Р Е
Ш Е Н
И Е
№
.....................
гр. Карлово, 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловският районен съд първи наказателен състав,
на двадесет
и седми април две хиляди и
двадесет и П. година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Снежана
Данчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно
административен характер дело № 641 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0281-000848 от
31.08.2020 г. на Началник група РУ- К. към ОД на МВР-
Пловдив, на П.Л.С., ЕГН **********,***, П. обл., ул.
„П.“ № * са наложени административни наказания на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.150 ал.1 от ЗДвП; на
основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за нарушение
на чл.137Е от ЗДвП; и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер
10 лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Недоволна от наказателното
постановление е останала жалбоподателката и го
обжалва, като с жалбата прави искане за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Не излага доводи по
същество.
В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Не се представлява и не взема становище по същество.
Органът, издал наказателното постановление, редовно
призован, не изпраща представител. В писмено становище, депозирано по делото
излага доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, както и прави искане в случай на уважаване на жалбата за
намаляване на възнаграждението на процесуален представител, поради прекомерност.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е неоснователна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитания в качеството на свидетели полицейски служители Ж. като актосъставител и Н. като свидетел по акта и очевидец на
нарушението, както и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление № 20-0281-000848 от 31.08.2020 г., АУАН
серия АA бл. №
629128 от 28.07.2020 г., справка за собственост от ЦБ
КАТ, справка за нарушител/водач, заповед № 8121К-515/14.05.2018 г., заповед №
8121з-825/19.07.2019 г.,, заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г., заповед №
8121К-14581/31.12.2019 г., съдът намира за установено следното:
На
28.07.2020 г., около 21,15 часа, полицейските служители при РУ- К. Ж. и Н., и
двамата мл. автоконтрольори, осъществявали служебните си задължения в с. В.Л.,
общ. К.. Около 21,20 часа, на ул. „В.“ до №* забелязали мотоциклет, който се
движил от юг на север. Полицейските служители спрели за проверка мотоциклета,
който нямал поставена регистрационна табела. Установили, че водач била жалбоподателката С.. Същата не използвала обезопасителна каска по време на движение. При извършване
на проверката, С. не представила свидетелство за управление на МПС, което
наложило извършването на справка в системата на КАТ, от където станало ясно, че
лицето не притежава изобщо свидетелство за управление и е неправоспособна. С.
не представила също така и свидетелство за регистрация на МПС, което
управлявала.
Поради
констатираното мл. автоконтрольор Ж. съставил АУАН серия АA бл. № 629128 г., с който приел, че жалбоподателката С. е осъществила нарушение на разпоредбата
на разпоредбите на чл.150 от ЗДвП, чл.137е от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП,
тъй като на 28.07.2020 г., около 21,20 часа, в с. В.Л., по ул. „В.“ до № 7, с
посока на движение юг- север управлявала мотоциклет „Ямаха
*****“ с рег. № *****, чужда собственост, като при извършената проверка не
представила СУМПС. От справката в КАТ АНД се установило, че водачката е неправоспособна.
Водачката не използвала защитна каска по време на движение. Водачката не носи СРМПС.
Така
съставения АУАН бил предявен на жалбоподателката,
която го подписала и не направила възражения по констатациите в него.
На
31.08.2020 г. от оправомощено длъжностно лице било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му, както и индивидуализация
на нарушителя, на жалбоподателката били наложени
административни наказания на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер
на 100 лв., за нарушение на чл.150 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1
от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.137Е от ЗДвП; и на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер 10 лева, за нарушение на
чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Наказателното
постановление било връчено на 28.09.2020 г., а жалбата срещу него депозирана на
02.10.2020 г.
От
приложената по делото справка за вода/нарушител се установява, че жалбоподателката С. не притежава СУМПС.
Като въззивна инстанция,
настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че при
издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на
административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити,
а наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата
от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в
рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушенията и на обстоятелствата около тяхното извършване, налице е
посочване на датата и мястото на извършване на нарушенията, правната
квалификация на същите и приложимата санкционна норма, размера на наложената
глоба. Индивидуализиран е нарушителят.
Безспорно е установено от писмените и гласни
доказателства по делото, които съдът кредитира изцяло като обективни и безпротиворечиви, че към датата на процесната
проверка- 28.07.2020 г., жалбоподателката не е била
правоспособен водач на МПС, тъй като не е имала издадено изобщо СУМПС. Разпоредбата на чл.150 от ЗДвП предписва, че всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата
по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152,
ал.1, т.4. Тази
разпоредба жалбоподателката е нарушила като е
управлява МПС на процесната дата и място без да
притежава СУМПС, поради което и правилно е
санкционирана със съответната за нарушението норма чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Наложеното наказание- глоба в размер на 100 лева е минималното, визирано в
санкционната разпоредба, поради което се явява и съобразено с изискванията на
чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се
в показанията на полицейските служители, установили процесните
нарушения доказват по безспорен и категоричен начин, че водача С. не е
представила при извършване на процесната проверка
свидетелство за регистрация на МПС, управлявано от нея, като същата е длъжна да
носи съгласно разпоредбата на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП свидетелство
за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Доказателства,
оборващи констатацията в така съставения АУАН не са
събрани по делото. Приложена е и съответната на нарушение санкционна разпоредба
на чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, като е наложен фиксирания размер на
предвидената глоба от 10 лв.
Доказателствата
по делото безспорно и категорично установяват и че към момента на управление на
процесното МПС, водачът С. не е носила обезопасителна каска, каквото задължение има, съгласно
чл.137е от ЗДвП. Наказана е за това нарушение със съответната му санкционна
норма на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП, като е наложен фиксирания размер на
предвидената глоба от 50 лв.
По изложените съображения атакуваното наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Искания за разноски не са направени по делото, поради
което съдът не дължи произнасяне за тях.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-0281-000848 от 31.08.2020 г. на Началник група РУ- К. към ОД на МВР- Пловдив, с което на П.Л.С., ЕГН **********,***, П.
обл., ул. „П.“ № * са наложени административни
наказания на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв., за
нарушение на чл.150 ал.1 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП-
глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.137Е от ЗДвП; и на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер 10 лева, за нарушение на чл.100
ал.1 т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