№ 29
гр. Балчик, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Гражданско дело №
20213210100628 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от Е. И.
В., ЕГН **********, от *** със съдебен адрес за призоваване в *** адвокат В. В. от ДАК,
срещу О.Б., ***, представлявана от К. Н.А., и АПИ“, ***, ***, представлявана от Г.Т..
С исковата си молба,ищецът моли съда да след като се убедите в описаната
фактическа обстановка да осъди О.Б., *** представлявана от К. да заплати на Е. И. В., с
ЕГН ********** от *** сумата от: 4203,52 /четири хиляди двеста и три/ за причинените
имуществени вреди и сумата от 11 000 /единадесет/ хиляди за неимуществените вреди -
болки и страдания, получени от травмите при инцидента на 04.11.2018 г. ведно със
законната лихва от датата на причиняване на увреждането 04.11.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението и да присъдите в негова полза
направените по делото съдебни и деловодни разноски. В случай, че съда остави без
уважение иска срещу О.Б., ***, ищецът моли съда да осъди АПИ“, ***, представлявана от
Г.Т., да заплати на Е. И. В., с ЕГН **********, от ***, сумата от 4203,52 /четири хиляди
двеста и три/ за причинените имуществени вреди и сумата от 11 000 лв. за
неимуществените вреди - болки и страдания, получени при инцидента на 04.11.2018 г.
на републикански път III-9002 , ведно със законната лихва от датата на причиняване
на увреждането 04.11.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението и да
присъдите в негова полза направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Препис от исковата молба,ведно със приложенията и уточняващата молба са
изпратени на ответните страни.
В законоустановения срок по чл.131от ГПК са последвали писмени отговори от всяка
от ответните страни.
1
Ответникът О.Б. твърди,в този писмен отговор,че искът срещу нея е неоснователен и
предявен срещу ненадлежна страна.
Ответникът АПИ-С. твърди,че искът срещу нея е допустим,но неоснователен.
Евентуално се оспорва неговия размер.
Редовно призован,ищецът се представлява в съдебно заседание от процесуалните си
представители адвокат В. В. от АК-Д. и адвокат Д. К. от АК-С.. В съдебно
заседание,ищцовата страна завява, че поддържа исковата молба, моли съда да осъди
ответника О.Б., като при условия на евентуалност,ако не отхвърли иска по отношение на
първия ответник, да осъди втория ответник.Представят се писмени и гласни доказателства.
Правят се доказателсвени искания. В съдебно заседание, процеусалният представител
адвокат В. пледира да бъде уважена исковата претенция.Процесуалните представители
представят писмена защита.
Ответникът О.Б.,представя писмен отговор по исковата молба,в който твърди,че
исковата претенция е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.Претендират се
направени деловодни разноски под формата на юристконсултско възнаграждение.
Ответникът АПИ“ ***, ***,представлявана от Г.Т., се представлява в съдебно
заседание от процесуален представител юристконсулт Р. Ж.. Процесуалният представител
поддържа писмения отговор по исковата молба. Твърди, че исковата претенция е
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмена защита. Евентуално
се оспорва нейния размер.моли да се присъдят деловодни разноски под формата на
юристконсултско възнаграждение.
По делото са назначените съдебни експертизи,който заключения съдът е приел като
част от доказателствата по делото.
Съдът след преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установена следната фактическа обстановка:
Е. И. В., на 04.11.2018 г.около 13,30 часа, в група с други мотоциклетисти се движил
по републикански път № III 9002, от гр. Генерал Тошево в посока гр. Балчик със
собствения си мотоциклет, марка „С.", с peг. № ***.
Заедно с него по този път и посока са се движели с мотоциклетите си още четирима
негови приятели - М.С., И.В., С. И. и П. Г.. Първи се е движел М., след него С., пострадалият
Е. В. е бил трети. Малко преди село Д. първият мотоциклетист от колоната М. М. видял
човек в близост до банкета на лентата за насрещно движение, който махал с ръка. Поради
тази причина натиснал спирачки, като намалил скоростта на движение и махнал с ръка ма
другите мотоциклетисти, движейки се след него, да намалят скоростта.
В този момент, на този участък от пътя, бригада от трима души, по указание на К. на
с. З., общ. Б., св. И. И., сред които А. Г., извършвали санитарна сеч на храсти и клони от
дървета, в дясно от пътното платно. Първите двама мотоциклетисти успяват да преминат
участъка, но при преминаването на Е. В. пада един клон, току-що отсечен от А. Г. върху
пътното платно. Този клон пада непосредствено при преминаването на третия
2
мотоциклетист - Е. В., като същият с крайните си клони удря В. в горната част на тялото и
го поваля назад, след мотоциклета, върху пътя, а мотоциклетът продължава известно време
движението си напред, после пада на дясната си страна. На място пристига линейка с
медицински екип, които транспортират пострадалия Е. В. в МБАЛ, гр. Добрич, където
последният бил настанен в отделение по неврохирургия, с множество наранявания.
С решение №132/16.07.2020 г. по АНХД№104 по описа на РС Б. за 2020 г. е признат
А. Г. Г. - с ЕГН ********** от с. З., общ. Б., ***, за виновен в това, че на 04.11.2018 г. около
13:30 часа по Републикански път № Ш-9002, в участъка между с. З. и с. Д., общ. Б., на
разстояние 900 метра преди табелата за с. Д., е причинил средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК на ищеца Е. И. В..
Ищецът получил следните увреждания:
1. КОНТУЗИЯ НА ГЛАВАТА; СЪТРЕСЕНИЕ НА МОЗЪКА; СЧУПВАНЕ НА
ИЗРАСТЪКА НА МАЛКИЯ ПИЩЯЛ НА ДЯСНА ПОДБЕДРИЦА, С
РАЗМЕСТВАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ; ОЖУЛВАНИЯ И РАЗКЪСНО-
КОНТУЗНИ РАНИ НА ДВЕТЕ УСТНИ И НОСА; СЧУПВАНЕ НА КРАЙНАТА
ФАЛАНГА НА ПЪРВИ ПРЪСТ НА ЛЯВОТО СТЪПАЛО; със среден обем и
сложност-последици от ТРАВМАТИЧНО ИЗБИВАНЕ НА ПЪРВИ ГОРЕН
РЕЗЕЦ В ЛЯВО. Счупването на израстъка на малкия пищял на дясната подбедрица е
довело до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за около 6
месеца и е наложило операция на десен глезен, свързана с поставяне на имплант.
Счупването на крайната фаланга на първи пръст на лявото стъпало е довело до трайно
затруднение движението на ляв долен крайник за период от 1 - 2 месеца.
Травматичното избиване на първи горен резец в ляво е обусловило трайно
затруднение на дъвченето и говоренето и наложило поставяне на зъбна протеза.
Ищецът твърди,че е лекувал травмите си периода от 04.11.2018 до 30.08.2019година
за който период е бил в временна нетрудоспособност.
Според ищеца са му причинени имуществени вреди в размер общо на
4 203,52лв.(четири хиляди двеста и три лева 52 стотинки).
Според ищеца са му причинени неимуществени вреди в размер на
11 000лева(единадесет хиляди лева).
Правни изводи свързани със установената фактическа обстановка:
Предявени са искове с правно основание:
1. Срещу О.Б., представлявана от К. - чл.49 ЗЗД - „ТОЗИ, КОЙТО Е ВЪЗЛОЖИЛ
НА ДРУГО ЛИЦЕ НЯКАКВА РАБОТА, ОТГОВАРЯ ЗА ВРЕДИТЕ,
ПРИЧИНЕНИ ОТ НЕГО ПРИ ИЛИ ПО ПОВОД ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ТАЗИ
РАБОТА". Видно от установеното в приложеното решение по АИХД № 104 по
описа на РС-Б. за 2020 г. А. Г. Г., ЕГН **********, жив.с.З., *** е бил нает от К. на
с.З., - И. А. И., без надлежно сключен договор за оформяне на корона, чрез отрязване
на крайпътно дърво- крайпътно насаждение. Оформянето и изрязването на дървото,се
3
извършвало от Г. на 04.11.2018 г. по Републикански път № III 9002, в участъка между
с. З. и с. Д., общ. Б. с моторен трион.
Искът срещу първия ответник е предявен срещу О.Б., представлявана от К., тъй
като кметство З. като териториална единица на общината няма правосубектност,
съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация. То няма
качеството на юридическо лице (Определение № 468 от 22.07.2011 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 400/2011 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 28.07.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. №
373/2011 г., IV г. о., ГК), такова качество има общината. Тоест то няма и процесуална
правоспособност по ГПК. Такава не следва и от чл. 27, ал. 2 ГПК, защото кметството като
териториална единица на общината не е държавно учреждение по смисъла на чл. 27, ал. 2
ГПК.
2. Срещу АПИ"- Чл.50 ЗЗД - „За вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират".
Основание на исковата претенция срещу АПИ с подразделение ОПУ - гр. Добрич, е
обстоятелството, че Стопанин на републикански път III-9002 е АПИ, чиито
задължения са описани в чл. 19 от Закона за пътищата. Срещу АПИ" отговорността
се обосновава от ищеца с обстоятелството, че с бездействието си, ответникът е
станал причина за възникване на вредоносния резултат - причиненото увреждане
на здравето на ищеца. Безспорно е, че път №111-9002, в участъка между с. З. и с. Д.,
общ. Б., на разстояние 900 метра преди табелата за с. Д.- е част от републиканската
пътна мрежа. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от Закон за пътищата, АПИ
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата. Според §6, т. 37 от ЗДвП,
„Препятствие на пътя" е нарушаване целостта ма пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. За да е налице отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се
намира вещта, за причинените вследствие на недобро стопанисване на вещта вреди, е
необходимо да се установят наличие на претърпени реални вреди, противоправно
поведение, което е в причинна връзка с вредите и установяване, че вещта е
собственост на лицето, под чийто надзор се намира тя. Отговорността е обективна,
независимо от вината.
З.Чл.86 ЗЗД за законна лихва от причиняване на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
Налице е обективно съединяване на искове при условия на евентуалност.
По отношение на първия иск срещу О.Б.:
Възложилият другиму работа отговаря за вредите, които изпълнителят причини при
или по повод на нея. Съществуват различни обяснения на тази отговорност: Възлагащият
4
трябва добре да подбере и контролира лицата, които извършват работата му. Ако не го
стори, ще отговаря за причинените вреди. В негова полза се извършва тази работа – в негова
тежест ще са вредите, свързани с нея. Освен това, възложилият работата в повечето случаи
ще се окаже по-платежоспособен в сравнение с изпълнителя. В това се изразява
обезпечително-гаранционната функция на тази отговорност.
Лицето, на което е възложена работата, трябва да изпълни фактическия състав на чл.
45 ЗЗД, за да може да отговаря и възложителят. В този смисъл е и т. 6 на ППВС № 7/1959 г.
Там се казва, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е „за чужди противоправни и виновни действия
или бездействия“ и „произтича от вината на натоварените с извършването на работата
лица“. Възприето е, че „лицата, които са възложили работата, във връзка с която са
причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицето, и
да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност“.
В конкретния казус липсват категорични доказателства,ответната страна О.Б. да е
възлагала по легитимен начин извършването на конкретните действия.
Кметство З. като териториална единица на общината няма правосубектност, съгласно
закона за местното самоуправление и местната администрация. То няма качество на
юридическо лице и като такова не може да се разпорежда и да взима еднолични
решения, такова качество има законният представител - кмет на общината.
На второ място:
К. упражнява общо ръководство и контрол на общинската администрация и
представлява общината. В своята дейност, той се ръководи от закона, актовете ма ОС и
решенията на населението. К. на общината е едноличен орган на изпълнителната власт
и като такъв, при осъществяване на своята дейност се ръководи от основни принципи
н нормативни актове, с които издаването на устни заповеди и разпореждания би било в
разрез със закона. К. на общината е първостепенен разпоредител с бюджет, както и със
сметки за средства от Европейския съюз, в качеството на бенефициент на О.Б., за нуждите
на които се изисква отчетност в писмена форма.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД, е необходимо
наличието на някои предпоставки, една от които е „правоотношение по възлагане на
работата“ (каквото в случая ответникът твърди,че няма). Вредите не са причинени при
или по повод на работата (тъй като такава не е възлагана от К. на О.Б. на кметски наместник
на с. З.- И. И., няма и договор за възлагане на работа, следователно няма отговорност за
„възложителя“, какъвто също в случая няма). Не става ясно, въз основа на какво
доказателство се установява и приема, че лицето И. И. е действал и разпореждал за
случая в качеството си именно на кметски наместник, а не на физическо лице.
5
Законът за пътищата /ЗП/ разделя пътищата на републикански и местни - чл.3, ал.1,
като републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища, пътищата от първи,
втори и трети клас, които осигуряват връзки от национално значение и образуват
държавната пътна мрежа- чл.З, ал.2 ЗП и тези пътища съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2
ЗП са изключителна държавна собственост. Безспорно е, че участъкът от пътя, където е
настъпил инцидента, е част от републиканската пътна мрежа, която попада в границите
на урбанизираната територия на О.Б.. Чл.19, ал.1, т.1 ЗП предвижда, че републиканските
пътища се управляват от АПИ“ /АПИ/, като в ал.2 изчерпателно са посочени дейностите,
представляващи управление на пътищата и съгласно ал.2, т. 1 и т.3 такива са поддържането
на пътища и организирането, възлагането, финансирането и контрола на дейностите
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата. Задължението на АПИ да поддържа републиканските пътища е
изрично разписано и в разпоредбата на чл.30, ал. 1 Закона за пътищата, като в ал.2 е
предвидено, че по взаимна договореност АПИ и общините осъществяват съвместно
дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника
за прилагането на закона.
Според съда, само при наличието на взаимно споразумение е възможно Общината
да осъществява поддържането и ремонта на републиканските пътища- съгласно чл.30, ал.3
ЗП тя има задължение само да организира дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища
извън урбанизираните територии и в селата и селищните образувания.
Съдът съобразява, че липсват доказателства по делото,такова споразумение за
процесния участък да има.
Не съществува обвързващо О.Б. споразумение с АПИ към датата на настъпване на
инцидента, нито задължение в тази връзка, по силата на закон, съгласно които Общината да
има задължение да извършва поддръжка на пътя.
С оглед гореизложеното, след като О.Б. не е собственик на пътя и няма споразумение
с АПИ за поддържане на пътя,Общината не може да отговаря за вреди, причинени от
неизправности на пътя. Субект на задължението за поддържане и ремонта на
републиканския път е АПИ .
С оглед изложеното, съдът приема,че искът насочен срещу О.Б.,следва да се
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ,заплащането на правната помощ е
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН,чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 100 до 360
лева. По делото има насрочени пет съдебни заседания заседание.Процесуалния
представител на О.Б. не се е явил в съдебните заседания,но е подготвил и представил
6
писмен отговор и писменоа становище по исковата молба.
Съдът приема,че следва да се присъди юристконсултско възнаграждение за исковото
производство,на минимума от 100 лева,а именно 100 лева.
Ищцовата страна следва да заплати с оглед изхода на делото направените деловодни
разноски в полза на О.Б.,под формата на юристконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
По отношение на евентуалният иск срещу АПИ-С.:
Пътят, като част от Републиканската пътна мрежа, разположена на територията на
Област Добрич, към момента на настъпване на инцидента, е поддържан от ДЗЗД „ПОНТ\
съгласно Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-10/21.05.2015 г., с предмет:
„Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на
територията на Североизточен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1. т. 1 от
Закона за пътищата” за обособена позиция № 2: ОПУ-Добрич“, сключен между АПИ и „И.“
ЕООД. *** и „Х.” АД, гр. С., с ***, в качеството им на съдружници в гражданското
дружество. Към датата на ПТП, ОПУ-Добрич не е възлагало дейности по ландшафтно
оформление в обхвата на път II1-9002. в участъка между с. З. и с. Д.. От тук следва, че на
04.11.2018 г., дейности по санитарна сеч (оформяне на корони, резитба на пораснали клони
над пътното платно и др. подобни) не са били извършвани от служители/работници на
фирмата-изпълнител, с която АПИ има сключен валиден договор, нито от такива на АПИ
ОПУ- Добрич.
В процесния случай,съдът приема,че не е налице правно основание за ангажиране на
отговорността на АПИ по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Фактическият състав на отговорността за вреди, произлезли от вещи. предвижда наличие на
вреда (имуществена или не), която произтича от свойствата/качествата на вещта, като е
необходимо да е налице връзка между вещта и вредата, т.е. вредите да са „произлезли“ от
вещта. Съдът приема, че такава връзка в случая не съществува, т.е. няма причинно-
следствена връзка между настъпилите вреди и вещта. Нещо повече, налице е друго
обстоятелство - човешко действие, което е предизвикало настъпване на вредите, поради
което отговорност може да се ангажира на основание чл. 45 от ЗЗД. съответно чл. 47, чл. 48
и чл. 49 от ЗЗД. Отделно от това,съдът приема,че е налице и основание за освобождаване от
отговорност на АПИ. В този смисъл е и точка 10 от Постановление № 7/1959 г. на Пленума
на ВС, съгласно която собственикът на вещта и лицата, под чийто надзор се намира същата
не отговарят за вредите причинени с нея по изключителна вина на трето лице.
Изключителна вина на трето лице в случая съществува и съдът приема, че е безспорно
доказана.
В сила е Решение № 132/16.07.2020 г. постановено по АНХД № 104/2020 г„ по описа
на РС - Б.. с което А. Г. Г. е признат за виновен за престъпление по чл. 134, ал. 2. пр. 2. вр. с
ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а. ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и
7
му е наложено административно наказание глоба, в размер на 1000 лв., за това. че на
04.11.2018 г.. около 13:30 ч. по Републикански път 111-9002, в участъка между с. З. и с. Д., е
извършил правно регламентирана дейност, изразяваща се в оформяне на корона, чрез
отрязване на крайпътно дърво - крайпътно насаждение, което е пътна принадлежност,
представляваща източник на повишена опасност, която дейност той няма право да
упражнява, при което е причинил средна телесна повреда на ищеца Е. В..
Съдът съобрази и следните обстоятелства,а именно:
Следва да разграничим отговорността по чл. 50 ЗЗД от тази по чл. 45 ЗЗД. Вредите по
чл. 50 ЗЗД не трябва да са настъпили като следствие на виновно човешко поведение, а от
самата вещ – поради нейните свойства, недостатъци и т. н. В противен случай отговорността
ще се основава, например по чл. 45 ЗЗД и ще отговаря лицето, чието поведение е увредило
другиму чрез вещта, а не лицата по чл. 50 ЗЗД. Когато липсва виновно лице, което е
използвал вещта по начин, че неговото поведение да е причинило вреди с помощта на
вещта, тогава вече отговорност ще носят солидарно собственикът и лицето, което е
упражнявало надзор. Затова отговорността по чл. 50 има субсидиарен характер – ще е
налице, когато липсва вина и не се отговаря по чл. 45 ЗЗД.
С оглед изложеното,съдът приема,че евентуалния иск,насочен срещу втория ответник
също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ,заплащането на правната помощ е
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН,чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 100 до 360
лева.По делото има насрочени пет съдебни заседания заседание.Процесуалният
представител се явявал във всичките съдебни заседания.
Представил е писмен отговор,представил е писмена защита. Според съда следва да се
определи юристконсултско възнаграждение над средата на предвидено в текста,а именно
300 лева.
С оглед изхода на делото,ищцовата страна следва да заплати направени деловодни
разноски в полза на втория ответник, а именно юристконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева.
Направените по делото деловодни разноски от ищеца, с оглед изхода на делото,
следва да останат за негова сметка, така както са направени.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО, предявения на основание чл.49 от Закона за
задълженията и договорите иск за осъждане на О.Б., с ***, с административен адрес в ***,
представлявано от К. Н.Д.А., да заплати обезщетение в полза на Е. И. В., ЕГН**********,
8
от *** за причинени имуществени вреди в размер на 4203,52лв. (четири хиляди двеста и
три лева и 52 стотинки) и неимуществени вреди в размер на 11,000лв. (единадесет хиляди
лева), в резултат на деяние,извършено на 04.11.2018год. по републикански път № III 9002, в
участъка между с.З. и с..Д., Б.о., на 900 метра преди табелата за с.Д., Б.о., при което Е. И. В.
е получил увреждания, изразяващи се в КОНТУЗИЯ НА ГЛАВАТА; СЪТРЕСЕНИЕ НА
МОЗЪКА; СЧУПВАНЕ НА ИЗРАСТЪКА НА МАЛКИЯ ПИЩЯЛ НА ДЯСНА
ПОДБЕДРИЦА, С РАЗМЕСТВАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ; ОЖУЛВАНИЯ И РАЗКЪСНО-
КОНТУЗНИ РАНИ НА ДВЕТЕ УСТНИ И НОСА; СЧУПВАНЕ НА КРАЙНАТА ФАЛАНГА
НА ПЪРВИ ПРЪСТ НА ЛЯВОТО СТЪПАЛО; със среден обем и сложност-последици от
ТРАВМАТИЧНО ИЗБИВАНЕ НА ПЪРВИ ГОРЕН РЕЗЕЦ В ЛЯВО, ведно със законната
лихва от датата на причиняване на увреждането 04.11.2018 г. до окончателното изплащане
на обезщетението като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е. И. В., ЕГН**********, от *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на О.Б., с ***, с
административен адрес в *** представлявано от К. Н.Д.А., направени деловодни разноски,
под формата на юристконсултско възнаграждение, в размер на 100лв.(сто лева).
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО, предявения на основание чл.50 от Закона за
задълженията и договорите иск за осъждане на АПИ“, ***, ***, представлявана от Г.Т. да
заплати обезщетение в полза на Е. И. В., ЕГН**********, от *** за причинени
имуществени вреди в размер на 4203,52лв. (четири хиляди двеста и три лева и 52
стотинки) и неимуществени вреди в размер на 11,000лв.(единадесет хиляди лева), в
резултат на деяние,извършено на 04.11.2018год. по републикански път № III 9002, в
участъка между с.З. и с..Д., Б.о., на 900 метра преди табелата за с.Д., Б.о., при което Е. И. В.
е получил увреждания, изразяващи се в КОНТУЗИЯ НА ГЛАВАТА; СЪТРЕСЕНИЕ НА
МОЗЪКА; СЧУПВАНЕ НА ИЗРАСТЪКА НА МАЛКИЯ ПИЩЯЛ НА ДЯСНА
ПОДБЕДРИЦА, С РАЗМЕСТВАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ; ОЖУЛВАНИЯ И РАЗКЪСНО-
КОНТУЗНИ РАНИ НА ДВЕТЕ УСТНИ И НОСА; СЧУПВАНЕ НА КРАЙНАТА ФАЛАНГА
НА ПЪРВИ ПРЪСТ НА ЛЯВОТО СТЪПАЛО; със среден обем и сложност-последици от
ТРАВМАТИЧНО ИЗБИВАНЕ НА ПЪРВИ ГОРЕН РЕЗЕЦ В ЛЯВО, ведно със законната
лихва от датата на причиняване на увреждането 04.11.2018 г. до окончателното изплащане
на обезщетението като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е. И. В., ЕГН**********, от *** ДА ЗАПЛАТИ в полза н а АПИ“, ***,
***, представлявана от Г.Т.,направени деловодни разноски, под формата на
юристконсултско възнаграждение, в размер на 300 лв. (триста лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич, в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
9