РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. Кюстендил, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20201520101518 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността
(ЗС).
Образувано е по искова молба, депозирана от КР. ИВ. СП., ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., ул. „В.“ № ** и адрес за кореспонденция: гр. С.,
ул. „Б. М.“ № *, ет.1, ап.(офис) 3, против Б. ИВ. Б., ЕГН: **********, адрес:
гр. К., ул. „Р. в.“ № *, вх.*, ет.*, ап.** и такъв за кореспонденция гр.
Кюстендил, ул. „Т. С.“ № *, Д. АТ. СР., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул.
„Т.“ № 61 и АТ. Г. СР., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „Т. к.“ № *.
В исковата молба се сочи, че страните по делото били съсобственици на
следния недвижим имот – дюкянско помещение, представляващо целия първи
етаж от жилищна сграда с идентификатор 41112.503.1018.1 по КККР на гр.
Кюстендил, с площ от 54 кв.м., находяща се на адрес: гр. Кюстендил, ул. „Т.“
№ ** (обектът в момента бил заснет с три идентификатора №
41112.503.1018.1.4, № 41112.503.1018.1.5 и № 41112.503.1018.1.6).
Ищецът С. притежавал 5/24 ид.ч. от посочения недвижим имот на
следното основание: с Нотариален акт № 43, том 1, дело 78 от 15.02.1958 г.,
издаден от КРС, Ю. С. продал на дядото на ищеца – Б. С. Р. и на вуйчо му – И.
Б. С., ½ ид.ч. от целия процесен имот, понастоящем с идентификатор
41112.503.1018.1.
Б. Р. починал и оставил за наследници съпруга (В. Р.) и три деца (Г. А.,
Т. С.а и И. С.).
1
С Нотариален акт № 162, том III, дело № 1103 от 28.07.1992 г., издаден
от КРС, бабата на ищеца В. Р. и неговата леля Г. А., прехвърлили на майка му
Т. С.а собствеността си върху процесния имот – общо 4/24 ид. части.
С Нотариален акт № 84, том I, рег. № 1370, дело № 71 от 2015г на
Нотариус Б. А., рег. № 325 на НК, майката на ищеца Т. С.а и баща му И. С. му
прехвърлили 2/24 ид.ч. от собствеността си върху дюкянското помещение.
С Нотариален акт № 95, том II, рег. № 4039, дело № 240 от 2015 г. на
нотариус Б. А., рег. № 325 на НК родителите на ищеца му прехвърлили и 3/24
ид.ч. от собствеността върху процесния имот.
Що се отнася до първия ответник – Б.Б., същият бил собственик на 7/24
ид.ч. от процесния имот. Собствеността му произтичала от следните
обстоятелства: С Нотариален акт № 43, том 1, дело 78 от 15.02.1958 г.,
издаден от КРС, Ю. С. продал чрез дядото на ответника, на неговия баща И.
С. (тогава малолетен) ¼ ид.ч. от целия процесен имот. В последствие, след
смъртта на дядо му Б. Р., с Нотариален акт № 145, том 4, дело № 1567 от
23.10.1992 г., издаден от КРС бащата на ответника И. С. му дарил
собствените си 7/24 ид.ч. от процесния имот.
Вторият ответник Д.С., ЕГН: ********** бил собственик на 6/24 ид.ч.
от процесния имот, като собствеността му произтичала от Нотариален акт №
43, том 1, дело 78 от 15.02.1958 г., издаден от КРС, с който Ю. С. продал, чрез
бащата на ответника А.С. на Д.С. (тогава малолетен) 6/24 ид.ч. от посочения
имот.
А.С. (третият ответник) също бил собственик на 6/24 ид.ч. от посочения
имот. С Нотариален акт № 43, том 1, дело 78 от 15.02.1958 г., издаден от КРС,
Ю. С. продал чрез дядото на ответника А.С., на неговия баща Г. С. (тогава
малолетен) 6/24 ид.ч. от целия процесен имот, понастоящем с идентификатор
41112.503.1018.1. С Нотариален акт № 160, том 1, дело 320 от 1979 г.,
издаден от КРС, бащата на ответника, Г., прехвърлил на бабата на ответника
В. С. 6/24 ид.ч. от имота. На свой ред бабата В., прехвърлила на ответника
А.С. собствените си 6/24 ид.ч. от имота по силата на Нотариален акт № 140,
том IX, дело № 2806 от 1994, издаден от КРС.
Конституираните в производството страни били единствените титуляри
на правото на собственост по отношение на процесния имот.
Ето защо се поддържа искане , доколкото не може да се образува
мнозинство, съответно да се вземе общо решение досежно общата вещ, на
основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, да бъде постановено
решение, което да замести липсата на решение на съсобствениците по
отношение на процесния имот - дюкянско помещение, представляващо целия
първи етаж от жилищна сграда с идентификатор 41112.503.1018.1 по КККР на
гр. Кюстендил, с площ от 54 кв.м., находяща се на адрес: гр. К., ул. „Т.“ № **
(обекта в момента бил заснет с три идентификатора № 41112.503.1018.1.4, №
41112.503.1018.1.5 и № 41112.503.1018.1.6), като бъде постановено разделяне
на ползването му, съобразно квотите в съсобствеността, както следва:
2
За КР. ИВ. СП., ЕГН: ********** – собственик на 5/24 идеални части от
дюкянското помещение;
За Б. ИВ. Б., ЕГН: ********** – собственик на 7/24 идеални части от
дюкянското помещение;
За Д. АТ. СР., ЕГН: ********** – собственик на 6/24 идеални части от
дюкянското помещение и
За АТ. Г. СР., ЕГН: ********** – собственик на 6/24 идеални части от
дюкянското помещение.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК отговор е постъпил от
ответниците Д.С. и Б.Б..
Ответникът Д.С. навежда доводи за допустимост, но неоснователност на
претенцията. Твърди, че от представените от ищеца доказателства не могло
да се установи идентичност на дюкянско помещение, представляващо първия
етаж от жилищна сграда със самостоятелните обекти с идентификатор №
41112.503.1018.1.4, № 41112.503.1018.1.5 и № 41112.503.1018.1.6, находящи
се на етаж нула в сграда с идентификатор № 41112.503.1018.1 по КККР на гр.
Кюстендил. Така, представеният Нотариален акт № 143, том 2, дело 687 от
1993 г. бил ирелевантен за спора тъй като не засягал обектите, предмет на
разпределение на правото на ползване. Отделно, по делото не били
представени като доказателства Заповед № 94-И-109/20.05.1992 г. на Кмета на
Община Кюстендил, с която част от процесния дюкян бил реституиран, както
и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 134, том X, дело №
1396/2013г. на АВ, поради което следвало ищецът да се задължи да ги
представи. И доколкото по делото не били представени всички титули за
собственост не могло да се направи и преценка за това дали са конституирани
всички задължителни необходими другари в процеса, в т.ч. притежателят на
голата собственост върху идеална част и носителят на правото на ползване
върху тази идеална част.
Ответникът оспорва и извършването на разпределението по см. на чл. 32,
ал.2 от ЗС при посочените в исковата молба квоти. Въз основа на подробно
изложени съображения се сочи, че притежаваните от ответниците Д.С. и А.С.
идеални части от процесния имот са по 12/48 ид.ч. за всеки от двамата.
Отделно, недоказани безспорно били и притежаваните от ищеца квоти в
съсобствеността, съобразно изложените в отговора съображения.
Твърди се още, че през 1958 г., при закупуването на процесния имот, Б.
Р. и А.С., действащ от името и за сметка на Д.С. и Г. С., били сключили
писмено споразумение, с което си разделили правото на ползване върху
жилищната сграда и дюкянските помещения, като за Б. Р. (действащ за себе
си и за малолетния си син И. С.) били определени първият жилищен етаж и
северозападното дюкянско помещение, а за Д.С. и Георги С. – вторият
жилищен етаж и североизточното дюкянско помещение. Посоченото
споразумение било иззето от Б. Р., който използвал неопитността на Д.С. като
3
в последствие при поискването му от А.С., било посочено, че е унищожено.
Сочи се още, че северозападното дюкянско помещение било одържавено,
а със Заповед № 94-И-109/20.05.1992 г. на Кмета на Община Кюстендил била
реституирана на И. С. и наследниците на Б. Р. отчуждената 1/2 ид.ч. от
дюкянските помещения. След реституцията в средата на 1992 г. Д.С., Георги
С. и И. С., последният като представител на всички останали съсобственици
на дюкянските помещения, се споразумели устно ползването на последните
да се запази така, както било съгласувано и одобрено от Директора на
Нармаг, а именно – за Д. и Г. С. помещение с площ от 21.50 кв.м., а за
останалите съсобственици – И. С., Т. С.а, Г. А. и В. Р. – северозападното
помещение с площ от 20,50 кв.м. Отделно, между Д. и Г. С. било сключено
устно споразумение да изградят преградни стени в дюкяна, ползван от тях,
като средното помещение с площ от 10 кв.м. било за Д.С., а за Г. С. –
североизточното помещение с площ от 10 кв.м. И към момента помещенията
се ползвали съгласно устното споразумение.
Твърди се и това, че отразяването в кадастралната карта на гр.
Кюстендил на площта и на очертанията на самостоятелните обекти било
грешно. Д.С. не ползвал площ от 14 кв.м., а реалната площ на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 41112.503.1018.1.5 била 10 кв.м. В
действителност площта на самостоятелните обекти с идентификатор №
41112.503.1018.1.4, № 41112.503.1018.1.5 и № 41112.503.1018.1.6 била тази по
сключеното устно споразумение за правото на ползване в края на 1992 г.
Д.С. сочи, че никога не било пречено на ищеца, както и на някои от
останалите съсобственици, да ползват входа и стълбищната клетка още
повече, че ищецът бил собственик на първия етаж и осъществявал достъпа си
до него чрез същата входна врата и стълбищна клетка като и занапред нямало
да бъде възпрепятстван в тази насока. Поради това не била необходима
съдебна администрация и искът бил неоснователен.
Ответникът Б.Б. в отговора си навежда доводи за допустимост и
основателност на претенцията, като разпределението на ползването на
процесния имот следвало да се извърши между съсобствениците съобразно
притежаваните от тях квоти в съсобствеността.
Останалите съсобственици не са депозирали писмен отговор.
В съдебно заседание исковата молба, както и постъпилите отговори се
поддържат.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Предмет на заявеното искане за разпределение на ползването по реда на
чл. 32, ал. 2 от ЗС, е целият първи етаж от жилищна сграда с идентификатор
41112.503.1018.1 по КККР на гр. Кюстендил, с площ от 54 кв.м., находяща се
на адрес: гр. К., ул. „Т.“ № **. Понастоящем той е заснет с идентификатори с
№№ 41112.503.1018.1.4, № 41112.503.1018.1.5 и № 41112.503.1018.1.6, видно
4
от приложените по делото Схеми на самостоятелни обекти на л. 58-61 от
делото.
Видно от данните в Нотариален акт № 43, том 1, дело 78 от 15.02.1958
г., издаден от КРС, Б. С. Р., както и неговият син И. Б. С., придобили ½ ид.ч.
от имота.
Другата ½ ид.ч. била закупена от Д. и Г. С., чрез техния баща А.С.,
който действал от тяхно име и за тяхна сметка.
По делото е приобщено и Удостоверение за наследници № 3788/1992,
видно от което Б. С. Р. е починал на 01.06.1986 г., като е оставил наследници
по закон – В. Р. - съпруга, Г. А. – дъщеря, Т. С.а – дъщеря и И. С. – син.
Според данните в Нотариален акт № 162, том III, дело № 1103 от
28.07.1992 г., издаден от КРС, В. Р. и Г. А., прехвърлили на Т. С.а
собствеността си върху процесния имот – общо 4/24 ид. части.
Видно от Нотариален акт № 84, том I, рег. № 1370, дело № 71 от 2015 г.
на Нотариус Б. А., рег. № 325 на НК, Т. С.а и И. С. прехвърлили 2/24 ид.ч. от
собствеността си върху дюкянското помещение на ищеца.
Видно от Нотариален акт № 95, том II, рег. № 4039, дело № 240 от 2015
г. на нотариус Б. А., рег. № 325 на НК родителите на ищеца му прехвърлили и
3/24 ид.ч. от собствеността върху процесния имот.
Според данните в Нотариален акт № 160, том 1, дело 320 от 1979 г.,
издаден от КРС, Г. С., прехвърлил на В. С. 6/24 ид.ч. от имота. На свой ред тя
прехвърлила на ответника А.С. собствените си 6/24 ид.ч. от имота, видно от
Нотариален акт № 140, том IX, дело № 2806 от 1994, издаден от КРС.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля Г. С. – спр. л. 170 от делото.
По делото е прието заключение на вещото лице Л. В..
Прието е и заключение на вещото лице инж. Д. Х., като също предлага
варианти за разпределение ползването на имота.
Допълнително са представени и приети писмо вх. № 751 от 1991 г.,
договор за наем от 01.05.1991 г., искова молба по гр. д. 910/1993 г.,
заключение, приложено по същото дело, договор за наем от 29.04.1991 г.
както и строителен план на дюкян с работилница в кв. 27 по плана на гр.
Кюстендил, препис от платежно нареждане и заповед № 94И-109 от 20 май
1992 г. на кмета на Община Кюстендил
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от
правна страна следното:
Предмет на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС е осъществяване на съдебна
администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по
повод ползването на общата вещ.
По допустимостта:
Съгласно трайната съдебна практика претенцията с посоченото правно
5
основание е допустима единствено когато липсва споразумение между
съсобствениците досежно ползването на общата вещ или когато това
споразумение е вредно за вещта. В случая данни за такова няма, като
твърденията в обратен смисъл не са подкрепени от доказателствата по делото.
Действително, събрани са гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля Г. С., според който между тях и „И., и Т. и баба В.“ имало устни
уговорки досежно ползването на имота. Налична по делото е и искова молба
от Т. С.а против Д.С. за разпределение на ползването на имота. Всички те
обаче, не дават информация по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗС. Свидетелските
показания са лаконични, без данни за съществото на евентуално постигнатата
договореност досежно ползването от всеки един от собствениците.
Представената искова молба пък, не съдържа данни за депозирането й пред
съд, като няма посочен входящ номер, нито пък налично образувано по нея
исково производство, респ. липсва представен влязъл в законна сила съдебен
акт в т.см. Дори и да не се споделя изложеното, принципна е съществуващата
възможност съсобствениците да искат от съда да преуреди по реда на чл. 32,
ал. 2 ЗС уговореното разпределение, ако са се променили съществените
обстоятелства, с оглед на които е било постигнато споразумението. В случая,
дори и да се приеме за налично устно споразумение за ползването, то изобщо
изключва участието на ищеца, а е неговите праводатели, и правото му да
ползва припадащата му се част. Така искането се явява допустимо.
Разпределението на ползването следва да бъде осъществено по съдебен
ред и доколкото, според сбраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, доброволното разрешаване на спорните въпроси е
невъзможно. (В този см. е Решение № 168 от 19.04.2010 г. на ВКС по гр.д. №
652/2009 г., ІІ г.о. и Решение № 183 от 05.07.2011 г. на ВКС по гр.д. №
1344/2010 г., ІІ г.о.).
По основателността:
Искът има за предмет осъществяването на съдебна администрация по
гражданско правоотношение между съсобствениците по повод служене с
обща вещ/имот/, като съдът замества невъзможността за вземане на решение
и разпределя ползването на съсобствената вещ по целесъобразност.
От представените скица, удостоверение за данъчна оценка и от
назначената, изслушана и приета по делото съдебно – техническа експертиза
основна и допълнителни, процесният недвижим имот е с настояща
идентификация: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
6
41112.503.1018.1 по КККР на гр. Кюстендил, с площ от 54 кв.м., находяща се
на адрес: гр. К., ул. „Т.“ № **. Вещото лице Д. Х. е посочил в заключението
си, че не е установен проект за преустройство на приземния етаж в сградата,
както и за разделянето му на самостоятелни обекти, но според данните в
приложените схеми помещението е заснето с идентификатори с №№
41112.503.1018.1.4, № 41112.503.1018.1.5 и № 41112.503.1018.1.6
От приетите писмени доказателства се установяват правата на страните
в съсобствеността, както са посочени в исковата молба. Възраженията в
обратен смисъл, поддържани от ответника Д.С. в депозирания отговор на
исковата молба, остават недоказани. Съображенията за това са следните:
Според данните в Нотариален акт № 43, том 1, дело 78 от 15.02.1958 г.,
издаден от КРС, Б. С. Р. придобил за себе си, както и от името и за сметка на
малолетното си тогава дете И. С. ½ идеална част от процесния имот, а
останалата ½ идеална част придобили Д. и Г. С., действащи чрез баща си А.
С. С..
Че Б. С. Р. е починал на 01.06.1986 г., като е оставил наследници по
закон – В. Р. - съпруга, Г. А. – дъщеря, Т. С.а – дъщеря и И. С. – син, по
делото не е било спорно, а това е видно и от приобщеното Удостоверение за
наследници № 3788/1992 г.
Според данните в Нотариален акт № 162, том III, дело № 1103 от
28.07.1992 г., издаден от КРС, В. Р.и Г.А., прехвърлили на дъщеря си, съотв.
сестра си Т. С.а собствеността си върху процесния имот – общо 4/24 ид.
части.
Видно от Нотариален акт № 84, том I, рег. № 1370, дело № 71 от 2015 г.
на Нотариус Б. А., рег. № 325 на НК, Т. С.а и И. С., както и Г. А., прехвърлили
общо 2/24 ид.ч. от собствеността си върху дюкянското помещение на ищеца.
Видно от Нотариален акт № 95, том II, рег. № 4039, дело № 240 от 2015
г. на нотариус Б. А., рег. № 325 на НК Т. и И. С.и дарили К.С. с 3/24 ид.ч. от
собствеността върху процесния имот.
Според данните в Нотариален акт № 160, том 1, дело 320 от 1979 г.,
издаден от КРС, Г. С., прехвърлил на В. С. 6/24 ид.ч. от имота. На свой ред тя
прехвърлила на ответника А.С. собствените си 6/24 ид.ч. от имота, видно от
Нотариален акт № 140, том IX, дело № 2806 от 1994, издаден от КРС. Така
правата на страните в съсобствеността са, както следва: за КР. ИВ. СП. - 5/24
идеални части; за Б. ИВ. Б. - 7/24 идеални части; за Д. АТ. СР. - 6/24 идеални
части и за АТ. Г. СР. - 6/24 идеални части.
При тези обстоятелства съдът намира, че разпределението следва да
бъде допуснато по Вариант № 3 от допълнителното заключение по
извършената съдебно техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж.
Д. Х., постъпило в КРС с вх. №2804/14.09.2021 г. То, по разбиране на този
състав, в най-пълна степен отразява правата на страните в съсобствеността,
възможността на ползване, без да се налагат преустройства, определя и
достъп до естествена светлина, като предвижда и площи за общо ползване.
7
При това се спазва принципът за съразмерност като е осигурено ползване на
всеки от съсобствениците на такава площ, която да съответства на квотата в
съсобствеността. Като най-оптимален този вариант се препоръчва и от
вещото лице и именно по него съдът ще допусне исканото разпределение на
ползването.
По разноските: Страните поддържат искания за присъждане на
разноски.
По въпроса за разпределяне на разноските в производството по чл. 32,
ал.2 от ЗС е постановено Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012
г. на Върховен касационен съд, според което страните трябва да понесат
такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за
назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела
им в съсобствеността, а заплатените от тях възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени.
Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал.2 ЗС,
представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато
съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата
вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и
двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят
разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а
разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според
правата в съсобствеността.
В случая са ангажирани доказателства за сторени разноски от ищеца в
размер на 362,50 лв., от ответника Б.Б. – 82,50 лв., като ответниците Д. и А.С.
не поддържат искане за присъждане на разноски, а и доказателства за стопени
такива по делото липсват. Така общият размер на сторените в производството
разноски е 445 лева, поради което ответниците Д. и А.С. следва за заплатят на
ищеца по 111,25 лв., а ответникът Б.Б. – 47,29 лв., съобразно притежавания от
тях дял и общата стойност на разноските.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС,
съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на дюкянско помещение, представляващо целия
първи етаж от жилищна сграда с идентификатор 41112.503.1018.1 по КККР на гр. К., с
площ от 54 кв.м., находяща се на адрес: гр. К., ул. „Т.“ № **, построена в поземлен
имот с идентификатор № 41112.503.1018, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК, няма издадена заповед за изменение на КККР, с площ от 54 кв.м., трайно
предназначение на териториятата: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10m) стар идентификатор – няма;номер по предходен план: 2722,
квартал: 276, при съседи: 41112.503.1002; 41112.503.1017; 41112.503.1019 и
41112.503.1032, (като обектът в момента е заснет с три идентификатора №
8
41112.503.1018.1.4, № 41112.503.1018.1.5 и № 41112.503.1018.1.6, видно от
приложените по делото Схеми на самостоятелни обекти на л. 58-61 от делото), като
бъде постановено разделяне на ползването му, съобразно квотите в съсобствеността,
както следва:
между КР. ИВ. СП., ЕГН: ********** – собственик на 5/24 идеални части; Б. ИВ.
Б., ЕГН: ********** – собственик на 7/24 идеални части; Д. АТ. СР., ЕГН: **********
– собственик на 6/24 идеални части и АТ. Г. СР., ЕГН: ********** – собственик на 6/24
идеални части,
в границите, отразени в Проект за разпределение на реално ползване във
Вариант № 3, от допълнителното заключение по вещото лице инж. Д. Х., постъпило в
КРС с вх. №2804/14.09.2021 г. (на л.137-141 от делото, неразделна част от решението),
както следва:
на КР. ИВ. СП., ЕГН: ********** – собственик на 5/24 идеални части, помещение
с площ от 9,80 кв. м., оцветено в светло зелен цвят на скицата;
на Б. ИВ. Б., ЕГН: ********** – собственик на 7/24 идеални части, помещение с
площ от 13,70 кв.м., оцветено в розово-червен цвят на скицата;
на Д. АТ. СР., ЕГН: ********** – собственик на 6/24 идеални части, помещение с
площ от 11,75 кв. м., оцветено в син цвят на скицата, и
на АТ. Г. СР., ЕГН: ********** – собственик на 6/24 идеални части, помещение с
площ от 11,75 кв. м., оцветено в зелен цвят на скицата, като
на всички съсобственици се предоставя за общо ползване част от 7,00 кв. м.,
неоцветена на скицата.
ОБЯВЯВА скица във Вариант № 3 към допълнителното заключение по вещото
лице инж. Д. Х., постъпило в КРС с вх. №2804/14.09.2021 г. (на л.137-141 от делото,
неразделна част от решението), ЗА НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ РЕШЕНИЕТО.
ОСЪЖДА Б. ИВ. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „Р. в.“ № *, вх.**, ет.*,
ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на КР. ИВ. СП., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „В.“ № **,
сумата в размер на 47,29 лв. (четиридесет и седем лева и двадесет и девет стотинки) за
сторените деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д. АТ. СР., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „Т.“ № 61, ДА
ЗАПЛАТИ на КР. ИВ. СП., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „В.“ № 13, сумата в
размер на 111,25 лв. (сто и единадесет лева и двадесет и пет стотинки) за сторените
деловодни разноски.
ОСЪЖДА АТ. Г. СР., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „Т. к.“ № 5, ДА
ЗАПЛАТИ на КР. ИВ. СП., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „В.“ № **, сумата в
размер на 111,25 лв. (сто и единадесет лева и двадесет и пет стотинки) за сторените
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9