Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 404
10.10.2019 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Пенка Тоцева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №2656/2018 г.
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ООД срещу Д.Е.К.,
с която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца
сумата 500 лв. главница по договор за кредит, 69,38лв. договорна лихва, сумата
207,06 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, 207,06 лв. такса за експресно разглеждане на документите,
245 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, 20,13 лв.
обезщетение за забава за периода 11.05.2018 г. – 20.09.2018 г. и законната
лихва от датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК. Със заявление от
28.01.2019 г. ищецът е заявил, че оттегля иска за заплащане на законна лихва в
размер на 20,13 лв. Иска и присъждане на направеното в настоящото и в
заповедното производство разноски. Сочи,
че на 12.10.2017 г. между „“Вива кредит“ООД и ответника е сключен договор за
паричен заем №5389421, че въз основа на договора ответникът е получил паричен
заем от 500 лв. в търговски обект от
клоновата мрежа на „Изипей“АД, че ответникът се е задължил да върне сумата
569,38 лв. – главницата и 69,38 лв. договорна лихва на 7 седмични погасителни
вноски по 81,34 лв. Освен това твърди, че ответникът е поискал да ползва
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи, за което се е
задължил да заплати такса от 207,06 лв., както и че се е задължил да представи
надлежно обезпечение в тридневен срок от подписването на договора за заем, че
за неизпълнение на това задължение е начислена уговорената неустойка в размер
на 207,06 лв., че ответникът е изпаднал в забава и са начислени разходи по
събиране на задължението и разходи по Тарифа на „Вива кредит“ООД, че крайният
падеж по заема е 10.05.2018 г. и след тази дата е начислено обезщетение за
забава, че вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, както и че за
задълженията е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при
условията на чл.47 от ГПК.
Препис
от исковата молба и доказателствата са връчена на ответника при условията на
чл.47 от ГПК. Назначеният му особен представител счита исковете за недопустими,
тъй като липсва изискуемата представителна власт на пълномощника юрисконсулт Д.В.А..
Конкретно сочи, че не са представени доказателства че тя е служител с юридическо образование, както и че
е в трудово правоотношение с ищеца. Счита, че съдът следва да остави исковата
молба без движение и да укаже на ищеца, че следва да представи трудовия договор
на юрисконсулта, както и диплома за завършено висше образование и удостоверение
за придобита юридическа правоспособност.
Също
така сочи, че липсва изискуемата активна процесуална легитимация за ищеца, тъй
като за извършената цесия не е съобщено на ответника като длъжник и той дължи
изпълнението на първоначалния си кредитор, а не на ищеца.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: На 12.10.2017 г. между „Вива Кредит“ООД и Д.Е.К.
е сключен договор за предоставяне на паричен заем, в който е посочено, че
заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 500 лв., като
заемателят се задължава да я върне за
срок от 7 седмици при месечни погасителни вноски от 81,34 лв. съответно на
11.11.2017 г., 11.12.2017 г., 10.01.2018 г., 09.02.2018 г., 11.03.2018 г.,2
10.04.2018 г. и 10.05.2018 г. така общият размер на плащанията е 569,38 лв. при
годишен лихвен процент по заема от 40,30% и годишен процент на разходите за
заема от 49,46%.
В чл.4
от договора е посочено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от
подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията
му по този договор, а именно поръчител, който да отговаря на определени
изисквания или банкова гаранция. Съответно в чл.11 от договора е уговорено, че
при неизпълнение на това задължение на заемателя се начислява неустойка в
размер на 207,06 лв., която се разсрочва на равни части, като всяка част е
платима на съответната падежна дата.
Съответно
в чл.12, ал.2 от договора е уговорено, че при забава на плащане на задълженията
на заемателя същият дължи законната лихва за всеки ден забава.
В чл.19,
ал.2 на договора заемателят е заявил, че
е запознат и съгласен с Тарифа на „Вива кредит“ООД, актуална към датата на
сключване на договора. По делото е приложена тарифата в частта и за договорите
за паричен заем със срок на погасяване на двуседмични погасителни вноски.
С Рамков
договор от 01.12.2016 г. за прехвърляне на парични задължения /цесия/ ищецът
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД като купувач и
„Вива кредит“ООД като продавач се съгласяват продавачът да прехвърля на
купувача свои ликвидни изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем. В
чл.2.2. от този договор страните са уговорили, че конкретното прехвърляне ще
става с подписване на документ, наречен Приложение №1, който ще има характер на
допълнително споразумение. В тази връзка законният представител на „Вива
Кредит“ООД е упълномощил ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ да
уведоми от името на упълномощителя всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които са цедирани съгласно рамковия договор от 01.12.2016 г. По
делото е приложено извлечение от приложение №1 от 01.06.2018 г., в който под
№507 е записано задължението на
ответника Д.Е.К. от 12.10.2017 г. за сумите 500 лв. отпусната главница, 500 лв.
остатък главница, 69,38 лв. остатък договорна лихва, 659,12 лв. остатък
такси/неустойки обща сума от 1 228,50 лв.
Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза
на 12.10.2017 г. на ответникът е предоставен в заем сумата 500 лв. в
брой. В счетоводството на ищеца като
дължими са посочени следните суми : 500 лв. главница, 69,38 лв. договорна
лихва, 207,06 лв. такса за експресно разглеждане на документи, неустойка 207,06
лв., такси за извънсъдебно събиране – 245 лв. и мораторна лихва 20,13 лв.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва да
установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпъленние съществува,
дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.
В случая
ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия момент
именно той има право да търси изпълнение на същото. Уведомлението за
извършената цесия е връчено на длъжника по реда на чл.47 от ГПК едва в хода на
настоящото производство. Връчването по
чл.47 от ГПК е единствената възможност за връчване на книжа на лице, което не
се намира на своите постоянен и настоящ адреси. Разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК сочи, че съобщението /в случая и уведомлението за цесията, приложено към
него/ се смята за връчено с изтичането на срока за получаване на съобщението от
канцеларията на съда или общината. Назначаването на особен представител,
регламентирано в следващия текст е с цел осъществяване на защитата, а не с цел
връчване на книжата. Тези книжа се връчват на особения представител именно, за
да осъществи защитата и не ги получава като представител на ответника. Това не
е и необходимо, защото съдът вече е приел въз основа на закона, че същите са
връчени на ответника. Едва след датата
на връчване на ответника по реда на чл.47 от ГПК това прехвърляне става
действително за него. По настоящото дело въпросът за действието на договора за
цесия по отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не се твърди плащане
на предишния кредитор след датата на извършване на цесията, за да е необходимо
да се преценява валидността на това плащане.
Предвид
валидността на договора за заем, както и на извършената цесия, ответникът дължи
на ищеца заплащане на главницата, получена по договора, а именно 500 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно 26.09.2018 г.
Тъй като
с уговорената в договора лихва не са надвишени
размерите, посочени в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, а
именно 50% /надвишаващ пет пъти законната лихва, определена с ПМС/ годишен
процент на разходите, ответникът следва да заплати и така уговорената договорна
лихва.
Разпоредбата на чл.143 от Закона за защита на потребителите, който е
приложим и към процесния договор, по който едната страна е действала като
физическо лице и не по занятие, определя като неравноправна всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца /в
случая ищеца/ и потребителя /в случая
ответника/, а разпоредбата на чл.146, ал.1 урежда законовата санкция, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Единствената възможност такава
клауза да бъде действителна е когато е договорена индивидуално, за каквото
индивидуално договаряне в случая няма твърдение от ищеца и не са представени
съответните доказателства. Конкретно
т.5 от чл.143 от ЗЗП в примерното изброяване на
такива неравноправни клаузи сочи
и задължението на потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. В
случая с уговарянето на неустойката в
чл. 11 от договора в размер на 207,06
лв. покачва годишния процент на разходите много над предвидените в чл.19, ал.4
от Закона за потребителския кредит 50%. Предвид начина, по който е записано
задължението на длъжника, то неговото неизпълнение е почти сигурно, което е още
един аргумент в подкрепа на недобросъвестността на търговеца при уговаряне на тази неустойка.
Ето защо съдът намира, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от
ЗЗП и е нищожна както на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, така и на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от Закона за задълженията и договорите.
Ето защо
предявеният в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете иск за
установяване на задължение за заплащане на сумата 207,06 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение е неоснователен и недоказан.
По
отношение на иска за установяване на задължението за заплащане на сумата 245
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и 207,06
лв. такса за експресно разглеждане на документи, по делото не бе установено
такива такси да са уговорени и ответникът да е получил съответните услуги, тъй
като по делото не бяха представени доказателства за експресно разглеждане на
документите, нито пък за извършени действия, респ. за направени разходи, поради
което тези два иска са неоснователни и недоказани.
На
основание чл.78 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разходи
съразмерно на уважената част от иска. В настоящото производство ищецът е
направил разноски от 225 лв. за държавна такса за исковете, 200 лв. възнаграждение
за особен представител и 360 лв. платено адвокатско възнаграждение или общо 785
лв. Останалите разходи – за възнаграждение на вещо лице и за допълнително
възнаграждение на особеният представител са направени от трето за делото лице –
„Агенция за държавни вземания“ЕАД, поради което същите не могат да бъдат
присъдени на ищеца. От сумата 785 лв. ответникът следва да заплати на ищеца
съответно 363,83 лв., както и сумите 25
лв. разноски и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№1818/2018 г. по описа на РС Разград. Последните
следва да бъдат присъдени изцяло, т.к. са в минималния размер по т.12 от Тарифа
за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК и по Наредба за заплащане на
правната помощ.
Тъй като
съдът не се е произнесъл по заявеното от ищеца оттегляне на иска за заплащане
на обезщетение за забава в размер на 20,13 лв., следва да направи това в
съдебното решение, като едновременно с това и обезсили заповедта за изпълнение
в тази й част.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Е.К., ЕГН ********** ***, че същият дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление
ул.“Панайот Волов“, №29, ет.3, представлявано от Т. Я. К. сумата 500 лв.
/петстотин лева/ по договор за заем от 12.10.2017 г., сключен с „Вива
Кредит“ООД ведно със законната лихва от 26.09.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата, сумата 69,38 лв. /шестдесет и девет лева и тридесет и
осем стотинки/ договорна лихва за периода 11.11.2017 г. – 10.05.2018 г., за които задължения е издадена заповед за
изпълнение №3897/28.09.2018 г. по ч.гр.д.№1818/2018 г. по описа на РС Разград и
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ предявени от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление
бул.“Васил Левски“, №114, ет.Мецанин, представлявано от Т. Я. К. срещу Д.Е.К., ЕГН ********** *** за
установяване на задължения за заплащане на сумите 207,06 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, 207,06 лв. такса за експресно разглеждане
на документи и 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Д.Е.К.,
ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД,
ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление ул.“Панайот Волов“,
№29, ет.3, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К. сумата 25 лв. /двадесет и пет
лева/ за разноски и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№1818/2018 г., както и 363,83 лв. /триста шестдесет и три лева и осемдесет и
три стотинки/ разноски по гр.д.№2656/2018
г.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска за заплащане на сумата 20,13 лв. обезщетение за забава за
периода 11.05.2018 г. – 20.09.2018 г. и ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение№3897/28.09.2018
г. по ч.гр.д.№1818/2018 г. по описа на РС Разград в тази й част.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по
ч.гр.д. №1818/2018 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: