РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Велико Търново , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20204100500878 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „С.
Г.“ЕООД Б. въззивна жалба против Решение № 2600128/21.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 3372/2019г. на ВТРС, с което е осъден „С. Г." ЕООД,
ЕИК: ........, гр. Б., да заплати на М. И. И., ЕГН: **********, на основание чл.
128 т. 2 КТ и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, сумата от 434, 79 лв. /четиристотин тридесет
и четири лева и 79 стотинки/ - главница, представляваща общ размер на
неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода 01.09.2018г. -
09.10.2018г. включително, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 04.11.2019г. до
окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 45, 43 лв. /четиридесет и
пет лева и 43 стотинки/ - представляваща обезщетение за забава върху
дължимите суми за трудово възнаграждение, считано от 16.10.2018г. до
04.11.2019г., ведно с разноски съобразно изхода на спора. В жалбата са
наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение, както следва: -Съдът е допуснал оспорване на писмен документ,
изходящ от страната, в противоречие с разпоредбата на чл. 164 , ал. 1 ,т. 6 от
ГПК. Въпреки че допуснатата СГЕ доказала автентичността на документа,
съдът допуснал да бъде оспорвано и опровергавано съдържанието на изходящ
от страната частен документ – молба за отпуска, което е недопустимо. -Съдът
е допуснал и второ нарушение на процесуалните правила, като определил да
се допълни предмета на допуснатата експертиза след изтичане на преклузия.
1
Съдът е пренебрегнал останалите представени по делото писмени
доказателства , като неотносими към спора. Не става ясно как съдът е
установил кога са изписани датите в молбата за неплатен отпуск на ищцата.
Съдът е пренебрегнал представените графици за работно време, както е
пренебрегнал и обясненията на управителя на ответното дружество. Отправя
се искане към съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли
предявените искове.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищцата твърди, че е работила при ответника на
длъжността „продавач-консултант" с място на работа в гр. В. Т., както и че
считано от 10.10.2019г. трудовото й правоотношение е прекратено по взаимно
съгласие, на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ, за което е издадена Заповед №
17/09.10.2018г. Посочва, че работодателят не й е изплатил трудово
възнаграждение за м. септември 2018г. в размер на 310, 79 лв. и за м.
октомври в размер на 124 лв. Ищцата уточнява по реда на чл. 143 ал. 2 ГПК,
че претендира дължимото й трудовото възнаграждение в брутен размер.
2
Смята, че поради забавата в плащанията на горните суми дружеството -
ответник й дължи мораторна лихва върху неизплатените трудови
възнаграждения в размер на 45, 43 лв. за периода 16.10.2018г. - 04.11.2019г.
По тези съображения отправя искане до съда да осъди ответника да й заплати
всички горепосочени суми, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба. Претендира разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба,
ответникът по същата оспорва предявените от ищцата искове по основание и
размер. Възразява ищцата да има право на трудово възнаграждение за м.
септември и м. октомври 2018г., тъй като през този период същата е ползвала
разрешен от него неплатен отпуск. По тези съображения се моли за
отхвърляне на исковете
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
На разглеждане пред съда е поставен иск с правно основание чл. чл.
128 т. 2 КТ, обективно съединен с иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите
следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбата :
Основното оплакване на жалбоподателя е свързано с оспорената от
ищцата молба за ползване на неплатен отпуск за периода, за който тя
претендира да й се присъди трудово възнаграждение. Ищцата надлежно е
оспорила автентичността на молбата приложена на стр. 18 от
първоинстанционното дело, като твърди, че не е подписала и написала
същата, в първото по делото заседание. По отношение на това възражение,
включващо в себе си не само оспорване на подписа, положен под
изявлението, но и на авторството на самото му съдържание, няма налице
настъпила преклузия. Ето защо абсолютно в съответствие с процесуалните
норми съдът е допуснал заключение на съдебно-графологическа експертиза
относно автентичността на подписа върху молбата и относно авторството на
ръкописно изписания текст на същата. Установеното от заключението на
3
вещото лице изготвило експертизата е, че макар и подписът под текста на
молбата да е положен от ищцата, част от съдържанието на същата не е
попълнено от нея, а именно тази част, установяваща размера на искания
отпуск и периода на същия. Заключението според настоящата инстанция е
изцяло компетентно и обосновано. Възраженията на жалбоподателя относно
недопустимо и след настъпила преклузия разширяване на предмета на
допуснатата експертиза са несъстоятелни. Видно от протокола от съдебно
заседание на 09.03.2020г. процесуалният представител на ищцата по
пълномощие, във връзка с оспорване на подписа и авторството на текста на
молбата за ползване на неплатен отпуск е поискал съдебно-графологическа
експертиза за оспорване на подписа и почерка й. В този смисъл още при
самото оспорване ищцата е формулирала разширения предмет на СГЕ, който
съдът е допуснал на един по- късен етап, но не и в нарушение на правилата за
преклузията.
Възраженията на жалбоподателя относно недопустимостта на
оспорването на авторството на текста на частен документ, не са състоятелни.
Щом страната твърди, че не е съставила сама документ, за който се твърди,
че обективира волята й и това обстоятелство има значение за изхода на
спора, няма пречка да се установи дали твърдението й е истинно. В случая
категорично, предвид твърденията на ищцата и останалите събрани по делото
доказателства, обстоятелството дали ищцата сама е написала ръкописния
текст върху молбата си, е от съществено значение за изхода на спора. Що се
касае до възражението, че съдът недопустимо е допуснал опровергаване на
съдържанието на изходящ от оспорващата го страна документ да се
осъществи със свидетелски показания, съдът го намира за неоснователно.
Правилото на чл. 164, ал. 1 ,т. 6 от ГПК с което жалбоподателят обосновава
своето възражение касае опровергаване на съдъжанието на изходящ от
страната частен документ. В случая съдържанието и по-конкретно
авторството на съществена част от текста на документа е оспорено не със
свидетелски показания, а с допуснато от съда заключение на съдебно-
графологическа експертиза. Ето защо разсъжденията на жалбоподателя
относно необходимостта от нарочно обратно писмо за опровергаване волята
на ищцата или необходимостта от наличието на другите изключения на чл.
165 от ГПК в случая са ненужни. Заключението на съдебно-графологическата
експертиза категорично посочва, че ищцата не е автор на текста на молбата,
който указва броя работни дни и периода на искания неплатен отпуск. При
наличието на изрично оспорване на авторството на текста в молбата, се налага
извод, че ищцата не е изразила сама воля да ползва неплатен годишен отпуск
за посочения в молбата й период. Действително от доказателствата по делото
не е възможно да се установи кога е попълнен текстът на молбата от друго
лице, но това не опровергава извода, наложен от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства, че ищцата не е искала и не е ползвала
неплатен отпуск за исковия период. Това следва не само от заключението на
съдебно-графологическата експертиза, а и от показанията на св. Плачкова и
4
от приложените други писмени доказателства, например график за явяване на
работа за периода 01.09.2018г.-30.09.2018г. Възраженията на жалбоподателя
относно надеждността на показанията на разпитаната по делото свидетелка
съдът не възприема. Това, че свидетелката води също исково производство
срещу ответника със същия предмет- заплащане на суми , дължими по трудов
договор, не е основание показанията й да бъдат дискредитирани.
Свидетелката е била очевидно единственият друг работник на ответника в
процесния магазин и единствено тя би могла да възприеме изцяло фактите
относно явяването на ищцата на работа и изпълнението на трудовите й
задължения за процесния период. Освен това показанията на свидетелката
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства .
Изявленията на законния представител на ответното дружество,
депозирани по реда на чл. 176 от ГПК съдът не кредитира, тъй като те
съвпадат със защитната му позиция срещу предявения иск, която съдът
приема за недоказана.
Що се касае до това, че първоинстанционният съд не е взел предвид
представените от ответника фактури за процесния период, съдът намира и
това оплакване за неоснователно. Така представените фактури действително
нямат отношение към повдигнатия между страните спор. Няма данни по
делото, които да установяват, че е било задължение на ищцата да издава
фактури от името на ответника. Длъжността й съгласно приложения трудов
договор е била „продавач - консултант” и не е ясно при липсата на
длъжностна характеристика дали ищцата въобще е имала правомощия да
издава фактури от името на работодателя си.
Изложеното по-горе мотивира съда да приеме, че исковата претенция
на ищцата за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за забава
върху същото са основателни. Налице е валидно трудово правоотношение
между страните, възникнало по силата на сключен трудов договор,
установено е, че то е действало през процесния период, че ищцата е полагала
труд през същия период при работодателя си. Възражението на последния за
липса на основание за плащане на трудово възнаграждение е останало
недоказано, поради което трудовото възнаграждение за процесния период се
дължи в претендирания от ищцата размер. Изводите на въззивния съд
съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, от което следва, че
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на
ответника по жалба сторените от същия разноски, съобразно преддставения
списък , а именно-400 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2600128/21.08.2020г., постановено по
гр.д. № 3372/2019г. на ВТРС.
Осъжда „С. Г." ЕООД, ЕИК: ........., гр. Б. да заплати на М. И. И., ЕГН:
********** сумата от 400 лв. ( четиристотин лева) разноски по водене на
делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6