Решение по дело №4820/2018 на Районен съд - Добрич

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 град Добрич, 09.01.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав,  в публично заседание, проведено на двадесет и седми декември две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов

при секретаря Ирена Иванова............... ………………………………………

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 04820  по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „*”ЕООД със седалище и адрес на управление: град София, район „Оборище”, бул.”Дондуков” № 91, ет.3, ап.27, ЕИК *, представлявано от управителя * * *, против „*”ЕООД със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”*” № 6, ЕИК *, представлявано от управителя В.Н.В., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 750 евро – частичен иск от 50 000 евро, представляваща размер на невърната сума по сключен на 27.10.2011г. договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се сторените разноски.

В исковата молба се навеждат твърдения, че страните са сключили договор за паричен заем на 27.10.2011г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 50 000 евро до 29.12.2011г., преведени на 27.10.2011г. Впоследствие са подписани два анекса, с които срокът на връщане на даденото е продължен до 29.12.2016г., като не е последвало изпълнение.

         В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът чрез пълномощник е изпратил отговор на исковата молба, с който същата се оспорва изцяло като недопустима поради липса на правен интерес, респективно като неоснователна. Твърди се, че претендираното вземане е прехвърлено с договор за цесия на „***”АД, за което ответното дружество е уведомено. Сключено е споразумение и са извършени плащания в общ размер на 30 000 лева.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С договор за заем от 27.10.2011г., сключен между „**”ООД, представлявано от управителя * * *, в качеството на заемодател и „***”ЕООД, представлявано от управителя В.Н.В., в качеството на заемател, заемодателят се задължава да предостави на заемателя парична сума в размер на 50 000 евро или  левовата им равностойност до четири дни от датата на подписване на договора по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк”АД. Заемателят се задължава да върне изцяло заемната сума с уговорената лихва като възнаграждение в размер на 6% на годишна база в срок до 29.12.2011г. по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк”АД. Сумата от 97 791,50 лева, представляваща левовата равностойност на 50 000 евро при курс 1,955 лева/евро, е преведена от заемателя на заемодателя по банков път на 27.10.2011г.

С анекс, сключен на 28.12.2011г., се изменя срока за връщане на заема – до 29.12.2015г. С анекс 2 от 21.12.2015г. се изменя срока за връщане на заема – 29.12.2016г.

Представен е договор от 10.02.2017г. /като препис/ между „***”ЕООД в качеството на цедент и „***”АД в качеството на цесионер, с който цедентът признава, че е получил от цесионера сума в размер на 30 000 евро по договори за заем в брой и без определен срок, както следва: 3 000 евро – на 04.03.2016г.; 4 000 евро – на 07.04.2016г.; 3 000 евро – на 12.05.2016г.; 3 000 евро – на 02.06.2016г.; 4 500 евро – на 04.07.2016г.; 3 000 евро – на 15.08.2016г.; 2 300 евро – на 20.09.2016г.; 2 200 евро – на 21.12.2016г. и 3 000 евро – на 27.01.2017г. По силата на договора цедентът прехвърля на цесионера паричните си вземания към „Нава-турист”ЕООД на стойност 50 000 евро заедно с договорната лихва върху сумата в размер на 6% годишно, считано от 01.01.2017г. Цесионерът се съгласява да придобие вземанията срещу цена от 30 000 евро, изплатени по договорите за заем, като с подписване на цесията вземанията на цесионера към цедента се погасяват изцяло.

С уведомление вх.№ 7607 от 12.04.2019г. лицето Л.В.Д. в качеството си на изп.директор на „**”АД, заявява на съда, че не може да представи договор за цесия от 10.02.2017г., сключен между „***”ЕООД и „***”АД, тъй като никога не е сключван и подписван такъв договор между тях.

Според Споразумение от 07.09.2017г. /като препис/, сключено между „***”ЕООД в качеството на длъжник, „***”АД в качеството на цесионер и „*”ЕООД като законен представител на цесионера, длъжникът признава, че е съгласен да плати на законен представител на цесионера сума в размер на 50 000 евро по споразумението както следва: 5 000 евро – на 08.09.2017г. като първоначална вноска; след получаване на сумата ще се подпише тристранен анекс за издължаване на сумата от 45 000 евро ведно с договорна лихва в размер на 6% годишно. Длъжникът се задължава да превежда всички суми по сметка на законния представител на цесионера в ПИБ АД. Представени са платежни нареждания по това споразумение, с които „***”ЕООД превежда на „Зевита”ЕООД следните суми: 10 000 лева с вальор от 08.09.2017г.; 5 000 лева с вальор от 10.10.2017г.; 5 000 лева с вальор от 23.11.2017г.; 5 000 лева с вальор от 20.12.2017г.; 5 000 лева с вальор от 23.01.2018г.

По делото е допусната СГЕ, заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, в представеното за изследване копие на Договор от 10.02.2017г. между „*”ЕООД и „*”АД, подписите, поставени в долния ляв ъгъл на първата страница и на втората страница за „Цедент” над изписания текст „За „*”ЕООД п., упр. Любов Лазарова”, не се явяват копия на подписи на * * *, ЕГН **********, сравнявани с посочените от вещото лице сравнителни образци от подписа й.

По делото са допуснати гласни доказателства. Св. Л.В.Д., изп.директор на „***”АД, заявява, че лично той не е сключвал договор за цесия с „***”ЕООД. Такъв договор не му е известен. Подписът под „цесионер” прилича на неговия, но не е сигурен. Обикновено се подписва и поставя печата върху подписа. В случая съдът уточнява, че печатът се намира в празното пространство на листа под надпис „За „***”АД п. изп.дир. Л.Д.. Заявява, че той е автор на уведомлението вх.№ 7607 от 12.04.2019г.

Съдът кредитира свидетелските показания като такива, дадени от лице, които е имало непосредствени наблюдения за фактите и обстоятелствата, при съблюдаване нормата на чл.172 ГПК с оглед всички данни по делото и предвид евентуалната негова заинтересованост.

С оглед изявленията на свидетеля, съдът е допуснал СГЕ, заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, в представеното копие на Договор за цесия от 10.02.2017г. между „***”ЕООД и „***”АД, подписите, първият в долния десен ъгъл на първия лист и вторият за „цесионер” и над изписания текст „за „***”АД; п. изп. дир. Л.Д.”, се явяват копия на подписи, изпълнени от Л.В.Д., ЕГН **********. 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С оглед твърденията на страните и данните по делото съдът намира, че между тях са възникнали облигационни взаимоотношения във връзка с паричен заем, обективиран в договор от 27.10.2011г., изменян по отношение на срока с два анекса – от 28.12.2011г. и от 21.12.2015г., с което срокът за връщане на заема е продължен до  29.12.2016г. Спорно между тях е дали претендираната от ищеца сума е изискуема и дължима към момента на предявяване на исковата молба, респективно към датата на устните състезания.

С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетото. Съществените елементи следователно са заетата сума, безвъзмездността /или лихвата, ако е уговорена съобразно чл.240, ал.2 ЗЗД/, възможности за срокове и други модалитети. Следователно договорът за заем е реален – сключва се с предаването на вещта на заемателя, безвъзмезден /но може да се уговори възнаградителна лихва, като в този случай клаузата трябва да е писмено уговорена/, едностранен – задълженията са само за заемателя в смисъл, че е длъжен да върне заетото, като заемодателят има право само да иска връщането /може да се превърне в несъвършено двустранен, ако след сключването му възникнат задължения и за другата страна от нововъзникнали ЮФ/, каузален – произтича от житейско икономическо отношение с поемане на права и задължения, неформален – формата не е задължителна, не е условие за неговата валидност и е важна във връзка с неговото доказване. Задълженията на страните следват от характеристиките на договора за заем - заемателят е длъжен да върне като количество и качество еднакво със заетото на уговорения срок, а ако такъв не е уговорен – в течение на 1 месец от поканата на заемодателя /чл.240, ал.4 ЗЗД/, а върху заемодателя не тежи никакво задължение, освен в случаите на чл.240, ал.3 ЗЗД при заместими вещи.

В случая не се спори между страните, че договорената в евро заемна сума в размер на 50 000 евро е преведена от заемодателя съгласно договора от 27.10.2011г. в паричната й равностойност в размер на 97 791,50 лева, при курс 1,955 лева/евро, по банков път на 27.10.2011г. по банковата сметка на  на заемателя в „Уникредит Булбанк”АД. Ответното дружество обаче предявява възражения за недължимост на претендираното, като твърди наличие на договор за цесия между ищцовото дружество и „***”АД от 10.02.2017г., в тази връзка сключване на споразумение от 07.09.2017г. с цесионера и изплащане на същия на дължими суми по това споразумение. От заключенията на вещото лице по допуснатите СГЕ се установява, че подписите, поставени в Договор от 10.02.2017г.: в долния ляв ъгъл на първата страница и на втората страница за „Цедент” над изписания текст „За „***”ЕООД п., упр. * *”, не се явяват копия на подписи на * * *, ЕГН **********, сравнявани с посочените от вещото лице сравнителни образци от подписа й; подписите, първият в долния десен ъгъл на първия лист и втория за „цесионер” и над изписания текст „за „***”АД; п. изп. дир. Л.Д.”, се явяват копия на подписи, изпълнени от Л.В.Д., ЕГН **********.

От констатираното следва, че договорът за заем от 27.10.2011г., изменян с анекси от  от 28.12.2011г. и от 21.12.2015г., е действащ между страните по делото, а претендираната сума – изискуема, с оглед крайният падеж на заетото – 29.12.2016г., и нормата на чл.84, ал.1 ЗЗД, съгласно която когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Възраженията на ответното дружество за недължимост на процесната сума, свързани с подписване на договор за цесия от 10.02.2017г. между ищцовото дружество и „***”АД следва да се отхвърлят като неоснователни. Това е така, тъй като се установи безспорно, че такъв договор не е бил подписван от представляващия „***”ЕООД, в която насока са и показанията на св.Л. Д., от което следва, че същият не е автентичен – документът не изхожда от лицето, за което се твърди, че го е издало, в случая – управителят на „***”ЕООД * * *. От друга, липсва оригинал на такъв договор, при поискване не е бил представен и съобразно нормата на чл.183 ГПК се изключва от доказателствата по делото.

Ответното дружество, при доказване от страна на ищеца, че е сключен договор за заем, който е валиден между страните по делото, следва да докаже, че е върнато заетото, респективно, че същото не се дължи поради това, че не е било изискуемо към момента на предявяване на исковата молба, респективно към датата на провеждане на устните състезания на съответното основание. С оглед липсата на твърдения в тази насока от страна на ответното дружество и представени писмени доказателства, наличие на изискуемост на цялата заета парична сума и липса на плащания, искането за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 750 евро - частичен иск от 50 000 евро, представляваща размер на невърната сума по сключен на 27.10.2011г. договор за заем, е доказано и основателно, поради което следва да се уважи изцяло /вж. и ТР № 4 от 29.04.2015г. по т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС/.

С оглед уважаването на главния иск, следва да се уважи и акцесорния за законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 26.11.2018г., до окончателното изплащане.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца са дължими разноските по представен списък по реда на чл.80 ГПК   в размер на общо 2 836 лева.  

          

 

 

 

Водим от горното, съдът :

 

Р         Е         Ш         И  :

 

ОСЪЖДА „*”ЕООД със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”*” № 6, ЕИК *, представлявано от управителя В.Н.В., ДА ЗАПЛАТИ на „***”ЕООД със седалище и адрес на управление: град София, район „*”, бул.”*” № *, ет.*, ап.27, ЕИК *, представлявано от управителя * * *, сумата от 12 750 евро /дванадесет хиляди седемстотин и петдесет/ - частичен иск от 50 000 евро, представляваща размер на невърната сума по сключен на 27.10.2011г. договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 26.11.2018г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „*”ЕООД със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”*” № 6, ЕИК *, представлявано от управителя В.Н.В., ДА ЗАПЛАТИ на „***”ЕООД със седалище и адрес на управление: град София, район „*”, бул.”*” № *, ет.*, ап.*, ЕИК *, представлявано от управителя * * *, сумата от 2 836 лева /две хиляди осемстотин тридесет и шест/, представляваща разноските по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                        

 

Районен съдия: