№ 534
гр. В., 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело №
20211320100966 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.В.“ № 29, ет. 3, с която против
Д. Й. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С.“ № 12, са предявени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във
връзка с чл. 92 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че е подписан Договор за паричен заем № 5464701 от 29 август
2018 г. между „В.К." ООД като Заемодател и ответника Д. Й. Г. като Заемател, сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора
за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр,
посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Излага се, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 август 2019 г. г.
между „В.К." ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Сочи се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави
на ответника сума в размер на 500 лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в
търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ" АД. С подписването на договора, Д. Й.
Г. удостоверил, че е получил от Заемодателя заемната сума от 500 лева, като договорът има
силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Поддържа се, че Заемателят се е
1
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 823.86 лева, ведно с договорната лихва на 9 седмични/месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 91.54 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва и такса за експресно разглеждане). В договора страните се съгласили, че със
сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за
паричен заем № 5460876 в размер на 66.30 лева. Страните са направили изрично изявление
за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има
сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява
изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора.
Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба дължимата главница е в
размер на 500 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за
паричен заем № 5464701 от 29 август 2018 г. между страните, ответникът дължи договорна
лихва в размер, посочен в договора. Твърди се, че в случая начислената договорна лихва е в
размер на 87.61 лева за периода от 28 септември 2018 г. - датата на първата вноска до 26 май
2019 г. г. - датата на настъпване на падежа на договора. Разпоредбите на договора
предвиждат и че Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по
експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от
Заемодателя, поради което ищецът сочи, че ответникът дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 236.25 лева.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора
условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя,
съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 236.25 лева. Претендираната неустойка представлява такава за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и
се начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор.
Клаузата за неустойка е инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в
случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислява. Ищецът
посочва, че неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на допускане
на неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й. излага се в исковата
молба, че дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение е в размер на 236.25 лв. Разпоредбите на
договора предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на В.К. ООД, която е
актуална към датата на сключване на договора и се намира, както във всеки търговски обект
от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет страницата -
www.vivacredit.bg. Тарифата представлява неразделна част от договора. В последната е
посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора
2
определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено
вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. Излага се, че в настоящия случай Д. Й. Г. дължи разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер на 245.00 лева.
Поддържа се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 26 май 2019 г. - последната
падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на исковата молба, сроковете по всички падежи
на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно
да не изпълнява задълженията си, поради което ищецът сочи, че ответникът дължи и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 24.63
лева от 29 септември 2018 г. г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението - 28 януари 2020 г. г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Посочва се, че от кредитора е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д.
№ 289/2020 г. по описа на РС – В., по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество 500.00 лв. главница; 87.61 лева – договорна
лихва за периода от 28 септември 2018 г. до 26 май 2019 г. г.; 236.25 лв. неустойка; 236.25
лв. такса за експресно разглеждане на документите; 245.00 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране; 24.63 лева лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница от 29 септември 2018 г. г. - датата, следваща деня на последната погасителна
вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 05.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
05.02.2020 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения
по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Възразява се срещу размера на главницата, като се сочи, че след частични плащания към
датата на исковата молба главницата все още е за сумата от 500.00 лева. Възразява се и
срещу размера на неустойката от 236.25 лева, като се сочи, че не е видно какъв е начина на
формиране на неустойката. Възразява се срещу размера на таксата за експресно разглеждане
на документи за сумата от 245.00 лева.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 289/2020 г. по описа на
РС – В., назначена е съдебно-счетоводна експертиза.
3
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника за исковите суми по ч.гр.дело №
289/2020 г. по описа на Районен съд - В., приложено към настоящото. С разпореждане на
съда от 29.03.2021 г., на заявителят е указано да предяви иск за установяване на вземанията
си против длъжника, предвид уведомяването му за издадената заповед по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК и на основание чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя наличието на правен
интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск, като същият е допустим, като
подаден в законовия месечен срок от съобщаване на съдебното разпореждане.
Видно от приложения по делото Договор за паричен заем „В. ПЛАН“ № 5464701 на
29.08.2018 г. между цедента „В.К.“ ООД /Заемодател/ и Д. Й. Г. /Заемател/ е сключен
договор по силата на който, Заемодателят предоставя на Заемателя сума в размер на 500.00
лева под формата на паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 10 от Договора за паричен заем,
сумата по кредита се усвоява в брой при подписването на същия в офис на „В.К.“. Съгласно
чл. 2, ал. 2 от Договора за паричен заем, страните са се съгласили с част от сумата от 500.00
лева да се рефинансира старо задължение в размер на 66.30 лева, като остатъка /433.70 лева/
е получен в брой от ответника, за което е подписан Разходен касов ордер № 66/29.08.2018 г.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за паричен заем „В.К. ПЛАН“ № 5464701 Заемателят е
заявил желание да се възползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, за което му е начислена такса в размер на 236.25
лева. Размерите на таксите за експресно разглеждане на документи са подробно описани в
Тарифата на „В.К.“ ООД и се начисляват, след като клиентът направи предварителен
доброволен избор на тази услуга, благодарение на който заявката му за кредит се разглежда
експресно. Те са определени в зависимост от кредитния план, размер на кредита и период на
погасяване на кредита. В чл. 3 от Договора за паричен заем „В. ПЛАН“ № 5464701 е
посочено, че Заемателят се задължава да изплаща предоставеният му заем на 9 равни
месечни вноски, всяка от които в размер на 91.54 лева, в която са включени част от
дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 823.86 лева.
От приетото по делото и неоспорено заключение на извършената съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че вещото лице е посочило, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за
паричен заем „В. ПЛАН“ № 5464701 Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
усвояването на сумата по договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора /физическо лице – поръчител или банкова гаранция, издадена
след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на Заемателя/. Поради
непредставяне на обезпечение на Заемателя е начислена неустойка в размер на 236.25 лева,
която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в
размер на 26.25 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
4
договора за заем. Така погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя възлиза на
117.79 лева /91.54 лева + 26.25 лева/. Съгласно информация получена от ищеца финансовите
институции нямат задължение да определят механизми, специални формули и други при
определяне на горепосочените два компонента – такса експресно разглеждане на документи
и неустойка-представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение. Общо
дължимата сума по Договора за паричен заем „В. ПЛАН“ № 5464701 възлиза на 1060.11
лева /9 вноски х 117.79 лева/. Съгласно погасителния план към Договор за паричен заем №
5464701 сумата от 1060.11 лева се разпределя както следва: 500.00 лева главница, 87.61 лева
– договорна лихва, 236.25 лева – неустойка неизпълнение и 236.25 лева – такса експресно
разглеждане на документи. По информация, получена от ищеца не са правени плащания от
ответника по Договора за паричен заем „В. ПЛАН“ № 5464701 към стария кредитор „В.К.“
ООД.
Непогасени, според вещото лице остават: 500.00 лева – главница, 87.61 лева – договорна
лихва, 236.25 лева – такса експресно разглеждане на документи.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – 26.05.2019 г.
На 01.08.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., сключен между „В.К.“ ООД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД по силата на което вземането на „В.К.“ ООД, произтичащо
от Договора за паричен заем „В. ПЛАН“ е прехвърлено в полза на ищеца.
Видно от стр. 7, ред 189 от Приложение № 1/01.08.2019 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, подписан на 01.12.2016 г., задължението на ответника е цедирано.
От заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след
датата на сключване на договора за цесия 01.08.2019 г., от страна на ответника не са
постъпвали погашения, като вещото лице е установило следните задължения: 500.00 лева –
главница по Договора за паричен заем „В. ПЛАН“ № 5464701, сключен между ответника и
цедента „В.К.“ ООД на 29.08.2018 г.; 87.61 лева – договорна лихва за периода от 28.09.2018
г. до 26.05.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/; 245.00 лева – такса разходи за
събиране на вземането; 236.25 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение и
236.25 лева – такса експресно разглеждане на документи.
Вещото лице е посочило, че размерът на лихвата за забава /мораторна лихва/ върху
главницата от 500.00 лева за периода от 01.08.2019 г. /датата на цесията/ до датата на
подаване на исковата молба 10.02.2020 г. е 26.94 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, - положителен установителен иск
за установяване, че в полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени вземания ” ЕООД
съществува вземане срещу ответника в размер на сумите: 500.00 лв. главница; 87.61 лева –
договорна лихва за периода от 28 септември 2018 г. до 26 май 2019 г. г.; 236.25 лв.
неустойка; 236.25 лв. такса за експресно разглеждане на документите; 245.00 лв. разходи и
такси за извънсъдебно събиране; 24.63 лева лихва за забава /мораторна лихва/ върху
5
непогасената главница от 29 септември 2018 г. - датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 05.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК – 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 289/2020 г. по описа на РС - В..
Установи се безспорно в производството по делото, че между ответника и „В.К.“ ООД е
сключен договор за кредит по силата на който ответникът е заемател, а „В.К.“ ООД -
заемодател, чието произтичащо от договора задължение е да предостави на заемателя
уговорената сума в размер на 500.00 лв.
В случая, с оглед чл. 3, ал. 2 от Договора, в който е посочено, че с подписването на договора,
който факт не е оспорен, заемателят удостоверява получаваното на заемната сума, съдът
приема че сумата е получена от заемателя.
От своя страна ответникът не е ангажирал по делото доказателства, че е платил и изпълнил
задълженията си по процесния договор, като не са налице твърдения, респективно и
доказателства да е внасял погасителни вноски по договора. Предвид това и с оглед на
обстоятелството, че дължимите вноски са падежирали преди завеждане на делото се
установява дължимост на вземанията на ищеца за главница и договорна лихва.
Наред с претенцията за главница, договорна лихва и за мораторна такава, ищецът е заявил
искане за заплащане на неустойка в размер на 236.25 лв., както и за заплащане на такса
разходи експресно разглеждане на документи в размер на 236.25 лв., включително и за
сумата от 245.00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение.
Според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка обаче е ограничена от същата тази разпоредба -
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави.
Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според която норма нищожни са
договорите, които накърняват добрите нрави. Понятието "добри нрави" по смисъл на чл. 26,
ал. 1 пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна
преценка на обстоятелствата. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава
правно значение, поради което тяхното нарушаване е приравнено с това на противоречието
на договора със закона - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Във всеки отделен случай, въз основа на
доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да
прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което
накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена
изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали договорът е нищожен
поради накърняване на добрите нрави. Такива могат да бъдат и сделки, с които
6
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
В чл. 5, ал. 2 от договора за заем е уговорено, че в случай, че заемателят, в тридневен срок
от подписването на договора, не предостави обезпечения - физическо лице - поръчител,
което да отговаря на посочените изисквания или банкова гаранция, издадена след усвояване
на паричния заем, дължи неустойка в размер на 236.25 лв., която при разсрочено плащане се
прибавя към всяка от месечните вноски.
В конкретния случай, от начина по който е уредено задължението на кредитополучателя,
отнасящо се до обезпечаване задължението си - осигуряване на поръчител, може да се
обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения, тъй като
изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да
получи в определения тридневен срок информация. Прехвърлянето на тези задължения на
заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до
извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни.
По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката. Съдът
намира, че дори само поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена
в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД .
Отделно от това съдът намира, че главното задължение на заемополучателя по договора за
заем е да върне заетата сума, а не даването на обезпечение. Уговорената парична неустойка
няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в същото време не е адекватна да
обезпечи разходите по принудителното събиране, т.к. те са дължими на кредитора, както в
исковото така и в изпълнителното производство. Напротив, начислената неустойка
увеличава дълга на заемателя и води до затрудняване доброволното му погасяване, както и
до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това навежда
на извод, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне
на закона. В случай, че кредиторът е искал да обезпечи по-добре задължението си е
следвало да отпусне заема едва след намирането на поръчител.
По отношение на претендираната сума за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения в размер на 245.00 лв. съдът намира, че посочената договорна
клауза по Тарифа към договори за паричен заем противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Според
цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата /чл. 33, ал. 1 ЗПК/. Ето защо
уговорката, от която произтича вземането за такса разходи за извънсъдебно събиране на
просрочени вземания, в размер на 245.00 лв. е нищожна. Освен това, конкретната уговорка
противоречи и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която също е с императивен характер. Кредиторът може
да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит /чл. 10а, ал. 1 ЗПК/. От твърденията в исковата молба не може да се
направи несъмнен извод за такъв характер на начислената такса, доколкото не се изброяват
извършените дейности или допълнителни услуги в полза на кредитополучателя.
7
На разпоредбата на чл.10а, ал. 2 ЗПК противоречи претенцията на ищеца за сумата от
236.25 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи. Дейността по
оформяне, събиране и разглеждане на документите за отпускане на заем се възприема от
съда като дейност свързана с усвояването и управлението на кредита, поради което и на
основание посочената норма такава такса не се дължи.
Предвид изложеното съдът приема, че клаузите за договорената неустойка по чл. 5, ал. 2 от
Договора, таксата в размер от 245.00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение, включително и таксата от 236.25 лв. за експресно
разглеждане на документите за отпускане на заем са в противоречие със закона,
включително и на добрите нрави, поради което са нищожни и не пораждат права за
кредитора.
С оглед изложеното предявения установителен иск в тази му част следва да бъде отхвърлен.
В тази връзка исковата претенция по чл. 422 от ГПК следва да се уважи за следните суми,
предмет на издадената заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 289/2020 г. на РС - В., а
именно: сумата от 500.00 лв. – главница, 87.61 лв. договорна лихва за периода 28.09.2018 г.
до 26.05.2019 г., както и сумата от 24.63 лева - лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница за периода от 29.09.2018 г. до 28.01.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.02.2020
г. до окончателното изплащане.
По разноските.
Видно от представения списък в исковото производство, ищецът е сторил следните
разноски: внесена държавна такса в размер на 26.60 лева, 300.00 лева – разноски за особен
представител на ответника, 100.00 лева – разноски за вещо лице, като се претендира и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева.
Съобразно уважената част от исковете, на ищеца ще следва да се присъдят разноски за
платена държавна такса и особен представител , а именно сумата в общ размер 196.41 лв.
Възнаграждението за юрисконсулт, с оглед предмета на делото и фактическата и правна
сложност, следва да се определи в размер на 100.00 лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ /НЗПП/ във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК,
като в частта на искането до пълният му размер от 360.00 лева същото следва да се
отхвърли.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 26.59 лева за платена
държавна такса, като му е присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00
лева, което кореспондира на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от НЗПП.
С оглед изхода на спора по исковото производство на ищеца следва да се присъдят разноски
в заповедното производство, съобразно уважената част на исковете, в общ размер от 104.33
лева.
Водим от горното, Съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Й. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. „С.“ № 12, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.В.“ № 29, ет. 3, следните
суми: сумата от 500.00 лв. – главница, ведно със законната лихва от 05.02.2020 г. - датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 289/2020 г. до окончателното
изплащане; 87.61 лв. договорна лихва за периода 28.09.2018 г. до 26.05.2019 г., както и
сумата от 24.63 лева - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за
периода от 29.09.2018 г. до 28.01.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.В.“ № 29, ет. 3, против Д. Й.
Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С.“ № 12, иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.
415 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД, относно следните суми:
сумата от 236.25 лева - представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; сумата от 236.25 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на
документите, както и сумата от 245.00 лева, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 199/13.02.2020 г. по ч.гр.дело №
289/2020 г. по описа на РС – В., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Й. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С.“ № 12 да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „П.В.“ № 29, ет. 3, сумата в общ размер от 104.33 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 289/2020 г. по описа
на РС – В., съобразно уважената част на иска, като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата част
до пълния претендиран размер.
ОСЪЖДА Д. Й. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С.“ № 12 да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „П.В.“ № 29, ет. 3, сумата в общ размер от 196.41 лева,
представляваща разноски в исковото производство /за държавна такса, особен представител
и разноски за вещо лице/, съобразно уважената част на исковата претенция, както и сумата в
размер от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, като ОТХВЪРЛЯ искането в
останалата част до пълния претендиран размер.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - В. в двуседмичен срок от връчването му на
страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 289/2020 г. по
описа на РС - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9
10