№ 254
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500325 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с
чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по въззивна жалба от П. А. С., чрез пълномощника
си адв. Б.М. срещу решение № 39 от 19.04.2022 г. по гр.д. № 1014/2021
г. по описа на РС-Елин Пелин, с което са наложени на П. А. С.
следните марки за защита срещу домашно насилие по молба на Л. Й.
И. от с. Е., общ. Е.П., а именно: 1. Да се въздържа от извършване на
домашно насилие, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, спрямо Л. Й. И.; 2.
Забранява, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, на П. А. С. да приближава Л.
Й. И., жилището й с адрес: с. Е., общ. Е.П., местата за социални
контакти и отдих, на разстояние от 50 метра с изключение на съдебни
и полицейски сгради, за срок от 6 /шест/ месеца. На осн. чл. 5, ал. 4 от
ЗДНН на П. А. С. е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е
осъдена да заплати по сметка на РС държавна такса за производството
в размер на 25, 00 лева.
1
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е необосновано,
неправилно и постановено при липса на каквито и да било
доказателства за осъществено домашно насилие. Съдът неправилно не
кредитирал показанията на свидетелката Л. В. и на св. С. К. С., като е
приел, че са заинтересовани лица. Излага, че има разминаване в
датите, на които се твърди, че се е случило домашното насилие.
Молителката твърди, че единият от случаите е бил на 25.09.2021г., а
свидетелят Й. Д. П. посочва, че е присъствал на среща между П.и Л.,
но на 20.09.2021 г. и на 26.09.2021 г., поради което показанията му не
следвало да бъдат кредитирани. Свидетелките Д. Д. Г. и М. С. Х. също
не са присъствали на нито един от твърдените актове и
възпроизвеждат чужди думи и впечатления. Излага, че декларацията
на молителката е голословна и не се подкрепя от абсолютни никакви
доказателства по делото, а решаващият състав е проявил вътрешна
предубеденост и неясна съпричастност в полза на молителката. По
същество моли да бъде отменено първоинстанционното решение и
отхвърлена молбата за налагане на мерки по ЗЗДН.
Въззиваемата страна Л. Й. И. е получила препис от въззивната
жалба и в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е депозирала отговор, чрез адв.
А.М., с който изразява становище за неоснователност.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателката П. А. С. се представлява от адв. М. и адв. Б. и
поддържа въззивната жалба. Ответникът по въззивна жалба Л. Й. И.
се представлява от адв. М. и изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид
подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
2
легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН въззивният съд се произнася с
решение по същество, с което оставя в сила, отменя или изменя
обжалваното решение. Когато изменя заповедта, съдът издава нова
заповед.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на Л.
Й. И. по Закона за защита от домашно насилие с искане да бъде
издадена съдебна заповед за защита против П. А. С..
Първоинстанционният съд е уважил молбата и е издадена заповед за
защита.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси
всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен
спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.
Според чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН защита може да се търси, когато
извършителят на домашното насилие е низходящ. По делото не се
спори, че молителката е майка на ответника. Поради това, страните са
надлежно легитимирани участници в настоящото съдебно
производство.
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в
рамките на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от
момента на осъществяване на твърдяния акт на домашно насилие,
поради което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал.
1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение
на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се
3
прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са
били извършени конкретни действия от страна на ответника, които
биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и
момента на тяхното извършване.
Към молбата за защита Л. Й. И. е депозирала декларация. 9 ал. 3
от ЗЗДН, в която е посочила, че дъщеря й П. А. С. е извършила акт на
домашно насилие спрямо нея на 26.09.2021 г. – нападнала я с нож и на
09.10.2021 г., когато я заплашвала с думите: „Че ще я утрепе и ще я
закопа някъде, където няма да я намерят и че няма право да живее“.
В молбата е уточнила, че на 26.09.2021 г. в двора на къщата в с.
Е. се били събрали с нейни родственици, когато П. дошла и без
причина й се нахвърлила, взела нож от масата, но роднина се намесил.
На 09.10.2021 г. се наложило на молителката да вика полиция,
тъй като П. започнала да чупи катинарите, където Л. си била сложила
багажа, нахвърлила й се с тесла, отправяла обиди и заплахи към нея.
Излага, че се страхува да излиза в двора и пред къщата и живее в
постоянен страх, че дъщеря й ще посегна на живота й.
Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от
молителката е извършено под страх от наказателна отговорност и
поради това същата е допустимо доказателство, с оглед разпоредбата
на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, още повече, че е предвидено издаване на
заповед за защита само на основание на приложената по делото
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се съдържа
конкретно и ясно описание на твърдения акт на насилие. При липса на
други убедителни преки доказателства за твърдения акт на насилие с
писмена молба от молителя, съдът е обвързан от доказателствената
сила на подадената декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като
може да издаде заповед за защита основан само на обстоятелствата
посочени в нея. В този случай в доказателствена тежест на ответника
по искането е при направено оспорване на обстоятелствата, изложени
4
в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, да проведе
успешно насрещно доказване, като опровергае обстоятелствата,
изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие и
разколебае нейната доказателствена сила.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд
свидетел Д. Д. Г., се установява, че от една година нейната
братовчедка П. посяга на майка си да я бие. Свидетелката е чувала как
П. заплашва по телефон майка си, че ще я убие. Молителката Л.
споделила със свидетелката, че през м. септември-октомври дъщеря й
и посегнала с лопата да я удари.
Свидетелката М. С. Х. посочва, че отношенията между Л. и П. се
влошили преди една години и половина. Дъщерята искала пари от
майка си, а свидетелката е чувала обидни думи от П. към Л.. През м.
октомври на 2021 г. свидетелката присъствала на скандал между
двете, на който П. налитала да бие майка си, казвала, че ще я убие и
ще я изхвърли някъде, където никой няма да я намери.
Свидетелката Л.В. И. /дъщеря на ответницата/ заявява, че майка
й не е била баба й и не е видяла да държи нож. Имало е случаи да се
карат двете, но не знае баба й да е била нападана с тесла.
Свидетелят Й. Д. П. посочва, че в негово присъствие по време на
едно събиране, П. се пресегнала през масата за саморазправа с майка
си Л.. Свидетелят възпрял П., която отправяла към майка си заплахи
за физическа саморазправа. Срещата, на която присъствали страните
била за обсъждане на сключване на сделка с недвижим имот. Според
свидетеля това се сключило на 25.09.2021 г. -26.09.2021 г.
Свидетелят С. К.С. /живеещ на семейни начала с ответницата/
посочва, че на 09.10.2021 г. пазарували с ответницата, тъй като на
следващия ден имал рожден ден. На 09.10.2021 г. П. не била ходила в
с. Е.. Сочи, че П. и майка й си имали проблеми, но не знае какви са
точно. Случвало се е двете да се карат. За м. октомври свидетелят не
може да каже нищо конкретно.
5
Изискани са и представени заверени копия от материали по
пр.пр. № 1047/2021 г. по описа на РП Елин Пелин, от които се
установява, че в РУ-Елин Пелин е депозирана жалба от Л. Й. И. по
повод осъществен психически и физически тормоз от дъщеря й П.С. и
Г. Л., съответно на 25.09.2021 г. и на 26.09.2021 г. С постановление на
Д. И.-прокурор при РП-гр. Елин Пелин е отказано да бъде образувано
досъдебно производство за престъпление от общ характер по пр.пр. №
1047/2021 г. по описа на РП-Елин Пелин и прекратена пр.пр. №
1047/2021 г.
В конкретната хипотеза, съвкупната оценка на установеното по
делото от фактическа страна налага извод за установеност на
наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на
молбата за защита.
Събраните за целта доказателства (декларация, свидетелски
показания), установяват по категоричен начин конфликтни отношения
между молителката и ответника. За начина на извършване на
насилието следва да се кредитира посоченото от молителката в
молбата. Въззивният съд кредитира показанията на св. Д. Д. Г., М. С.
Х. и Й. Д. П., които са конкретни, последователни и кореспондират с
представената от молителката декларация. Свидетелката М. С. Х. м.
октомври на 2021 г. присъствала на скандал между Л. и П., на който
П. налитала да бие майка си, казвала, че ще я убие и ще я изхвърли
някъде, където никой няма да я намери. Свидетелят Й. Д. П. посочва,
че в негово присъствие по време на едно събиране, П. се пресегнала
през масата за саморазправа с майка си Л.. Свидетелят възпрял П.,
която отправяла към майка си заплахи за физическа саморазправа.
Според свидетеля това се сключило някъде на 25.09.2021 г. -
26.09.2021 г.
Неоснователни са доводите и оплакванията, свеждащи се до
неправилност на първоинстанционното решение. Самостоятелният
анализ на събрания доказателствен материал, извършен от въззивния
6
съд по отделно и в съвкупност, обосновават в нужната степен
извършването от жалбоподателя на сочените от молителката актове на
домашно насилие. Преценявани по реда на чл. 172 ГПК настоящия
състав счита, че показанията на св. Л. И. и С. С. не са в състояние да
подкрепят въззивната теза, тъй като са бегли и повърхностни. От
показанията на двамата свидетели се установяват конфликтни
отношения между страните по делото. Показанията на св. С. К.С.
/живеещ на семейни начала с ответницата/, според които на 09.10.2021
г. П. не била ходила в с. Е., съдът не кредитира, предвид възможната
им заинтересованост. Същите се опровергават от показанията на св.
М. Х., на които съдът дава вяра като правдиви.
Неоснователни са възраженията, че не следвало да се кредитират
показанията на свидетеля Й. Д. П., тъй като посочва, че е присъствал
на среща между П.и Л., но на 20.09.2021 г. и на 26.09.2021 г. Видно от
показанията му, същият е заявил „беше след 20.09.2021 г., последната
деседневка на месеца…., беше 25.09.2021 г., 26.09.2021 г., там
някъде“. Разнобоя относно датите не водят до неубедителност на
показанията му относно подробните показания, касаещи поведението
на П.С..
С оглед изложеното съдът приема, че въз основа на събраните
доказателства и декларацията по чл. 9 ал 3 от ЗЗДН на молителката,
която кореспондира напълно с кредитираните гласни доказателства,
може да се направи обоснован извод, че по отношение на нея е
упражнено домашно насилие от страна на отв. П.С., изразяващо се в
психическо и емоционално такова - установено по време, място и
конкретен извършител. Ответникът не е оборил обстоятелствата и
фактите изложени в молбата и декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо, въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая са налице условията
по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и е уважил молбата да се издаде заповед за
защита и да наложи мерки за защита. Наложенити мерки от
7
първоинстанционния съд като вид и срок са подходящи и адекватни
за постигане на възпиращ и превантивен ефкт спрямо ответника, като
съдът е съобразил тежестта на осъществената от въззивника проявна
форма на насилие.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
На основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Софийски окръжен съд държавна
такса в размер на 12,50 лева.
Разноски от ответника по жалба са претендирани, но не са
представени доказателства за това, поради което съдът не присъжда
такива.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39 от 19.04.2022 г., постановено
по гр.д. № 1014/2021 г. по описа на РС-Елин Пелин.
ОСЪЖДА П. А. С. с ЕГН: ********** от с. Е., общ. Е.П. да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса за
въззивното обжалване в размер на 12,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8