Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 237
гр.Пловдив, 26.04.2017г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение ХXс, в открито заседание на трети април две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря М.Л. и в присъствието на прокурора ……… ................................., разгледа докладваното от съдията т.д. № 882 по описа за 2015г на
Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Обективно съединени искове на
основание чл.226 от КЗ (отм).
Предявени от М.А.А.,*** против “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД –
гр.София, ЕИК *********. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати следните суми: 1. сумата от 120 000лв, ведно
със законната лихва
от датата на увреждането 29.05.2013г до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение
за претърпени от ищцата болки и страдания от претърпяното на 29.05.2013г ПТП в
гр.Пловдив, изразяващи се в инвалидизиране, проблеми в комуникацията следствие
на обезобразяване на лицето, страх от излизане, проблеми в отношенията с
роднините, страх от управление на МПС или возене в такова, понижено
самочувствие и самооценка, психични проблеми, налагащи консултации и лечение; 2.
сумата от 2553,10лв, ведно със
законната лихва от увреждането 29.05.2013г до окончателното изплащане на
сумата, представляваща претърпени от ищцата имуществени вреди по заплащане на
извършени операции, болничен престой, лекарства и консумативи, като така
описаните вреди са резултат от претърпяно от ищцата на 29.05.2013г в гр.Пловдив
ПТП. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете като
твърди, че са завишени като размери и е налице съпричиняване от ищцата за
настъпване на вредоносните резултати. Поради това моли съда да ги уважи
частично. Претендира разноски по списък.
Третото лице помагач на страната
на ответника С.Б.В., ЕГН ********** ***
съда да отхвърли исковете, тъй като претърпените вреди от ищцата са резултат
единствено на нейното поведение, поради непоставяне на предпазен колан.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното:
Ищцата сочи, че на 29.05.2013г в гр.Пловдив е претърпяла ПТП като пътник в
лек автомобил, управляван от третото лице помагач по делото С.В.. Следствие
удара тя е получила множество наранявания, наложили операции и дълго
възстановяване, разходите за които в размер на 2553,10лв претендира от
ответника, както и сочи, че от нея са преживени болки и страдания, изразяващи се в инвалидизиране,
проблеми в комуникацията следствие на обезобразяване на лицето, страх от
излизане, проблеми в отношенията с роднините, страх от управление на МПС или
возене в такова, понижено самочувствие и самооценка, психични проблеми,
налагащи консултации и лечение, за обезщетяване на които претендира сумата от
120000лв.
Като позиция по делото ответникът
оспори на първо място редовността на исковата молба. Оспорва наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което обстоятелство в
ода на процеса беше признато от него. Заяви оспорване на исковете и по
основание с твърдение за съпричиняване от ищцата, която не е била поставила
обезопасителен колан, както и тя е била в състояние да предположи, че може да
бъде увредена, тъй като е знаела, че автомобилът в който се качва се управлява
от водача С.В., а той е употребил алкохол, но въпреки това сама е поела този
риск и се е качила в автомобила. Предвид твърдяното съпричиняване оспорва
исковете и по размер. Във връзка с оспорване основанието и размера на главните
искове заявява, че оспорва и иска за обезщетение за забава по всеки от тях.
Оспорва и претенцията за
обезщетяване на претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи за лечение на ищцата и заявява, че с представените от нея писмени
доказателства не се установяват настъпването, вида и стойността на вредите, а
при условията на евентуалност заявява, че не са в причинна връзка с претърпяното
от ищцата увреждане.
По делото е представен заверен
препис от влязла в сила присъда, която е задължителна за граждански съд на
основание чл.300 от ГПК относно извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца – третото лице помагач и за тези обстоятелства съдът прие,
че в настоящото дело не се нуждаят от доказване. За безспорно намира и
обстоятелството, че е налице валидно сключената застраховка „Гражданска
отговорност” за лекия автомобил, причинил ПТП. В наказателното производство е установено,
че в резултат на настъпилото ПТП ищцата е претърпяла черепно-мозъчна травма от
удар в обзорното стъкло на автомобила, поради непоставен предпазен колан като
пътник на предна дясна седалка, контузия на мозъка, оток на мозъка, контузия на
гръдния кош, прорезни рани по лицето, с видими белези.
В резултат от преживяното ищцата
твърди настъпилите и търпени от нея болки и страдания, за установяване на които
по делото бяха изслушани свидетели. По делото бяха изслушани лелята –
свидетелката К.И., сестрата Л.А. и бабата М.Г. на ищцата, като показанията на
двете се градят на непосредствено възприети впечатления от преживяванията на
ищцата след катастрофата. Двете установяват настъпилата у ищцата промяна, която
се е затворила, не контактува с хора, тъй като се е притеснявала от загубата на
коса поради операция, непосредствено след инцидента, изпитва страх да се вози в
кола дори и на задна седалка, има болки при промяна във времето.
Разпитани са като свидетели
родителите на третото лице помагач – майката Е.В. и бащата Б.В., като двамата
дават показания за оказана помощ на пострадалата ищца в болницата от тях, в
дните след пътния инцидент. Свидетелят Б.В. дава показания и за „социалния
живот“ на ищцата, който той е видял за 2013 и за 2014г чрез публикувани снимки
от ищцата, както и заявява, че тя е работила в заведение в Гърция, което също е
било снимано от нея.
По делото като свидетел е
разпитана и другата пътничка в автомобила В.Г., която дава показания, как те
тримата са били в голяма компания първоначално в жилищен район Тракия в
гр.Пловдив, след това с таксита са стигнали до центъра на града като са се
разхождали и са си купили бира. Продължава, че тя е изчакала на автобусна спирка
ищцата и третото лице В. да се върнат в Тракия, за да вземат неговата кола,
след което те се върнали да я вземат, тя се качила в колата, в която била
пусната силна музика. В един момент тя усетила, че колата започва да се движи
много бързо и извикала на В. да намали, но непосредствено след това последвал
удара.
Безспорно по делото се установят
получени от ищцата множество травми от удара, вкл. две средни телесни повреди,
които са предмет на разглеждане и в наказателното производство и предмет на приетата
по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза. Съдът приема
изцяло изводите на вещите лица, които мотивирано и пълно са дали отговор на
множеството им поставени въпроси от двете страни и от третото лице помагач на
страната на ответника. Пак от експертизата се установява пълното възстановяване
на ищцата с изключение на усещането за чуждо тяло в главата по повод
поставената й титаниева пластинка и поради тази причина чувствителност в тази
област при всяка промяна във времето, климата, по време на дъжд и т.н., което
ще остане за цял живот. В експертизата е посочено, че описаните в медицинската
документация рани са зараснали като са останали белези, които също ще са за цял
живот. Констатациите си вещите лица градят на проведен с ищцата разговор по
телефон, не и на извършен непосредствен преглед, тъй като тя отсъства от
страната.
Свидетелските показания по делото
и медицинските изводи по делото мотивират съда да приеме, че действително
ищцата е преживяла сочените от нея болки и страдания от претърпяната катастрофа,
за справедливото обезщетяване на които съдът намира, че следва да ѝ определи
обезщетение в размер на 50000лв. По делото не се доказват осъществили се по отношение на ищцата изключителни обстоятелства, които да са резултат именно от
деликта и които да обосноват
предявения от нея изключителен размер на обезщетение. Към настоящия момент е налице възстановяване на
физическото състояние на ищцата, позволяващо й да води самостоятелен и активен
начин на живот. Определеното й инвалидизиране от 50% за срок от една година не
е било удължено след изтичане на срока, а и от приетото по делото медицинско
заключение съдът намира, че липсват предпоставки за констатиране на ново
инвалидизиране.
При определяне на крайния размер
на обезщетение съдът следва да вземе предвид и направеното от ответника и
третото лице помагач възражение за съпричиняване. Приетата по делото комплексна
автотехническа и медицинска експертиза дава заключение, че при движението на
автомобила с една невисока скорост от 64км и последвалия удар, за ищцата нямаше
да настъпят претърпените травми, ако тя беше поставила предпазния колан, с
какъвто автомобилът е бил оборудван, вкл. и нейната седалка. Напротив, при тази
скорост тялото на ищцата е щяло да остане фиксирано към предната дясна седалка
на автомобила. Предпазен колан не е бил поставен, поради което от удара тялото
й е полетяло напред, като се е ударило в предното обзорно стъкло и арматурното
табло, от което са последвали черепномозъчната травма и травмата на гръдния
кош. При така установеното съдът намира, че ищцата не е ползвала
обезопасителния колан, с който МПС е било оборудвано, в нарушение на
задължението й да го ползва по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и от това тя е претърпяла
множеството получени травми, вкл. две средни телесни повреди.
На второ място съдът приема, че
ищцата е допринесла за настъпването на претърпените от нея болки и страдания с
поведението си, тъй като е знаела, че водачът на автомобила В. е употребил
алкохол, но въпреки това тя го е придружила, за да вземе автомобила и се е качила
в същия този автомобил доброволно. Това ѝ поведение съдът преценя с оглед
приетото в т.7 от ТР 1/2014 от
23.12.2015г на ВКС,
ОСТК като самостоятелно основание за съпричиняване.
На трето място съдът намира, че е
налице съпричиняване от страна на ищцата и поради обстоятелството, че тя също е
била употребила алкохол, което й е попречило да извърши ясна преценка на
действията си по придружаване на В., за да вземе автомобил, пътуването в него,
вземане на трети човек в автомобила и непротивопоставянето на слушаната силна
музика. Тези изводи съдът гради върху заключението на вещите лица в
експертизата, които заявяват, че при дои при начален прием на алкохол
самоувереността се повишава, като се намалят координацията, вниманието и
преценката. Този извод се подкрепя и от самото поведение на пострадалата и
водача по показанията на другата пътничка В.Г., която казва, че първоначално,
след като са напуснали заведението в Тракия са взели таксита, за да се
придвижат да централната част на града, като тя не може да отговори защо не са
взели такси и след това да се приберат. Тези действия съдът мотивира с
невъзможността за ищцата да извърши ясна преценка за действията и възможните
посдедици, поради употребата на алкохол.
По така коментираните
обстоятелства съдът определя общ размер
на допринасяне от ищцата за претърпените от нея болки и страдания в размер на 80%
и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД с този процент следва да редуцира определеното
от съда обезщетение като присъди сумата от 10000лв, ведно със законната лихва
от датата на деликта. За разликата до пълния предявения размер от 120 000лв искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираното по
делото обезщетение за имуществени вреди в
размер на 2553,10лв, съдът намира, че с приетата по делото комплексна
експертиза размерът е доказан изцяло, като заключението на експерта е, че
разходите са направени във връзка с осъщественото от ищцата лечение на травмите
от процесното ПТТ. Този установен размер следва да бъде редуциран с приетия от
съда размер съпричиняване и поради това го намира за основател до сумата 255,31лв.
В останалата част следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 от ГПК всяка от страните
има право на извършените в настоящото
производство разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковете.
Така ищцата е извършила
разноски в размер на 205,80лв, от които по съразмерност ѝ се дължат 17,65лв.
Ответникът има право на разноски в размер
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв, определено
на основание чл.25,
ал.1 и ал.2 от Наредбата за изплащането на правната помощ, както и на 700лв
разноски за експертиза или общо сумата от 1150лв, от които съразмерно на
отхвърлената част му се дължат 1051,38лв.
След извършена компенсация ищцата следва да заплати на ответника сумата от 1033,73лв за разноски.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПОС държавна такса в размер на 420,40лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД – гр.София, ЕИК
********* да заплати на М.А.А.,*** сумата от 10000лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането
29.05.2013г до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата болки и страдания от претърпяното на 29.05.2013г ПТП в гр.Пловдив,
изразяващи се в инвалидизиране, проблеми в комуникацията следствие на обезобразяване
на лицето, страх от излизане, проблеми в отношенията с роднините, страх от
управление на МПС или возене в такова, понижено самочувствие и самооценка,
психични проблеми, налагащи консултации и лечение, както и сумата от 510,62лв, ведно със законната лихва от
увреждането 29.05.2013г до окончателното изплащане на сумата, представляваща
претърпени от ищцата имуществени вреди по заплащане на извършени операции,
болничен престой, лекарства и консумативи, като така описаните вреди са
резултат от претърпяно от ищцата на 29.05.2013г в гр.Пловдив ПТП, установено с влязла в сила присъда № 216 от 12.06.2014г по НОХД № 209/2014г по описа на РС – Пловдив, изменена с Решение по ВНОХД
№1325/2014г по описа на ПОС,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 10000лв до
пълния предявен
размер от 120000лв и за разликата от 510,62лв до пълния предявен размер от
2553,10лв, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.А.А.,*** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД –
гр.София, ЕИК ********* сумата от 1033,73лв за
извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция по съразмерност и след
компенсация.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД – гр.София, ЕИК
********* да заплати по сметка на ОС – Пловдив дължима държавна такса от 420,43лв.
Решението е постановено при
участието на С.Б.В., ЕГН ********** ***
трето лице помагач на страната на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД – гр.София, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: