№ 2889
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110113496 по
описа за 2023 година
„...“ АД е предявило срещу „ЗАД „...“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1055,02 лева, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция по застраховка „Каско на
МПС“ за вреди на МПС „Р.К.“, peг. № ..., застрахован при ищеца от застрахователно
събитие – ПТП, настъпило на 13.12.2021 г. около 18:30 часа в гр. София по вина на водач на
МПС „С. Ц3“, peг. № .., със сключена при ответника застраховка „Г.О.“, ведно със законната
лихва от 15.03.2023 г. до окончателното заплащане, който при движение по бул. „С.Ш. при
предприемане на маневра в лява съседна лента не пропуска попътно движещия се
автомобил „Рено“ и го удря в странична дясна част.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета
№ 0300/21/729/500498. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на
увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. Общата
стойност на ремонта възлязла на сумата 2110,03 лева, която била заплатена на собственика
на увредения автомобил, като допълнителни били сторени ликвидационни разноски в размер
на 15 лева. Ответникът извършил частично плащане в размер на 1070,01 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск по основание и размер, като сочи, че не са налице предпоставките за
допълнително ангажиране на отговорността му. Сочи, че причина за настъпване на ПТП е
виновното поведение на водача на МПС „Р.К.“, който е нарушил чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДвП.
Излага, че е заплатило ½ от сумата за извършения ремонт, тъй като ищецът бил признал
1
съвина в размер на 50% на водача на застрахования при него автомобил, като счита, че това
обстоятелство е неизяснено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото безспорни са следните обстоятелства: наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Г.О.“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил
“С. Ц3”, peг. № .., наличието на застрахователното правоотношение по застраховка „Каско“
по отношение на лек автомобил „Р.К.“, настъпването на ПТП на 13.12.2021 г. между лек
автомобил марка “С. Ц3” и лек автомобил марка “Р.К.“, заплащането от страна на ищеца на
сума в размер на 2110,03 лева за ремонт на лек автомобил марка "Р.К.“, стойността на
ремонта на лек автомобил марка “Р.К.“ в размер на 2110,03 лева, възстановяване на ищеца
от страна на ответника на сума в размер на 1055,01 лева и 15 лева ликвидационни разноски
(общо 1070,01 лева).
Представен е Двустранен констативен протокол от 13.12.2021 г., в който е отразено, че
има настъпилите щети по МПС “Р.К.“ вследствие на настъпило ПТП с участие на МПС “С.
Ц3”. В протокола е отразено, че виновен за ПТП е водачът на МПС “Р.К.“.
Прието е неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
съгласно което от анализа на приложените по делото доказателства може да се определи
мястото на първоначално съприкосновение, а именно по дължина на пътното платно в
района на кръстовището на бул. „С.Ш. и ул. „Ч.М., по широчина на пътното платно в лявата
пътна лента на около 0,5 метра в дясно от двойната разделителна линия, считано по
посоката на движение на л. а. „Р.К.“. Първоначалното съприкосновение е между странична
лява част на л. а. „Р.К.“ в областта на преден ляв калник и предна дясна част на л. а. „С.“.
На 13.12.2021 г. около 18:30 часа лек автомобил „Р.К.“ се движи по бул. „С.Ш. с посока от
„О.П към бул. „П.Я. в дясна пътна лента със скорост около 36 км/ч. В същото време л. а. „С.
ЦЗ“ се намира на ул. „Ч.М., като водачът предприема маневра за завой на ляво и включване
в движението на бул. „С.Ш.. При движението си по бул. „С.Ш. водачът на л. а. „Р.К.“
предприема навлизане от дясна в лява пътна лента непосредствено пред спрелите в лявата
лента превозни средства. При това преминаване в лявата лента и движението на л. а. „С.“ за
включване в движението на бул. „С.Ш., траекториите на двете превозни средства се
пресичат и настъпва удар между тях. Непосредствено преди настъпване на произшествието,
водачът на л.а. „Р.К.“ е предприел маневра за преминаване от дясна в лява лента за
движение. Непосредствено преди настъпване на произшествието, водачът на л.а. „С. ЦЗ“ е
предприел маневра за завой на ляво за включване в движението на бул. „С.Ш.. В момента, в
който л.а. „Р.К.“ е навлязъл в лявата пътна лента, същият се е намирал на разстояние 16,84
метра от мястото на удара. Водачът на л.а. „Р.К.“ е имал възможност да възприеме л.а. „С.
Ц4“, когато се е намирал на разстояние 18,63 метра от мястото на удара. Водачът на л.а.
„Р.К.“ е имал техническа възможност да избегне настъпването на произшествието, ако се е
движил в дясната пътна лента, без да предприема навлизане в лявата. Водачът на л.а. „С.
2
ЦЗ“ е имал възможност да забележи л.а. „Р.К.“, когато превозното средство се е намирало на
разстояние 5,4 метра от мястото на удара. От сравнението на опасната зона на л.а. „С. Ц3“
(5,01 метра) и отстоянието от мястото на удара (5,4 метра) може да се направи извод, че
водачът на л.а. „С.“ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара
чрез аварийно задействане на спирачната уредба от момента, в който е възприел л.а. „Р.К.“.
От техническа гледна точка може да се направи извод за причините, които са довели до
настъпването на процесното ПТП, а именно: поведението на водача на л.а. „С. ЦЗ“, който е
предприел маневра за завой наляво и включване в движението на бул. „С.Ш., без да изчака
преминаването на л.а. „Р.К.“ и поведението на водача на л.а. „Р.К.“, който е предприел
маневра за преминаване от дясна в лява пътна лента непосредствено преди настъпването на
произшествието.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че л. а. „С.“ се е намирал в дясната лента за
насрещното движение. „Р.К.“ навлиза в лявата лента и тогава л.а. „С.“ навлиза в лявата
лента за насрещно движение. Съгласно представения по делото видеозапис има две
превозни средства, които са спрели от лявата страна на „Р.К.“. След като „Р.К.“ минава в
лявата лента, пътят пред него е свободен и няма никакви препятствия пред него. В момента,
в който водачът на л.а. „Р.К.“ преминава пред двата спрели автомобила, тогава той може да
види дали лявата лента е изцяло свободна. Водачът на л.а. „Р.К.“ е имал видимост към
лявата лента малко преди да достигне предната част на спрелите от ляво автомобили, пред
които вече няма друго превозно средство и той е имал видимост към лявата лента. Това се
обособява от зрителното поле, което има частично ограничаване на видимостта от спрялото
от ляво превозно средство, но всъщност може да види на няколко метра пред това спряло
превозно средство дали лентата е свободна. След това през цялото движение напред той е
имал възможност да следи движението на л.а. „С.“. В момента, в който водачът на л.а. „С.“ е
възприел л.а. „Р.К.“, последният се е намирал в дясната пътна лента в собствената посока на
движение.
Изслушана е и допълнителна съдебно-автотехническа експертиза, според която от
сравнението на опасната зона на л. а. „С.“ (5,01 метра) и отстоянието му ит мястото на
удара, в момента, в който л. а. “Р.К.“ вече е преминал в лявата пътна лента (4,84 метра) може
да се направи извод, че ударът е бил непредотвратим за водача на л. а. „С.“.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка,
по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „Г.О.” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е
3
предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало
регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен
договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно
събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен
договор за застраховка “Г.О.” между причинителя на вредата и ответното застрахователно
дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя „...“
АД и собственика на увредения автомобил “Р.К.“ има сключен договор за застраховка
„Каско”. При действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка по
щета № 0300/21/729/500498 във връзка с настъпило на 13.12.2021 г. в гр. София на бул.
„С.Ш., като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2110,03 лева за ремонт на
л. а. "Р.К.“, на каквато стойност не се оспорва да е възлязъл на ремонтът. Установено е още и
че на ищеца е възстановена от страна на ответника сума в общ размер на 1070,01 лева,
включваща 1055,01 лева застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Г.О.”. Основателността на предявения иск на застрахователя
с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на
застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено
увреждане.
Ответното дружество е релевирало възражение, че причина за ПТП е виновното
поведение на водача на МПС „Р.К.“, който е нарушил чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДвП. Сочи, че е
заплатило ½ от сумата за извършения ремонт, тъй като ищецът е признал съвина в размер на
50% на водача на застрахования при него автомобил.
Следва да се изследва въпроса дали водачът на МПС „Р.К.“ е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат или с поведението си го е причинил изцяло.
Съгласно чл. 25 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава
маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни
пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента.
4
В изготвената по делото експертиза е посочено, че непосредствено преди ПТП МПС
„Р.К.“ е предприело маневра за преминаване от дясна в лява лента за движение, а МПС “С.
Ц3” е предприел маневра за завой на ляво за включване в движението, преминавайки
двойна разделителна линия. Водачът на МПС „Р.К.“ е имал възможност да възприеме МПС
“С. Ц3” преди удара и е имал техническа възможност да го предотврати, ако се е движил в
дясна лента, без да предприема навлизане в лявата. Водачът на МПС “С. Ц3” също е имал
възможност да възприеме МПС „Р.К.“ преди удара и е имал техническа възможност да го
предотврати чрез аварийно задействане на спирачната уредба. От техническа гледна точка
причините, довели до настъпване на ПТП, е поведението и на двамата водачи. Доколкото и
двете МПС са сменяли лента/платно за движение и са извършвали маневра за завой на ляво,
в който случай не са били с предимство, поради което е следвало да се уверят, че с
извършване на маневрата няма да създадат опасност за движение, то съдът стига до извода,
че и двамата имат вина за настъпване на ПТП, като съдът счита, че тя е в размер на 50 % за
всеки от водачите.
Следователно по делото се установяват наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „Г.О.” на прекия причинител за възстановяване на
застрахователното обезщетение по застраховка „Каско”, изплатено от ищеца, както и
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС „Р.К.“ в
размер на 50 %. Доколкото е безспорно че ремонтът на МПС „Р.К.“ е възлязъл на сумата
2110,03 лева, то ответникът би бил отговорен да възстанови заплатено застрахователно
обезщетение на ищеца в размер на 1062,51 лева (с включена ½ част от сумата за
ликвидационни разноски), като ответникът е изплатил на ищеца сума в размер на 1070,01
лева, с което е погасил задължението си за заплащане на ½ част от дължимото
застрахователно обезщетение, равняващо се на размера на отговорността на застрахования
при него автомобил.
Поради изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, който е сторил следните разноски: 600 лева – депозит за експертиза, 100 лева –
депозити за свидетели, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „...“ АД, ЕИК ..., срещу „ЗАД „...“ АД иск с правно
основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1055,02 лева,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция по
застраховка „Каско на МПС“ за вреди на МПС „Р.К.“, peг. № ..., застрахован при ищеца от
5
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 13.12.2021 г. около 18:30 часа в гр. София по
вина на водач на МПС „С. Ц3“, peг. № .., със сключена при ответника застраховка „Г.О.“,
ведно със законната лихва от 15.03.2023 г. до окончателното заплащане, който при движение
по бул. „С.Ш. при предприемане на маневра в лява съседна лента не пропуска попътно
движещия се автомобил „Рено“ и го удря в странична дясна част.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК ..., да заплати на „ЗАД „...“ АД, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 750 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6