№ 75
гр. Карнобат, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно
наказателно дело № 20222130200251 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН ,
като е образувано по повод подадената жалба от Община Карнобат чрез
нейният законен представител – Г.Д. Кмет на същата Община Карнобат
против наказателно постановление № НЯСС- 129 от 04.07.2022 година на
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
с което на горепосочения жалбоподател за извършено административно
нарушение по чл. 190 а ал. 2 от Закона за водите е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. на
основание чл. 201 ал.12 от Закова за водите и чл. 200 ал.1 т.39 от Закона за
водите .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така
наложеното му административно наказание , като същият в жалбата си
твърди , че горепосоченото обжалвано от него наказателно постановление
било издадено като противоречащо на процесуалния закон – ЗАНН и като
такова се явява незаконосъобразно и затова моли съдът с решението си по
настоящото дело да отмени същото обжалваното от него наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно
призован се явява неговия процесуалният си представител адв. К. който
1
поддържа жалбата и моли съдът да отмени издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно .
За административнонаказващия орган редовно призован не се явява
неговия процесуален представител в съдебно заседание , като същият
взема категорично становище с приложеното становище по така
подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита
същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава .
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на
съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Община Карнобат наказателно
постановление № НЯСС - 129 от 04.07.2022 година на Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е издадено въз
основа на АУАН № 06-001 от 05.01.202 година който констатира за
извършено административно нарушение от жалбоподателя което се изразява
в следното , че на 11.11.2021 година при извършена проверка на язовир Беш
тепе , находящ се в поземлен имот № 77089.210.227 в землището на село Х.
, Община Карнобат , собственост на Община Карнобат по акт за публична
общинска собственост № 197 / 19.06.1998 г. за което е съставен КП № 06-01-
151 от 11.11.2021 г. се установило чрез оглед и обход на малка язовирна
стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от
експлоатацията е установено наличие на храстовидна растителност по
въздушния откос на язовирната стена, възпрепятстващ огледа на същата
язовирна стена и своевременното установяване на неизправности по същата ,
като по този начин не е изпълнено от собственика на същия язовир – Община
Карнобат задължителните предписания , дадени му в констативен протокол
№ 06-01-73 от 02.06.2021 г. на Главна дирекция Надзор на язовирните стени
и съоръженията към тях , а именно – да се премахне храстовидната
растителност по въздушният откос със срок за изпълнение 27.09.2021
година с което негово извършено деяние е нарушил разпоредбата на чл.190а
ал.2 от Закона за водите която задължава собствениците на язовирните стени
и съоръженията към тях да изпълняват дадените им предписания по чл.190 а
ал.1 т.3 от Закона за водите като затова му е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл. 200
2
ал.1 т.39 от същия закон .
В съдебно заседание видно от събраните по делото писмени
доказателства – констативен протокол № 06-01-73 от 02.06.2021 г. на
ДАМТН – Главна дирекция надзор на язовирните стени и съоръженията към
тях от огледа на язовирната стена и съоръженията към нея на процесния
язовир и констативен протокол № 06- 01-151 от 11.11.2021 година на
ДАМТН – Главна дирекция надзор на язовирните стени и съоръженията към
тях пак за извършена втора проверка и контрол на язовирната стена и
съоръженията към нея на същия процесен язовир е че на 02.06.2021 г. е
извършена проверка на процесния язовир Беш тепе , находящ се в поземлен
имот № 77089.210.227 в землището на село Х. , Община Карнобат ,
собственост на Община Карнобат по акт за публична общинска собственост
№ 197 / 19.06.1998 г. като при него са се установили наличие на храстовидна
растителност по въздушния откос на язовира и е дадено предписание на
собственика Община Карнобат да я премахне в срок до 27.09.2021 година.,
което същият не е сторил и на 11.11.2021 година при извършената втора
проверка на същия обект – процесния язовир за техническото състояние и
експлоатационната годност на язовирната стена и съоръженията към нея се е
установило , че същите предписания не са изпълнени и затова му е съставен
процесния АУАН за извършено нарушение от жалбоподателя въз основа на
който е издадено и процесното наказателно постановление, като му е дадено
и ново предписание – да се подравни и хоризонтира короната на язовирната
стена в срок до 03.05.2022 г. .
В съдебно заседание са разпитани като свидетели лицата В. А. , М. К. и
П. С. от които първите двама са свидетели очевидци на извършеното от
жалбоподателя адм. нарушение и които потвърждават за извършеното адм.
нарушение от жалбоподателя т.е че не е извършил изпълнение на
задължителното предписание дадено му с КП № 06-01-73 от 02.06.2021 г. в
указания срок до 27.09.2021 г. .
Преценявайки всички актове по адм.наказателната преписка , съдът намира ,
че при ангажирането на адм. наказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН , същите са издадени от
компетентните затова органи и в съответната писмена форма , съдържат
всички необходими реквизити по чл. 42 и чл. 57 и сл. от ЗАНН, описано е
3
точно адм. нарушение извършено от жалбоподателя , посочени са точно
нарушените законови разпоредби от Закона за водите от страна на
жалбоподателя ,извършеното от жалбоподателя деяние е подведено точно
под хипотезата на съответната наказваща правна норма на Закона за водите
което показва , че адм. наказващия орган точно е приложил и материалния
закон. С оглед на това , че само от показанията на разпитаните по делото
свидетели А. и К. се установи неизпълнение на даденото на Община Карнобат
предписание в горепосочения констативен протокол , а не се ангажираха
никакви други доказателства опровергаващи твърденията на същите
свидетели , които показания са и обективирани с констативен протокол №
06- 01-151 от 11.11.2021 година на ДАМТН – Главна дирекция надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях, сочи, че жалбоподателят е
извършил приписваното му адм. нарушение за което правилно и
законосъобразно му е наложено процесното адм. наказание в най-
минималния му размер – имуществена санкция в размер на 1000 лв. Тука
следва да се добави от съда , че се явява неоснователно възражението на
жалбоподателя , че адм. наказващия орган неправилно и в нарушение на
процесуалния закон –ЗАНН е осъществил цялото адм. наказателно
производство спрямо Община Карнобат за неизпълнението на предписанията
които са му дадени с Констативния протокол № 06-01-73 от 02.06.2021 г. на
ДАМТН – Главна дирекция надзор на язовирните стени и съоръженията към
тях до дата 28.06.2019 г. след изтичането на горепосочения преклузивен срок
по чл. 34 ал.1 от ЗАНН за съставянето на АУАН , като се има впредвид , че е
изтекъл 3 – месечния срок от срока определен по горепосочения КП –
27.09.2021 г. . Това е така тъй като видно от тълкувателно постановление № 1
от 27.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1 / 2014 г. на ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВКС е че същият срок не е преклузивен , а давностен по своята
същност и за него съдът следи служебно.В чл. 34 ал.1 от ЗАНН е посочено
изрично и точно , че не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението . В константната съдебна
практика и в други две тълкувателни решения – тълкувателно решение №48
от 28.12.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г. на ОСНК и тълкувателно решение № 4 от
29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия е че моментът на
4
преценка на обстоятелствата – има ли данни за извършено административно
нарушение и кой е неговият автор, е обективен и това е момент,
регламентиран от законодателя в чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Административнонаказателното преследване се изключва по давност, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя, а не от момента, в който е съществувала
възможност той да бъде открит, или пък от момента, в който горестоящ в
йерархията на администрацията орган е счел, че е налице осъществено
нарушение от точно определен нарушител.По смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН
откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на
физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за
противоправното деяние, осъществяващо състав на административно
нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено или
фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между
нарушителя и актосъставителя (съответно -административнонаказващия
орган) или произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е
осъществен състав на административно нарушение и кой е правният субект,
отговорен за деянието.По този начин разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изречение
2, предложение 1 ЗАНН постановява, че административнонаказателно
производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на
административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя, като този тримесечен срок започва да тече от деня, в който
органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението. Неговото
бездействие повече от три месеца от откриването на нарушението изключва
отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта.В случая
Констативния протокол № 06-01-151 / 11.11.2021 г. показва , че нарушението
е открито по време на същата извършена проверка на дата 11.11.2021 г. , а
АУАН е съставен 05.01.2022 г. в 3- месечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение
2, предложение 1 от ЗАНН и по този начин съставянето на същия АУАН е в
горепосочения давностен срок и затова същият се явява законосъобразно
съставен . Затова това възражение за незаконосъобразност на съставения
АУАН като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Следва да се добави , че жалбоподателят твърди, че извършеното от
него деяние се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е
изложил мотивирана преценка за липса на основание за приложение на
5
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН адм. наказващия орган е нарушил закона .
Освен това тъй като адм. наказващия орган е направил извод в противна
насока , то същият извод се явявал необоснован, като на това основание се
претендира отмяна на наказателното постановление. Съдът намира, че следва
да разгледа и това направено възражение от жалбоподателя с оглед на това
дали случая е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните
по делото доказателства и понеже административнонаказващия орган не е
приложил същата разпоредба , то съдът след като намери, че са налице
предпоставките за това , само на това същото основание да отмени
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на
закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия орган
за „ маловажност „ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от
жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на
съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали
това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на
съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция
по съществото на спора . Дали случая е маловажен съдът се ръководи от
нормата на чл. 93 т.9 от ДР на НК , а дали случаят е малозначителен се
ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща разпоредбата на
чл. 11 от ЗАНН , като в случая и двете разпоредби – тази на чл. 9 ал.2 от НК
и тази на чл. 28 от ЗАНН са обстоятелствата изключващи отговорността са
приложими и към административнонаказателния процес. Затова същите
норми са обстоятелства изключващи отговорност вкл. и адм. наказателната
по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото
настоящия съд намира, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН понеже адм. нарушение е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от
НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая се касае за отношения
свързани с поддържане на техническата изправност на язовирни стени и
съоръженията към тях носещи при неизправност възникването на
непосредствена загуба на човешки живот и здраве или увреждане или
погиване на околна среда или имущество . В случая вмененото в тежест на
жалбоподателя адм. нарушение е формално , на просто извършване и
законът е постановил, че само с осъщественото от жалбоподателя
бездействие в определения от закона срок е достатъчно само неговото
6
наличие респ. извършване, за да възникне съответната
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя , тъй като в
случая са увредени важни държавни и обществени права свързани със
защита на опазването на определени човешки права и имуществени интереси
на Държавата и съответно установения в страната правов ред . Затова и в
случая съдът намира, че извършеното от жалбоподателя е адм. нарушение и
не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени и на
това искано от жалбоподателя основание процесното наказателно
постановление.
Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил процесното
адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя от
събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод
на съда не се опровергава от никакви събрани по делото доказателства . По
този начин съдът намира, че жалбоподателят е извършител на процесното
адм. нарушение, като в случая адм. наказващия орган правилно му е наложил
горепосоченото адм. наказание за това извършено от него адм. нарушение в
минималния размер .
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице твърдяните от
жалбоподателя незаконосъобразности на процесното наказателно
постановление обжалвано от него и поради това , че същото се явява напълно
законосъобразно , то следва да бъде потвърдено изцяло от настоящия съд.
По разноските: В съдебно заседание АНО претендира да му се
присъдят разноски по настоящото дело на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН. С
настоящото си решение съдът приема , че процесното наказателно
постановление се явява напълно законосъобразно и като такова следва да
потвърдено изцяло . По този начин на адм. наказващия орган следва да се
присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При
определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение ,
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ал.5 от ЗАНН , съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело , определен по реда на
разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредбата за заплащането на правната помощ . Съгласно чл. 27 е от
7
Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от
80 до 120 лв. . С оглед фактическата и правна сложност на делото , съдът
стигна до извода , че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на адм. наказващия орган следва да се присъди и
определи възнаграждение в размер на 100 лв..
С оглед на отхвърлянето изцяло на така подадената от жалбоподателя
жалба срещу процесното наказателно постановление , въпреки поискване от
страна на жалбоподателя на направените от него съдебни разноски по делото
и въпреки представените по делото писмени доказателства , че са направени
такива , съдът намира , че такива не се дължат на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № НЯСС – 129 от 04.07.2022
година на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
което е издадено въз основа на АУАН № 06-001 от 05.01.2022 година срещу Община
Карнобат , с което на същата за извършено административно нарушение по чл. 190 а ал.2
от Закона за водите е наложено административно наказание -имуществена санкция в
размер на 1000 лв. на основание чл. 201 ал.12 от Закона за водите и чл. 200 ал.1 т.39 от
Закона за водите , като напълно законосъобразно.
ОСЪЖДА Община Карнобат да заплати на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор сумата от 100 лв. представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по настоящото а.н. дело № 251 / 2022 г. по описа на Районен съд Карнобат.
Отхвърля искането на Община Карнобат за осъждането на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор да й заплати направените от нея съдебни разноски по
настоящото дело , като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
8