Решение по дело №11062/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8016
Дата: 25 ноември 2019 г. (в сила от 1 февруари 2021 г.)
Съдия: Александър Емилов Ангелов
Дело: 20191100511062
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 25.11.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:  АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ

                                 ИЛИАНА СТАНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 11062 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. чл. 463, ал. 1 вр. с чл. 278 ГПК.

Производството е образувано по жалба на „В.К.“ ООД срещу отказа от 19.07.2019 г. на съдебния изпълнител да издаде постановление за присъединяване на жалбоподателя като взискател по изп. д. № 20148380411792  по описа на ЧСИ с рег. № 838, както и срещу две разпределения от 25.05.2017 г., изготвени по същото дело (съгласно посоченото и в допълнителна молба от 15.10.2019 г.). Жалбоподателят посочва, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „С.“ ООД срещу длъжника „СД В.“ ООД, като първоначално е заведено по описа на ЧСИ с рег. № 728, след което е преобразувано по описа на ЧСИ с рег. № 838. Твърди, че на 08.12.2011 г. „СД В.“ ООД е учредило в полза на „В.К.“ ООД и „П.Г.“ ООД ипотека върху два недвижими имота за обезпечаване на задължението му към двете дружества в размер на 1 216 957,50 лв. На 30.05.2016 г. е сключен договор за цесия между „В.К.“ ООД, „П.Г.“ ООД, „СД В.“ ООД, както и В.Т., А.Т., Й.Р.и С.Р.. Съгласно договора за цесия „В.К.“ ООД и „П.Г.“ ООД са титуляри на вземане срещу „СД В.“ ООД в размер на 1 096 957,50 лв., което е прехвърлено на посочените лица. Следователно „СД В.“ ООД продължава да дължи на „В.К.“ ООД и „П.Г.“ ООД оставащата сума от 120 000 лв. – разликата между размера на обезпечението с ипотека вземане и прехвърленото с договора за цесия, което вземане е обезпечено с учредената ипотека върху двата недвижими имота. Жалбоподателят посочва още, че съдебният изпълнител е продал ипотекираните имоти и издал на купувача постановление за възлагане от 15.05.2018 г., без да са уведомени и присъединени ипотекарните кредитори, включително и жалбоподателят, и без да са включени в разпределението на продажната цена на ипотекираните в тяхна полза имоти. На 05.07.2019 г. жалбоподателят е подал молба до съдебния изпълнител за превеждане на сумата от 120 000 лв. от цената на така продадените имоти, но молбата му е оставена без уважение. Жалбоподателят твърди, че е узнал за изготвеното разпределение на 23.07.2019 г. след направена справка в кантората на съдебния изпълнител. Поради това иска да бъде отменен отказът на съдебния изпълнител за конституирането му като присъединен взискател по делото, както и да бъде включен в разпределението на получените от проданта на ипотекираните имоти суми. Претендира разноски в настоящото производство.

Взискателите и ответници по жалбата В.Т., А.Т., Й.Р.и С.Р., както и длъжникът „СД В.“ ООД изразяват становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата, като посочват, че е подадена от лице без представителна власт, че искането на жалбоподателя до съдебния изпълнител за превеждане на сумата от 120 000 лв. не следва да се уважи, тъй като жалбоподателят не е представил изпълнителен лист за вземането си. Посочват и че според договора за цесия от 30.05.2016 г. първоначалните кредитори „В.К.“ ООД и „П.Г.“ ООД са прехвърлили цялото си вземане срещу „СД В.“ ООД в размер на 1 096 957,50 лв. на В.Т., А.Т., Й.Р.и С.Р.. Действително първоначално вземането на цедентите е в размер на 1 216 957,50 лв., но след извършени плащания задължението е частично погасено. Освен това договорът за прехвърляне на вземането е вписан в имотния регистър и ако прехвърлянето е частично, това би следвало да се отбележи, но тъй като няма такова отбелязване, следва да се приеме, че е прехвърлено цялото обезпечено вземане. Претендират разноски в настоящото производство.

 Взискателят и ответник по жалбата „А.с.“ ООД изразява становище за неоснователност на жалбата, като посочва, че с договора за цесия от 30.05.2016 г. жалбоподателят се е разпоредил с вземането си към длъжника по изпълнително дело и няма качество на ипотекарен кредитор. Не претендира разноски в производството.

 Взискателите „С.“ ООД,  ЕТ „А.И.“, „У.Б.“ АД, „П.ЖМ“ ООД, „Д.“ ЕООД, *** вземат становище по жалбата.

В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата, като посочва, че отказът за конституиране на взискател във вече образувано изпълнително дело не подлежи на обжалване по реда на чл. 435 ГПК. Посочва и че до ипотекарните кредитори „В.К.“ ООД и „П.Г.“ ООД са изпратени уведомления за насрочване на опис и продан на недвижими имоти от 31.10.2016 г. и 07.04.2017 г. Впоследствие с молба от 09.05.2017 г. е представен договорът за цесия, въз основа на който и на удостоверение по чл. 456 ГПК на ЧСИ с рег. № 853 са конституирани като взискатели по изпълнителното дело в качеството на ипотекарни кредитори В.Т., А.Т., Й.Р.и С.Р.. Според съдебния изпълнител от представения договор за цесия се установява, че са преуредени отношенията относно първоначалното вземане, като към датата на цесията същото е в размер на 1 096 957,50 лв., включително в договора не е отбелязано, че се прехвърля част от вземането. Счита и че изготвените разпределения са влезли в сила на 02.06.2017 г.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

По отношение на допустимостта на жалбата и обжалваното действие на съдебния изпълнител следва да се посочи следното. Жалбоподателят твърди, че е присъединен взискател по право съгласно чл. 459, ал. 2 ГПК, тъй като изпълнението е насочено върху имоти, които са ипотекирани в негова полза, съответно той иска да бъде отменен отказ на съдебния изпълнител да изплати припадащата му се сума след извършеното разпределение на цената от проданта на имотите. С молба от  15.10.2019 г. е уточнено, че се обжалва както отказът на съдебния изпълнител да присъедини жалбоподателят като взискател, така и изготвеното разпределение (като видно от изпълнителното дело всъщност става въпрос за две разпределения от 25.05.2017 г., с които са разпределени сумите от двата продадени имота, обекти на ипотеката).

Отказът на съдебния изпълнител да конституира присъединен по право взискател не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не представлява отказ да се извърши изпълнително действие, който да подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК. Присъединяването на взискател по негово искане, който не е сред присъединените по право взискатели, представлява изпълнително действие, тъй като чрез него взискателят се включва в друго изпълнително производство, за да се възползва от вече предприетите изпълнителни действия в рамките на съответен изпълнителен способ (в този смисъл е и посоченото в мотивите към т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС). Когато обаче взискателят е сред тези, които са присъединени по право съгласно чл. 459 ГПК (обезпечен кредитор) нито неговото изявление за присъединяване към вече образуваното изпълнително производство, нито произнасянето на съдебния изпълнител по това искане имат значение за конституирането на взискателя по делото, тъй като той е конституиран по силата на закона.

Поради това лицето, което твърди, че има обезпечено вземане с имущество, срещу което е насочено изпълнението, разполага с възможност да обжалва самото разпределение съгласно чл. 462 ГПК. При разглеждането на жалбата по същество съдът преценява дали жалбоподателят има твърдяното качество на присъединен по право взискател, като за допустимостта на жалбата е достатъчно твърдението за това обстоятелство. Както се посочи, без значение е дали жалбоподателят е конституиран като взискател по делото, или съдебният изпълнител е постановил отказ за това, тъй като ако той действително е обезпечен кредитор и изпълнението е насочено срещу обезпечението, той има качеството на присъединен взискател по силата на закона.

Следователно в случая жалбата е подадена от надлежна страна (с оглед на наведените в нея твърдения) срещу подлежащ на обжалване акт – изготвените от съдебния изпълнител разпределения на сумите, постъпили от проданта на недвижимите имоти, върху които е учредена ипотека в полза на жалбоподателя (според неговите твърдения). Поради липсата на уведомяване на жалбоподателя за разпределенията, както е посочил и съдебният изпълнител, жалбата не е просрочена. Неоснователни са и направените възражения на ответниците по жалбата относно липсата на надлежно упълномощаване на лицето, подало жалбата, тъй като този въпрос се отнася до редовността на жалбата, като съдът е дал указания в тази насока, които своевременно са изпълнени от жалбоподателя.

По съществото на жалбата следва да се посочи следното. Присъединяването на взискатели (кредитори) в производството по принудително изпълнение на парични вземания е два вида. В първия случай това става по искане на кредитор съгласно чл. 456 ГПК – въз основа на молба, придружена от изпълнителен лист (или удостоверение, че листът е приложен към друго изпълнително дело). Вторият случай на присъединяване е по право, в който случай съдебният изпълнител е длъжен служебно да вземе предвид вземанията на определена категория кредитори, като отдели суми за тяхното удовлетворение. Сред тези кредитори съгласно 459, ал. 2 ГПК са и кредиторите, чието вземане е обезпечено с ипотека (ипотекарните кредитори), когато изпълнението се насочва върху ипотекирания имот. В случая спорният по делото въпрос е дали жалбоподателят е имал качеството ипотекарен кредитор по отношение на продадените два имота, съответно следвало е ли е да бъде включен в разпределенията на постъпилите от проданите суми като присъединен по право взискател съгласно чл. 459, ал. 2 ГПК.

От представеното копие на изп. д. № 20148380411792  на ЧСИ с рег. № 838 се установява, че на 07.01.2013 г. по молба на „С.“  ООД е образувано изпълнително производството срещу „СД В.“ ООД при ЧСИ с рег. № 728. На 17.12.2014 г. производството е прехвърлено при ЧСИ с рег. № 838, където е продължило под горния номер. На 03.11.2016 г. и на 18.04.2017 г. жалбоподателят „В.К.“ ООД е уведомен за насрочена продан на недвижими имоти в качеството му на ипотекарен кредитор по отношение на тези имоти (което е видно и от представения по делото нот. акт № 14/08.12.2011 г.).

Като ипотекарни кредитори по делото са присъединени В.Т., А.Т., Й.Р.и С.Р. въз основа на тяхна молба от 05.05.2017 г. (л. 446 от изп. дело). Представено е и удостоверение от 10.05.2017 г. по чл. 456, ал. 2 ГПК от ЧСИ с рег. № 853 (л. 455 от изп. дело), според което последните са конституирани като взискатели по изпълнително дело по описа на посочения съдебен изпълнител въз основа на договор за цесия от 30.05.2016 г. (който също представен с молбата). В удостоверението е посочено, че съгласно договора за цесия жалбоподателят „В.К.“ ООД и „П.Г.“ ООД са прехвърлили на физическите лица обезпеченото с ипотеки вземане срещу „СД В.“ ООД.

На 11.05.2017 г. е извършена публична продан на двата ипотекирани поземлени имота – имот № 5а с адрес ул. „*****и имот № 478а с адрес ул. „*****. За постъпилите от двете продани суми са изготвени две разпределения от 25.05.2017 г. (л. 523 и л. 525 от изп. дело), като и в двете жалбоподателят не е включен като кредитор, нито е уведомяван за разпределенията.

Съгласно представения по изпълнителното дело, а също и към жалбата, договор за цесия от 30.05.2016 г. жалбоподателят „В.К.“ ООД както и „П.Г.“ ООД като кредитори на длъжника „СД В.“ ООД прехвърлят вземанията си срещу длъжника за главница, лихви и разноски на В.Т., А.Т., Й.Р.и С.Р.. В чл. 1 на договора е посочено, че кредиторите са титуляри на вземане срещу длъжника в размер на 1 096 957,50 лв. – главница, заедно с акцесорни вземания за лихви и разноски (които не са уточнени). Същевременно в чл. 2 на договора е посочено, че вземането на кредиторите произтича от съдебна спогодба, въз основа на която на 09.02.2015 г. е издаден изпълнителен лист в тяхна полза за сумата 1 216 957,50 лв. Посочено е също така, че това вземане – вземането по чл. 1 и чл. 2 на договора за цесия – е обезпечено с ипотека върху посочените по-горе два поземлени имота (чл. 3 от договора).

Наличието на тази ипотека е видно и от представения по делото нот. акт № 14 от 08.12.2011 г. Според него за обезпечение на вземанията на „В.К.“ ООД и „П.Г.“ ООД срещу „СД В.“ ООД, чийто общ размер (на главницата) е 1 216 957,50 лв. (сумата, посочена в чл. 2 на договора за цесия), както и на акцесорните вземанията за неустойки, лихви и разноски, е учредена ипотека върху двата имота на ул. „Дилянка“.

Договорът за цесия е подписан и от представител на длъжника „СД В.“ ООД, поради което длъжникът е уведомен за цесията при самото ѝ сключване, т.е. прехвърлянето на вземането е породило действие спрямо длъжника и третите лица от момента на сключване на договора (съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Договорът е с нотариална заверка на подписите и е вписан (отбелязан) в Службата по вписванията на 04.05.2017 г. (последното е видно от представената към жалбата справка, както и от молбата за вписване на цесията, представена по изп. дело – л. 448), поради което прехвърлянето на вземането има действие и по отношение на ипотеката (чл. 171 ЗЗД).

За да се определи дали с договора за цесия страните са прехвърлили цялото вземане, заедно с акцесорните вземания за лихви и разноски, както твърдят приобретателите на вземането, или са прехвърлили част от вземането, както твърди жалбоподателят, е необходимо съгласно чл. 20 ЗЗД да се тълкуват уговорките в договора във връзка една с друга и с оглед целта на договора, за да се открие действителната обща воля на страните. Поради това следва да се съобрази, че в чл. 4 от договора страните са посочили, че се прехвърля описаното в чл. 1 и чл. 2 вземане (включително и лихвите, и разноските) на „В.К.“ ООД и „П.Г.“ ООД срещу „СД В.“ ООД. Следователно независимо от това, че в чл. 1 и в чл. 2 на договора размерът на вземането е различен, страните всъщност го третират като едно и също вземане.

При това положение разликата в размера на вземането съгласно описанието в двете клаузи на договора следва да се търси във функцията на тези две клаузи. Очевидно е, че в чл. 2 на договора е описана историята на вземането – от кои юридически факти е възникнало, както и потвърждаването му чрез сключената съдебна спогодба и издаването на изпълнителен лист за него. Следва да се съобрази също така, че, както е посочено в договора, изпълнителният лист въз основа на съдебната спогодба е издаден на 09.02.2015 г., а договорът за цесия е подписан на 30.05.2016 г., т.е. възможно е междувременно да са настъпили промени в размера на вземането поради осъществяване на някой погасителен способ (в тази връзка индиция са и представените две спогодби от 28.07.2015 г. и от 03.11.2015 г., макар те да не са достатъчно ясни, за да може точно да се установи каква част от дълга е погасена). Поради това именно в тази светлина трябва да се разбира чл. 1 на договора за цесия – в него е описан актуалният към момента на сключване на договора размер на вземането. Само по този начин може да се обясни защо договорът съдържа две различни клаузи, в които се описва вземането, обект на договора, като при това то е посочено в различен размер, въпреки че страните имат предвид едно и също вземане.

Горният извод следва и от целта на сключения договор – да се замени една от страните (кредиторите) по облигационното отношение. Тази цел се извежда от обстоятелството, че никъде в договора страните не са споменали, че цесията е частична – за част от вземането. Това следва и от последващите действия, свързани с договора за цесия. Видно от приложената справка от Службата по вписванията по ипотеката е отбелязано, че кредиторите са заменени. В посоченото по-горе удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК от 10.05.2017 г. на ЧСИ с рег. № 853 също е вписано, че първоначалните взискатели (ипотекарни кредитори) на „СД В.“ ООД са заместени от четирите физически лица съгласно договора за цесия. Следва да се посочи и че според удостоверението изпълнителното дело, по което е издадено, е образувано през 2015 г. именно въз основа на изп. лист от 09.02.2015 г. Така както от отбелязването в Службата по вписванията относно замяната на ипотекарните кредитори, така и от обстоятелството, че в изпълнителното производство по изп. лист от 09.02.2015 г. са заменени взискателите, които обстоятелства не може да не са станали известни на жалбоподателя В.К.“ ООД и на „П.Г.“ ООД, но по отношение на които те не са реагирали по никакъв начин, се потвърждава и посочената цел на договора за цесия – да бъдат заменени изцяло кредиторите по облигационното правоотношение с длъжник „СД В.“ ООД и с първоначален размер на главницата на дълга 1 216 957,50 лв.

По изложените съображения, тълкувайки уговорките на договора за цесия от 30.05.2016 г. във връзка една с друга и като се съобрази целта на договора, която проличава и в другите последвали действия, посочени по-горе, следва да се приеме, че с договора за цесия жалбоподателят „В.К.“ ООД се е разпоредил с цялото си вземане срещу „СД В.“ ООД, поради което няма качеството ипотекарен кредитор и не следва да бъде включен в изготвените разпределения. Поради това жалбата следва да се остави без уважение.

По разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по жалбата следва да се присъдят разноски в настоящото производство, които представляват заплатеното от В.Т., А.Т., Й.Р.и Силва Терзиева адвокатско възнаграждение в общ размер от 3 000 лв. или по 750 лв. за всеки от посочените ответници. По делото не са представени доказателства за направени разноски от ответника по жалбата „СД В.“ ООД, поради което на тази страна не следва да се присъждат разноски.

С оглед на гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „В.К.“ ООД срещу двете разпределения от 25.05.2017 г., изготвени по изпълнително № 20148380411792  на ЧСИ с рег. № 838.

ОСЪЖДА „В.К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, партер, офис 4 да заплати на всеки един от В. Г. Т., ЕГН **********, А.Д. Т., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, Й. Г. Р., ЕГН ********** и С. Д. Р., ЕГН **********, и двамата с адрес ***,  сумата от по 750 лв. (седемстотин и петдесет лева) – разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на всички страни, включително на тези, посочени в разпореждането на съда от 28.08.2019 г.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.