№............/.....................2021г.
, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в открито заседание на двадесет
и осми октомври 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ДАСКАЛОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Галина
Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно наказателно дело №1591/2021г. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. ІІ-ро от ЗАНН във връзка с
чл.208 от АПК и с чл. 348 от НПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ауто гуми-Варна“ ЕООД срещу решение №205/11.06.2021г.
на Варненския районен съд по НАХД №1163/2021г., с което е изменено наказателно
постановление №552192-F580747/18.12.2020г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ТД на НАП, с което на „Ауто гуми-Варна“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.185
ал.4 вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за
нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства /Наредбата/, като размера е намален на 1000 лева. С
решението дружеството е осъдено да заплати и юрисконсултско
възнаграждение.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилно приложение на материалния
закон. Възразява се, че неправилно съда не е
приложил чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът – ТД на НАП гр. Варна чрез процесуален представител в писмени
бележки с вх.№15044/14.10.2021г. изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Подчертава, че са събрани достатъчно доказателства за
изясняване на фактическата обстановка и материалния закон е приложен правилно. Иска
решението да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ВОП намира жалбата за неоснователна. Счита, че решението
е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на
материалния закон и трябва да бъде оставено в сила.
Обжалваното решение е валидно, като постановено в
необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на
районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа съдебна
инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно
правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил
надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на
правораздаване.
Въззивният съд е изменил обжалваното пред него наказателно постановление като
е приел, че на 10.11.2020г. в магазин-сервиз „Голямата гума“, стопанисван от „Ауто
гуми-Варна“ ЕООД и находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ №178, при извършено
плащане в брой за извършена услуга по смяна на 4 бр. гуми и 4 бр. винтили на
стойност 52 лева не е издадена фискална касова бележка от работещите към
момента фискални устройства, нито ръчна
касова бележка от кочан, с което деяние е нарушена разпоредбата на чл.25 ал.1
т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006
г. във връзка с чл.118 ал.4 и ал.1 от ЗДДС. При установяване на фактическата
обстановка, въззивният съд се е позовал на събраните свидетелски показания и
писмени доказателства, според които на проверяващия Караиванов при
заплащането на услугата по смяна на гуми и вентилите в обекта на касатора, не е
издаден касов бон, нито ръчна касова бележка от касиер-домакина в обекта. Този
факт не е опроверган от наказаното дружество и се потвърждава от разликата
между касовата наличност и дневния отчет. Наличието на издадена от кочан касова
бележка №
25/10.11.2020 г., с клиент П. К., представена в хода на административното
производство правилно не е кредитирана от съда, предвид липсата на отбелязани
дата и час на съставяне.
За да измени санкцията по наказателното постановление, въззивният съд във
връзка с приложението на разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, приема, че санкция от
1000 лева би била справедлива и съответна на извършеното и целта на наказанието
по арг. от чл. 12 от ЗАНН.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1
от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл.348, ал. 1,
т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.
В чл.118
ал.1 от ЗДДС е регламентирано задължението на всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен
бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът
за издаване на фискална касова бележка /фискален бон/ е установен в Наредба №
Н-18/2006 г. Съобразно разпоредбата на чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредбата задължително се издава фискална касова
бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3 ал. 1. Последната обосновава, че
за всяко лице съществува задължение да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, с изключение на случаите когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги. Фискалната касова бележка в случаите по чл. 25 ал. 1 се издава при
извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка /чл. 25 ал. 6 от Наредбата/. В тази връзка развитите доводи по
отношение на понятията „плащане“ и „продажба“ нямат отношение към конкретното задължение за
издаване на фискален бон, доколкото в случая са осъществени както плащането,
така и продажбата. Нарушението е констатирано с протокол за извършена проверка,
по установения ред, в предвидената форма и в кръга на правомощията на
проверяващите, поради което същият съгласно чл.50 ал.1 от ДОПК се ползва с
материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите
действия и установените при проверката факти и обстоятелства. Съставеният при
проверката протокол установява с доказателствената сила на официален документ
по смисъла на чл. 179 ал.1 от ГПК установените от приходните органи факти и
обстоятелства, а именно, че за извършена смяна на гуми и винтили на 10.11.2020
г. дружеството не е издало фискален бон.
Ясно в НП е посочено, че за извършената продажба, по
която е прието плащане не е издаден фискален касов бон, т.е. напълно
несъстоятелно е твърдението на касатора, че е налице неяснота за фактическото
положение.
Неоснователно се явява и твърдението на
касатора относно недовършения състав на нарушението, доколкото самото дружество
след проверката е представило касова бележка от кочан, което сочи към
осъществена покупко-продажба, която обаче не е била надлежно регистрирана чрез
работещите в търговския обект фискални устройства.
В
допълнение на мотивите на въззивния съд следва да се отбележи и факта, че в
самия протокол за извършена проверка изрично е посочено, че не е издадена нито
фискална касова бележка, нито касова бележка от кочан. Проверката е продължила
повече от час и половина от 13.49 ч. до 15.20 ч., като за това време в
протокола липсват установявания за наличие на издадена касова бележка от кочан,
напротив изрично е посочено, че такава не е представена. Протоколът е подписан
и от касиер-домакина Димитрова, която впоследствие твърди, че е издала касовата
бележка от кочан. В подкрепа на горните установявания е и факта, че в приложените
по делото КЛЕН от 10.11.2020 г. липсва издаден фискален касов бон за сумата от
52 лв. В случая не са налице и условията, визирани в чл. 36 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., предвид установеното
в протокола за проверка, че двете ФУ са работещи към момента на
проверката, часът на двете ФУ отговаря на реалното време, изведени са 2 броя КЛЕН.
При така установените факти административно-наказващият орган е приложил
правилно материалния закон, описаното деяние е съставомерно и нарушението е
доказано.
Настоящият касационен състав споделя
изложените от ВРС мотиви за липса на основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй
като извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Нерегистрирането
на тази продажба от 52 лева във фискалните
устройства води до вреди за фиска, установена е и разлика между касовата наличност
и отчетените продажби в размер на 1088 лева, което представлява отегчаващо
обстоятелство, поради което и не може да се приеме, че е налице маловажен
случай на административно нарушение. Отделно от горното налице са и доказателства, че нарушението е повторно - на 12.02.2020г. е влязло в сила предходно НП от 18.12.2018г., а процесното
нарушение е извършено
на 10.11.2020г., поради което е налице
хипотезата на чл. 185, ал. 4 вр. ал. 1 ЗДДС вр. §1 т.35 от ДР на ЗДДС. Ирелевантен се явява факта, че нарушението е извършено в друг обект, а не в процесния.
Предвид липсата на мотиви в наказателното
постановление относно определения размер на санкцията и съобразно
доказателствата по делото и установените факти, касационният състав счита, че
редуцирайки наложената имуществена санкция до минималния, предвиден в
санкционната норма, размер, въззивният съд я е определил в съответствие с
изискванията на чл.
27 от ЗАНН, като същата отговаря на обществената опасност на деянието и
дееца и ще допринесе в максимална степен за реализиране на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Като е достигнал до идентични правни
изводи и е изменил оспореното пред него наказателно постановление, районният
съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила,
поради липса на касационни основания за отмяната му.
С оглед изхода на делото, своевременно
направеното искане и на основание чл. 63 ал. 3 вр. ал. 5 от ЗАНН, касаторът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Воден от изложеното и на основание чл.221
ал.2 от АПК, VІ касационен състав на Варненския административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №205/11.06.2021г.
на Варненския районен съд по НАХД №1163/2021г.
ОСЪЖДА „Ауто гуми-Варна“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, представлявано от Д.Б.Х.
да заплати в полза на ТД на НАП, разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.