Решение по дело №9660/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5393
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Райна Георгиева Стефанова
Дело: 20201100509660
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 539319.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съдЧЖ-VI-З
На 19.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Райна Г. Стефанова
Членове:Анна В. Ненова Вълканова

Александър Е. Ангелов
като разгледа докладваното от Райна Г. Стефанова Въззивно гражданско
дело № 20201100509660 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Подадена е жалба с вх. №00805/25.08.2020 година от длъжника Г.ф., с ЕИК *****, с
адрес: гр.София, ул.“****, чрез юрисконсулт К.Я. срещу отказ на ЧСИ М.Д., с рег. № 787 на
КЧСИ, с район на действие СГС, да намали разноските по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение, претендирано от взискателя до 200.00 лева, обективиран в
Постановление с изх. №00467/18.18.2020 година, по изпълнително дело № 20207870400100.
Жалбоподателят поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно
и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с фактическата и
правна сложност на изпълнителното дело и с извършените изпълнителни действия за
събирането на претендираните суми, които от страна на взискателите се състоят единствено
в изготвянето на молба за образуване на изпълнително дело. Излага, че Гаранционният фонд
е юридическо лице с публична дейност, спрямо което не се налага осъществяването на
каквито и да било принудителни действия за реализиране на изпълнението. Поддържа, че
налагането на запор на вземанията му по банкови сметки било ненужно, като тези действия
са поискани от взискателите само, за да се индицира формалното извършване на
допълнително процесуално действие по делото, което да оправдае размера на
претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство.
Моли съдът да отмени обжалваното постановление на частния съдебен изпълнител,
като намали претендираното адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум в
размер на 200 лв., съответно се редуцира размера на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
и размера на разноските за водене на изпълнителното производство до законоустановения
минимум съобразно чл. 10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 година. Претендира направените
по делото разноски.
Взискателите – А.Х.М. и С.Е.М., редовно уведомени чрез пълномощника им адв.К. в
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, не депозират становище.
1
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище
за неоснователност на частната жалба. Посочва, че по искане на вискателите в срока за
доброволно изпълнение е наложен запор на банковите сметки на длъжника, в резултат на
което банката /трето задължено лице/ изпълнила запора и превела сумата по специалната
сметка на ЧСИ.
Настоящият състав, като взе предвид постъпилата жалба и наведените в нея
доводи, мотивите на ЧСИ, и прецени събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Производството по изпълнително дело № 20207870400100 е образувано на 12.08.2020
година по писмена молба с вх. №00748/12.08.20г. на А.Х.М. и С.Е.М. чрез адв. П. К., в
качеството им на взискатели срещу Г.ф., с ЕИК *****, в качеството на длъжник, въз основа
на издаден изпълнителен лист от 05.08.2020 година по в. гр. д. №5270/2019г. по описа на
Софийски апелативен съд, 4 състав за заплащане на всеки от взискателите поотделно сумата
от 30 000 лв., на основание чл. 288, ал. 1, т. 2 буква „а“ КЗ /отм/, ведно със законната лихва
от 27.11.2015г. до окончателното изплащане.
Към молбата е приложено пълномощно от 12.08.2020 година, съгласно което за
оказаната правна защита на А.Х.М. и С.Е.М. за събиране на присъденото обезщетение по гр.
д. №5270/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, 4 състав е договорено и заплатено / с
отбелязване в брой/ адвокатско възнаграждение в размер от словом: хиляда и двеста лева с
ДДС, но изписано с цифри 2040 лв. с ДДС.
На 12.08.2020 година на длъжниците е връчена покана за доброволно изпълнение изх.
№ 00460/12.08.20г., в която е посочено, че в задължението по изпълнителното дело е
включен адвокатски хонорар в размер на 2040 лв., авансови такси в размер на 66 лв. и такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 5 721.12 лв.
На 13.08.2020 година на длъжника е наложен запор върху банковите му сметки в
банка „Уникредит Булбанк“ АД за сумите посочени в поканата за доброволно изпълнение ,
като на 21.08.2020 в срока за доброволно изпълнение сумите са постъпили по специалната
сметка на ЧСИ М.Д..
На 17.08.2020 година, длъжниците по изпълнителното дело са подали възражение
срещу определения размер на адвокатско възнаграждение и дължимата такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление изх. №00467 от 18.08.2020 година съдебният
изпълнител е отказал да редуцира размера на дълга по отношение на адвокатското
възнаграждение и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Обжалваният акт е съобщен на длъжника на 19.08.2020 г.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
формира следните правни изводи:
Подадената частна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
2
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК предвижда възможност длъжникът да обжалва
постановлението за разноските. Наличието на предпоставки за прилагането на тази
разпоредба не изключва възможността на длъжника да поиска намаляване на размера на
разноските в изпълнителното производство на основание чл. 78, ал.5 ГПК.
Посочената норма на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима
не само в съдебните производства, но и в изпълнителните - определение № 403/01.12.2008 г.
по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. С молбата за образуване на изпълнителното дело от
12.08.2020 година е поискано от взискателя ЧСИ да пристъпи към изпълнение като изпрати
на длъжника ПДС и едновременно с това наложи запор върху банковите му сметки. Връчена
е покана за доброволно изпълнение изх.№ 00460 от 12.08.2020 година на длъжника на
12.08.2020 година. Изпратено е запорно съобщение изх.№ 00461 от 12.08.2020 година до
Уникредит Булбанк АД, получено в банката на 13.08.2020 година. Видно от постъпилия
отговор от банката на 26.08.2020 година вземането е признато и сумите са преведени
изцяло. Приложено е извлечение от 21.08.2020 година за превод на дължимите суми по
сметка на ЧСИ по изп.дело.
С обжалваното постановление от 18.08.2020 година ЧСИ е отказал да намали
адвокатското възнаграждение на взискателя.
В случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се
извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определяща правна и фактическа сложност на делото.
Установява, че още с депозираната за образуване на изпълнителното дело молба
взискателят е поискал налагане на запор върху сметките на длъжника. Дългът е погасен чрез
превеждане на суми от банката по наложения запор в срока за доброволно изпълнение- на
21.08.2020 година. Други действия, свързани с водене на изпълнителното дело не са
извършвани от взискателя, освен депозиране на молбата за образуване на изпълнителното
дело, поради което се дължи минимален размер на възнаграждението – 200 лева.
С оглед изложеното, взискателят има право на адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно действителната фактическата и правна сложност на делото съдът счита, че
определеното от ЧСИ М.Д. адвокатското възнаграждение в размер на 2040 лв. е прекомерно,
3
тъй като е налице несъответствие между размера на определеното възнаграждение и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на взискателите в хода на
изпълнителното производство.
По изложените съображения обжалваното постановлението следва да се отмени в
частта на отказ за намаляване на разноските по изпълнителното производство на взискателя
за адвокатско възнаграждение над сумата 200.00 лв. до сумата 2040.00 лв.
Не се налага преизчисляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като в материалния
интерес, въз основа на който е изчислена таксата, не е включено адвокатското
възнаграждение.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя се дължат разноски в общ размер от 123
лева, за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено по реда на чл.78,
ал.8 ГПК, във вр. с чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, държавна
такса – 25 лева и такси за администриране на жалба-48 лева.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Г.ф., Булстат *****5, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ”**** чрез пълномощника юрисконсулт К.Я. Постановление изх.
№00467/18.08.2020 година по изпълнително дело № 20207870400100 на ЧСИ М.Д., с рег. №
787 на КЧСИ, с което е отказано да бъде уважената молбата на длъжника за намаляване на
приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение до минималния размер от 200
лева, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК размера на разноските на взискателя по
изпълнително дело № 20207870400100 на ЧСИ М.Д., с рег. № 787 на КЧСИ за адвокатско
възнаграждение от 2040 лева на 200 лева.
ОСЪЖДА А.Х.М., с ЕГН **** и С.Е.М.,с ЕГН ****, с адрес: с.**** да заплатят на
Г.ф., Булстат *****5, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“**** направените
по делото разноски в размер на 123 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4