
В настоящия случай правилно административният
орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява
спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване,
релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени
конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за
опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежността му към определена социална група. Самият заявител
сочи в интервюто, че е напуснал * през
2019 г., поради общата обстановка на несигурност в страната, породена от
водещите се там военни действия. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ,
преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от
действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно
тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма,
действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие,
законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни
действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не
се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че
изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са
правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за
обосновано опасение от преследване. Лицето не твърди в страната си на произход
да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е
било обект на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се
направи извод, че самата принадлежност към етническата група на кюрдите е
достатъчно основание за опасения от преследване. По така изложените
съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния
орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за
прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в
случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция,
или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения
за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУТ.
Административният орган е извършил преценка и
относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут
по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут
се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си
по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като
гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен
конфликт”.
Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и
условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните
стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни
или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини
се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на
предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО,
във връзка с член 2, буква „д” от същата Директива, трябва да се тълкува в
смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността
на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да
представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на
неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си
по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка
вх.№МД-17/12.01.2022 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация
относно обстановката в *, като е достигнал
е до заключение, че ситуацията в * е
динамична и ескалираща, поради което завръщането на жалбоподателя там в
настоящия момент е неподходящо от гледна точна на физическата му безопасност, а
и не може да се очаква същият да се установи в друга част от територията на
държавата си по произход, където да се ползва от ефективна и трайна закрила.
Съдът изцяло споделя извода в проверяваното
решение, че жалбоподателят се явява принуден да остане извън държавата си по произход
*, тъй като със самото си присъствие на територията
на тази държава като гражданско лице е изложен на реална опасност от тежки
посегателства поради насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен
конфликт.
Същевременно административният орган е взел
предвид факта, че в продължение на около две години преди влизането му в
България чужденецът е живял и работил в Турция, и е извършил преценка и на
сигурността на тази страна. Цитирал е подробни извадки от Справка с вх.№МД-619/03.12.2021
г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно актуалното положение в * и е приел, че чужденецът е прекарал две години от
живота си на територията на *, където е
живял съвсем мирно и спокойно, без да съществува риск за сигурността му и тази
на неговото семейство. Взел е предвид, че молителят е нямал конкретни проблеми
в *, където живял около две години, децата му са родени
там, съпругата му също пребивава легално в *, *, където
е имал достъп до пазара на труда и до медицинска помощ. Кандидатът е водил
приличен начин на живот, без страх от нападения, заплахи или преследване. Освен
това административният орган е извършил преценка относно положението на
сирийските бежанци в *, подробно
описано в същата справка, като е обсъдил данните, че „…през месец април 2013 г.
* приема всеобхватен, насърчен от ЕС „Закон за
чужденците и международната закрила“ (LFIP),
който установява специална правна рамка за убежището в * и потвърждава задълженията на * към всички лица, нуждаещи се от международна
закрила, независимо от страната им на произход. Според ВКБООН, европейското
законодателство в областта на убежището и миграцията е ясно видимо в турското
законодателство в областта на убежището благодарение на тази реформа… За бежанците
от * * прилага режим на временна закрила, който
предоставя на бенефициентите право на легален престой, както и известно ниво на
достъп до права и услуги…“. Посочил е, че по информация от интервюто кандидатът
е заявил, че при престоя му в *
никой не го е карал насила да се връща обратно в *. Не е имал проблем с властите в *, никой не го е заплашвал и не му е оказвал
насилие. Имал е работа и достъп до здравни и социални услуги. В конкретния
случай не ставало дума за лице, нуждаещо се от международна закрила. Въз основа
на данните в справката, административният орган е направил преценка, че са
налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на §1, т.9 от ДР на ЗУБ
предпоставки страната, в която е живял жалбоподателят в продължение на последните
около две години, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. Изложени
са и мотиви, че няма никакви основателни причини да се счита, че сирийският
гражданин няма да бъде допуснат отново до територията на * и не би бил защитен от властите, ако поиска
закрила. Прието е, че чужденеца е прекарал последните около две години от
живота си в *, която се приема за трета
сигурна държава за него по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗУБ.
Настоящият съдебен състав намира, че този извод на
административния орган е правилен и съответен на събраните по делото
доказателства. В проведеното с него интервю кандидатът за закрила изрично
посочва като единствена причина да напусне * обстоятелството,
че търси по-добро бъдеще за децата си. Същият сочи, че съпругата и децата му,
които са родени в *, *, имат издадени документи от турската страна, а
той самият е работил в завод за производство на брашно, като живеели в жилище
под наем в *. Посочил е също, че не би се
завърнал в *, защото преценил, че там не
му харесва, т.е. изтъкнатите от него причини за напускане на тази страна са
лични и икономически.
Ето защо правилно в решението е прието, че жалбоподателят
е пребивавал в трета държава, различна от държавата му по произход и същата
представлява за него „трета сигурна държава“ по смисъла на §1, т.9 от ДР на
ЗУБ. Административният орган е извършил преценка на сигурността в тази държава
с оглед данните в изготвената справка, правилно е установил, че на територията ѝ
няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие. При
постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в
чл.75, ал.2 от ЗУТ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички
относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по
произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.
Извършената преценка за липса на основания
жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си в тази страна поради
раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или
политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или
тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в *, се подкрепя напълно и от допълнително представената
по делото актуална Справка с вх.№МД-401/30.06.2022 г. на Дирекция „Международна
дейност“ на ДАБ относно Република Турция. В същата справка се съдържат подробни
данни относно положението на сирийските бежанци в *, включително достъп до убежище, достъп до основни
услуги и принудително връщане. Изложените в справката данни обосновават
правилността на извода на административния орган за изпълнение и на хипотезите,
предвидена в §1, т.9, букви „б“ и .„д“ от ДР на ЗУБ, тъй като са налице
достатъчно основания да се смята, че сирийският гражданин, кюрд по произход, ще
бъде допуснат до територията на приетата за трета сигурна държава и защитен от
връщане до територията на държава, в
която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му.
Налага се извода, че при вземане на своето решение
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да
представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от
порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против
него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.О.Ш., гражданин на *, срещу Решение №5454/06.06.2022 г. на Председателя
на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: