Р Е Ш
Е Н И Е
№ 20
гр. Пловдив, 16.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІI граждански
състав, в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
при
участието на секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа докладваното от
съдия Симитчиев въззивно търговско дело № 719/2019 г., намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.258, ал.1, предл. второ
от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от "З."ЕАД, ЕИК:* против Решение №
83/02.07.2019г., постановено по търг.дело №286/2018 на Окръжен съд-П., в частта
му, с която се осъжда същото, на основание
чл. 432, ал.1 от КЗ, да заплати на всяка една от ищците М. Г. К.,
ЕГН:**********, чрез нейния баща и законен представител Г.Г.К., ЕГН:**********
и на М.Г.Р., ЕГН:**********,***, по 100000,00 лв. /сто хиляди лева/-
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на тяхната
наследодателка Л. Г. К., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие
(ПТП), реализирано на 05.05.2018г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 13.09.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата.
В жалбата се поддържа, че обжалваното
първоинстанционното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон,
процесуалните правила и необоснованост. Посочва се, че при определяне на
размера на дължимите на ищците обезщетение за неимуществени вреди,
първоинстанционният съд не е приложил правилно критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД, не е съобразил икономическата конюнктура и условията на живота в
страната към момента на причиняване на вредата, официалните данни за средната
заплата за страната, съдебната практика при сходни казуси. Не било съобразено и
съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалото лице. В заключение,
въззивникът моли да се отмени решението в атакуваната му осъдителна част и да
се намали размера на присъдените на ищците обезщетения.
В законния срок, от ищците и от третото лице помагач
ОЗК З. не са подадени отговори на въззивната жалба.
Пловдивският апелативен съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид твърденията и възраженията на
страните, в съвкупност с доказателствата по делото и като съобрази разпоредбата
на чл.269 ГПК, че по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, Пловдивският апелативен съд прие следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за
осъждане на ответника да плати на всяка от ищците застрахователно обезщетение
за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на Л. Г. К.,
явяваща се майка на М. Г. К. и дъщеря на
М.Г.Р., настъпила на 27.05.2018 г.,
вследствие на получени тежки травматични увреждания при пътно-транспортно
произшествие (ПТП), осъществено на 05.05.2018г., около 12:25 часа, на гл. път
11-37.118.502 км., общ.П., при което лек автомобил марка "С.", модел
"С 4", с peг.№ . .., управляван от Г.К., в който Л. К. се намирала на
предната дясна седалка, движейки се в посока от гр.П. към с.Г., на кръстовището
за с.С., предприема маневра "завиване наляво", за да навлезе по
ведомствен път, водещ към ресторант "М.", не пропуска насрещно
движещият се с предимство лек автомобил марка "М.", модел ..". с
per. № …, управлявано от К. Д., при което настъпва удар между двата автомобила.
Исковете са
предявени в размер на по 200 000 лв за всяка от ищците, ведно със законна лихва
за забава за периода от датата на завеждането на поканата за плащане по реда на
чл. 380 КЗ-13.06.2018 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
Първоинстанционният съд е уважил претенциите до размер от 150000 лв за първата
ищца, като й е присъдил 100000 лв, след приспадане на платеното от
застрахователя след завеждане на делото обезщетение от 50000 лв, както и до
размер от 125000 лв за втората ищца, като й е присъдил 100000 лв, след
приспадане на платеното от застрахователя след завеждане на делото обезщетение
от 25000 лв. Тъй като ищците не са обжалвали първоинстанционното решение в
отхвърлителната част, предмет на въззивното производство са само исковете в
уважените им размери.
Доколкото ответника не е релевирал в жалбата
възражения относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
към датата на ПТП, сключена при него, за л.а.
С.", модел ".", с peг.№ ., управляван от Г.К., респ. относно
наличието на основание за ангажиране на отговорността му, а също и относно
настъпването на ПТП и механизма на осъществяването му (с изключение на
обстоятелството дали починала е била с поставен предпазен колан, което е
спорно), участниците в същото, настъпилата при него смърт на сродницата на
ищците в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от същата тежки
телесни увреждания, получени при ПТП, тези факти и обстоятелства, установени от
първоинстанционния съд, на които са основани исковете, не са спорни и не следва
да се преразглеждат от въззивната инстанция.
С оглед направените с жалбата възражения, спорни по
делото се явяват въпросите дали е налице
съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на пострадалата поради
непоставяне на предпазен колан, в нарушение на изискванията на Закона за
движение по пътищата, както и относно справедливия размер на дължимите на двете
ищци обезщетени.
На първо място, ще се обсъди въпросът дали е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата поради непоставяне на
предпазен колан. В тази връзка, съдът намира, че от доказателствата по делото категорично
се опровергава възражението на ответника, че Л. К. е била без поставен
предпазен колан при настъпването на процесното ПТП.
За това сочат, от една страна, показанията на св.К.
Ц., управлявал другото МПС, участвало в ПТП, марка "М.", модел
".". с per. № ., който е обяснил пред първоинстанционния съд, че
непосредствено след ПТП е видял, че пострадалите (шофьорът и пътника на предна
дясна седалка) още били в седалките си и че някакво момче вече било отрязало
коланите и на двамата. Анализът на тези показания сочи не само че води до
извод, че коланите и на двамата пътници в л.а.
С.", модел ".", с peг.№ . ., управляван от Г.К., в това число на
Л. К., са били поставени в момента на ПТП (щом
се е наложило да бъдат отрязани), а и че след като телата им са бил в
седалките, очевидно, въпреки силния страничен удар, са били задържани в тях,
което не би могло да стане, ако са били без колани в момента на удара.
Наличието на поставен предпазен колан при процесното
ПТП от страна на пострадалата Л. К. се потвърждава и от заключението на
приетата пред първата инстанция съдебна автотехническа експертиза, в отговора
по въпрос №6 от което, експертът е дал положителен отговор на поставения
въпрос, базирайки се на събраните по делото доказателства, вкл. на материалите
от предварителното наказателно производство (протокол за оглед и фотоалбум).
Съдът намира заключението за компетентно и обосновано и го кредитира, като
следва да се отбележи, че при приемането му страните не са имали възражения към
същото.
Отделно от гореизложеното, според заключението на
автотехническата експертиза, в конкретния случай, с оглед посоката и силата на
удара, както и настъпилите деформации на купето именно от страната на Л. К.,
поставеният колан е нямал почти никакво възпиращо действие и не е могъл да
предпази пътничката от настъпилите увреждания. В заключението е посочено, че
ролята на предпазния колан е била повече от скромна, тъй като, първо,
деформацията на купето е предшествала задържащото действие на колана и второ,
имало е странично махаловидно движение на тялото (главата), а не в посока
напред, както е при фронтален удар, при който коланът би имал много по-голям
ефект. Уврежданията на Л. К. били получени от движението на тялото й встрани и
то в посока от дясно наляво и после в обратна посока, заради специфичното
махаловидно движение при страничен удар, поради което и коланът в случая по
никакъв начин не е могъл да обездвижи главата на пострадала. Налице била
сериозна деформация на вратата на автомобила от страната на пътника до шофьора
и навлизане на метални и пластмасови елементи на вратата към седалката и към
тялото на пострадалата, което е причинило и съответните увреждания. Тъй като
ударът бил реализиран с голяма кинетична енергия, в случая коланът е
предотвратил единствено тялото на пътника да не изпадне от счупеното стъкло или
при ротация да попадне върху седалката на водача. Следователно, липсват
всякакви основания да се приеме наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на Л. К. поради непоставяне на предпазен колан.
По отношение втория спорен въпрос, повдигнат с
въззивната жалба, относно справедливия размер на следващите се на всеки от
ищците обезщетения, съдът приема следното:
Критерият „справедливост“ по чл.52 ЗЗД при определяне
размера на дължимото на пострадалите обезщетение не е абстрактен и следва да се
преценя във всеки конкретен случай, с оглед обективно
съществуващите, конкретни обстоятелства, за които са събрани доказателства по
делото.
По отношение на ищцата М. Г. К., ЕГН:**********,
свидетелските показания на св.А.-К., разпитана пред първата инстанция сочат, че
детето приело много тежко смъртта на майка си. ПТП-то настъпило няколко дни
преди рождения му ден и детето било силно притеснено, че и двамата му родители
ги няма. Близките му съзнателно укривали известно време какво точно се е
случило. След като състоянието на бащата се подобрило, той обяснил на дъщеря си
какво е станало и че майка й е починала на 27.05.2018г. вследствие
нараняванията си при катастрофата. М.К. изпаднала в шок, казала дори, че не
желае да отиде на погребението, затворила се в себе си. Според свидетелката,
оттогава М. рядко говори, отговаря с по една дума, плаче непрекъснато за майка
си, особено като види по-близки хора, които я познават. Свидетелката сочи, че
детето се разбирало с родителите си и било много привързано към майка си. Съдът
приема тези свидетелски показания за достоверни и ги кредитира, като въз основа
на същите приема за доказани твърденията в исковата молба за претърпените от
М.К. неимуществени вреди вследствие загубата на майка й.
По отношение отражението на смъртта на Л. К. на ищцата
М.Р., свидетелката посочва, че двете били в много добри отношения, помагали си
взаимно, Л. била единствено дете и била много привързана към майка си. След
като научила за смъртта на дъщеря си, М.Р., която била в процес на лечение с
химиотерапия, казала, че иска да сложи край на живота си.
При определяне на справедливия размер на дължимото
обезщетение, съдът взе предвид, че към датата на настъпване на смъртта на майка
й, ищцата М. Г. К. е малолетна, на 12г. Според съда, на тази възраст, детето е
силно уязвимо в емоционален аспект, тъй като още не е напълно формирано
психически като самостоятелна личност, доколкото е отглеждано от родителите си,
зависи и разчита само на тях, а с оглед пола му, връзката с майката нормално е
била засилена, особено в тази възраст. В случая, то внезапно и безвъзвратно е загубило един от
най-близките си и скъпи хора – майка си. Независимо каква терапия или
психологически подход ще се използват за възстановяване на детето, то занапред
ще трябва да продължи да живее без майка си, като негативните последици ще са
сериозни и дългосрочни, както поради липсата на майката именно в периода на
съзряване на детето, така и защото семейната среда, в която то е израснало,
вече никога няма да е същата без майка й. Дори да се приеме, че с времето,
болката от случилото се ще намалява, липсата на майката в живота на дъщеря й от
толкова ранна детска възраст неминуемо има и ще има занапред изключително
негативни последици за детето – то няма да
може да разчита на нейната обич и подкрепа, няма да може да споделя с нея
успехите си в личен и обществен план.
По отношение на ищцата М.Р., съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява, че смъртта на Л. К. й се е отразила
много тежко. В случая, М.Р. е била в процес на лечение от онкологично
заболяване чрез химиотерапия, като внезапната загуба на дъщеря е довела до
загуба на волята й за живот и за борба със заболяването. Като се има предвид,
че отношенията с дъщеря й са били много близки, съдът приема, че смъртта на Л.
К. е повлияла на ищцата Р. изключително негативно в емоционален и
психологически аспект, защото същата е изгубила единственото си дете, което е
било нейната опора в живота.
Съдът не споделя поддържаната от ответника теза за
релация между справедливия размер на обезщетението и доходите, които ищците
М.К. и М.Р. биха могла да придобият през периода, в който изпитват болки и страдания, както и че присъдените от
първоинстанционния съд размери на обезщетенията ще се превърнат в източник на
неоснователно обогатяване на двете ищци. Същата не намира опора нито в закона,
нито съответства на критерият за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД. Паричното
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане не се явява цената
на претърпените или бъдещи болки и страдания, а е единствено акт на
справедливост, целящ възмездяване, доколкото е възможно, на пострадалите. Ако
се сподели тезата на ответника, би се стигнало до недопустима дискриминация
спрямо по-възрастната от ищците, която, следвайки посочената логика, не би
могло да се приеме, че ще може да реализира доходи в особено голям размер, с
оглед възрастта си и здравословното си състояние, което пък би обусловило нисък
размер на обезщетението, въпреки действително претърпените от нея неимуществени
вреди. По отношение на първата от ищците, обвързването на размера на дължимото
й се обезщетение с размера на евентуалните й доходи за определен бъдещ период
също е абсолютно неуместно и несъвместимо с нормата на чл.52 ЗЗД, в която не е
заложен материален критерий. Съобразяването на обществено-икономическата
конюнктура в страната, възприето в съдебната практика, касае общата преценка за
общественото разбиране за справедливост на дадения етап от развитието на
обществото, за да се определи точния стойностен еквивалент на всички понесени
от конкретното увредено лице вреди. Материални критерии като имущественото
състояние на пострадалия или пък размерът на доходите, които реализира или би
могъл да реализира за в бъдеще, не могат да се считат за основание за
намаляване размера на дължимото справедливо обезщетение. Няма как да се приеме,
че ако претърпелият неимуществени вреди е например заможен, богат човек,
правото му на справедливо обезщетение ще е обвързано, респ. накърнено от
доброто му материално състояние, за сметка на характера и обема на действително
претърпените неимуществени вреди.
В настоящия случай, съдът счита, че справедливото
обезщетение, което ищцата М.К. следва да получи за смъртта на майка си, е в
размер от 150000 лв, а ищцата М.Р. – в размер на 125000 лв, до който размер са
основателни предявените искове. По-високият размер на обезщетението на първата
ищца, в сравнение с втората, е обусловен от по-големия интензитет на
претърпените неимуществени вреди от детето, за което сочат доказателствата по
делото и които са обусловени от по-нестабилната му психика на тази ранна
възраст. Така определените размери на обезщетенията не са несъответни на
обществено- икономическото положение в Република България, с оглед трайния
икономически растеж в страната през последните 7-8 години, вкл. с оглед
драстичното повишение на цените на застраховката „Гражданска отговорност“,
предвид което сумите на присъдените обезщетения не могат да се считат за
необосновано завишени или за източник на неоснователно обогатяване, както
поддържа застрахователя. Още повече, се касае за обезщетения за загуба на
изключително близък роднина на всяка от ищците (от първа степен по права
линия). Впрочем, дори цитираната от ответника съдебна практика в жалбата сочи,
че съдилищата са присъждали близки по размер (120000 лв) обезщетения при смърт
в аналогични случаи, а според настоящия състав, посочените във въззивната жалба
примери за обезщетение при смърт на низходящ или възходящ роднина от първа
степен по права линия дори са по-ниски от средните размери на подобни
обезщетения, присъждани от съдилищата, които са по-скоро между 150000-200000
лв, в зависимост от конкретния случай.
С оглед горното, съдът намира, че след приспадане на
платените след завеждане на делото обезщетения от 50000 лв на М.К. и 25000 лв
на М.Р., "З." ЕАД следва да
бъде осъдено да заплати на всяка от тях по 100 000 лв /сто хиляди лева/
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на Л. Г.
К., майка на М.К. и дъщеря на М.Р., настъпила вследствие на ПТП, реализирано на
05.05.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.09.2018 г.
до окончателното изплащане на главницата
Тъй като първоинстанционният съд е стигнал до същия
извод и ги е уважил до посочените размери, решението му ще бъде потвърдено в
обжалваната част.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищците ще се присъдят
разноските за настоящото производство в размер на по 6000 лв за адвокатски
хонорар за всеки от тях, които ответникът ще бъде осъден да им заплати.
Водим от горното и на основание чл.432, ал.1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №83/02.07.2019г., постановено по
търг. дело№286/2018 на Окръжен съд-П., в обжалваната част, с която се
осъжда "З." ЕАД, ЕИК:*, със
седалище и адрес на управление:*** No1, представлявано от Б.Г.Й. и Ж. С. К., на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ, да
заплати на М. Г. К., ЕГН:**********, чрез нейния баща и законен представител
Г.Г.К., ЕГН:********** и на М.Г.Р., ЕГН:**********,***, по 100000,00 лв. /сто
хиляди лева/- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
смъртта на тяхната наследодателка Л. Г. К., настъпила вследствие на
пътно-транспортно произшествие (ПТП), реализирано на 05.05.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 13.09.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА "З." ЕАД, ЕИК:*, със седалище и адрес
на управление:*** No1, представлявано от Б. Г.Й. и Ж. С. К., да заплати на М.
Г. К., ЕГН:**********, чрез нейния баща и законен представител Г.Г.К.,
ЕГН:********** и на М.Г.Р., ЕГН:**********,***, разноските на всяка от ищците за настоящото производство в размер
на по 6000 лв за адвокатски хонорар.
В необжалваната част, решението е влязло в законна
сила.
Решението е постановено при участието на
Застрахователно Акционерно Дружество „О….“
АД,ЕИК.. като трето лице помагач на страната на "З." ЕАД, ЕИК:*.
Решението подлежи на касационно обжалване, в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките
по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: