Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 27.05.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, IІ-ри въззивен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети март през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН
МИЛЕВ
МЛ. СЪДИЯ: ПАВЕЛ ПАНОВ
При секретаря: Мариела Миланова и с участието на
прокурор: Красимир
Кирилов, като разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД № 822 по описа на Софийски градски съд за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба на подс. М.Г.Г. чрез адв. В.К. срещу присъда от 07.11.2019 г., постановена по
НОХД № 9192 по описа на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно отделение,
7 състав.
С посочената присъда подс. М.Г.Г., с ЕГН: **********
е бил признат за виновен в това, че на неустановена дата в началото на месец
август 2011 г., в гр. София, противозаконно присвоил, като не е върнал на
собственика В.Д.К. след поискване от страна на последния, чужда движима вещ –
лек автомобил марка:
"Рено",
модел:
"21", с ДК № *******на стойност 850.00 (осемстотин и петдесет) лева,
собственост на В.Д.К., която владеел на основание писмен договор от 20.04.2011
г., сключен между М.Г.Г. и В.Д.К. – гореизложеното
представляващо престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, поради което, на основание
чл. 206, ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК Софийски районен
съд, го е осъдил на "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, изпълнението на което, на
основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил с изпитателен срок от 3 (три) години.
Със същата присъда е
уважен предявения граждански иск на основание чл. 45 ЗЗД и подс.
М.Г.Г. е осъден, да заплати на В.Д.К. сумата от
850.00 (осемстотин
и петдесет)
лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на гореописаното
деяние по чл. 206, ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на довършване на деянието – 01.09.2011 г., както и да заплати
по сметка на Софийски районен съд държавна такса в минималния размер от 50 лева
върху уважения размер на гражданския иск.
Със същата присъда, подс. М.Г.Г. е осъден, да заплати
разноските по делото в общ размер от 315.00 (триста и петнадесет) лева, от които 270.00 (двеста и седемдесет) лева по сметка на Софийски районен
съд и 45.00 (четиридесет
и пет)
лева по сметка на СДВР както и такса в размер на 5.00 (пет) лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай, че липсва доброволно изпълнение.
В срок е подадена въззивна жалба от подс. М.Г.Г. чрез адв. В.К., като във въззивната жалба се иска отмяна на присъдата и оправдаване
на подс. Г.. Счита, че не е извършил деянието.
След изготвяне на
мотивите към присъдата е подадена допълнителна въззивна
жалба от подс. М.Г. чрез адв.
В.Г., като се развиват съображения, че е налице липса на съставомерност
в поведението на подс. Г. и наличието на гражданско-правни
отношения между страните. Развиват се доводи, че поведението на подс. Г. е несъставомерно, като
се развиват и подробни съображения в допълнението към въззивната
жалба.
В разпоредително
заседание на 28.02.2020 година, въззивният съд, по
реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи,
както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този
смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно
следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В съдебно заседание
пред настоящия въззивен състав подс.
М.Г., редовно призован, се явява лично и с адв. К.,
който поддържа въззивната жалба и допълнението към
нея и желае допускане на кратки обяснения от подсъдимия.
Представителят на
Софийска градска прокуратура, оспорва въззивната
жалба, няма доказателствени искания. Не се
противопоставя на искането да бъде изслушан подсъдимия.
Подсъдимият Г. при обясненията
си разказва, че в нито един момент от делото на този етап, не е отричал
договорът да е бил писан от него. Заявява също, че не е взимал автомобила,
предмет на настоящото дело от К.. Споделя на следващо място, че е искал да
заплати автомобила на К., но К. му е отговорил, че не се вълнува от парите и е
отказал всякакви преговори. Заявява също, че свидетелите, които са били
разпитани в по-късен етап, никога не ги е виждал, знаел ги само по имена.
Адвокат Г., моли да
бъде оправдан подс. М.Г., като развива в пледоарията
си съображения в тази насока. Счита, че това са едни гражданско-правни
отношения и е налице един двустранен консенсуален
договор, за продажба, купувачът не дължи връщане на вещта, а само заплащане. Развива
доводи, че договорът е регулиран в разпоредбите на чл. 205 и чл. 206 ЗЗД.
Прокурорът счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна.
Счита също, че наличието на гражданско-правни отношения по никакъв начин не
може да изключи извършването на престъпление от общ характер, в случая на
обсебване.
В дадената последна
дума на подс. М.Г. – заявява, че желае да бъде
оправдан.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното
в протеста, както и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подаден в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде
разгледана.
Настоящият съд намира,
преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съображенията в тази насока са следните:
Въззивният
съд намира, че първоинстанционният съд e извършил
цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и
пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Фактическата обстановка по
делото, като цяло е правилно изяснена от първоинстанционния
съд, който е направил анализ на събраните доказателства, спазил е изискванията
на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимия,
като в съответствие с изискванията на чл. 6, §3 от Европейската конвенция за
правата на човека. Отстранени са и допуснатите съществено процесуални
нарушения, които са констатирани от предходното разглеждане на делото пред
Софийски градски съд по ВНОХД № 892/2018 г.. Извършен е задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства. Фактическата обстановка по делото е обстойно
и прецизно изяснена от районния съд. Тази обстановка се възприема изцяло и от
настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания
доказателствен материал в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат
различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически
обстоятелства:
Обосновано е прието, че
подс. А.К.Е.на неустановена дата в началото на месец
август през 2011 година, в гр. София, противозаконно е присвоил, като не е
върнал на собственика В.Д.К. след поискване от страна на последния, чужда
движима вещ – автомобил марк: "Рено", модел: "21", с ДК № *******, на
стойност 850 /осемстотин и петдесет/ лева, собственост на В.Д.К., като владеел
на основание писмен договор от 20.04.2011 г., сключен между М.Г.Г. и В.Д.К. – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
При така установената
по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият М.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 206, ал. 1 НК, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и
решаващият съд, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата
инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Но предвид императивно
вменените правомощия на въззивния съд, същият следи и
за такива пороци, които са от категорията на съществените и допуснати от
решаващия съд. Оплакванията са в посока, че се касае за гражданско-правни
отношения и неправилната преценка на районния съд за доказателствата.
СГС се солидаризира с
изводите на решаващия първоинстанционен съд за пълна кредитируемост на събраните по делото писмени доказателствени средства и писмени доказателства, като
прецени, че същите кореспондират по несъмнен начин със събраните и обсъдените
гласни доказателствени средства и допринасят за
изясняване на предмета на доказване по делото.
Правилно СРС е
кредитирал изцяло заключенията на назначените и изготвени съдебно – оценителна
експертиза и заключението на графологическа
експертиза, като е преценил, че същите са пълни, ясни, точни и относими към предмета на доказване. Същите са дадени от
вещи лица в съответната област на науката лице, за което липсват каквито и да е
основания за съмнение в тяхната компетентност и обективност. Правилно е дадена
вяра и на останалите доказателства, които са служили за постановяването на осъдителната
присъда и подробно описани в мотивите към същата.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че по делото е събрана в нужния обем и
категоричност доказателствена съвкупност, която
позволява на съдилищата да формират еднозначни изводи по фактите, и в основни
линии споделя направеният в мотивите към присъдата анализ на наличните доказателствени материали.
Като цяло, за
установяването на обективната фактическа обстановка районният съд е положил
всички възможни и необходими в случая процесуални усилия. Разпитани са всички
установени по делото лица, които пряко или косвено са възприели факти от
обективната действителност, имащи връзка с инкриминирания случай, при условията
на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 НПК, а именно при спазване на принципите на
непосредственост, устност и състезателност (последния
нерядко посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. "Д" КЗПЧОС,
като, съобразно разпоредбата на чл. 283 НПК, съдът законосъобразно се е ползвал
и от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателства и
писмени доказателствени средства.
За да е налице
престъплението обсебване от обективна страна е необходимо да се докаже, че
деецът противозаконно се е разпоредил с чуждото имущество в свой или чужд
интерес. При обсебването е характерно, че движимата вещ, предмет на
престъплението, е поверена на дееца
и се намира в неговата фактическа власт
на точно определено правно основание. Именно с акта на поверяването – правната
сделка, се конкретизира какви точно действия лицето може да осъществява с
вещта. Това правно основание ограничава правомерното упражняване на
фактическата власт върху вещта от противозаконното разпореждане с предмета на
посегателството. В конкретиката на настоящия случай, подс. М.Г. е получил фактическата власт върху автомобила по
силата на "договор за покупко-продажба на лек автомобил" (л. 31 от ДП) от 20.04.2011 г., сключен между
него и В.Д.К.. По същността си така сключената сделка разкрива характеристиките
на договор за покупко-продажба на изплащане, съгласно разпоредбата на чл. 205 ЗЗД. Това е така, тъй като от показанията на разпитаните свидетели и събраните
доказателства е очевидно, че автомобилът е бил "продаден на
изплащане". Независимо от заглавието на сключения договор, съдържанието на
същия разкрива характеристиките на договор за покупко-продажба на изплащане.
При тази сделка собствеността се запазва до изплащането на последната вноска по
договора. Но дори и да се приеме, че волята на договарящите е била да сключат
именно договор за лизинг, то това не променя факта, че собствеността на процесния лек автомобил не е била прехвърлена на подс. М.Г., като нито в един момент подсъдимият не е
придобил правото на собственост върху автомобила, тъй като не е изпълнил
изискуемите от закона предпоставки, съгласно разпоредбите на ЗЗД. Отделно от
това сделката не е сключена в изискуемата от закона форма, за да прехвърли правото
на собственост върху л.а. марка:
"Рено", модел:
"21",
с ДК № ******* тъй като по закон се изисква нотарилна
заверка на подписите на страните по договора, съгласно разпоредбата на чл. 144,
ал. 2 ЗДвП. Въззивният съд, изцяло споделя доводите
на СРС, че договорът от 20.04.2011 г. е доказателство за валидно правно
основание за владението на чуждата вещ, но не е могло да породи последици по
прехвърлянето на автомобила.
Според настоящият въззивен състав, по безсъмнен начин се доказва противоправното обсебване на вещта, като изцяло
неоснователно е възражението на защитата, че се касае за гражданско-правен спор
и позоваването на чл. 206 ЗЗД. Подсъдимият Г., не е заплатил абсолютно никаква
сума по сключения договор, поради което и цитираната разпоредба на чл. 206 ЗЗД
е неприложима за дееца. Недоказани остават и твърденията на дееца, че е имал
желание за заплащане на вещта, като настоящата инстанция намира тези му
твърдения за защитна теза. Тук е мястото, да се отбележи, че дори и към този
момент е неизвестно местонахождението на автомобила, след безрезултатното му
обявяване за ОДИ с телеграма от 24.10.2012 г. Укриването му от правоимащите лица и невръщането на вещта, навеждат на
единствения възможен извод, че подсъдимият се е разпореждал неправомерно с
вещта, като я е държал като своя собствена. С оглед на изложеното, извършеното
от подс. Г. деяние следва да се субсумира
от нормата на чл. 206, ал. 1 НК.
Въззивният
състав приема, че подс. Г. е осъществил деянието и от
субективна страна, като е действал при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние,
а именно – че се разпорежда по неправомерен начин с владения от него чужд лек
автомобил. На следващо място е осъзнавал и настъпването на общественоопасните
последици от деянието му – че вещта ще бъде използвана от него извън
предоставените по договор правомощия, като е целял неправомерното разпореждане
с вещта в свой интерес. Деецът е знаел, че вещта /лекия автомобил/ е чужда
собственост, съзнавал е, че му е предоставена срещу задължение – заплащане на
месечни вноски и че като не я връща и изпълнява задълженията си по договора, я
присвоява. В случая, между подсъдимия и ищеца действително е имало неуредени
гражданско-правни отношения, но първият не е имал основание да задържа тази вещ
/съобразно чл. 91, ал. 1 ЗЗД/ и независимо от мотивите да я задържи се касае за
престъпление /в казуса – обсебване/.
При индивидуализацията
на наказанието, първоинстанционният съд е отчел като
смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на дееца.
Настоящият състав намира, че с оглед свидетелството за съдимост на дееца,
същият е осъждан със споразумение на РС – Кюстендил по НОХД № 1038/2002 г.,
влязло в сила на 24.02.2005 г. (реабилитиран
по право – чл. 86, ал. 1, т. 1 НК),
както и с присъда на СРС по НОХД № 22082/2011 г., влязла в сила на 10.07.2017
г., предвид което правилен е изводът, че към момента на извършване на деянието
подсъдимият все още не е бил осъждан по НОХД № 22082/2011 г. на СРС, но фактът
на това последващо осъждане е правилно отчетен като
отегчаващо отговорността обстоятелство при постановяване на първоинстанционната
присъда. Вярно е, че към момента на извършване на деянието е било невъзможно
подсъдимият да осъзнава, че е осъждан, факт, който е нямало как да повлияе на
психичното отношения на дееца към извършеното престъпление, но въпреки това,
обстоятелството, че лицето е осъждано вече веднъж и то за напълно идентично престъпление – обсебване на чужда вещ по чл. 206,
ал. 1 НК, разкрива завишената степен на обществена опасност на дееца и изключва
възможността за приложението на чл. 55 НК. При така възприетите факти,
районният съд правилно и обосновано е наложил наказанието при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, като е определил наказание "лишаване от
свобода" за срок от 1 (една) година.
С оглед на
гореизложеното, но макар и при липсата на направено алтернативно искане на защитата
за прилагане на разпоредбата на чл. 55 НК при индивидуализацията на
наказанието, то такова искане би се явявало неоснователно. В случая не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
изключително такова. Напротив, както се посочи по-горе, по делото са налице
обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия. Предвид на изложеното,
разпоредбата на чл. 55 НК е неприложима в конкретния казус.
На следващо място,
правилно е приложен институтът на условното осъждане по отношение на така
определеното наказание. В случая са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК – наложено е наказание "лишаване от
свобода" до три години и подс. Г. не е осъждан
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер към момента на
извършване на деянието. Отделно от това настоящата инстанция намира, че с това
определено наказание, ще бъдат постигнали целите на наказанието по чл. 36 НК.
Преди всичко в конкретния случай, следва да се даде превес на целите за
поправянето и превъзпитанието на дееца, като се въздейства пряко върху неговата
личност с цел заличаване на изградените престъпни навици и формиране на нови
ценностни критерии, съобразени с обществените изисквания за спазване на
законния ред. Предвид това районният съд правилно е отложил изпълнението на
наказанието за срок от 3 (три) години, като по този начин се е
търсело възможно най-благоприятно въздействие върху подсъдимия.
Досежно
предявения граждански иск в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева, настоящият състав намира, че
същият се явява доказан по основание, тъй като предвид неправомерното
разпореждане с чуждия автомобил са причинени преки и непосредствени имуществени
вреди на гражданския ищец – св. В.К.. От съдебно-оценителната експертиза се
установи, че стойността на инкриминирания автомобил към момента на извършване
на деянието е в размер на 950 (деветстотин
и петдесет)
лева (л.
43-44 от НОХД № 6645/2013 г. на СРС).
Съдът намира, че гражданския иск е предявен за сума под дадената оценка от
вещото лице и правилно и законосъобразно е уважен изцяло иска от съда.
При този изход на
делото атакуваната присъда следва да бъде потвърдена и в частта й за разноските
– същите са определени в точния им размер, съобразно извършените следствени
действия и вземайки предвид таксата върху уважената част от гражданския иск.
При извършената на
основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието
на основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, намира, че присъдата следва да бъде потвърдена
изцяло.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 07.11.2019 година, постановена по НОХД № 9192 по описа на Софийски
районен съд за 2019 година, Наказателно отделение, 7 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.