Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 18.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7664 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Б.Д.” ЕАД срещу Д.Б.Л. за признаване за
установено, че дължи сумата от 258 934.62 лева по договор за ипотечен
кредит от 12.11.2007 г.
Ищецът
твърди, че предоставил на кредитополучателя Д.Б. сумата от 200 000 лева,
усвоена на 21.11.2007 г. През първите три години лихвата се формирала като сбор
от базов лихвен процент (БЛП) и 1.4 процентни пункта, а за остатъка от срока на
договора – от сбора на БЛП и надбавка, подлежаща на намаляване с отстъпка,
съгласно условия по програма „Уют“. Към датата на сключването на договора БЛП
бил 4.19%, а стандартната надбавка – 4.1 процентни пункта.
Кредитът
подлежал на погасяване чрез равни месечни вноски на 21-во число на месеца.
Ответникът обслужвал кредита редовно до края на месец юли 2011 г., като за
август сумата не достигала за погасяване на целия размер на дължимата вноска.
Тъй като и дължимите за следващите месеци вноски не били погасени, на
23.11.2011 г. целият остатък от кредита бил обявен за предсрочно изискуем и
отнесен в просрочие. Остатъкът от кредита бил олихвен с договорения лихвен
процент, увеличен с 10 процентни пункта.
На
26.07.2013 г. банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до СРС. По образуваното ч.гр.д. № 32045/2013 г. по описа на СРС, 53
състав била постановена заповед за незабавно изпълнение, с което съдът
разпоредил Д.Б.Л. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 192 195.53 лева
главница по договор да ипотечен кредит от 12.11.2007 г., ведно със законната
лихва от 26.07.2013 г. до окончателното изплащане, договорна лихва от
34 650.64 лева за периода 22.09.2011 г. – 25.07.2013 г. и наказателна
лихва в размер на 31 742.32 лева за периода 30.11.2011 г. – 25.07.2013 г.
Срещу така
постановената заповед Д.Б. възразила и в изпълнение на дадени от съда указания
„Б.Д.“ ЕАД предявява иск за установяване съществуването на вземането по
заповедта.
Ответникът,
в срока по чл. 131 от ГПК, е подала отговор, в който оспорва настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като до нея не достигнало
волеизявлението на ищеца. Оспорва забавата си за заплащане на месечните вноски.
Предявява
насрещни искове за прогласяване нищожността на клаузи от договора от 12.11.2007
г., свързани с промяна в БЛП, общите условия и Тарифата, и за осъждане на „Б.Д.“
ЕАД да заплати сумата от 9 183.34 лева (съгласно допуснато увеличение в
размера на иска), представляваща разликата между предварително договорените
анюитетни вноски и заплатените от нея вноски за 49 месеца, евентуално да й
заплати сумата от 200 лева надплатена поради неправилно изчисляване на лихвата
от банката за периода 12.11.2007 г. – 26.09.2014 г., ведно със законната лихва
от подаването на исковата сума до окончателното изплащане.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 79,
ал. 1 от ГПК, чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Не се
спори между страните и от приложеното по делото ч.гр.д. № 32045/2013 г. по описа
на СРС, 53 състав се установява, че на 26.07.2013 г. заявителят „Б.Д.“ ЕАД е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на Д.Б.Л. да
бъде разпоредено да заплати на заявителя сумата от 192 195.53 лева
главница, ведно със законната лихва от 26.07.2013 г. до окончателното
изплащане, 34 650.64 лева договорна лихва за периода 22.09.2011 г. –
25.07.2013 г. и санкционна лихва в размер на 31 742.32 лева за периода
30.11.2011 г. – 25.07.2013 г.
Съдът е
издал заповед в полза на кредитора, с която е разпоредил Д.Б.Л. да заплати на „Б.Д.“
ЕАД посочените в заявлението суми, както и разноски по делото – 5 178.69
лева държавна такса 3 039.35 лева възнаграждение на юрисконсулт.
Срещу
постановената на 22.08.2013 г. заповед по чл. 417 от ГПК длъжникът Д.Л. е подала
възражение, поради което ищецът предявява иск за признаване съществуването на
задължението по заповедта от 22.08.2013 г.
Установява
се от неоспорения досежно авторството на изявленията и приет по делото договор
за ипотечен кредит от 12.11.2007 г., че „Б.Д.“ ЕАД е предоставила на Д.Б.Л.
кредит в размер на 200 000 лева, който е следвало да се изплаща на вноски
на 21-во число от всеки месец, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора. Срокът на издължаване на кредита е 360 месеца, считано от датата на
неговото усвояване. Не се спори и от заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен на 21.11.2007
г.
Според
чл. 7 от договора, кредитополучателят заплаща първоначална лихва за период от
три години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от БЛП (4.10%
към 12.11.2007 г.) и 1.4 процентни пункта. За останалия срок на кредита
кредитополучателят заплаща лихва, формирана от БЛП за този вид кредит и
надбавка, подлежаща на намаляване по специална програма на банката. Уговорено е
и че БЛП се определя периодично от кредитора.
Към
договора е приложен погасителен план, според който през първите три години
погасителните вноски са в размер на 1 146.90 лева, при лихвен процент от
5.59%, а до края на 360-месечния период – по 1 482.89 лева, при лихвен
процент от 8.29%.
Установяването
на действителния размер на задължението на ответника е обусловено от
произнасяне по предявения от Л. насрещен иск за нищожност на клаузи от договора
– чл. 7 и чл. 14 и от общите условия – т. 9.1., т. 9.4. и т. 25.3., свързани с
периодично определяне на БЛП от банката; изменения и допълнения на общите
условия и тарифата, които стават задължителни за кредитополучателя, като същият
се счита уведомен за тях чрез поставяне на съобщения на видно място в салоните
на банката; уведомяване на кредитополучателя по подходящ начин за променения
БЛП; определяне на нов размер на месечната погасителна вноска и предоставяне на
нов погасителен план; едностранна промяна в БЛП и таксите, при наличие на някое
от посочените в т. 25.3 условия.
По
отношение на договора са приложими нормите на ЗЗП, тъй като Д.Л. е потребител -
ползвател на финансова услуга извън рамките на своята търговска или
професионална дейност, съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответникът – търговец
по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП. Законът определя неравноправната клауза като
такава, уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя (чл. 143 от ЗЗП). Това общо условие
на неравноправността е конкретизирано с отделни хипотези, посочени в т. 1-19,
като в случая Л. се позовава на т. 10 – едностранна промяна на условията на
договора на непредвидено в него основание. Методиката, по която се изчислявал
БЛП била неясна за Л. като потребител и била изцяло във властта на банката.
Неравноправността на клаузата почивала и на посоченото в т. 12 на чл. 143 от
ЗЗП основание – възможност за увеличение на цената, без потребителят да има
право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Законът
забранява прилагане на неравноправни клаузи и поради това ги счита за нищожни,
освен ако са индивидуално уговорени (чл. 146, ал. 1 от ЗЗП). В ал. 2 на чл. 146
от ЗЗП е посочено, че не са индивидуално уговорените клаузите – предварително изготвените,
без възможност за потребителя да влияе върху съдържанието им. В настоящия
случай договорът от 12.11.2007 г. е сключен при общи условия, като именно в тях
се съдържат основанията за изменение на лихвения процент, основните задължения
на страните, условията за предсрочно погасяване, основанията за изискуемост на
кредита и др. Възражението на ответника, че клаузите на договора не са
индивидуално уговорени е основателно.
Видно от
заключението на вещото лице, през април 2008 г. лихвеният процент е завишен на
6.09%, а през октомври 2008 г. – на 7.09%. Считано от 21.11.2010 г. лихвеният
процент е 9.79%, след което не е променян.
Предвидено
е в т. 25.3 от общите условия, че банката може едностранно да променя БЛП и
таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин, като промяната
може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: изменение на
от поне 1% на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; при
изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар;
при изменение от поне 0.5% за месец на индекса на потребителските цени за
България; въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху
банковата система и/или върху „Б.Д.“ ЕАД; промени в нормативните актове, както
и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията
към банките; изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни
пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции,
обявявани в статистиката на Централната банка; съществена промяна в паричната
политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на
лева, деноминация на лева, смяна на парите.
Вещото
лице подробно е изследвало движението на всеки от посочените в т. 25.3
компоненти, като е установена динамика в техните промени през целия период на
действие на договора до декември 2011 г. в посока както на увеличение, така и
на намаление. Вещото лице се е запознало и с Методология на банката за
определяне на БЛП, основаваща се на цена на капитала, лихвени и нелихвени
фактори и е заключило, формула за изчисляване на БЛП липсва; че не е определено
относителното тегло на всеки от компонентите по начин да е възможна
конкретизация на начина на изчисляване на БЛП. Именно поради липса на формула вещото
лице не е могло да даде отговор на въпроса каква следва да е месечната
анюитетна вноска, формирана според стойността на лихвения процент.
В
нарушение на нормата на чл. 58, ал. 1 от ЗКИ, действаща по време на сключването
на договора на 12.11.2007 г., при отпускане на кредит банката не е предоставила
на клиента си в писмена форма данни за лихвения процент, изразен като годишен
лихвен процент, за метода за изчисляване на лихвата, както и за условията, при
които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Изброяване
на отделни показатели в т. 25.3 от общите условия не съставлява надлежно
изпълнение на задължението на банката да информира по ясен и разбираем за потребителя
начин при какви условия и въз основа на кои конкретно изменения на тези
показатели ще промени БЛП. В случая те са посочени в седем хипотези, но от
редакцията на т. 25.3 от общите условия не става ясно нито каква е тежестта на
всеки от показателите, нито как следва да се промени БЛП при разнопосочно
изменение (увеличение на едни от тях и намаление на други).
Посочените
от ищеца по насрещния иск клаузи на договора и общите условия са неравноправни
по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗПП. Това е така, защото са във вреда
на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя
на банковата услуга – Д.Л.. В клаузите от договора липсват каквито и да било
указания за методиката, по която банката изчислява БЛП и в този смисъл
едностранната промяна в условията не е на предвидено в самия договор основание.
Ищецът не доказа
при условията на пълно и главно доказване, че са били налице условията да
промени лихвения процент през април 2008 г. и октомври 2008 г. За тази промяна
той не е уведомил надлежно кредитополучателя, в изпълнение на задължението си
по т. 25.3 от общите условия. Не му е предоставил и нов погасителен план.
Настоящият случай
не попада в предвидената в чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП неприложимост на чл.
143, т. 10 от ЗЗП. Тази норма предвижда, че когато доставчикът на финансови
услуги си е запазил правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или
стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, той следва
да е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора
в 7-дневен срок и последната има правото незабавно да прекрати договора. В
случая доставчикът на финансови услуги „Б.Д.“ ЕАД се е задължила да уведоми за
промяната другата страна – кредитополучателя Д.Л., но нито в договора, нито в
общите условия е налице възможност по-слабата икономически страна да прекрати
договора. Нещо повече, според т. 12.1. от общите условия когато
кредитополучателят погаси предсрочно част или целия остатък от ползвания
кредит, дължи заплащане на такса за предсрочно погасяване. Неприложимостта на
нормата на чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП почива и на неустановена по делото
основателна причина банката да промени лихвения процент, независимо от това
дали е имала задължение да уведоми за това кредитополучателя или не.
Не е налице и
хипотезата на неприложимост на чл. 143, т. 10 от ЗПП на основанията, посочени в
чл. 144, ал. 2, т. 2 от ЗЗП.
След като
ищецът не доказа основателна причина за увеличение на лихвения процент,
уведомяване на ответника и предвидена възможност той да прекрати договора; не
доказа и че е уведомил по „подходящ начин“ Л. за увеличения лихвен процент,
съдът намира, че задължението на ответника не е в претендираните размери нито
досежно неговата главница, нито досежно договорната и наказателна лихви.
Неравноправните
клаузи, отнасящи се до промяната в лихвения процент следва да бъдат зачетени
при определяне на размера на дължимите от Д.Л. вноски.
Не се
спори, че до датата на подаване на заявлението до съда -26.07.2013 г. „Б.Д.“ ЕАД
не е довела до знанието на длъжника Д.Л., че поради неизпълнението й да заплати
три последователни месечни вноски, е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Съобразно дадените
задължителни за съдилищата указания в т. 18 на ТР № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на
ВКС, когато в производството по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК банката заявява установяване на вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем поради
неплащане на определен брой вноски, правото на банката да получи вземането е
предпоставено от надлежно извършено уведомление до длъжника, че е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това потестативно право
следва да бъде упражнено от страната, на която то принадлежи преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
В заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до съда „Б.Д.“
ЕАД се позовава на настъпване на автоматична предсрочна изискуемост, поради
незаплащане на три месечни вноски – за август, септември, октомври и ноември
2011 г. Изявлението на кредитора, че ще счита целия кредит за предсрочно
изискуем не е достигнало до кредитополучателя, поради което следва да се
зачетат онези вноски, чийто падеж е настъпил и поради това редовно, съгласно първоначалния
погасителен план, приложение към договора от 12.11.2007 г., в който изрично са
посочени БЛП и надбавка за целия срок на договора и според който Л. дължи анюитетни
вноски в размер на 1 146.90 лева за първите 36 месеца и по 1 482.89
лева за останалия срок, с изключение на последната вноска, възлизаща на
1 484.57 лева.
В решение №
184/04.07.2017 г. по т. д. № 60361/2016 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че в
исковото производство по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК нормата на
чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение и по отношение на настъпилия след
подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение и преди
приключването на съдебното дирене във въззивната инстанция факт на изтичане на
крайния уговорен между страните срок за изплащане на задължението по банковия
кредит - падежа на последната погасителна вноска, поради което всички анюитетни
вноски, включващи главница и/или договорни лихви и др., т. е. - цялото вземане
на банката по договора за кредит е изискуемо, независимо от това, че кредитът
не е бил обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди подаването на
заявлението за издаването на заповедта за изпълнение.
Предвид липсата на настъпила предсрочна установената от съда нищожност на
клаузи от договора за ипотечен кредит и общите условия и като съобрази
практиката на ВКС в горецитираното решение, съдът намира, че следва да се
установи дължимостта на главницата и лихвите към 16.02.2018 г. – датата на
приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд.
Д.Л. дължи заплащане на главница и договорни лихви съгласно първоначалния
погасителен план, представляващ приложение № 1 към договора за ипотечен кредит
от 12.11.2007 г. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ищцата
е погасила главница в размер на 7 864.47 лева и 55 350.69 лева
договорни лихви, на основание увеличен лихвен процент. Неправомерно банката е
приложила по-висок лихвен процент, поради което задължението за главница
съгласно актуалния план е по-високо и съответно са намалени начислените
задължения за договорни лихви. След като следва да се приложи договорения погасителен
план, от общо заплатената сума от 63 215.15 лева са погасени изцяло
вноските за 36-месечния период, или сумата от 41 288.40 лева. С останалата
сума от 21 926.75 лева кредитополучателят е погасил задължението си за
главница и договорни лихви за периода до януари 2012 г., при извършени 14 пълни
вноски на стойност 1 482.89 лева всяка, или общо 20 760.46 лева.
Следователно, към 16.02.2018 г., съгласно нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, останала
е дължима главница в размер на 16 266.68 лева, от която следва да се приспадане
сумата от 1 166.29 лева за частично е погасено задължение за главница за
февруари 2012 г., или Л. дължи сумата от 15 100.39 лева.
Съответно, задължението за заплащане на договорни лихви е погасено изцяло
до септември 2011 г. Л. е дължала 46167.35 лева. Надвнесените суми за лихви в
размер на 9 183.34 лева са достатъчни да погасят изцяло задълженията за договорни
лихви до април 2012 г., възлизащи на сумата от 9 051.39 лева (доплатени
1 203.38 лева за октомври 2011 г. и останалите 7 848.01 лева за
ноември 2011 г. – април 2012 г. След приспадане на останалата сума от 131.95
лева, частично заплатена лихва за май 2012 г., за времето до 25.07.2013 г. се
дължи договорна лихва от 12 784.09 лева.
Л. не доказа изпълнение на задължението си за заплащане на главница и
възнаградителни лихви, поради което вземането следва да бъде установено в
горепосочените размери.
Ищецът основава вземането си за наказателна лихва на основание т. 21.2 от
общите условия – настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит и прилагане
на 10%-на лихва върху просрочената главница. Тъй като не се установи
предсрочната изискуемост да е настъпила, поради неустановено основание на това
вземане, искът за наказателна лихва подлежи на отхвърляне. В т. 20 от общите
условия е налице отделно основание за начисляване на наказателна лихва, но
такъв иск не е предявен и съдът не дължи произнасяне по него.
Предявеният от Д.Л. насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е
неоснователен. Надплатените от нея суми са били без основание към момента на
тяхното плащане. Към 16.02.2018 г. обаче изискуемостта на задължението за
заплащането им е настъпила, като е налице и основанието за това – договора за
ипотечен кредит и настъпилите падежи на вноски, с които съдът зачита погасяване
на последващи задължения.
С оглед изхода на спора, разноски се следват и на двете страни.
Представителят на ищеца е направил възражение за прекомерност на претендираното
от Л. адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, характера и вида на предявените срещу ответника искове и броя и
стойността на предявените насрещни такива, съдът намира, че заплатеният от Л. адвокатски
хонорар от 4 000 лева не е прекомерен.
На ищеца се дължат разноски в размер на 606.96 лева, а на ответника и ищец
по насрещните искове Д.Л. – 4 235.40 лева.
Съгласно задължителните указания
на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство. Тези разноски са в размер на 886.18 лева,
дължими от Д.Л., съгласно заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 22.08.2013
г., постановена по ч.гр.д. № 32045/2013 г. по описа на СРС, 53 състав и
съразмерно на уважената част от иска.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
Признава за установено, по предявен от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че Д.Б.Л., ЕГН ********** дължи на ищеца
сумата от 15 100.39 лева главница по договор за ипотечен кредит от
12.11.2007 г., ведно със законната лихва от 26.07.2013 г. до окончателното изплащане
и договорна лихва в размер на 12784.09 лева за периода май 2012 г. – 25.07.2013
г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. № 32045/2013 г. по описа на СРС, 53 състав, като отхвърля иска за
главница за горницата до 192 195.53 лева, за договорна лихва за горницата
до 34 650.364 лева и за периода 22.09.2011 г. – април 2012 г. и за
наказателна лихва за периода 30.11.2011 г. – 25.07.2013 г.
Прогласява за
нищожни, на основание чл. 143, т. 10 и 12 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП клаузите на
чл. 7 и чл. 14 от договор за ипотечен кредит и клаузите на т. 9.1., т. 9.4 и т.
25.3 от общите условия на „Б.Д.“ ЕАД за предоставяне на ипотечни кредити на
физически лица, неразделна част от договор за ипотечен кредит от 12.11.2007 г.,
сключен на 12.11.2007 г. между „Б.Д.“ ЕАД и Д.Б.Л..
Отхвърля предявения от Д.Б.Л., ЕГН ********** срещу „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 9 183.34 лева, представляваща разликата между договорените и
действително заплатените вноски по договор за ипотечен кредит от 12.11.2007 г.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, Д.Б.Л., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 606.96 лева разноски
за настоящото производство и 886.18 лева
разноски по ч.гр.д. № 32045/2013 г. по описа на СРС, 53 състав.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.Б.Л.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 4 235.40 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: