Р Е Ш Е Н И Е
№ 3298
гр. Варна, 17.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 4967 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от М.Х.К., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника ѝ адв. П.Й.Н. – АК Варна срещу „Е.П.“ АД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че възможността за принудително изпълнение е погасена по давност в
периода след 03.10.2016г. по отношение на следните вземания на ответника, за
които са издадени Заповед № 2984/29.04.2014г. за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5546/2014г. по описа на ВРС:
сумата
2419,19 лева /две хиляди четиристотин и деветнадесет лева и деветнадесет стотинки/ представляваща
главница за незаплатена ел. енергия за фактури за периода от 14.04.2011 г. до
11.07.2013 г. за обект с абонатен № ***,
находящ се в гр. ***, с клиентски
№ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 28.04.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 270,25
лева /двеста и седемдесет лева и
двадесет и пет стотинки/ мораторна лихва за всяка фактура, посочена в
заявлението за периода от 25.05.2011г. до 25.02.2014г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че с изпълнителен лист от 29.07.2016г. издаден
въз основа на влязла в сила Заповед № 2984/29.04.2014г. за изпълнение на
парично задължение издадени по ч.гр.д.№ 5546/2014г. по описа на ВРС ищцата била
осъдена да заплати на ответното дружество сумата 2419,19 лева /две хиляди
четиристотин и деветнадесет лева и
деветнадесет стотинки/ представляваща главница за незаплатена ел. енергия за
фактури за периода от 14.04.2011 г. до 11.07.2013 г. за обект с абонатен № ***, находящ се
в гр. ***, с клиентски № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.04.2014
г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 270,25 лева /двеста и седемдесет
лева и двадесет и пет стотинки/
мораторна лихва за всяка фактура, посочена в заявлението за периода от
25.05.2011г. до 25.02.2014г.
Срещу ищцата било образувано изпълнително дело №
1963/2016г. по описа на ЧСИ 712 И.С. за принудително събиране на посочените
вземания.
Ищцата поддържа, че след образуване на изпълнителното
дело на 03.10.2016г. в продължение на 2 години не са извършвани изпълнителни
действия, поради което и то е прекратено по силата на закона. С прекратяването
на изпълнителното делото по перемпция извършените по него действия се считали за
заличени, а извършените по вече прекратеното дело действия не прекъсвали
давността. Следващото изпълнително действие било извършено на 26.02.2019г.,
след прекратяване на изпълнителното дело и не прекъсвало давността.
Ищцата счита, че възможността за принудително
изпълнение на процесните вземания е погасена по давност след влизане в сила на
заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителен лист за същите. Моли за
уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на
исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва
исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Заповедното производство било образувано по заявление
от 28.04.2014г., като на ответника бил издаден изпълнителен лист за процесните
вземания след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на
27.10.2016г. било образувано изпълнително дело № 1963/2016г. по описа на ЧСИ
Илиана Станчева, по което били извършени следните действия, с които се
прекъсвала давността:
С молба от 03.10.2016г. било инициирано образуване на
изпълнително производство пред ЧСИ И.С. Още с молбата за образуване на
изпълнително дело било поискано проучване на имущественото състояние на
задълженото лице и било направено искане за прилагане на определен изпълнителен
способ – запор на движими вещи, възбрана, опис.
На 27.10.2016г. било образувано изпълнително дело №
1963/2016г. по описа на съдебния изпълнител..
На 16.11.2016г. била наложена възбрана на недвижими
имоти, собственост на ищцата.
С молба от 25.09.2018г. ответникът поискал извършване
на справка за наличие на банкови сметки на ищцата и в резултат на справката на
27.09.2018г. бил наложен запор върху откритите такива.
С разпореждане на съдебния изпълнител бил насрочен
опис на недвижим имот, за което ищцата била уведомена. Протокол за опис бил
извършен на 03.04.2019г.
Ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция
като неоснователна и недоказана, прави искания по доказателствата и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц.
представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и
претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
протоколно определение от 17.06.2019г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, образуването на ч.гр.д. № 5546/2014г. по описа на
ВРС по заявление на ответното дружество, издаването на Заповед №
2984/29.04.2014г. за изпълнение на парично вземане срещу ищцата за процесните
суми, влизането в сила на издадената в полза на ответника заповед за изпълнение
за процесните вземания, с изтичането на срока по чл.414, ал.2 ГПК, както и издаването
на изпълнителен лист в полза на ответното дружество и образуването на
изпълнително дело № 1963/2016г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева по молба на
ответника от 03.10.2016г.
За
процесните вземания е издадена заповед за изпълнение № 2984/29.04.2014г. по ч.гр.д.№ 5546/2014г. по описа на ВРС и издаден
изпълнителен лист от 12.09.2014г., копие от който е приложен по делото /л.8/.
По
молба на ответното дружество от 03.10.2016г. и въз основа на издадения по
ч.гр.д.№ 5546/2014г. по описа на ВРС е образувано изпълнително дело № ***
/л.33/.
От
представена от ЧСИ 712 И.С. справка за извършените по изпълнително дело № ***
се установява, че покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника /ищцата
в настоящето производство/ на 24.11.2016г. На 17.11.2016г. е вписана възбрана
върху недвижими имоти собственост на ищцата, а на 27.09.2018г. е изпратено
запорно съобщение до ТБ ПИБ АД – без постъпили суми. На 03.04.2019г. е извършен
опис на недвижим имот на ищцата и от 24.05.2019г. до 24.06.2019г. е насрочена
публична продан на имота /л.31-32/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр.
чл.124, ал.1 ГПК, с който ищецът оспорва изпълнението по образувано срещу него
изпълнително дело на основание факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – изтекла
погасителна давност след 12.09.2014г. – датата на влизане в сила на заповедта
за изпълнение издадена по ч.гр.д. №5546/2014г. по описа на ВРС в полза на ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК длъжникът може да оспори вземането само въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая
изпълнителното основание е приета за влязла в сила заповед за изпълнение
издадена по ч.гр.д.№ 5546/2014г. по описа на ВРС и ищцата може да се позовава
само на факти настъпили след влизането в сила на заповедта. Действителното
според правната теория и съдебната практика подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение не прекъсва давността, но влизането в сила на
заповедта за изпълнение препятства възможността за длъжника да се позовава на
факти настъпили преди това по силата на изричната разпоредба на чл.439, ал.2 ГПК.
В
този смисъл твърденията на ищцата за погасяване на възможността за принудително
изпълнение на вземанията след влизане в сила на заповедта за изпълнение правят
исковата претенция процесуално допустима, но при извършване на преценка за
основателността на същата не следва да се съобразяват срокове изтекли преди
влизане в сила на заповедта за изпълнение през м.септември 2014г.
Давността
по отношение на процесните вземания, след влизане в сила на заповедта за
изпълнение е прекъсната с отправеното от ответника/кредитора искане за
образуване на изпълнително производство пред ЧСИ И.С. на ***г. и съдържащото се
в него искане за предприемане на конкретни изпълнителни способи.
Следващото
действие прекъсващо давността се явява вписването на наложената възбрана на ***г.
върху недвижим имот собственост на ищцата.
На
***г. е изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД за
налагане запор на вземанията на ищцата
по разкрити в банката сметки, което действие също прекъсва давността без
значение дали длъжника има разкрити сметки в банката и дали разполага средства
в тях. От значение за прекъсването на давността е действието/активността/ на
кредитора, а не дали предприетите изпълнителни действия са постигнали целения с
тях резултат. Изпълнителното действие е предприето в период по-кратък от 2
години след извършване на предходното, поради което и изпълнителното дело не е
било прекратено по силата на закона по перемпция.
На
следващо място изпълнително действие, с което е прекъсната давността за
процесните вземания е извършения на ***г. опис
на недвижим имот на ищцата.
С
оглед изложените от ищците твърдения и отправеното искане за защита и
съдействие до съда, исковата претенция се явява процесуално допустима, но
неоснователна. Твърденията са за погасяване на възможността за принудително
изпълнение след влизане в сила на заповедта за изпълнение, но от ангажираните
от ответника доказателства се установява, че са извършвани изпълнителни
действия, с които е прекъсвана давността на 03.10.2016г., 17.11.2016г.,
25.10.2018г. и 03.04.2019г., поради което не е погасена по давност възможността
за принудително изпълнение и исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
В
полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение определено от съда.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Х.К., с ЕГН ********** и адрес ***,
срещу „Е.П.“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че възможността за
принудително изпълнение е погасена по давност в периода след 03.10.2016г. по
отношение на следните вземания на ответника, за които са издадени Заповед №
2984/29.04.2014г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 5546/2014г. по описа на ВРС:
сумата 2419,19 лева /две хиляди четиристотин и
деветнадесет лева и деветнадесет
стотинки/ представляваща главница за незаплатена ел. енергия за фактури за
периода от 14.04.2011 г. до 11.07.2013 г. за обект с абонатен № ***, находящ се
в гр. ***, с клиентски № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.04.2014
г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 270,25 лева /двеста и седемдесет
лева и двадесет и пет стотинки/
мораторна лихва за всяка фактура, посочена в заявлението за периода от
25.05.2011г. до 25.02.2014г.
ОСЪЖДА М.Х.К., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“
АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 100 /сто/
лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: