№ 17312
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.ИЛ.АЛ.
при участието на секретаря АЛ.В.Т.
като разгледа докладваното от Г.ИЛ.АЛ. Гражданско дело № 20241110122765
по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от „ЕН ТИ ЗЕТ ТР“
ООД, ЕИК ******, против „ЛП *****“ ЕООД, ЕИК ***** исков с правно
основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 13 000 лв., представляваща преведена сума
по банкова сметка на ответника без основание, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на
дължимите суми. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 18.04.2023 г. от „Ен Ти Зет ТР“ ООД, без правно
основание, е извършен паричен превод към „ЛП *****“ ЕООД в размер на 18
881,30 лв. Сочи, че на 19.04.2023 г. „ЛП *****“ ЕООД върнало на ищеца
сумата в размер на 4881, 30 лв., като основание за паричния превод било
посочено „частично връщане на недължимо платена сума“, а останалата част
от сумата била задържана. След проведени разговори между страните на
02.04.2024 г., ответникът е извършил плащане в размер на 1000 лв. с
основание „частично връщане грешен превод“. Остатъкът от сумата в размер
на 13 000 лв. до момента не е възстановен.
С оглед изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца претендираната сума.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор.
В открито съдебно заседание, провело се на 25.09.2024г. ищецът, чрез
процесуалният си представител заявява, че ответникът в хода на образуваното
производство е възстановил сумата в размер на 2000 лв., за което представя
платежни нареждания.
1
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД. Съгласно т. 1 от ППВС 1/1979 г. първият фактически състав на чл. 55, ал.
1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо без основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага
от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В практиката на
върховната съдебна инстанция се застъпва трайното становище, че в случаите
на предявена искова претенция за връщане на сума, платената без основание, е
достатъчно ищецът да докаже плащането на цената, а в тежест на ответника е
установяването на основанието /виж в този смисъл решение № 276/17.01.2020
г. по гр. дело № 4663/2018 г. на ВКС, IVГО/.
При съвкупната преценка на доказателствата, събрани по делото се
установява безспорно, че с банково бордеро от 18.04.2023 г., (л.9) ищцовото
дружество превело по банкова сметка на ответника, сума в размер на 18
881,30 лв., От приложеното по делото банково бордеро от 19.04.2023 г., (л.5)
се установява, че „ЛП *****“ ЕООД върнало на ищеца сумата в размер на
4881, 30 лв., с посочено основание за паричния превод „частично връщане на
недължимо платена сума“. С платежно нареждане от 02.04.2024 г. (л.11)
ответникът е извършил плащане в размер на 1000 лв. с основание: „частично
връщане грешен превод“, като е останала непогасена част в размер на 13 000
лева.
В конкретния случай се установява, че остатъкът от преведената сумата
от 13000 лв. действително е постъпила в имуществената сфера на ответника.
Липсва основание за това имуществено разместване, доколкото ответникът не
е провел насрещно доказване за установяване на правното основание за
задържане на престацията извършена с превод от на 18.04.2023г. и в размер на
18 881,30 лв. Такова основание не се установи, а напротив, видно от
основанието на което ответникът превежда на ищеца частично суми,
навсякъде е вписано „частично връщане грешен превод“, което представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
В хода на производството, ответната страна е възстановила сумата в
размер на 2000 лв., както следва: на 23.07.24 г. 1000 лв. и на 03.09.24 г. сума в
размер на 1000 лв., с посочено в платежните нареждания правно основание
„частично връщане грешен превод“, което е видно от приложените разписки
на л.55и л.56 от делото.
Съгласно задължителните разяснения на т.1 към Тълкувателно решение
№ 3/27.03.2019г., постановено по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, когато
извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната
лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при
условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В мотивите към
тълкувателното решение е прието, че при предложено от длъжника
2
изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е
достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой
елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.
Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да
приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да
извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Единствено, ако
предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника
задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът
обвързва кредитора.
С плащането на 23.07.2024 г. в размер на 1000, съобразно правилата на
чл. 76, ал.2 ЗЗД, са погасени следните задължения: 476, 76 лв. законна лихва
върху сумата от 13000 лв. за периода от 19.04.24 г. ( датата на образуване на
делото) до 23.07.24 г. ( датата на плащане); 523, 24 лв. ( останалата част от
1000 лв.) от главното задължение, като след частичното изпълнение,
главницата възлиза в размер на 12 476, 76 лв.
С плащането на 03.09.2024 г. в размер на 1000, съобразно правилата на
чл. 76, ал.2 ЗЗД, са погасени следните задължения: 178, 4 лв. законна лихва
върху сумата от 12 476, 76 лв. за периода от 24.07.24 г. ( датата следваща
предходното плащане) до 03.09.24 г. ( датата на плащане); 801, 6 лв. (
останалата част от 1000 лв.) от главното задължение, което след частичното
изпълнение остава в размер на 11 675, 16 лв. до които размер предявеният иск
следва да бъде уважен, а за разликата до пълнопредявения в размер на 13000
лв., следва да се отхвърли като погасен чрез плащане.
По отношение на разноските:
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца за
присъждане на деловодните разноски от общо 2404 лева – сбор от платените
държавна такса и адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80,
ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЛП *****“ ЕООД, ЕИК *****, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо, ЗЗД, да заплати на „ЕН ТИ ЗЕТ ТР“ ООД, ЕИК ******, сума в
размер на 11 675, 16 лв. (единадесет хиляди шестстотин седемдесет и пет
цяло и шестнадесет стотни) лева, представляваща недължимо платена от
ищеца в полза на ответника сума, както и законната лихва върху тази сума от
04.09.2024 (четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта) година до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
11 675, 16 лв. лв. до пълния предявен размер от 13 000 лв. като погасен чрез
плащане.
3
ОСЪЖДА „ЛП *****“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на „ЕН ТИ ЗЕТ
ТР“ ООД, ЕИК ******, разноски в исковото производство в размер на
2404лв.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
СГС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4