Определение по дело №1957/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от В.Я.Б., чрез адв. Д., против ЗППАМ № 23-0819-000983/15.08.2023 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор "Пътна полиция" – Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата е отправено искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 23-0819-000983/15.08.2023 г., както и връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение е аргументирано с твърдения за настъпване на значителни и труднопоправими вреди, както и че ще се наруши възможността на Б. да работи. Сочи, че жалоподателката е работила в „Каргоекспрес“ ООД, където разнасяла авточасти, от 15.08.2023 г. е освободена от работа, тъй като е отнето свидетелството и за управление на МПС. Счита, че незаконосъобразно е допуснато предварително изпълнение на заповедта, което води до невъзможност Б. да изпълнява трудовите си задължения. По изложените доводи моли да се спре предварителното изпълнение на оспорения акт.

Административен съд Варна, в настоящия състав, след като се запозна с доказателствата, представени с административната преписка намира от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране е направено от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Посоченото означава, че е налице предварително изпълнение по силата на отделен закон (чл. 166, ал. 4 АПК). Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК още при постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е оборима. Тъй като специалният закон не предвижда основания за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК.

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Според чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, като основание за спирането му. За да допусне предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК и тяхното съществуване не следва да се доказва от органа. Жалбоподателят следва да докаже наличието на някоя от посочените в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки, в резултат на което по отношение на него да е налице защитим по см. на чл. 60, ал. 1 АПК личен интерес, противопоставим с по-голяма тежест от презумирания от законодателя. Жалбоподателят следва да обоснове твърде вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за себе си. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В случая жалбоподателката не посочва и не установява такива обстоятелства, с които да обоснове основателността на искането си по чл. 166, ал. 4 АПК. От приложената заповед за прекратяване на трудово правоотношение е видно, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие при отправено писмено предизвестие до работодателя. Съгласно чл. 325 ал.1 от КТ трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Макар и Б. да твърди, че е работила в „Каргоекспрес“ ООД, представената заповед за прекратяване на трудово правоотношение е с посочен работодател „Елит Кар“ ООД. Не на последно място следва да се отчете и факта, че прекратяването на трудовото правоотношение е станало на датата на която е издадена ПАМ, т.е. от Б. не са ангажирани доказателства, че прекратяването на трудовото правоотношение е свързано с издаване на процесната ЗППАМ.

По изложените доводи съдът приема, че с жалбата не са представени доказателства за евентуалните вреди, които жалбоподателката би претърпяла от временното отнемане на СУМПС за срок до 18 месеца.

Създаването на временни неудобства и ограничения за Б. има неблагоприятни последици за нея, но те настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т. е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение по силата на закона. С оглед на това фактът, че жалбоподателката не може да управлява МПС не е релевантен за преценката относно наличието на значителните или трудно поправими вреди.

Всяко принудително изпълнение на административен акт от страна на администрацията причинява неудобство и принципно може да засегне права и интереси, поради което е предвидена възможността за защита от страна на гражданите и организациите. От друга страна съгласно чл. 57, ал. 2 от Конституцията не се допуска упражняването на лични права на гражданите, ако с това се накърняват права и законни интереси на други. С чл. 4, ал. 3 АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните интереси на други лица. В случая отнемането на СУМПС е постановено като превантивна мярка, именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителните действия на субекта на правоотношението. Отчитайки високата обществена значимост на безопасността на движение по пътищата в конкретния случай предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата или по-висока степен на значимост.

Предвид изложеното, Административен съд-Варна, двадесет и втори състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на В.Я.Б., чрез адв. Д., за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал.6 от ЗДвП предварително изпълнение на ЗППАМ № 23-0819-000983/15.08.2023 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор "Пътна полиция" – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, на осн. чл. 166, ал. 3 АПК.

	Съдия: