Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 09.01.2020 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, втори граждански състав на втори декември две хиляди и деветнадесета година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1220 по
описа за 2019 г. и като обсъди:
Искът е с правно основание чл.124 ГПК.
Ищецът Х.К.Ж. твърди, че е единствен наследник на баща си
Костадин Василев Паунов – починал на 27.03.2007 г., както на брат и Иван
Костадинов Паунов – починал на 04.04.2015 г. Баща и е бил записан като
собственик на недвижим имот № 168, с предназначение „ливада“, находящ се в село
Косово, съгл.разписен лист към проекта за дворищна регулация, стр.125, одобрен
със Заповед № РД-725/1984 г. и отразен на Скица – извадка от рег.план, издаден
от Община Асеновград. Баща и приживе е упражнявал владение, ползване и
стопанисване на имота, заплащал е данъци, а след смъртта му тези права се
упражняват от ищцата непрекъснато и към настоящият момент. Имота не е внасян в
ТКСЗ, АПК, не е бил одържавяван. След
извършена справка в АГКК ищцата е установила, че имота – индивидуализиран под №
38799.50.101 по КК и КР на село Косово, фигурира като „временно общински“.
Ищцата е поискала имотът да бъде отписан от актовите книга за общинска
собственост, от където и било отговорено, че същия е предаден на Община
Асеновград от Общинска служба „Земеделие“ Асеновград, по реда на чл.19 ал.1 от
ЗСПЗЗ с протоколно решение от 29.07.2008 г.
Ето защо моли да се постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на Община Асеновград, че ищцата е собственик на основание наследство и давностно владение
на ПИ № 38799.50.101 по КК и КР на село Косово, находящ се в м.“Селото“, с площ
653 кв.м., които е идентичен с имот № 168 по рег.план на село Косово,
общ.Асеновград. Ангажира доказателства, претендира за разноски.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Община Асеновград, които
заявяват че искът е недопустим и неоснователен. Твърди, че ищцата е поискала
деактуване на ПИ № 38799.50.101 по КК и КР на село Косово. За фактите и
обстоятелствата, относно собствеността на имота и невъзможността имотът да бъде
деактуван, тя е била уведомена с писмо. Твърдят, че на основание подадено
заявление, по реда на чл.11 от ЗСПЗЗ от 1992 г. от Костадин Паунов е била
образувана преписка с вх.№ НБ30 на негово име, за имоти в землището на Косово.
Със заявление са заявени за възстановяване правото на собственост върху 17
бр.имоти, с обща площ 26.600 дка, ПК Асеновград се е произнесъл по така
подаденото заявление, с решение № НБ 308/01.07.1994 г. – с което е признала
правото на собственост на Костадин Паунов в/у всички посочени имоти, по реда на
чл.18 ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Картата на възстановената собственост на землището на
село Косово е приета и обнародвана в ДВ бр.85/18.10.1994 г., процедурата по
възстановяване на имотите по реда на ЗСПЗЗ е приключила. Заявява, че имотът
следва да се възстанови по реда на специалния закон – ЗСПЗЗ и правилника за
прилагането му. Молят да бъде отхвърлен иска.
След
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
От у-ние за наследници на Костадин
Василев Паунов и Иван Костадинов Паунов е видно, че Х.Ж. е единствен наследник
на същите.
От ищцата са представени: Разписен
лист, Скици, Заявление от Х.Ж. ***, отговор до същата от Община Асеновград и ОД
„Земеделие“ Пловдив.
От приетата по делото СТЕ на вещото
лице инж. В.Г., която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява,
че имот пл.№ 168 по кадастрално регулационния план на село Косово, общ.
Асеновград, одобрен със Заповед РД-725/1984 г. не е влизал в граници на блок на
ТКЗС или ЗДС, по данни от КРП от 1984 г., където е заснет като имот частна
собственост и не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ – приложение №
1. Тъй като същия е включен в околовръстен полигон на селото и въпреки, че за
него няма отреждане по регулация той представлява незастроено дворно място и не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, което е констатирано и в писмо на
ОДЗ Пловдив. При определяне на границите на територията на Картата на
възстановената собственост са включени всички незастроени земи или за които
няма предвиден парцел в РП. Вероятно поради това, че за имот пл.№ 168 няма
отреждане по рег.план от 1984 г. същия е изключен от регулационните граници на
населеното място и е включен в Картата на възстановената собственост под №
050101 с площ 651 кв.м. в м.“Селото“. В Картата на възстановената собственост
имот № 050101 е записан като временно общинска собственост /по данни от писмото
на ОДЗ Пловдив от 23.01.2019 г. приложеното по делото/, защото за него не е
подавано заявление за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. ПИ с идентификатор
38799.50.101 по КККР на с.Косово, общ.Асеновград, обл.П-вска, одобрени със
Заповед № 300-5-68/08.11.204 г. на ИД на АГКК е идентичен с имот № 050101 по
Картата на възстановената собственост на с.Косово, м.“Селото“, обнародван в ДВ
бр.85/18.10.1994 г. и съответства на имот пл.№ 168 по КРП на с.Косово, одобрен
със Заповед № РД-725/1984 г.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели: Тодор Ангелов
Бързински и Тодор Атанасов Тошев – живели в село Косово, които съдът кредитира
се установява, че Х. има къща и наследствени имоти в селото, както и имот които
се намира на 200-300 м. от селото и е „ливада“. Този имот се е обработвал от
наследодателите на Х. /дядо и, а в последствие баща и, брат и/, а след смъртта
на баща и от нея и семейството и. Те са косяли ливадата и събирали сено, както
и са обирали плодните дръвчета – засяти в него. Местността в която е тази
ливада е в непосредствена близост до селото, казвала се е „Сибер“, „Селото“, съсед
по имот е свид.Бързински, тя граничи с
пътя за „Бяла черква“. Никои друг освен членовете на нейното семейство не са
владяли и обработвали тази ливада, той не е внасян в ТКЗС, нямало е спорове за
собствеността. Границата на съседните имоти и имота на Х. са били дървета или
поставени камъни като ограда.
Установи се по
безспорен начин от събраните по делото доказателства: писмо изх. №
РД-184-3/23.01.2019 г. на Областна дирекция „Земеделие”-Пловдив , от заключението на в.л.инж. В.Г. и от
разпитаните по делото свидетели, че процесния недвижим имот не е влизал в
чертите на блок на ТКЗС, нито е бил отнеман и включен в селскостопанска
организация, поради което собствеността върху този имот не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В практиката на ВКС се приема, че в приложното
поле на чл.19 от ЗСПЗЗ попадат само тези земеделски земи, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, т.е. земи които са били включени в ТКЗС, ДСЗ
или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени
в хипотезите, изброени в чл.10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на
собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ /така решение № 93 от 09.07.2019г. по
гр.д. № 3295/2018г. на ВКС, 1-во гр. Отделение/. Имотите, за които е запазено
владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на
ТКЗС, не са загубили реалните си граници, респ. върху тях не е установено
кооперативно земеползване, не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и
могат да бъдат придобивани по давност – решение № 142 от 17.12.2018г. по гр.д.
№ 524/2018г. на ВКС, 2-ро гр. Отделение/.
По изложените съображения, неоснователни
са възраженията на ответната Община Асеновград, че е станала собственик на прецесния имот и че
съществува мораториум спиращ течението на давностния срок. След като земеделската земя не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на
собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.
От разпитаните по делото свидетели
се установи, че наследодателят на ищцата, а след смъртта му неговите наследници
са владяли процесния имот явно, спокойно и несмущавано много повече от 10 години,
поради което собствеността е придобита по давност.
Според заключението на в.л. Г. имот
№ 168 по регулационния план на с.Косово, утвърден със заповед № РД-725/1984г.
не е напълно идентичен с поземлен имот № 38799.50.101 по КК на с.Косово и в
приложение № 3 към заключението е изготвена комбинирана скица, според която
имот № 168 е очертан по цифрите
1-2-3-4-1. Предявеният иск ще се уважи за тази част от поземлен имот с
кадастрален № 38799.50.101, която съответства на имот № 68 по регулационния
план на с.Косово, утвърден със заповед № РД-725/1984 г., така както е показано
в скицата - приложение № 3 от заключението на в.л. Г., която ще е неразделна
част от решението.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден, да заплати на ищеца направените по делото разноски общо в
размер на 1300 лева, от които: 850 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
/на един адвокат/, 400 лв. хонорар по допуснатата СТЕ и 50 лв. за внесена ДТ.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА АСЕНОВГРАД, със седалище и адрес на
управление град Асеновград, обл. Пловдивска, пл.“Академик Николай Хайтов“ № 9,
представлявана от Кмета, че Х.К.Ж., ЕГН ********** ***, е собственик по
наследство и давностно владение на земеделска земя с площ 443 кв.м., част от поземлен имот с идентификатор №
38799.50.101. по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Косово, общ.
Асеновград, обл.Пловдивска, местност „Селото“
(идентичен с недвижим имот № 168 по рег.план на село Косово), която
земеделска земя е очертана в скицата – приложение № 3 към заключението н в.л. В.Г.
по цифрите 1-2-3-4-1, неразделна част от решението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до предявения размер – 653 кв.м. като неоснователен.
Скицата – приложение № 3 към
заключението н в.л. инж. В.Г. по цифрите 1-2-3-4-1, да се счита неразделна част
от решението.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
АСЕНОВГРАД, със седалище и адрес на управление град Асеновград, обл.
Пловдивска, пл.“Академик Николай Хайтов“ № 9, представлявана от Кмета, ДА ЗАПЛАТИ НА: Х.К.Ж., ЕГН ********** ***, сумата от 1300
лева /хиляда и триста/ лева, разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок, от съобщението до страните за постановяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: