РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Бяла, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Т. Дочев
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело №
20224510100262 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно чл.422 ГПК.
В исковата молба на ищеца се излагат твърдения, че ответната страна дължи сумите, за
които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 58/2022г. на БРС.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника
И. С. А., ЕГН: **********, дължи заплащане на сумата от 352.77 лв. (триста петдесет и два
лева и 77 ст.) за обекти на потребление заведени с абонатни номера аб.№: ********** и
****. В посочената сума се твърди, че са включени неплатените фактури в размер на 339.72
лв. (триста тридесет и девет лева и 72 ст.), представляваща главница за ел.енергия по
фактури издадени в периода 09.07.2021г. - 24.09.2021г., както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 13.05 лв. (тринадесет лева и 05 ст.), представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 13.01.2022 г., посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към същата дата, както
и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по
настоящото дело.
Молят да им се присъдят юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8
от ГПК, във вр. с Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от
06.01.2006г.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който
оспорва иска по основание и размер.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните
при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, прие фактическата обстановка и от
правна страна изведе следното:
По допустимостта: С оглед естеството на защитата, която се получава по реда
на чл.422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.
410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по
чл.422, вр. с чл.415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и
страните, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК. В случая е налице надлежно извършено плащане от длъжника след
подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 07.04.2022г. за цялото задължение по издадената
заповед, респ. за това вземане е отпаднал правният интерес от предявяването на
установителен иск по чл.422 ГПК. В този смисъл е и разрешението в т.9 от Тълкувателно
решение № 4/2013г., постановено по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която в
производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение
по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
По основателността: От приетите по делото и неоспорени доказателства се
установява, че между страните по делото са съществували валидни договорни отношения по
повод ползвана ел.енергия. Във връзка с това били издадени фактури за периода 09.07.2021
г. - 24.09.2021г.
Липсва спор, че главниците по тях са заплатени след издаването на заповедта за
изпълнение № 32/26.01.2022г. по ч.гр.д. № 58/2022г. на БРС.
Не е спорно също, че дължимата и претендирана в настоящото производство
лихва за забава, в общ размер от 13,50 лв. също е била заплатена преди депозирането
на исковата молба.
Извършеното в хода на производството плащане от страна на ответника, ценено
при условията на чл.235, ал.3 ГПК и в съответствие с указанията дадени в т.9 на ТР №
4/2013г. ОСГТК на ГК, обосновава извод, че установителният иск за сумата в размер на
352.77 лв., представляваща общия сбор на задължението и обезщетението по чл.86 от
ЗЗД за забавено плащане по фактури за периода 09.07.2021г. - 24.09.2021г., за които
суми в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 58/2022 г. на БРС, била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
По разноските и дължимите държавни такси: В т.см. следва да се вземе предвид,
2
че отговорността на страните за разноски по чл.78 от ГПК е функционално обусловена
от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл.81 от ГПК предвижда, че с оглед
изхода на спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Решението в т.см. обаче, е
предпоставено от изхода на делото. Обусловено е и от кумулативното наличие на
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК - с поведението си ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото и да е признал иска, (каквото безспорно е извършеното плащане в
случая), като съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска.
При посочените правни разрешения следва да се вземе предвид, че в случая
исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК (от който момент се счита предявен и установителния иск по чл. 422
ГПК). От материалите по заповедното производство е установимо, че длъжникът е
получил заповедта за изпълнение на 21.02.2022 г. по чл.47, ал.5 от ГПК. От този
момент за него е започнал да тече едномесечения срок по чл.412, т. 8 ГПК, да изпълни
доброволно задължението си, до 21.03.2022г. На 07.04.2022 г., извън срока за
доброволно изпълнение длъжникът е внесъл по сметка на заявителя сумата, дължима
по фактурите представени по настоящото производство. Следователно, плащането е
станало след издаването на заповедта за изпълнение. Сумата от 377,72 лв. е постъпила
по сметките на кредитора на 07.04.2022г. преди завеждане на исковата молба -
12.04.2022г. С оглед на това следва да се приеме, че ответникът е станал причина за
завеждане на делото. Тъй като длъжникът е погасил изцяло дълга си преди процеса,
очевидно е, че е станал повод за завеждане на делото, тъй като в хипотезата на чл.422
от ГПК, исковата молба се счита за подадена от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 26.01.2022г. По тези причини настоящият състав приема, че
отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника, тъй като с
поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца – и по арг. от
противното на чл.78, ал.2 от ГПК следва да понесе отговорност за направените от
ищеца разноски.
По разноските в заповедното производство: Исковата претенция е свързана с
установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в
заповедното производство вкл. и разноските за него, а с оглед задължителните
указания по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив по това искане. В случая дължимата сума е
заплатена след депозирането на заявлението и издававено на заповедта за изпълнение,
но разноските обаче, посочени в заповедта за изпълнение не са заплатени. Поради това
в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски в заповедното
производство арг. от чл.78, ал.1 и ал.8, вр.чл.80 ГПК.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК-****, с.а.
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ 258, Варна Тауърс Г, представлявано от П.С.,
Я.Д., Д.Д., чрез Я.Н. - проц.представител, иск за признаване на установено в
отношенията между страните, че съществува вземане на ищеца против И. С. А., ЕГН-
********** от с.О., обл.Р., ул.“А.В.“ № *** за сумата в размер на 352.77 лв. (триста
петдесет и два лева и 77 ст.) за обекти на потребление заведени с абонатни номера аб.
№: ********** и ****, в която сума са включени неплатените фактури в размер на
339.72 лв. (триста тридесет и девет лева и 72 ст.), представляваща главница за
ел.енергия по фактури издадени в периода 09.07.2021г. - 24.09.2021г., както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 13.05 лв. (тринадесет лева и 05 ст.),
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа
й до 13.01.2022г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. №
**** към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за
които суми в хода на заповедното производство по ч.гр. д. № 58/2022г. на БРС, била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като
погасена чрез плащане след датата на завеждане на ч.гр. д. № 58/2022г. на БРС и
издаване на ЗИПЗ № 32/26.01.2022г.
ОСЪЖДА И. С. А., ЕГН-********** от с.О., обл.Р., ул.“А.В.“ № *** да заплати
на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК- **** с.а. гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“
258, Варна Тауърс Г, представлявано от П.С., Я.Д., Д.Д.,чрез Я.Н. - проц.представител,
сумата в размер на 75.00 лв./седемдесет и пет лева/ – д.т. за исковото производство и
100.00 лв./сто лева/ - юрисконсулско възнаграждение, както и разноските, сторени в
заповедното производство в общ размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, от които
25.00 лв. платена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _________/п/_____________
4