МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 281,
постановена на 21.07.2020г.
по НОХД № 2384/2019г.
по описа на Районен съд – Стара Загора
Районна
прокуратура – Стара Загора е внесла обвинителен акт срещу Ж.Р.Ж. за това, че на 18.02.2018г. в гр.
Раднево по хулигански подбуди причинил на И.Ж.И. лека телесна повреда,
изразяваща се в повърхностна прострелна рана в предната горна трета на дясната предмишница, засягаща кожата и подкожието,
което му причинило разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК - престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 НК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Ж.Р.Ж..
Според нея от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, по
безспорен и категоричен начин се установява фактическата обстановка такава,
каквато е изложена в обвинителния акт. Прави анализ на събраните доказателства.
Счита също така, че извършването на деянието е доказано не само от обективна,
но и от субективна страна, като излага аргументи в тази връзка. Моли съда да
признае подсъдимия Ж.Ж. за виновен, като предлага да
му бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4
месеца, което да бъде изтърпяно ефективно. По отношение на вещественото
доказателство - пневматична пушка - предлага да бъде отнета в полза на
Държавата, като средство за извършване на инкриминираното деяние. А по
отношение на разноските - да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Частният
обвинител и граждански ищец И.Ж.И. чрез своя повереник адв. Г.Д. заявява, че
изцяло поддържа становището на прокурора, тъй като по един безспорен и
категоричен начин по делото е установено, че подсъдимият Ж.Р.Ж. е осъществил от
обективна и субективна страна деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 НК,
за което е предаден на съд. Моли предявеният граждански иск да бъде уважен
изцяло. Претендира заплащане на направените в хода на производството разноски
за адвокатско възнаграждение. По отношение на вещественото доказателство -
пневматична пушка - също счита, че следва да бъде отнето в полза на Държавата.
Защитникът
на подсъдимия Ж.Р.Ж. - адв. С.М. заявява, че повдигнатото срещу Ж. обвинение не
е доказано от обективна и субективна страна, поради което и той следва да бъде
признат за невинен. В тази връзка прави подробен анализ на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Моли съда да отхвърли и предявения граждански
иск, тъй като счита същия за недоказан както по основание, така и по размер.
Подсъдимият
Ж.Р.Ж. заявява, че поддържа изцяло казаното от защитника си.
В
последната си дума Ж.Ж., заявява, че желае да не бъде
обвинен.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
ПО
ФАКТИТЕ:
ПОДСЪДИМ
Ж.Р.Ж. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, работи като *****, ЕГН: **********. Осъждан е. Спрямо него са постановявани следните
влезли в сила решения и присъди:
1. С решение № 55 от 18.07.2016г. по АНД № 161/2016г.
по описа на Районен съд – Гълъбово, за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК,
извършено 08.02.2016г. е освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК, като му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лв.
Глобата е платена на 11.10.2016г.
2. Със споразумение от 14.02.2018г.
по НОХД № 7/2018г. по описа на Районен съд – Раднево:
- за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК,
извършено 11.08.2017г. е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за
срок от 3 години;
- за престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК, извършено през периода от 01.01.2017г.
до 11.08.2017г. са му наложени следните наказания: лишаване от свобода за срок
от 1 година, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок
от 3 години и глоба в размер на 2500 лв.
- за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, извършено 11.08.2017г. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца, чието изтърпяване
е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години.
На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно
общо наказание лишаване от свобода, а именно най-тежкото: лишаване от свобода
за срок от 1 година и 2 месеца, което на основание чл. 24, ал. 1 НК е увеличено
на 1 година и 6 месеца. Изтърпяването на това увеличено общо най-тежко
наказание лишаване от свобода е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за
изпитателен срок от 3 години.
Глобата е платена на 09.03.2018г.
Подсъдимият
Ж.Р.Ж. и пострадалият И.Ж.И. ***, като къщите им се намират в близост една до
друга. От няколко години отношенията между тях са влошени.
На
18.02.2018г. около 10:00 - 11:00 часа, докато пострадалият И. бил пред къщата
си и приготвял храна за кучето си /белгийска овчарка/, чул, че покрай него
изсвистяла сачма, изстрелЯ.от въздушна пушка. Веднага
погледнал към къщата на Ж., тъй като той и друг път бил произвеждал изстрели с въздушна
пушка, насочени към двора му, и по-конкретно към кучето му.
И.
видял, че Ж. стои на терасата на втория етаж на къщата си и държи в ръце пушка.
Казал му да не стреля по него, но Ж. го заплашил, като му отвърнал, че ще го гръмне.
И. не се изплашил, защото знаел, че дори да бъде улучен от сачма, няма да
получи сериозни наранявания, и продължил да приготвя храната на кучето си.
Докато приготвял храната И. бил леко приведен към пейката, която се намирала
пред къщата му, защото там се намирала тенджерата с храна на животното.
Подсъдимият
стрелял с пушката си още два пъти, като при последния изстрел сачмата уцелила И.
в предната горна трета на предмишницата на дясната
ръка. И. вдигнал ръкава на връхната си дреха и видял, че на кожата на дясната
си ръка има рана. В този момент от дрехата му изпаднала и сачмата.
Свидетелят
Д.Ж.И., който в този момент се намирал в остъклението
на къщата, обитавана от брат му - пострадалия И.И.,
излязъл навън в двора и видял как подсъдимият Ж.Ж. се
прибира от терасата на втория етаж във вътрешността на къщата си.
В
двора излязла и свидетелката Еленка С., която в този момент била в къщата на И.,
за да приготви майка му за къпане, но тя не видяла Ж.. Видяла само причиненото
на И. нараняване на ръката и сачмите.
Непосредствено
след случилото се И.И. подал сигнал на телефон 112.
На място били изпратени Я.И.М. и К.Д.М. - полицейски служители при РУ -
Раднево.
Те
първо разговаряли с лицето, подало сигнала - пострадалият И.Ж.И., който им
обяснил, че от къщата, в която живее подсъдимият Ж.Ж.
е стреляно по него. И. показал на свидетеля М. къщата, от която били
произведени изстрелите, както и сачми, една от които държал в ръката си. И. му
показал и че е улучен някъде, но поради изминалия дълъг период от време - почти
2 години - свидетелят не си спомня къде точно се е намирало показаното му
нараняване.
След
това М. и М. отишли до къщата на Ж.Ж., но никой не им
отворил. Дежурният им разпоредил да чакат на място пред дома на Ж.. Минал около
час преди да пристигнат колегите им.
Впоследствие
подсъдимият Ж.Ж. отворил входната врата на къщата си
и разговарял с полицейските служители.
Той
завел свидетеля К.Ж.Ж. /мл.експерт в група Криминална
полиция при РУ - Раднево/ на втория етаж на къщата си, където заедно с него и
със свидетеля Д.И.Д. отместили един голям гардероб и извадили пневматична
пушка, калибър 5,5 мм, с надпис „Seader“, без фабричен номер, китайско производство, която била с прах и паяжини.
В хода на
наказателното производство в дома на подсъдимия Ж.Ж.
не е извършвано претърсване по реда на чл. 161 и сл. НПК нито е извършван оглед
на местопроизшествие в дома на И.И. по реда на чл.
155 и сл. НПК.
Подсъдимият Ж.Р.Ж.
предал пушката с протокол за доброволно предаване още същия ден - на
18.02.2018г.
Впоследствие,
пострадалият И.Ж.И., на 19.02.2018г. предал също с протокол за доброволно
предаване 1 бр. проектил /сачма/ с формата на чашка, с която твърдял, че била уцЕ.ръката му.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Относно
датата на инкриминираното деяние съдът кредитира показанията на
пострадалия И.Ж.И., според когото същото е извършено на 18.02.2018г.
На
първо място, на тази дата И.И. е разпитан в качеството
на свидетел между 16:23 и 16:48 часа и с това първо действие по разследването е
образувано ДП № 327 зм 34/2018г. по описа на РУ - Раднево. В своите показания,
прочетени в хода на настоящото съдебно следствие, той е заявил, че в същия този
ден, в който го разпитват, се е случил инцидентът, за който разказва.
На
второ място, свидетелката Е. Н. С. в своите показания, дадени пред съдия по
НОХД № 149/2018г. по описа на Районен съд - Раднево, прочетени в хода на
настоящото съдебно следствие, потвърждава, че инкриминираното деяние е
осъществено на 18.02.2018г.
На
трето място, това се потвърждава от съобщение с вх. № 327 зм 34/19.02.2018г. по
описа на РУ - Раднево, от което е видно, че на 18.02.2018г. в РУ - Раднево от
телефон 112 е получен сигнал от лицето И.Ж.И. за това, че лицето Ж.Р.Ж. е
стрелял по него с въздушна пушка от терасата на къщата си и го е улучил в предмишницата на дясната ръка.
На
следващо място, това се установява и от протокола за доброволно предаване от
18.02.2018г., с който Ж. е предал на разследващите органи процесната пневматична
пушка.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелка Мария Радославова Ж. относно посочената
от нея дата на извършване на деянието - 17.02.2018г., тъй като те са изолирани
и не кореспондират с останалите доказателства по делото.
Възможно
е на 17.02.2018г. тя да е била в къщата, в която живее брат й Ж.Ж.. Възможно е да я е почистила с оглед предстоящия
християнски празник - Сирни заговезни - 18.02.2018г., когато според традицията
не се чисти, не се пере, не се работи. Но тези факти и обстоятелства не са
относими към предмета на доказване по настоящото дело.
Дори
да се приеме, че Ж. е допуснала фактическа грешка, тъй като до провеждането на
разпита й пред настоящия съдебен състав е минал един сравнително дълъг период
от време - около две години, и в показанията си да е визирала не 17.02.2018г.,
а 18.02.2018г., съдът намира, че показанията й не са от такова естество, че да
оневинят подсъдимия и да му осигурят сигурно алиби, както твърди защитата.
Обстоятелството,
че около 10:30 -11:00 часа брат й Ж.Ж. е напуснал
стаята, в която двамата са разговаряли, не изключва възможността след това той
да се е качил на втория етаж на къщата и от там да е произвел процесния изстрел
с пневматичната си пушка. Нещо повече този час съвпада с часа, който посочват
пострадалия И. и свидетелите Е.С. и Д.И. в своите показания като време на
извършване на инкриминираното деяние.
Възможно
е също така, когато е почиствала с прахосмукачка първия етаж в дома на брат си,
свидетелката Ж. да не е чула изстрела от пневматичната му пушка.
Освен
това, от показанията на свидетелите Я.М. и К.М. се установява, че е минал
известен период от време, както от подаване на сигнала до тяхното пристигане,
така и впоследствие до пристигането на техните колеги. Възможно е докато
двамата полицейски служители са били в дома на пострадалия, свидетелката Ж. да
е напуснала дома на брат си. В случая следва да бъде отчетено, че двете къщи се
намират на две различни улици, които са успоредни една на друга.
Относно авторството на инкриминираното деяние
съдът отново кредитира показанията на пострадалия И.Ж.И., според когото именно
подсъдимият Ж.Р.Ж. е произвел изстрел с процесната пневматична пушка, като му
причинил лека
телесна повреда.
Показанията
на пострадалия се подкрепят от писмените доказателства по делото - протокол за
доброволно предаване от 18.02.2018г. и протокол за доброволно предаване от
19.02.2018г., съпоставени със заключението на съдебно-балистична експертиза №
4/2020.
От протокол за
доброволно предаване от 18.02.2018г. е видно, че на същата дата в сградата на
РУ - Раднево ст.разследващ полицай Р.Г.приела лицето Ж.Р.Ж., който доброволно
предал: 1 бр. пушка, неустановена марка и модел, с една метална цев, дървен
приклад, без номера, с навито черно тиксо около мушката в предния край на цевта
и също такова /срязано/, увито в близост до спусковата
скоба, обхващащо приклада и металната част на оръжието. В същия този протокол Ж.
собственоръчно записал, че това е пушката, която бил скрил зад гардероба в
стаята си.
От протокол за
доброволно предаване от 19.02.2018г. е видно, че на същата дата ст. разследващ
полицай Р.Г.в сградата на РУ - Раднево приела лицето И.Ж.И., който доброволно предал:
1 бр. сачма с формата на чашка. В протокола И. собственоръчно записал, че това
е сачмата, с която е бил уцелен /“одран“/.
А
от съдебно-балистична експертиза № 4/2020 се установява, че изследваният
проектил /чашка/, предаден от И.И. е изстрелян от
пушката, обект на изследването, предадена от Ж.Ж..
Вещото лице е констатирало следи от нарези от цевта на оръжието по овала на
проектила.
