МОТИВИ : Срещу подсъдимия Р.Н.М. *** било предявено
с тъжба обвинение по чл.130,ал.1 от НК, за това, че на 02.03.2009 год.около
10,00 часа в гр.Ловеч,в дом на ул.”Габрака”№2б, причинил на Н.М.К. лека телесна
повреда с разстройство на здравето временно и неопасно за живота,изразяващо се
в разкъсно-контузна рана на дясната вежда,кръвонасядания на шията в
ляво,разкъсно-контузна рана на левия палец,болки в областта на гърдите,гърба и
долната челюст и мозъчно сътресение от лека степен със зашеметяване.
Тъжителката в съдебно заседание се явява лично и с адв. Н.,като
предявява граждански иск за неимуществени вреди срещу подсъдимия М. в размер на
5000 лева,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 02.03.2009 год.до
окончателното й изплащане,който е приет за съвместно разглеждане ведно с
наказателното производство и К. *** в процеса с адв.Н.,който поддържа тъжбата
срещу подсъдимия,така както е подадена.Излага,че сочените в тъжбата
обстоятелства се потвърждават от събраните по делото доказателства, разпитаните
свидетели и изслушаната съдебно-медицинска експертиза. Моли, подсъдимия да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение,като му се наложи предвиденото
в закона наказание и да бъде уважен предявения граждански иск,в размера посочен
в тъжбата.
Подсъдимият Р.Н.М. ,редовно призован се явява лично в
с.з.,не се признава за виновен,като дава обяснения по обвинението и твърди,че
не е удрял Н.К. и моли съда ако прецени,че е виновен да му наложи по-малко
наказание.
От представените с тъжбата и събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства и от показанията на разпитаните
свидетели,от заключението по съдебно-медицинската експертиза с вещи лица-д-р Л.
и д-р Н.,от обясненията на подсъдимия, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият Р.Н.М. живеел на съпружески начала със св.Л.А.-дъщеря
на тъжителката К..
Тъжителката Н.М.К. ***,заедно с внучката си П.Л.А..
По обяснения на подсъдимия и част от свидетелите,М. и К.
не се разбирали особено добре и имали конфликти докато живеел в дома й за
плащане на сметки от домакинството,което станало причина той и св.Ангелова да
се изнесат от дома на тъжителката.
На 02.03.2009 год.подсъдимият отишъл в дома на
тъжителката,заедно с дъщеря й Л.А. около 10,00 часа и без никакъв повод
нападнал тъжителката,като й нанесъл побой с дърво по главата и
тялото.Причерняло й пред очите и паднала на земята.На същата дата била
освидетелствана от съдебен лекар,който издал медицинско свидетелство за пред
съд,в което са описани и констатирани следните увреждания: разкъсно-контузна
рана на дясната вежда,кръвонасядания на шията в ляво,разкъсно-контузна рана на
левия палец,болки в областта на гърдите,гърба и долната челюст и мозъчно
сътресение от лека степен със зашеметяване.От нанесения удар в областта на
дясното око е получила травма на окото и очната ябълка,като е открито увреждане
на дясното око,видно от приложения амбулаторен лист от 09.04.2009 год.
Според обясненията на подсъдимия,той не е удрял Н.К.,тя
се е скарала с дъщеря си и Л. е бутнала майка си,при което е паднала на земята.Той
застанал между тях и ги бутнал настрани една от друга,за да не се карат,като
казал,че ще се изнесат на квартира.Твърди,че К. иска да го раздели с Л. и
затова се карат.
От назначената в съдебното производство
съдебно-медицинска експертиза се установява,че на тъжителката К. са причинени:
разкъсно-контузна рана на дясната вежда,кръвонасядания на шията в
ляво,разкъсно-контузна рана на левия палец,болки в областта на гърдите,гърба и
долната челюст и мозъчно сътресение от лека степен със зашеметяване,като всяко
едно от уврежданията разкъсно-контузна рана на дясна вежда и на левия палец и мозъчно сътресение от лека
степен със зашеметяване е довело до разстройство на здравето,временно и
неопасно за живота.Не се очакват трайни последици от описаните
увреждания.Описаното в амбулаторния лист от 09.04.2009 год.като придружаващо
заболяване-катаракта на дясното око,поради липсата на особености в очните дъна,
се дължи на възрастови изменения и няма причинна връзка с травмата на дясната
вежда,тъй като липсва увреждане на очната ябълка на дясното око,което да е с
давност от побоя на 02.03.2009 год.
При така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция намира, че подсъдимият Р.Н.М. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл.130,ал.1 от НК,като на
02.03.2009 год.около 10,00 часа в гр.Ловеч,в дом на ул.”Габрака”№2б, причинил
на Н.М.К. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,лека
телесна повреда,изразяваща се в разкъсно-контузна рана на дясната
вежда,кръвонасядания на шията в ляво,разкъсно-контузна рана на левия
палец,болки в областта на гърдите,гърба и долната челюст и мозъчно сътресение
от лека степен със зашеметяване.
Съдът приема,че от
доказателствата по делото се установява по безспорен начин,че подсъдимият е
автор на деянието,в извършване на което е обвинен.От обективна страна
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние чрез действие, като е нанесъл
удари с дърво в главата и тялото на пострадалата.Не се спори по делото,че
подсъдимият на 02.03.2009 год.се е намирал в дома тъжителката и между тях е
възникнал конфликт.Действително
няма пряк очевидец на побоя,
освен подсъдимия, пострадалата и св.А.,която се възползва
от правото си да не дава показания, Въпреки това макар
и само от косвените гласни доказателства,показанията на свидетелите Ф. и Д., подкрепени от писмените доказателства по
делото, може да се достигне до единствено възможния, логичен и несъмнен извод,
че М. е осъществил деянието за което настоящият
състав го е признал за виновен.
Характера и степента на увреждането - лека телесна
повреда,се установява от представеното по делото медицинско свидетелство,както
и от изготвената съдебно-медицинска експертиза,според които на пострадалата са
причинени: разкъсно-контузна рана на дясната вежда,кръвонасядания на шията в
ляво,разкъсно-контузна рана на левия палец,болки в областта на гърдите,гърба и
долната челюст и мозъчно сътресение от лека степен със зашеметяване,като всяко
едно от уврежданията разкъсно-контузна рана на дясна вежда и на левия палец и мозъчно сътресение от лека
степен със зашеметяване е довело до разстройство на здравето,временно и
неопасно за живота.Тези увреждания могат да се получат по начин и време,съобщен
от пострадалата,което също опровергава твърдяното от подсъдимия.
От
субективна страна подсъдимият е
действал виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал обществено - опасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено - опасни последици и е
искал тяхното настъпване.
Предвид
на изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
Фактическата
обстановка, приета за установена, се изяснява от писмени доказателства и от показанията на свидетелите,а вида и характера на телесното увреждане от
заключението по съдебно-медицинската експертиза.
Причини
за извършване на престъплението, съдът намира във
влошените отношения между тъжителката и подсъдимия.
При определяне на вида и размера на
наказанието на подсъдимия М.,
настоящата инстанция съобрази данните за миналите му
осъждания,склонността му към такива деяния,както и мотива за извършване на
деянието,поради което при условията на чл.54 от НК му наложи наказание шест
месеца лишаване от свобода,което на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален строг режим в затворническо общажитие от закрит тип.
Съдът
счита, че така наложеното наказание ще постигне целите на специалната и
генералната превенция.
В
съответствие с разпоредбите на чл. 52 във връзка с чл. 45 от ЗЗД съдът уважи
предявеният граждански иск за неимуществени вреди от Н.М.К. против подсъдимия Р.Н.М. в размер на сумата от 800. 00 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума от деня на увреждането - 02.03.2009
год. до окончателното й изплащане.
Съдът прие, че подсъдимият М. с
виновното си противоправно поведение е осъществил фактическия състав на
непозволеното увреждане, като е причинил на тъжителката
лека телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК,
като между виновното и противоправно поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат
има пряка причинна връзка. По отношение на предявения граждански иск за
обезщетение на неимуществени вреди, съдът взе предвид : характера и степента на увреждането, причинено на
пострадалата и претърпените болки и страдания.С оглед
на гореизложеното, настоящата инстанция прие, че иска е основателен, като по
справедливост и съгласно практиката на съда при присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, осъди подсъдимия М.
да заплати
на К. обезщетение в размер на 800.00 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума от деня на увреждането - 02.03.2009
год. до окончателното й изплащане,като иска до пълния претендиран размер от 5000 лева
отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия М. да
заплати на Н.К. сумата от 271,50 лева, представляваща разноски по делото и на
ЛРС сумата от 50,00 лева,представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Водим
от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :