РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Перник, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720103889 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Ф. С., чрез адв. Г.
В., срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищцата връщане на сумата в размер на 840 лева,
заплатена по сключен между страните споразумителен протокол от 21.12.2020 г., получена
на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 31.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр. д. № 17588/2022 г. на СРС.
В исковата молба се посочва, че от служители на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД били съставени констативен протокол № *******/28.08.2019 г. и констативен
протокол № 3028981/08.11.2019 г. за неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа на имота, собственост на ищцата, като били издадени и фактура №
**********/07.02.2020 г. за сумата от 1547,71 лева- корекция на сметка за периода от
28.05.2019 г.-28.08.2019 г. и фактура № **********/07.02.2020 г. за сумата от 534,52 лева-
корекция на сметка за периода от 08.10.2019 г.-08.11.2019 г. Твърди се, че
електроподаването към имота било преустановено, което принудило ищцата да сключи с
ответника споразумителен протокол на 21.12.2020 г., по който на 21.12.2020 г. заплатила
сумата от 420 лева, и на 03.02.2021 г.- отново сумата от 420 лева.
Поддържа се, че с решение № 384/15.11.2021 г. по в.гр.д. № 541/2021 г. на ПОС
било потвърдено решение № 137/15.07.2021 г. по в.гр.д. № 5066/2021 г. на ПРС, с което
било признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите по горепосочените
1
фактури. Поради това ищцата счита, че ответникът дължи връщане на отпаднало основание
на получените по споразумителния протокол суми. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който е оспорило иска като неоснователен. Поддържа, че процесните суми за получени на
валидно правно основание- споразумителен протокол и не се дължи тяхното връщане, като
цитира съдебна практика по този въпрос. Претендира присъждане на разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца.
С определението си по чл. 140 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните като е указал на ищеца, че следва да докаже наличието на разместване на
имуществени блага, т. е. че е заплатил на ответника по споразумителен протокол от
21.12.2020 г. процесната сума от 840 лева. В тежест на ищеца е да установи, че основанието
за получаване на сумата е отпаднало с обратна сила с постановяване на влязло в сила
решение № 384/15.11.2021 г. по в.гр.д. № 541/2021 г. на ПОС, с което било потвърдено
решение № 137/15.07.2021 г. по в.гр.д. № 5066/2021 г. на ПРС. Ответникът следва да докаже
годно правно основание за получаване на процесната сума от страна на ищцата.
Ищецът в първото по делото открито съдебно заседание прави възражение за
унищожаемост на споразумителния протокол поради принуда и крайна нужда по чл. 30 и чл.
33 ЗЗД, което е направено във връзка с твърденията на ответника в отговора на исковата
молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното от правна и фактическа
страна:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД.
С доклада по делото и с оглед твърденията на страните като безспорни между тях
и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: ищцата е заплатила на
ответника по споразумителен протокол от 21.12.2020 г. процесната сума от 840 лв.
След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
Служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД са съставили
констативен протокол № *******/28.08.2019 г. и констативен протокол №
*******/08.11.2019 г. за неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа на
имота, собственост на ищцата, като са издадени и фактура № **********/07.02.2020 г. за
сумата от 1547,71 лева- корекция на сметка за периода от 28.05.2019 г.-28.08.2019 г. и
фактура № **********/07.02.2020 г. за сумата от 534,52 лева- корекция на сметка за периода
от 08.10.2019 г.-08.11.2019 г. Електроподаването към имота било преустановено, което
принудило ищцата да сключи с ответника споразумителен протокол на 21.12.2020 г., по
който на 21.12.2020 г. заплатила сумата от 420 лева, и на 03.02.2021 г.- отново сумата от 420
лева.
2
С решение № 384/15.11.2021 г. по в.гр.д. № 541/2021 г. на ПОС било потвърдено
решение № 137/15.07.2021 г. по в.гр.д. № 5066/2021 г. на ПРС, с което било признато за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумите по горепосочените фактури. За
процесната сума била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК срещу длъжника по ч.гр.д. № 17588/2022 г. на СРС.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Симова, която е
придружавала ищцата до офиса на ищцовото дружество, тъй като били спрели ел.
захранването на ищцата и за да й го възстановят я били принудили да си смени партидата и
да заплати сумата. Служителите на дружеството считали, че не съществува възможност да
бъде възстановено ел. захранването на ищцата ако същата не подпише споразумителния
протокол.
Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка като
безпротиворечиви и дадени от безпристрастно и незаинтересовано от изхода на спора лице
и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
С оглед на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен. С разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД законодателят е уредил един от основните
състави на неоснователното обогатяване - получено без основание, като извъндоговорен
източник на гражданскоправни задължения. В чл. 55, ал.1 ЗЗД са уредени три фактически
състава - неоснователно получено при начална липса на основание /чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД/, с
оглед на неосъществено основание /пр.2 с.р. на ЗЗД/ или на отпаднало основание /пр.3/.
Третата от хипотезите на даване при отпаднало основание намира приложение в настоящият
случай. За уважаването на този иск следва да са на лице следните предпоставки -
съществуване на валидно правоотношение между страните; размяна на престации, по него и
техният размер; отпадане на правоотношението, с което възниква задължение за връщане на
полученото по него.
По делото е приложено влязло в сила на 15.11.2021 г. съдебно решение № 137 от
15.07.2021 г. на ПРС по гр.д. № 5066/2020 г., потвърдено с въззивно решение № 384 от
15.11.2021 г. на ПОС по в.гр.д. № 00541 по описа за 2021 г., с което със сила на пресъдено
нещо е установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сума в общ размер на
2082,23 лв., от които съгласно фактура № **********/07.02.2020 сумата от 1547,71 лева-
корекция на сметка за периода от 28.05.2019 г.-28.08.2019 г. и фактура №
**********/07.02.2020 г. за сумата от 534,52 лева- корекция на сметка за периода от
08.10.2019 г.-08.11.2019 г., представляваща начислена сума като корекция по сметката за
доставена ел. енергия. Отречено е със сила на пресъдено нещо правото на ответника по чл.
50, ал. 2 ПИКЕЕ едностранно да коригира количеството потребена от ищцата ел. енергия за
3
процесния период. Следва да се счита, че това право на ответното дружество не е
възникнало, а плащането на тези допълнително начислени суми, за които е бил сключен
между страните процесния споразумителен протокол е било лишено от основание.
Между страните не е спорно, че ищецът е заплатил на ответника претендираната
сума от 840 лв. в изпълнение на уговореното в подписания между страните споразумителен
протокол за разсрочено плащане на суми дължими на основание отреченото с влязло в сила
съдебно решение правото на ответника по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ едностранно да коригира
количеството потребена от ищцата ел. енергия за процесния период. Изложеното се
установява и от приетите по делото платежни нареждания. Доколкото плащането на
процесната сума е било извършено на основание отреченото с влязло в сила съдебно
решение право на ответника едностранно да коригира количеството потребена ел. енергия
от ищцата, и следователно основанието за плащането е отпаднало с обратна сила, то и
даденото при отпаднало правно основание следва да бъде възстановено. За ответното
дружество липсва основание да задържи получената престация и в приложение на забраната
на неоснователното обогатяване, в правната му сфера е породено задължение за нейното
връщане, което обуславя извод за основателност на предявения иск. Ответникът дължи
връщане на полученото, на отпаднало основание след влизане в сила на съдебното решение.
Ето защо, искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да се уважи
изцяло.
Доводите на ответното дружество за наличие на извънсъдебно признание на
задължението на ищеца, обективирано в представения по делото споразумителен протокол
съдът намира за неоснователни. Видно от протокола разсроченото задължение е в размер,
различен от исковата сума. Освен това видно от текста на протокола разсрочената сума
представлява стойност на консумирана електрическа енергия, ведно с лихви за забава, а в
настоящото производство е безспорно установено, че процесната сума представлява
стойност на служебно начислено /след корекция/ на основание чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ,
количество ел. енергия. Отделно от това извънсъдебното признание на задължението няма
процесуална стойност при положение, че страната (в случая ищецът) е предявил иск за
връщане на платената сума, като дадена без основание. Процесуална стойност има
признанието (съдебно или извънсъдебно) на неизгоден за една от спорещите страни факт,
който факт е релевантен за правния спор, т. е., факт, който е елемент от фактическия състав
на спорното право, или от фактическия състав на правоотношение, което
е преюдициално спрямо заявеното с иска право. В случая признание на ищеца на
факт/факти, в изяснения по–горе смисъл, които да са релеванти за спора няма, вкл. и
извънсъдебно такова. По тези съображения сключеното между страните споразумение за
разсрочване на плащането, както и извършеното впоследствие плащане не съставлява
признание на задължението на ищеца към ответника, нито съставлява признание на
неизгодни за него факти. На следващо място основанието на което е била сключена
представената от ответника спогодба е било отречено с влязло в сила решение, с което е
прието за установено със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи суми, за които е
4
уговорено разсроченото плащане със спогодбата. Същата се явява нищожна поради липсата
на основание за нейното сключване по см. на чл. 366 ЗЗД и не поражда права и задължения
за страните.
Спогодбата е била сключена и при заплаха и крайна нужда и явно неизгодни
условия от страна на ищцата, тъй като на същата й е било изключено електрозахранването и
у нея е било създадено убеждението, че ако не сключи споразумителния протокол и не
заплати първата от вноските по разсроченото плащане няма да й бъде възстановено ел.
захранването. Тези обстоятелства се установяват от показанията на разпитаната по делото
свидетелка, които са кредитирани от съда.
По разноските:
При този изход на делото съдът приема, че ответникът дължи на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК заплащане на разноските за заповедното производството и за исковото
производство, които ищцовото дружество е направило. Ответникът е сторил своевременно
възражение по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно, тъй като
ищецът претендира възнаграждение в установения въз основа на Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер на адвокатско
възнаграждение, изчислен съгласно чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 или
общо в размер на 720 лв. (с ДДС). Следователно ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 770 лв., представляваща държавна такса и възнаграждение за
един адвокат в заповедното и в исковото производство. Последното следва да бъде
присъдено в полза на адвокатското дружество, тъй като на ищцата в исковото и в
заповедното производство е била оказано безплатно процесуално представителство по реда
на чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА.
Така мотивиран, Пернишки районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД, че „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център,
ДЪЛЖИ на С. Ф. С., ЕГН: ********** от гр. П., кв. „Ж. З.“ № 27 сумата от 840 лв.,
представляваща заплатена от ищцата сума по споразумителен протокол от 21.12.2020 г., по
който на 21.12.2020 г. е заплатила сумата от 420 лева, и на 03.02.2021 г.- отново сумата от
420 лева. (при отпаднало с обратна сила правно основание, съставляващо отреченото с
влязло в сила съдебно решение право на ответника по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ едностранно да
коригира количеството потребена от ищцата ел. енергия за процесния период), ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-31.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17588/2022 г. на СРС, 163 състав.
5
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк
Бизнес Център, ДА ЗАПЛАТИ на С. Ф. С., ЕГН: ********** от гр. П., кв. „Ж. З.“ № **
сумата от 50 лв., представляваща сторените от ищцата разноски в исковото и в заповедното
производството.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк
Бизнес Център, ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „В. и Л.“ чрез адв. Г. В. сумата от
720 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС в минимален размер за оказано
безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА в заповедното и в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6