Действително
поради обстоятелството, че не е запазено местопроизшествието от полицейските
служители, които първи са го посетили, се поставя и въпросът дали предаденият
от И. проектил е същият, с който му е било причинено телесното увреждане.
За да бъде
даден отговор на този въпрос следва да бъде направена съпоставка на показанията
на пострадалия И.И. с останалите доказателства по
делото.
Показанията
на пострадалия И. се подкрепят от показанията и на свидетелите Д.Ж.И. - негов
брат и Е. Н. С., която към онзи момент му помагала в грижите за възрастната му
майка.
От
тях се установява, че на 18.02.2018г., преди обяд - около 10:00 -11:00 часа
били в дома на И.И.. Според тях Д.И. бил в остъклението пред къщата, Е. С. в самата къща, а И.И. бил в двора - до пейката пред къщата, където приготвял
храна за кучето си.
Непосредствено
след като били произведени изстрелите от страна на подсъдимия Ж. с процесната
пневматична пушка, Д.И. излязъл навън и видял как Ж.Ж.
вече се прибира от терасата на втория етаж на къщата си в самата къща.
Ангажирана
с обгрижването на майката на пострадалия /приготвянето
й за къпане/ свидетелката Е. С. не могла да излезе толкова бързо пред къщата,
както свидетелят Д.И., за да види какво става.
Тя
обаче е имала възможността да възприеме непосредствената реакция на пострадалия
- който пред нея заявил, че е прострелян от своя съсед - подсъдимия Ж.Ж., показал й раната си и посочил от къде е бил произведен
изстрелът. Вероятно това е и причината, поради която в нея е останало
впечатлението, че самата тя е станала свидетел - очевидец на случилото се.
С
оглед възникналите противоречия между отговорите, дадени от тази свидетелка
пред настоящия съдебен състав и тези, дадени пред съдебния състав, разгледал
НОХД № 149/2018г. по описа на Районен съд - Раднево, както и с оглед
несигурността на показанията й, съдът не ги кредитира в частта, в която С.
заявява, че е видяла кой е произвел изстрелите към двора на И.И., както и къде точно се е намирала тя към момента, в
който са били произведени тези изстрели.
Съдът кредитира
показанията на свидетелката Е. С. в частта, в която заявява, че по земята, в
двора на И.И. е имало сачми. Това свидетелства, че
изстрелите са били повече от един.
Освен това, до
прозорец в къщата на И.И., С. заявява, че имало други
2-3 сачми, за които знаела от И., че са изстреляни също от съседа му - Ж.Ж.. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Д.И.,
който посочва, че сачмите, които са били преди това там - са били 5-6.
Полицейските
служители Я. М. и К.М. потвърждават, че когато са пристигнали на място И.И. им показал сачми, като твърдял, че са изстреляни от
къщата на подсъдимия.
Всичко това
свидетелства за влошените отношения между Ж.Ж. и И.И. и за повторяемост в поведението на подсъдимия Ж. - да произвежда
изстрели с пневматична пушка, насочени към двора на И., и по-конкретно към
неговото куче, белгийска овчарка. Това обстоятелство не се отрича и от
подсъдимия Ж.. Като последният обяснява поведението си със силният и постоянен дразнещ
лай на кучето на И.. Поведението му се обяснява и от показанията на
свидетелката М.Ж., която сочи като причина за влошените отношения между И. и Ж.
- извършена преди време взломна кражба в дома на
вуйчо им, при която били отнети движими вещи на висока стойност, а в града се
говорело, че И.И. участвал при извършването й. Според
свидетелката това било недоказуемо, но брат й бил афектиран.
Съдът намира за
нелогични възраженията на защитата, че пострадалият И.И.
събирал проектили, изстреляни от пушката на Ж. само и
само, за да уличи последния в извършване на престъпление.
Осъществяването
на стрелба с пневматична пушка в населено място, насочено към съседно дворно
място, което е обитаемо може да бъде квалифицирано като нарушение по Указа за
борба с дребното хулиганство или дори като престъпление по чл. 325 НК. За
пострадалия не е било необходимо да събира проектили,
за да бъде инициирано обвинение срещу Ж.. Ако той е искал да обвини подсъдимия
в извършването на престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 НК, той би си осигурил свидетели -
очевидци, които да са в непосредствена до него и с категоричност да твърдят
фактите и обстоятелствата, за които вече са се наговорили.
Важно
е също така да се отбележи, че нито свидетелят Д.И., нито свидетелката Е. С.
заявяват да е имало конфликт между пострадалия И.И. и
друго лице в същия предиобед - на 18.02.2018г. Те не
съобщават и И.И. да е извършвал някаква дейност в
дома си или извън него, при която да е била създадена ситуация да нарани ръката
си по някакъв начин, в т.ч. и по описания в съдебно-медицинската експертиза.
Като
взе предвид изложеното по-горе съдът кредитира показанията на пострадалия И.И., че предаденият от него с протокол за доброволно
предаване от 19.02.2018г. проектил е именно този, с който му е било причинено
процесното травматично увреждане.
Същевременно
съдът не кредитира показанията на свидетелката М.Ж., която заявява, че брат й Ж.Ж. е съжалителен човек и последното нещо, което би направил
е да гърми по животни. Тези нейни изявления противоречат на признанията на Ж.,
че в предходни периоди е стрелял по кучето на И.И.. В
случая следва да се има предвид и това, че същата тази свидетелка заяви, че
брат й е ловец, което изключва твърдението, че не би обстрелвал животни.
Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия Ж.Р.Ж., че не е използвал процесната
пневматична пушка от години, тъй като те остават изолирани от
останалите доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Действително от
показанията на свидетеля К.Ж.Ж. /мл.експерт в група
Криминална полиция при РУ - Раднево/ се установява, че влязъл заедно с
подсъдимия в дома му и той го завел на втория етаж, като пушката била поставена
зад гардероб. За да я извадят се наложило да отместят гардероба. За
отместването му помогнал и свидетелят Д.И.Д.. Според свидетеля К.Ж. пушката
била „прашасала, с паяжини“ и не била използвана
скоро, а според свидетеля Д.Д. зад гардероба имало
прах и паяжини и той не може да каже дали върху пушката е имало следи от
употреба.
Обстоятелството,
че пушката се е намирала в силно запрашено място - зад гардероб, който сам човек
не може да премести, обяснява състоянието, в което е била намерена. Още повече,
че според обясненията на Ж. пушката е била хвърлена от него зад гардероба, а не
поставена там внимателно.
Действително
свидетелят К.Ж. заявява, че според него пушката изглеждала така, сякаш не е била
ползвана скоро, но неговата преценка не следва да бъде вземана предвид, тъй
като не е специалист и това е причината, поради която в своите показания
заявява, че не може да каже дори какъв е видът на пушката.
Относно пневматичната
пушка на Ж.Ж. са назначени и изслушани няколко
съдебно-балистични експертизи.
От заключението
на съдебно-балистичната експертиза от
06.03.2018г., прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено се
установява, че предоставеният за изследване обект - пневматична пушка, калибър
5,5 мм, с надпис „Seader“, без фабричен номер, китайско производство представлява неогнестрелно
оръжие. Оръжието е изправно и годно да възпроизведе изстрел със сачми тип чашки
5,5 мм и да порази цел. В допълнение, в съдебно
заседание вещото лице уточнява, че по данни от интернет точната далекобойност
на такъв вид пушка е до 60 м.
От същото
заключение се установява, че предоставената за изследване 1 бр. сачма с формата
на чашка е калибър 5,5 мм и е предназначена за
стрелба с пневматична пушка калибър 5,5 мм.
От заключението
на съдебно-балистична експертиза №
4/2020г. се установява следното:
Прицелна
стрелба с този модел пушка може да се води до 50 метра /по каталожни данни -
уточнено в съдебно заседание/.
Изследваното
оръжие използва проектил /чашка/ кал. 5,5 мм, 1 грам
тегло, марка и модел: GAMO PRO
- MAGNUM, с начална скорост 76 м/сек.
За да пробие
кожата на пострадалия е достатъчна скорост на проектила 36 м/сек.
За да порази
жива цел със смъртоносен ефект, скоростта на проектила трябва да бъде 122
м/сек.
Изследваният
проектил /чашка/ е изстрелян от пушката, обект на изследването.
В съдебно
заседание вещото лице разяснява следното:
Далекобойността
на този модел пушка е 250 метра, като това е разстоянието, на което проектилът може да лети, но кинетичната му енергия
постепенно намалява и не е от такова естество, че да нанесе поражения.
Принципно за
този модел пушка началната скорост трябва да е 160 м/сек, за да има
далекобойност 250 метра, но поради това, че оръжието, предмет на експертизата
не е добре поддържано - износване на маншона и недобро смазване -
далекобойността му е по-малка.
Недоброто
техническо състояние на процесната пушка е причина и разстоянието на прицелната
стрелба с нея да е по-малко.
Експертът
заявява, че по проектила не е констатирал наличие на деформация, поради което и
не може да се приеме, че същият е срещнал прегради по пътя си - преди да
достигне крайната си цел.
Съдът не прие
за пълни отговорите на вещото лице на въпроси № 4 и 5 поради което и даде
допълнителни конкретни указания до съответните лица: „Арсенал“ АД, гр. Казанлък
за да осигурят достъп на експерта до изпитателен полигон и до пострадалия И.И. и неговия повереник адв. Д.. - за да осигурят достъп до
двора на къщата на И., за да се извършат съответните замервания.
По делото
вещото лице представи съдебно-балистична
експертиза № 13/2020г. / наименована от него
повторна/, като от нея се установи следното:
Разстоянието от
терасата на втория етаж на къщата на Ж.Ж. до пейката
в двора на И.И. е 52 метра.
Единственото
възможно място, където се наблюдава И.И. от терасата
на Ж.Ж. е разстояние от 2 метра по направление
терасата на къщата на И.И..
В десния край
на двора на И.И. също има слаба видимост към терасата
на къщата на Ж.Ж..
Възможно е на
това разстояние да се получи повърхностно охлузване на кожата на пострадалия И.Ж.И.,
но не по-голямо нараняване, защото кинетичната енергия, замерена на V1 e 0.32 кгм на V5 е 0,34 кгм на V10 е 0,37 кгм.
Изхождайки от
получените резултати при експерименталната стрелба, след 25 метра от дулния срез, има рязък пад на траекторията на проектила и
пад в кинетичната енергия.
Не е възможно
да се установи експериментално далечината на полета на проектила, изстрелян с
изследваното пневматично оръжие.
Добра видимост
от терасата на Ж.Ж. в двора на И.И.
има на разстояние два метра, непосредствено до терасата на къщата на И.И., при положение, че И. е правостоящ. Ако е седнал на
пейката, няма пряка видимост към терасата на Ж.Ж..
Съдът намира,
че от приложените към експертизите фотоалбуми се установява, че през м.
февруари 2020г. видимостта от терасата на втория етаж на къщата на Ж. е
значително по-голяма от тази през м. юли 2020г., като причината за това е в
разлистването на растителността. За да бъде извършена преценка каква е била
растителността през м. февруари 2018г. следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че от този момент са минали около 2 години.
В тази връзка
следва да бъдат отчетени и показанията на свидетелката С.И.И.
- мл. полицейски инспектор при РУ - Раднево, която дава сведения относно
извършената експериментална стрелба на мястото на инкриминираното деяние при
провеждане на НОХД № 149/2018г. по описа на Районен съд - Раднево. Нейните
показания потвърждават извода, че от втория етаж на терасата, в която живее Ж.
може да бъде произведен изстрел с въздушна пушка, при който изстрелЯ.та
сачма да достигне в близост до пейката на която И. е приготвял храна за кучето
си.
Съдът намира,
че тази експериментална стрелба, за която свидетелства И. сочи на факта, че проектилът би могъл да достигне в близост до пейката,
въпреки наличните прегради по пътя му, но както отбеляза и вещото лице К.П. - в
случая няма как да бъде произведен изстрел, при който проектилът
да премине по същата траектория.
Относно вида и характера на травматичното увреждане,
причинено на пострадалия И.Ж.И. съдът кредитира заключението на
съдебномедицинската експертиза на живо лице № 47/2018г., изготвена в деня на
инкриминираното деяние - на 18.02.2018г. към 17:50 часа /след образуване на ДП/.
От нея се установява, че при
извършения преглед на И.Ж.И. е установена прострелна рана от сачма с диаметър 6
мм, засягаща кожа и подкожие с овална форма и жлебовидни червеникаво охлузени ръбове. Период на
възстановяване - в рамките на около 7-10 дни.
Според вещото лице описаното и
установено от него травматично увреждане добре отговаря да е от действието на
твърд тъп предмет и може да бъде получено по начин и време, както описва
прегледаният, а именно: при прострелване с въздушна пушка, снаражена
със сачми.
Посочените травматични увреждания
са определени от медикобиологичния квалифициращ
признак: разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Съдът
намира, че противоречията в показанията на свидетелката Е. С., касаещи
обстоятелството коя ръка на пострадалия И. е била ранена от сачмата се дължат
на дългия период от време, който е изминал преди същата да бъде разпитана в
качеството на свидетел. Поради това и те не следва да бъдат кредитирани в тази
си част. Още повече предвид наличната експертиза.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият Ж.Р.Ж. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият Ж. *** по хулигански подбуди
причинил на И.Ж.И. лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностна
прострелна рана в предната горна трета на дясната предмишница,
засягаща кожата и подкожието, което му причинило
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
От заключението на съдебномедицинската експертиза на
живо лице № 47/2018г. се установява, че на И.Ж.И. е причинена лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК - разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Деянието е
извършено по хулигански подбуди. Действително по делото има данни, че
отношенията между подсъдимия Ж. и пострадалия И. не са добри, но в конкретния
случай липсват доказателства за това И. или кучето му да са предизвикали по
някакъв начин поведението на подсъдимия Ж.Ж..
От
показанията на И.И. се установява, че той е забелязал
подсъдимия едва след като чул изсвистяването на сачма в близост до себе си. Тогава
го предупредил да спре стрелбата и получил заканата от Ж., че ще стреля по него.
От показанията на свидетелката Елена С. се установява, че кучето на И. било
завързвано винаги, когато тя отивала да му помага за майка му. В конкретния
случай С. вече била в къщата на И. и следователно кучето е било вързано и не се
е разхождало свободно в двора. Това се потвърждава и от показанията на
свидетеля М., който не си спомня в двора на лицето, подало сигнала да е имало
куче.
От субективна страна деянието е извършено виновно при
условията на евентуален умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
допускал настъпването им.
За да направи този извод, съдът съобрази следното:
На първо място, на 18.02.2018г. около 10:00 - 11:00
часа подсъдимият Ж. произвел няколко изстрела от терасата, намираща се на
втория етаж на къщата му, със собствената си пневматична пушка, калибър 5,5 мм, с надпис „Seader“, без фабричен
номер, китайско производство, които изстрели били насочени към двора на
пострадалия И.Ж.И.. В случая именно невъзможността да се произведе прицелна
стрелба с процесната пушка на разстояние повече от 25 метра води след себе си
извода за евентуалност на умисъла - Ж. не е целял настъпването на
общественоопасните последици - прострелване на пострадалия И., но ги е
предвиждал и е допускал настъпването им.
На второ място, Ж. видял, че
пострадалият е в двора и му казва да спре да стреля, но въпреки това не
преустановил стрелбата.
На трето място, Ж. е ловец и като
такъв той е бил наясно, че собствената му пневматична пушка не стреля точно,
поради технически проблем. Това е и причината, поради която е облепил същата с
черно тиксо, за да може да осигури оптимална точност при стрелба.
В случая не
може да се говори за непредпазливост - като форма на вината, при условие, че
подсъдимият Ж. е казал на пострадалия И., че ще го гръмне.
ОТНОСНО ВИДА
И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на
генерална и специална превенция.
За престъплението по чл. 131, ал. 1,
т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 НК законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до три години.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Ж.Р.Ж.
съдът прие, че е налице превес на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства.
В тази връзка като отегчаващо отговорността
обстоятелство отчете обремененото му съдебно минало, а като смекчаващо -
сравнително младата му възраст към датата на извършване на деянието.
Съдът определи на подсъдимия Ж. наказание лишаване от
свобода за срок от 3 /три/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС
да изтърпи при първоначален общ режим.
В случая съдът отчете, че настоящото производство е
образувано след като с решение № 124/06.08.2019г., постановено по ВНОХД № 1151/2019г.
по описа на Окръжен съд - Стара Загора е била отменена присъда № 6/23.04.2019г.,
постановена по НОХД № 149/2018г. по описа на Районен съд - Раднево и делото е
върнато за разглеждане от друг състав на същия съд.
С отменената присъда на Районен съд - Раднево на
подсъдимия Ж. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/
месеца, като обжалването на съдебния акт от страна на подсъдимия не може да
влоши положението му, поради което и настоящият съдебен състав не би могъл да
му определи и наложи по-тежко наказание лишаване от свобода.
Съдът отчете, че деянието, предмет на настоящото
производство е извършено от Ж.Ж. в изпитателния срок
на предишно негово осъждане - това по НОХД № 7/2018г. по описа на Районен съд –
Раднево.
Ето защо, на основание чл. 68, ал. 1 НК постанови Ж. да
изтърпи при първоначален общ режим наказанието лишаване от свобода за срок от 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца, определено и наложено му по НОХД № 7/2018г. по
описа на Районен съд – Раднево, чието изпълнение е било отложено на основание
чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК :
В хода на съдебното производство е приет за съвместно разглеждане
предявеният от И.Ж.И. граждански иск против подсъдимия Ж.Р.Ж. за сумата от 5000
/хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
в резултат на инкриминираното деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130,
ал. 1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
18.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Въз основа на изложената по-горе фактическа
обстановка, съдът прие, че на инкриминираната дата, в гр. Раднево, подсъдимият Ж.
е причинил на И.Ж.И. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК - разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Това причинило на пострадалия
болки и страдания.
В случая са налице всички елементи от състава на
непозволеното увреждане – виновно поведение от страна на подсъдимия, причинени
на гражданския ищец И. неимуществени вреди и причинна връзка между тях.
Съдът определи размера на дължимото обезщетение
съгласно чл. 52 ЗЗД – по справедливост – в размер на 1000 лева като го отхвърли
над тази сума до пълния претендиран размер от 5 000
лева.
В тази връзка съобрази вида и характера на причиненото
на И. телесно увреждане и продължителността на възстановяване 7-10 дни.
ПО
РАЗНОСКИТЕ :
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест
на подсъдимия Ж.Р.Ж. направените по делото разноски.
На първо място, го осъди да заплати в полза на
Държавата по бюджетна сметка на ОД на МВР, гр. Стара Загора сумата от 178,74
лв. /сто седемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
направените разноски по досъдебното производство № 34/2018г. по описа на РУ –
Раднево, от които:
- 117,30 лв. - възнаграждение на вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза;
- 61,44 лв. - възнаграждение на вещото лице, изготвило
съдебно-балистичната експертиза от 06.03.2018г.
На второ място,
го осъди да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на Районен съд -
Стара Загора сумата от 1054,44
лв. /хиляда петдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща направените разноски, както следва:
- 92,44 лв. /деветдесет и два лева и
четиридесет и четири стотинки/ по НОХД № 149/2018г. по описа на Районен съд -
Раднево, от които 62,44 лв. - възнаграждение за вещото лице, изготвило
съдебно-балистичната експертиза и 30 лв. - възнаграждение за вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза;
- 962 лв. /деветстотин шестдесет и два лева/
по НОХД № 2384/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора, от които: 50 лв.
- възнаграждение за вещото лице изготвило съдебно-балистична експертиза от
06.03.2018г.; 20 лв. - за явяване на вещото лице, изготвило съдебно-балистична
експертиза № 4/2020г., 502 лв. - възнаграждение за вещото лице, изготвило
съдебно-балистична експертиза № 4/2020г., 350 лв. - възнаграждение за вещото
лице, изготвило съдебно-балистична експертиза № 14/2020г.; 40 лв. -
възнаграждение за вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза.
На трето място, го осъди да заплати в полза на
Държавата по бюджетната сметка на Районен съд - Стара Загора сумата 50 /петдесет/ лева,
представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно
уважения му размер.
На четвърто място, го осъди да заплати в полза на
пострадалия И.Ж.И. сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по НОХД № 149/2018г.
по описа на Районен съд – Раднево, ВНОХД № 1151/2019г. по описа на Окръжен съд
– Стара Загора и НОХД № 2384/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът отне в полза на Държавата веществените
доказателства: пневматична пушка калибър 5,5 мм с
надпис: Seader без
фабричен номер и сачма с форма на чашка с калибър 5,5
мм, като прие, че те принадлежат на Ж. и са послужили за извършване на
престъплението, предмет на настоящото обвинение - чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК.
С оглед на изложеното съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: