№ 112
гр. Пазарджик, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20235200500029 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
На второ повикване в 09:55 ч. се явиха:
Жалбоподателят В. Д. С. редовно призована, не се явява.
Ответникът Етажна Собственост на Сграда чрез представител П. В. В.,
редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му пред адвокат
В. Н. З..
Съдът докладва постъпила молба от В. Д. С., в която се моли делото да
бъде разгледано в нейно отсъствие, поради обективна невъзможност да се яви
за насроченото открито съдебно заседание. Поддържат се изцяло наведените в
отговора по чл. 131 от ГПК и въззивната жалба възражения. Претендират се
направени разходи в размер на 25 лв. съдебна такса.
Съдът докладва постъпила молба от адв. З., пълномощник на ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ с адрес гр. *** представлявана от Председателя на
Управителния съвет П. В. В.. В същата е визирано да бъде даден ход на
делото. В случай, че бъде даден ход на делото се поддържа отговора на
въззивната жалба. Посочено е, че няма искания за събиране на доказателства.
Ако въззивницата направи доказателствени искания, то се моли за преценка
за допустимостта им, предвид ограниченията на чл. 266 от ГПК. В случай, че
бъде даден ход по същество на делото се моли да се остави без уважение
1
подадената жалба и да се потвърди постановеното първоинстанционно
решение, съобразно изложеното в отговора на въззивната жалба.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №1293/15.04.2022г., постановено по гр.д.
№20215330107109/2021г. по описа на РС- Пловдив е признато за установено в
отношенията между страните по делото, че В. Д. С., ЕГН **********, дължи
на Етажната собственост на сграда с административен адрес: гр.***, с
Председател на управителен съвет П. В. В., сумата от 244,84лв.- главница,
представляваща разходи за управление и поддържане на общи части в
сградата в режим на етажна собственост за периода юни 2019г.- януари
2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда
на 25.02.2021г. до окончателното изплащане, като е отхвърлена претенцията
за разликата над 244,84лв. до 259,40лв., за които е била издадена Заповед
№2351 от 02.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№3695/2021г. по описа на РС- Пловдив.
Осъдена е В. Д. С., с ЕГН **********, да заплати на Етажна
собственост на сграда с административен адрес: ***, с Председател на
Управителен съвет П. В. В., сумата от 613,52лв.- разноски по настоящото и
заповедното производство.
Против това решение, с което е уважен предявения установителен иск е
постъпила въззивна жалба от В. Д. С..
Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно,
постановено в противоречие с материално правни и процесуално правни
норми и задължителна съдебна практика.
Визира се, че съдът дължи произнасяне в рамките на заявения в
исковата молба предмет на делото и формулирания петитум, като е длъжен да
обсъди и да даде отговор на всички доводи и възражения на страните и
приложи правните норми от значение за разрешаване на спора.
Счита се за основателни възраженията по които съдът не се е
2
произнесъл. В тази насока се сочи, че представителната власт на
председателя на УС по реда на чл.23, ал.4 от ЗУЕС е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска и условие за валидност на
извършените от и спрямо представителя действия, за които съдът следи
служебно. Приема се, че съдът не се е произнесъл, има или няма
представителна власт П. В. В..
По отношение на съдебно- счетоводната експертиза се визира, че в него
няма нищо счетоводно и експертно.
Твърди се, че в исковата молба не се съдържат ясни и категорични
твърдения, ангажиращи отговорността на жалбоподателката за заплащане на
фактически направени разходи, като тази претенция присъства имплицитно в
представените доказателства и заключение на ССчЕ.
Приема се, че е недопустимо, съдът да постанови осъдително решение
по предявен установителен иск, като го разгледа, на основание, което не е
посочено от ищеца.
Счита се, че задължавайки ответницата да заплати действително
направени разходи, съдът е излязъл извън пределите на правния спор, с който
е бил сезиран и е постановил недопустимо решение.
Визира се, че неправилно съдът е приел, че правомощието на общото
събрание по чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС е да определи реда и начина на
разпределението на доходите. В този смисъл се сочи, че правомощието на
общото събрание, съгласно чл.11, ал.1, т.5 на ЗУЕС е да определя размера на
паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите
части, а реда и начина на разпределянето им е определен в чл.51 от ЗУЕС.
Ирелевантна в спора за вземане е посочената в решението разпоредба на
чл.40, ал.3 от ЗУЕС, която има действие до произнасяне на съда по иск по
чл.40, ал.1 от ЗУЕС.
Твърди се, че районният съд не е обсъдил своевременно заявените
релевантни възражения, не се е произнесъл по заявената и правна теза,
отричаща спорното право, което е особено тежък порок на решението, водещ
до очевидна неправилност поради нарушение принципите на правовия ред и
основополагащите правила на гражданското съдопроизводство- състезателно
начало и равенството на страните, с които законодателят гарантира правото
на съдебна защита. Неспазването на тези принципи препятства възможността
3
на страната да упражни процесуалните си права и я лишава от правото на
справедлив процес. Постановеното в нарушение на тези основополагащи
правила решение е очевидно неправилно.
Сочи се, че допуснатият порок на обжалваното решение не може да
бъде отстранен от въззивната инстанция, поради отсъствие на произнасяне от
районния съд, по наведените възражения и правни доводи, затова се и иска
делото да се върне за ново произнасяне.
В режим на евентуалност се моли, на основание изложеното, да се
уважи въззивната жалба и се отмени решението на РС- Пловдив и се
постанови друго с което се отхвърли предявения иск.
Моли се за присъждане на разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв.В. З., в качеството му на
пълномощник на Етажна собственост с адрес: ***, представлявана от
Председателя на УС П. В. В..
Твърди се в същия, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. В този аспект се сочи, че при постановяване на решението,
съдът е изложил мотиви, в който е посочил и цитирал събраните по делото
доказателства, правилно и законосъобразно ги е тълкувал, отговорил е
мотивирано на всички възражения, направени в течение на производството от
ответницата и в крайна сметка е достигнал до извода,че за последната е
налице задължение за плащане на вноски за поддържане на общите части на
сградата, съобразно изискванията на чл.51 от ЗУЕС.
Сочи се относно възражението за активната легитимация на
Председателя на етажната собственост не е взето предвид, тъй като със самата
искова молба са приложени доказателства относно качеството на подписалото
я физическо лице. Твърдението във въззивната жалба, че мандатът на този
Управителен съвет, респ. неговия Председател е изтекъл, не може да се вземе
предвид, тъй като ответницата не е установила друго представителство, което
да подкрепи това възражение.
Относно възражението касаеща допуснатата съдебно- счетоводна
експертиза се твърди, че то се прави с фактически твърдения по
констатираните от експерта резултати, а не с процесуални нарушения. В този
случай оспорването на резултатите от експертизата е следвало да стане при
изслушване на експерта в съдебно заседание при приобщаването на
4
заключението на експерта към доказателствата по делото.
Визира се, че по отношение на приетото заключение следва да се
отбележи, че първоинстанционният съд се е съобразил с правилото на чл.202
от ГПК и при съпоставянето на показаните резултати от изследването на
експерта е възприел различен подход от последния. В този смисъл, съдът е
направил комплексна оценка на доказателствата и е взел решението въз
основа на получените от него резултати, а не от посоченото от ищеца или от
експерта.
Относно останалите възражения по въззивната жалба се приема, че те
представляват посочена съдебна практика, която няма пряко отношение към
спора и не представляват конкретни възражения за неправилност на
съдебното решение, но които може да се възрази.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се
потвърди решението в неговата обжалвана част.
Моли се за присъждане на разноски.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
С Определение №7593/13.07.2022г., постановено по гр.д.
№20215330107109/2021г., по описа на РС- Пловдив е изменено Решение
№1293 от 15.04.2022г., постановено по гр.д.№7109/2021г. по описа на РС-
Пловдив, в частта за разноските, като е намалена присъдената на ищеца
Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр.***, с Председател
на Управителен съвет П. В. В., сума от 613,52лв. на 160,46лв.
Против това определение е постъпила частна жалба от адв.В. З., в
качеството му на пълномощник на Етажна собственост с адрес: гр.***,
представлявана от Председателя на Управителния съвет.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. В този смисъл се излага несъгласие със становището на
първоинстанционния съд, че извършването на разходи за процесуален
представител не е доказано по искания от него начин.
Счита се, че ако във фактурата са налични всички данни за формирано
съгласие, тя представлява договор, а ако са налице, намиращи се в една
разписка- размер, начин и място на плащане, то е налице доказателство за
5
извършването на посочените във фактурата разноски.
Искането е да се отмени постановеното определение и се остави без
уважение искането на ответницата за изменение на постановеното решение в
частта му за разноските.
В срок на тази жалба е постъпил писмен отговор от другата страна в
процеса- В. Д. С..
Твърди се в същият, че определението на съда е постановено при
спазване на задължителните указания в т.1 от ТР №6/2012г. от 06.01.2013г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно които, за да бъдат присъдени разноски на страната,
тя следва да докаже действителното им плащане.
Визира се, че съдът правилно е преценил, че липсват доказателства за
реално направено плащане на претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение, като абсолютна предпоставка за присъждането
му.
В този смисъл се излагат съображения.
Искането е да се приеме, че ищецът не е доказал действително плащане
на фактурираните разноски, съгласно задължителното условие за
присъждането им и да се остави без уважение подадената частна жалба с
потвърждаване на атакуваното определение.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
22.03.2023 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:00
часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7