Решение по адм. дело №435/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и е образувано по жалбата на Н. К. Ю., [ЕГН] от гр. Пещера, [улица], подадена чрез адв. Ж. и адв. Г. АК – Пазарджик, против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № РД-14-1874/08.04.2025 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) гр. Пазарджик.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалния и процесуален закон, същата се явява необоснована и немотивирана и не съответства на целта на закона. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменена оспорената заповед като незаконосъобрана. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява се от адв. Ж., която по изложени съображения моли съда да уважи жалбата и отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Представя писмена защита. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не взема становище по съществото на спора.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на административното производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № РД-14-1874/08.04.2025 г. на Началника на ОО „АА“ гр. Пазарджик, с която на Н. К. Ю., [ЕГН] от гр. Пещера, [улица], е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от ЗАвтП – временно отнемане на „Удостоверение водач на лек таксиметров автомобил“ № 1013271/22.12.2022 г., за срок от една година.

Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 11.04.2025 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Обжалваната заповед е издадена след извършена проверка от полицейски служители при РУ – Пещера при ОД на МВР – Пазарджик, при която е установено, че на 03.04.2025 г. в гр. Пещера, ул. „Стефан Раков“, посока на движение кв. Луковица, лицето Н. К. Ю., [ЕГН], адрес гр. Пещера, [улица], управлява лек таксиметров автомобил Форд Фокус с рег. № [рег. номер] от категория М1, негова собственост, приведен в работно състояние с включен ЕТАФП и светеща табела „Такси“ с Разрешение № 05/01.01.2025 г. за извършване на таксиметров превоз, издадено от Община Пещера, с пътна книжка серия РА № 124/124/17.01.2025 г., като извършва таксиметров превоз

на два броя пътници – клиенти, като след наемане на автомобила водачът не е включил ЕТАФП. Водачът притежава Удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил № 1013271/22.12.2022 г.

Въз основа на извършената проверка и констатациите в АУАН № 00153/03.04.2025 г., е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от ЗАвтП – временно отнемане на „Удостоверение водач на лек таксиметров автомобил“ № 1013271/22.12.2022 г., за срок от една година.

По делото е представено заверено копие от Заповед № РД-01-67 от 29.02.2024 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (лист 35), с която упълномощава началник на ОО „АА“ в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ да прилага с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП.

В хода на съдебното производство са приети като доказателства Удостоверение № 1013271 от 22.12.2022 г., за водач на лек таксиметров автомобил, валидно до 22.12.2027 г. – лист 31; Пътна книжка и пътен лист; Ескпертно решение на ТЕЛК от 05.07.2023 г. – лист 7, от които се установява, че процесният автомобил е собственост на оспорващия и същият е включен в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз.

По делото са разпитани свидетелите А. Ю. А. и А. С. К., пътници в проверения таксиметров автомобил и св. Т. В. Г. - старши инспектор в ОО „АА“ гр. Пазарджик, чиито показания съдът възприема като достоверни и последователни.

Свидетелите А. и К. заявиха пред съда, че жалбоподателят е техен съсед, който им е предложил да ги закара до вкъщи, тъй като са в една посока. Според св. А. не са плащали за превоза, тъй като жалбоподателят му е правел услуга.

Свидетелката К. потвърждава казаното от св. А., а именно, че Н. (Н. Ю.) и е предложил да ги закара до вкъщи, в каквато посока е бил и той. Не е поискал да му се заплаща превоза. Писмените обяснения дадени от нея били написани от другия пътник в колата, тя не ги е чела, а само се е подписала. И двамата свидетели са категорични, че не са заплащали превоза, тъй като не са им поискани пари за това.

Свидетелката Т. Г. – актосъставител посочи пред съда следното: „Спомням си за тази проверка на 03.04.2025 г. в гр. Пещера. Работихме съвместно с колеги от Пътна полиция гр. Пещера. Имаше специално сигнал по този повод, че таксиметрови автомобили извършват превоз без да включват апарати. Установихме нарушение и съставихме настоящия акт, който на база ЗАвтП при такова установено нарушение се отнема удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил за период от една година. Колегите от „Пътна полиция“ гр. Пещера спираха автомобилите на гърба на портала на „Биовет“ АД, посока квартала, вземаха обяснения от пътниците и ги довеждаха до нас в РПУ. Ние бяхме в РПУ, не бяхме с колегите, защото нашата кола е етикирана. Колегите от КАТ донесоха два броя обяснения, които са взели и на база на тях са констатирали, че пътници са превозвани без да е бил включван таксиметровият апарат, т.е. извършено е нарушение. Аз нямам преки наблюдения над това кога е спрян автомобилът, кой се е возил в него и т.н. Колегата П., който е свидетел при съставянето на акта също беше с мен в РПУ. Служебният автомобил е етикиран, обозначен, работим с видеонаблюдение, с таблети, принтер има вътре в самия автомобил и затова стояхме пред РПУ“.

Свидетелката е категорична, че актът, послужил като основание за налагане на ПАМ, е съставен от нея въз основа на два броя обяснения от пътници, предоставени й от колегите от Пътна полиция гр. Пещера. От служителите на РУ - Пещера същата е получила устна информация за констатираното от тях нарушение. Не е съставян протокол или друг писмен документ, който да отразява констатациите от проверката, която не е извършена лично от нея.

Свидетелката сочи, че нейният колега И. П., също като нея, се е подписал в качеството на свидетел на база на двата броя иззети писмени обяснения от пътници.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, но в нарушение на материалния и процесуален закон. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването й.

Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от ЗАвтП, предвижда временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.

Според разпоредбата на чл. 38 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, след наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго. Легално определение на понятието таксиметров превоз е дадено с § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП, съгласно който „Таксиметрови превози“ са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.

От анализа на тези норми следва, че процесната ПАМ се налага при наличието на две кумулативни предпоставки: извършване на таксиметров превоз на пътници от водача и невключен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.

В настоящият случай съдът намира, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин, че оспорващият е извършвал таксиметров превоз по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП.

От доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин, че оспорващият е извършвал превоза срещу заплащане. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото св. А. и св. К., които са последователни, съответстват на събраните по делото доказателства, в това число и показанията на св. Г., която заяви, че не е присъствала на мястото на проверката.

Свидетелката Г., която е актосъставител заяви пред съда, че тя и колегата и П., който се е подписал като свидетел в акта, нямат преки наблюдения над това кога е спрян автомобилът, кой се е возил в него и т.н. Двамата служители на ОО „АА“ са били в Районното управление в гр. Пещера, където са им били донесени два броя обяснения, които са взели и на база на тях са констатирали, че пътници са превозвани без да е бил включван таксиметровият апарат, т.е. извършено е нарушение. Посочената фактическа обстановка в АУАН № 00153/03.04.2025 г., на която се позовава административният орган при издаването на обжалваната заповед, е описана от служителите на ОО „АА“, без същите да са били на мястото на твърдяното нарушение, без същите лично да са извършили проверката и непосредствено да са възприели фактите и обстоятелствата по отношение на описаното нарушение.

Освен това при разпита на св. Г. съдът установи, че същата е съставила АУАН само и единствено по представените й писмени обяснения, които съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК не са събрани редовно. При снемане на обясненията не е спазена разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от АПК, съгласно която административният орган разяснява да даващите сведението лица, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. Съдът счита, че не е спазена и разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от АПК, тъй като писмените обяснения не са приподписани от служителите на ОО „АА“, които са компетентни да извършват проверки по ЗАвтП.

Следва да се отбележи също така, че в процесната ЗППАМ е налице описание на фактическите основания за налагането на принудителната административна мярка, което съдържа вътрешни противоречия и неясноти. В този смисъл от една страна е посочено, че жалбоподателят „управлява лек таксиметров автомобил Форд Фокус с рег. № [рег. номер] от категория М1, негова собственост, приведен в работно състояние с включен ЕТАФП…“, а малко по-надолу в текста се казва, че „…извършва таксиметров превоз на два броя пътници – клиенти, като след наемане на автомобила водачът не е включил ЕТАФП.“ От посоченото несъответствие не може да се установи лекият таксиметров автомобил с включен ЕТАФП ли е бил или не, която е една от основните предпоставки за да се приеме, че е налице посоченото нарушение. Но както казахме по-горе АУАН, на който се е позовал административният орган наложил ПАМ е съставен от служители на ОО „АА“, които не са очевидци на нарушението – не са извършили лично проверката, не са констатирали непосредствено извършеното нарушение, а са описали обстоятелствата в АУАН по устните разкази на колегите от РУ - Пещера и предоставените им писмени обяснения, снети по нерегламентиран ред.

Ето защо съдът счита, че административният орган не доказа по несъмнен и безспорен начин наличието на фактическите предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтП за издаване на оспорената заповед, поради която същата не съответства на материалния закон. По тази причина тя се явява и постановена в противоречие с целта на закона, тъй като налагането на ПАМ има за цел да преустанови административните нарушения, съгласно чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП, а в случая не е доказано, че описаното в нея нарушение е извършено.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна ще следва да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски в размер на 1010 лева, от които 10 лева – държавна такса и 1000 лева – адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № РД-14-1874/08.04.2025 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик, с която на Н. К. Ю., [ЕГН] от гр. Пещера, [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози – временно отнемане на „Удостоверение водач на лек таксиметров автомобил“ № 1013271/22.12.2022 г., за срок от една година.

ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик да заплати на Н. К. Ю., [ЕГН] от гр. Пещера, [улица], направените по делото разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.