№ 16468
гр. С*, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Б.ИВ.С.
при участието на секретаря П.ЦВ.С.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.С. Гражданско дело № 20231110104861
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба на „УМБАЛ „А“ ЕАД против ЕТ „П-Д“ с
която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 17650,52
лева, представляваща задължения за наем за м.март 2020 г. и за периода м.
юни 2020 г. до м. ноември 2020 г. вкл. по Договор за наем №Д-***/02.07.2015
г. и Споразумение към него №Д-***/13.11.2020 г. и Споразумение към него
№Д-***/14.12.2020 г. и сумата 106,27 лева, представляваща консумативни
разходи за м. октомври 2020 г. ведно със законна лихва върху сумите от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника Договор за
наем №Д***/02.07.2015 г. му е предоставил за временно и възмездно
ползване обособена площ от 109 кв.м , предназначена за кафене - заведение
за хранене в едноетажна сграда, находяща се от външна източна страна на
арката на ул. „СБ.Г.С.“ №1 при месечна наемна цена от 2300 лева без ДДС
платима до 10-то число на текущия месец по банковата сметка на
наемодателя. Посочва, че консумативните разходи се заплащали от наемателя
ежемесечно в срок от три дни от издаване на фактура за извършените разходи
от наемодателя. Поддържа, че договорът е сключен за срок от три години, но
на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД същият се е трансформирал в договор за
неопределен срок. Със сключени допълнителни споразумения от 13.11.2020 г.
и от 14.12.2020 г. наетата площ е намалена до 20 кв.м., както е намелен и
дължимия наем до сумата 422,00 лева без ДДС. Заявява, че за периода м.март
2020 г. до м. ноември 2020 г. наемателят е поискал да му бъде опростена
дължимата сума за наем, тъй като не е използвал помещението поради
обявеното извънредно положение в страната. С решение по Протокол
1
№27/14.05.2020 г. от заседание на Съвета на директорите на „УМБАЛ „А“
ЕАД ръководството на болницата е приело да не се начисляват наемни вноски
само за месеците април и май 2020 г., поради което за останалите месеци
сумите са били дължими. Посочва, че до ответника са изпратени покани за
доброволно заплащане на сумите, но плащане не е последвало, поради което
предявява настоящия иск. Претендира осъждането на ответника включително
и за сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който
оспорва исковете по основание с довода, че е отправял многократни искания
да не му се начислява наем за месеците на извънредното положение, тъй като
с въведените противоепидемични мерки са преустановени посещенията на
заведения за хранене. Посочва, че през този период не е извършвал дейност,
за което ищецът е бил уведомен. Счита, че на основание чл. 6в, ал. 1 от
ЗМДВИПОРНС ръководството на болницата е следвало да приеме решение за
намаляване размера на наема или за освобождаване изцяло от неговото
заплащане. Оспорва претенцията за лихва като недължима.
Предявени са за разглеждане искове с правно основание правно
основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава
да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да
му плати определена цена. В чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е предвидено изрично
задължението на наемателя да заплаща наемната цена и разходите, свързани с
ползването на вещта. Договорът за наем по своя характер е консенсуален,
двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при
неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на
договора, и заплащането на уговореното наемно възнаграждение не се
включват в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от
него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на
уговореното наемно възнаграждение, респ. за заплащане на разноските за
ползване на наетата вещ, наемодателят следва да предаде на наемателя вещта,
предмет на наемния договор. Основното задължение на наемодателя е: 1) да
предаде наетата вещ на наемателя и 2) да му предостави свободното ползване
на обекта на наема в рамките на уговорения срок, а за наемателя се пораждат
следните правни задължения: 1) да заплати уговореното наемно
възнаграждение, 2) да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или
уговореното предназначение, 3) да заплаща всички уговорени разходи,
свързани с ползването и поддържането на вещта, както и 4) да я върне след
изтичане на уговорения срок на ползване.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да установи
съществуването на наемно правоотношение с ответника предоставяне на
наетия имот за ползване, размера на уговорената цена през процесния период,
както и размера на сторените разходи за комунални услуги.
Съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че между страните е
2
налице наемно правоотношение въз основа на сключен Договор за наем №Д-
***/02.07.2015 г. и Споразумение към него №Д-***/13.11.2020 г. и
Споразумение към него №Д-***/14.12.2020 г., както и че за исковия период
ответникът не е заплащал наем за имота.
Спорно между страните по делото е дали предвид обявеното в страната
извънредно положение с решение на НС от 13.03.2020 г. и наложените въз
основа на него противоепидемични мерки на територията на страната,
включващи преустановяване посещенията в заведения и игрални зали, имат
характер на обстоятелства, освобождаващи наемателя от заплащане на
наемната цена за периода на действието им, по силата на разпоредбата на
разпоредбата на чл. 6в. от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Според цитираната
разпоредба по време на извънредната епидемична обстановка и два месеца
след нейната отмяна министрите, областните управители и ръководителите на
други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти - държавна
собственост, както и органите за управление на държавните предприятия и
търговските дружества със 100 на сто държавно участие в капитала,
предоставили под наем или за ползване техни имоти, или общинските съвети,
предоставили под наем или за ползване имоти - общинска собственост, може
да приемат решения, съответно да издадат заповеди, за намаляване размера
на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им
изцяло или частично от физически и юридически лица - наематели или
ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си в имота
вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредната
епидемична обстановка.
Разпоредбата на чл. 6в установява специфично основание за погасяване
на вземанията. Законът оправомощава съответните органи да издават
посочените в разпоредбата актове при наличието на изброените
материалноправни предпоставки, а именно: 1) да е сключен договор за
възмездно отдаване на ползването на държавен или общински имот, който да
е действал в периода на извънредното положение, 2) през този период
наемателят или ползвателят да е ограничил или преустановил дейността си в
същия имот, вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на
извънредното положение; 3) да са дължими парични плащания от наемателя
или ползвател за периода на извънредното положение и/или два месеца след
неговата отмяна, само спрямо които може да се постанови пълно или
частично освобождаване. Единственият обоснован извод, който може да се
наложи е, че предвид обстоятелството, че се опрощават само съществуващи
задължения, то в случай че липсва такова изрично опрощаване, задълженията
се дължат на общо основание, въпреки наличието на противоепидемичната
обстановка.
На следващо място, досежно доводите на ответника, че имотът не е
ползван по предназначение, поради което не дължи наем, настоящият състав
3
изцяло споделя трайната и безпротиворечиво установена съдебна практика,
съгласно която наемателят дължи заплащането на наемна цена за наетия
недвижим имот и ако фактически не го е ползвал, след като наемният договор
не е бил прекратен на основания, посочени в договора, или уредени от
закона. В този смисъл е Решение № 97 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. №
73/2012 г., I т. о., ТК, в което е посочено още, че фактическото държане на
наетата вещ, целите, начина и други обстоятелства относно ползването, биха
имали значение относно правото на наемателя да прекрати или развали
договора, но са ирелевантни за отговорността му за заплащане на наемната
цена, ако облигационното отношение не е прекратено. В този смисъл,
доколкото по делото не се твърди, договорът да е прекратен от наемателя или
наемодателя, то ЕТ „П-Д“ дължи заплащане на договорената наемна цена.
Ето защо съдът намира че исковете следва да бъдат уважени и
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумите от 17 650,52 лева,
представляваща задължения за наем за м.март 2020 г. и за периода м. юни
2020 г. до м. ноември 2020 г. вкл. по Договор за наем №Д-***/02.07.2015 г. и
Споразумение към него №Д-***/13.11.2020 г. и Споразумение към него №Д-
***/14.12.2020 г. и сумата 106,27 лева, представляваща консумативни разходи
за м. октомври 2020 г. ведно със законна лихва върху сумите от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
По отношение на разноските.
При този изход на производството ответникът следва да бъде осъден да
заплати сторените от ищеца разноски в размер на 710,27 лева държавна такса,
200,00 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „П-Д.М.“ ЕИК*****, със седалище и адрес на управление С*
(столица), гр. С* р-н Т ул. Г.С. № 1 ДА ЗАПЛАТИ на УМБАЛ "А" ЕАД ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ул. Г.С. № 1 на основание чл.
чл. 232, ал. 2, пр. 1 и 2 ЗЗД сумата от 17 650,52 лева, представляваща
задължения за наем за м.март 2020 г. и за периода м. юни 2020 г. до м.
ноември 2020 г. вкл. по Договор за наем №Д-***/02.07.2015 г. и
Споразумение към него №Д-***/13.11.2020 г. и Споразумение към него №Д-
***/14.12.2020 г. и сумата 106,27 лева, представляваща консумативни разходи
за м. октомври 2020 г. ведно със законна лихва върху сумите от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЕТ „П-Д.М.“ ЕИК*****, със седалище и адрес на управление
С* (столица), гр. С* р-н Т бул./ул. ул. Г.С. № 1 ДА ЗАПЛАТИ на УМБАЛ
"А" ЕАД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление на основание
чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 710,27 лева държавна такса, сумата от 200,00 лева
4
депозит за съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лева, представляващи разноски в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5