О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..............2020 г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.дело
№ 260 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 от ГПК.
Образувано по повод частна жалба подадена
от „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.България № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника Р.И.И.
срещу Разпореждане № 835 от 06.03.2020 г. по ч.гр.д. № 179 по описа за 2020г.
на Районен съд - Ловеч, в частта са която е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до пълния претендиран размер на сумата общо от 722.07 лева, и до пълния
претендиран размер на сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят
се позовава на съдебни актове на други окръжни съдилища в насока, че заповедния
съд не разполага с правомощия на този етап на производството да се произнася по
валидността на сделката, от която
заявителят черпи права. Смята, че в случая
съдът в заповедното производство е превишил своите правомощия и е
нарушил съдопроизводствените правила, след като е извършил преценка за
валидност на договора за потребителски кредит или на отделни негови клаузи.
Възразява, че заповедния съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145,
ал.2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза на договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението от една страна и от друга – стоката и услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, при условие, че тези клаузи на договора са
ясни и разбираеми, а в случая неправилно е извършена такава преценка.
По същество счита съдебния акт за
неправилен, при което следва да бъде отменен, при следните аргументи:
Относно договореното
възнаграждение по сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги твърди, че в действителност такива са предоставени в
полза на кредитополучателя – уговорена е възможност за промяна в погасителния
план – отлагане пращенето до 6 погасителни вноски, промени в падежа на
погасителната вноска. От условията на договора и от Общите условия е видно,
че сключването на споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускането на кредита. Споразумението е
подписано по искане на клиента без кредиторът да го задължи за това. С оглед на
допълнително предоставените услуги е нормално лицето което ги е поискало да
заплати възнаграждение за това. Със споразумението се дава възможност на клиента
да влияе на съществените характеристики на договора, при което може по-добре да
управлява своите финанси.
Жалбоподателят твърди, че
дължимата цена по закупения пакет допълнителни услуги е ясно и точно посочена в
самия договор за потребителски кредит, при което не може да се приеме, че е
обективирана хипотезата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
По отношение на отхвърленото искане за заплащане на таксите по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането твърди, че същите не представляват
такси по управление на кредита и те не попадат в хипотезите на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19 от ЗПК, тъй като в случая са дължими при неизпълнение на задълженията
поети от кредитополучателя, което е видно от изричната разпоредба на чл.19,
ал.3 от ЗПК.
Моли да бъде отменен съдебния акт
в обжалваната му част и да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение
за всички вземания на „Профи Кредит България”ЕООД претендирани със заявлението по
чл.410 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, от
заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението в обжалваната
част, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството по ч.гр.д.№ 179 по описа за 2020г. на Районен
съд - Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 от ГПК подадено
от „Профи Кредит България”ЕООД,
ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.България № 49,
бл.53Е, вх.В за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника К.М.М., ЕГН ********** *** за парично вземане в
размер на общата сума 722.07 лева, от които 315.22 лева – главница, 48.98 лева – договорно възнаграждение дължимо
за периода от 25.08.2018 г. до 25.03.2019 г.; 320.24 лева – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги дължимо до 25.03.2019 г.; 30.00 лева – такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.08.2018 г.; 7.63
лева лихва за забава от 26.06.2018 г. – датата на изпадане на длъжника в забава
до 25.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 25.00
лева държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане № 527 от 05.02.2020 г. Районен съд – Ловеч е оставил
без движение на основание чл.129, ал.2 от ГПК вр.
чл.127, ал.2 от ГПК, чл.128, ал.1, т.4 и 5 от ГПК заявлението, като указал на
заявителя да отстрани забелязаните нередовности.
С молба с вх.№ 2109 от 21.02.2020 г.”Профи
Кредит България”ЕООД е посочило, че общо неизплатеното задължение по договора е
в размер на 684.44 лева, което включва
главница, представляваща отпуснатата сума по заема в размер на 400.00, от
която е погасена сума в общ размер на
84.78 лева и остават за плащане 315.22 лева; договорно възнаграждение в размер
на 48.98 лева; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 440.33 лева, като от него към момента е платена сума в общ размер на 120.99
лева или остава дължима непогасена сумата 320.24 лева.
Районен съд – Ловеч на 06.03.2020 г. е издал Заповед №241 за
изпълнение на парично задължение по чл.410, като е разпоредил К.М.М., ЕГН ********** да заплати на
кредитора „Профи Кредит България”ЕООД посочените суми
за главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението от 03.02.2020
г. до датата на окончателното изплащане на вземането; неизплатеното договорено възнаграждение, лихвата за забава
и сумата 38.62 лева разноски съразмерно на уважения размер.
С Разпореждане
№ 835 от 06.03.2020 г. Районен съд - Ловеч
е отхвърлил заявлението в останалата му част до пълния претендиран размер на
сумата общо от 722.07 лева и до пълния претендиран размер на сумата от 150.00
лева – юрисконсултско възнаграждение, които уговорки приел, че са в нарушение
на чл.10а, ал.2 от ЗПК, явяват се нищожни и са в нарушение на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.2
от ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията посочени в чл.127, ал.1 от ГПК –
да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. В
производството по чл.410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да
прави изводи относно представени такива – в този смисъл т.2б от ТР
№4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС.
Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до проверка
на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно
конкретизирано вземане по основание и размер.
В
случая след дадените от заповедния съд указания заявителят е посочел размера на
главница - отпуснатата сума по заема в
размер на 400.00, от която не е погасена
сума в общ размер на 84.78 лева или остават дължими 315.22 лева и по
сключено споразумение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 440.33
лева, от които платена сума в размер на 120.99 лева, или остава дължима
непогасена сумата 320.24 лева.
Освен за формалната редовност,
съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши
и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
В случая претенцията на заявителя /след направеното
уточнение/, наред с главница, неизплатено договорно възнаграждение, лихва за
забава, включва и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, и такси. Кредиторът
основава вземането си на договор за потребителски кредит сключен при действието
на Закона за
потребителския кредит, затова нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда и по-конкретно да бъде съобразено императивното правило на чл.33, ал.1
и 2 от ЗПК.
Нормата на ал.1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а ал.2 – в
случай, че потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
Договор за потребителски кредит №
********** е сключен на 04.04.2018 г. за срок от 11 месеца или срокът на
договора е изтекъл, при което кредитополучателят дължи на кредитора непогасения
остатък от предоставената парична сума, представляваща главницата и законната
лихва за забавеното плащане от датата на забава до изтичане срока на договора.
Дължима е и възнаградителна лихва, тъй като длъжникът е ползвал заемната сума
през целия срок на договора. По отношение на договореното възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги, следва да бъде прието, че е в противоречие с
добрите нрави.
С допълнителната молба по повод уточняване вида и
размера на главницата, заявителят е посочил, че неразделна част към от договора
за потребителски кредит е споразумението за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги и въз основа на договорените в него клаузи и на основание чл.15 от Общите условия по
договора за потребителски кредит длъжникът дължи претендираното възнаграждение.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за дейности,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая така уговореното
възнаграждение попада именно в тази хипотеза, още повече, че от страна на
кредитора се твърди, както че споразумението се сключва допълнително и в същото
време се претендира като попадащо в обхвата на общите разходи по кредита. При
изложените от заявителя твърдения следва да се обсъдят изключенията визирани в разпоредбата на
чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. В противоречие на добрите нрави е възнаграждението за
допълнителни услуги да е в по-голям размер от главницата по отпуснатия кредит.
В съдебната практика е прието, че добрите нрави, са морални норми, на които
законът е придал правно значение, като правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. С оглед т.3 от Тълкувателно
решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС постановено по тълк.д.№1/2009г.
на ОСТК тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и по
смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК.
Нормата на чл.24 от ЗПК препраща към разпоредбите на
чл.143 – 148 от Закона за защита на потребителите. В случая между страните са
постигнати уговорки, които не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията им по сключения
договор, при което споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по
смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП.
При
гореизложеното настоящия състав счита, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта, с която е отхвърлена претенцията на
заявителя за заплащане на сумата 320.24 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 30.00 лева – такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, представляващи разлика до пълния
претендирана размер на общата сума от 722.07 лева, е правилно, като обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 835 от 06.03.2020
г. по ч.гр.д. № 179 по описа за 2020г. на Районен съд - Ловеч, в частта с която
е отхвърлено заявлението за сумата 320.24
лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги дължимо до
25.03.2019 г. и 30.00 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, начислени на 09.08.2018 г., представляващи разлика до пълния
претендирана размер на общата сума от 722.07 лева
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.