Р Е Ш Е Н И Е
№ 260449
гр.
Кюстендил, 29.09.2021
год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия , в открито заседание на осми септември две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АНДРЕЙ
РАДЕВ
при участиета на съдебният
секретар ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия Радев гр.д.№ 859/2020 год.,за
да се произнесе,взе в предвид следното:
Б.Л.Г.,ЕГН ********** ***,чрез
адвокат Д.М. ***,адрес на кантората-ул.“Гороцветна“№ 35,ет.2, е преядвил
против „ЗАД“Далл Богг Живот и
Здраве“А.Д.,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на
дейността-гр.София,бул.“Д-р Г.М.Димитров“ № 1,обективно съединени искове да
бъде осъден ответниктъ да му заплати сумата от 23000.00 /двадесет и три
хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди-болки и страдания в резултат на ПТП ,реализирано на 22.08.2019 год. в
гр.Кюстендил,причинено от Е.П.А.,като водач на л.а марка „Хонда“, рег.№ *********,чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество по силата на
валидна застраховка „Гражданска отговорност,ведно със законната лихва считано
от датата на увредата до окончателното изплащане, както и сумата от 2000.00/две
хиляди/лв.,представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в
резултат на нанесената телесна повреда „охлузване по кожата на десния
крак“,ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното изпащане
на сумите.
В срока за
отговор на ИМ ответното ТД изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове, спори по това
другия участник в ПТП да е
нарушил разпоредби на Закон за движение по пътищата и не е причинил процесното
ПТП,твърди че самият ищец е допринесъл за настъпването на вредоносният
резултат,като е неглижирал собственото си здравословно състояние,че не е
осъществен състава на чл.493,ал.1,т.1,пр.1 КЗ,че размера на исковата претенция
е необосновано завишен,при условията на евентуалност-срещу началната дата на
исковата претенция за лихва, твърдейки че същата поради основните възражения не
се дължи,че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл.380,ал.3 КЗ във вр. с
чл.409 КЗ и не му е предоставил своята банкова сметка.
***,след като обсъди събраните
по делото доказателства при условията на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за
установено следното:
На 22.08.2020 год. в
гр.Кюстендил,на кръстовището,образувано от пресичането на улиците „Цар
Освободител“ и ул.“Радослав Нотев“,ищецът се движел като пешеходец и бидейки на
пешеходната пътека бил ударен от лек автомобил марка „Хонда“ с ДК № ***********
***,управляван от св.Е.П.А.,който при предприемане на маневра завиване в дясно
на около четири метра блъснал с предната част ищеца,веднага спрял автомобила и
отишъл и му помогнал да се изправи,след което го закарал с автомобила си до ЦСМП Кюстендил,където му
била оказана медицинска помощ.Били уведомени органите на полицията и същите изготвили
констативен протокол с пострадали лица,в който отразили констатацията си,че
причина за възникването на ПТП е поведението на св.Е.А.,който отнел
предимството на ищеца.По случая било образувано досъдебно производство,по което
автотехническата експертиза установила че непосредствената причина за ПТП е
отнемането на предимство от страна на водача на автомобила на ищеца като
пешеходец.Било проведено и болнично лечение на ищеца, като след същото
медицинската експертиза по досъдебното производство установила,че в резултата
на удара на ищеца била нанесена травматична повреда-пълна луксация на дясна
раменна става с фрактура на голяма пъпка на дясна раменна кост в областта на
раменната става,която причинила трайно затруднение на движенията на десен горен
крайник и охлузване на кожата на десния крак,причинили му болки и
страдания,продължаващи и понастоящем,преживял и силен стрес и уплаха,които
ограничили и социалните му контакти.От експертно заключение вх.№
262895/05.10.2020 год./л.76-82/,изг.от в.л. инж.Н.В. се установява това,че причина
за ПТП е поведението на св.А.,който отнел предимството на ищеца и нарушил
правилата за движение по ЗДвП,че не е могъл да спре своевременно,когато е
забелязал ищецът като пешеходец,последният намирайки се в средата на
улицата,когато автомобилът е предприел маневрата е имал възможност да спре,но
не е имал причина да изчаква,ищецът е пресичал улицата на участък,необозначен
като пешеходна пътека,но продължението на тротоара върху платното за движение
има статус на пешеходна пътека.Съгласно съдебно-медицински експертизи вх.№ № 266732/23.03.2021
год./л.119-122/,изп.от в.л. д-р Е.Л. и вх.№ 272221/10.06.2021
год./л.154-155/,изп.от в.л. д-р Д.С.,на ищеца в резултат на ПТП са причинени
пълна луксация на дясно рамо с фрактура на големия туберкул,представляваща
трайно затруднение в движението на горен
крайник,което е обусловило необходимостта от хоспитализирането му и извършване
на манипулация под наркоза,уврежданията са причинени от директен удар върху рамото
или при индиректен механизъм при падане и усукване върху дясната ръка,в
резултат на травмата ищецът носел мека имобилизация /протеза/ за срок от 35
,след което за срок от още около 30 дни е продевена и рехабилитация,горната е
причинила на ищеца трайно ограничение на горен десен крайник,придружено от
болки и страдаия за период повече от 30 дни с очакване за изостряне на
субективните оплаквания,описаните увреждания могат да бъдат получени при
настъпилото ПТП по механизъм и начин,описани от ищецът по дирекен или
индиректен начин.От показанията на свидетелят Герой Г.С. /срвн.протокола от
о.с.з. на 14.10.2020 год.-л.84/се установява,че ищецът след ПТП търпял болки и
страдания и се възстановявал за срок от 6-7 месеца,като и понастоящем при
промяна на времето също се оплаква от болки в дясното рамо,живее сам и след
злополуката изпитвал страх да излиза сам и търсел помощта на свидетелят.
Образуванато против св.Е.А.
досъдебно производство за престъпление по чл.343 а,ал.1,б.“А НК във връзка с
чл.343,ал.1,б.“б“,пр.2 НК във вр. с чл.342,ал.1
от НК било прекратено с постановление на КРП от 17.02.2020 год./л.12-13/.Ищецът
депозирал пред ответното дружество застрахователна претенция /л.34/,а ответното
дружество отказало да я удовлетвори ,като дало указания във връзка с
представянето на документи в свое писмо от 26.03.2020 год./л.35/.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена на основание обсъдените и посочени по-горе
доказателства,както и от: 1.Констативен протокол за ПТП от 22.08.2019
год.,изг.от ОД на МВР-Кюстендил;2.Протокол за оглед на пътно-транспортно
произшествие от 22.08.2019 изг.от РУ на МВР-Кюстендил;3.Лист за преглед на
пациент в КДБ/Спешно отделение/ на МБАЛ“Д-р Н.Василиев“А.Д.-Кюстендил от
29.10.2016 год. и допълнителен лист към същия;4.Епикриза от 22.08.2019 год.,изг.от МБАЛ“Д-р
Н.Василиев“А.Д-Кюстендил;5.Постановление на КРП от 17.02.2020 год. по ДП №
870/2019 год. по описа на РУМВР-Кюстендил.;6.Застрахователна претенция вх.№
798/04.03.2020 год. от ищеца до ответника;7.Уведомление изх.№ 1265/26.03.2020
год. от ответника до ищеца.
Съобразявайки установеното
съдът счете,че предявеният иск е допустим и основателен за сумата от 10 000.00-
десет хиляди лева, за която ще се
уважи,а за разликата ще се отхвърли.Мотивите на съда са следните.
С оглед представените доказателства за спазена процедура по чл.380 КЗ искът
е процесуално допустим.Застрахователните дружества,издатели на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ дължат обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди,причинени от застрахованият,спрямо когото са отговорни,на
увреденият,когато последният предяви иск пряко срещу застрахователя-чл.432,ал.1
от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.1 КЗ „Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването
на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи
застрахователят покрива:1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт“.
За да бъде успешно проведен предявеният по делото иск с пр.осн.чл.432,ал.1
КЗ във вр. с чл.493,ал.1,т.1 КЗ ищеца следваше да установи и докаже фактите, релевантни досежно осъществяването
на ФС на института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните
елементи: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието,
3. вреда, реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната
вреда и деянието, 5. вина на дееца, както
и наличието на действително застрахователно
правоотношение по договор за застраховка по риска "гражданска отговорност",
сключен досежно МПС, с което е причинено процесното ПТП и застрахователното
дружество,без значение дали управляващият ПТП
и негов причинител е собственика на автомобила или друго лице.
Събраните по делото и обсъдени
доказателства установиха това,че като резултат на ПТП,причинено виновно от
водач на автомобил,за които е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“,с издател ответника, на
ищеца са причинени травматични
увреждания в резултат на които той е търпял интензивно болки и страдания за
срок 7-седем месеца.Материалите по
досъдебното производство,част от тях представени в заверен препис от ищеца и с
ИМ- констативен протокол за ПТП с пострадали лица,протокол за оглед на
местопроизшествие ,придружен от снимков материал и схема на ПТП,обсъдени в
съвкупност с приетата като неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза,изп. от в.л. инж.Н.В. дават
основание на съда да приеме,че пътнотранспортното произшествие е причинено от
св.Е.А.,който поради неспазване на правилата за движение по пътищата,установени
от ЗДП е причинил деликт-непозволено увреждане на ищеца. Доводите в обратна
насока на ответника не намират опора в доказателствата по делото,вкл. и в
цитираното експ.з-ние, което отговаря отрицателно и на възражението на
ответника за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия-същият,за
което мотиви по-долу.
Безспорно установено е с оглед
приетите като неоспорени експ.з-ние на в.л. д-р Л. и д-р С., че в резултат на
ПТП на ищеца са нанесени констатираните в заключението телесни
повреди,причинили му болки и страдания,от което причинно-следствената връзка
между деянието на св.А. и вредоносния резултат е доказана. Наличието на валидна
застраховка гражданска отговорност на автомобила,управляван от св.А. безспорна,въпреки че самата застрахователна
полица не е представена като доказателство по делото-за същата ответника не
спори,че е била валидна и издадена от него, за номера на полицата,срока на действие
и издателя й данните са отразени в официален документ-цитирания констативен
протокол за ПТП.
Ответното дружество като
издател на застрахователната полица“Гражданска отговорност“ за управлявания от
причинителя на ПТП автомобил носи
отговорност за причинените от последния имуществени и неимуществени
вреди.Размера на вредите следваше да се установи и докаже от ищеца,а
възражението за съпричиняване от ответното дружество,за което вече бе
отбелязано по-горе че е неоснователно с оглед експ.з-ние на инж.Н.В..
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбите на чл.51 и чл.52 от ЗЗД., които съдът приема за приложими в случая за размера на обезщетението, на такова подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на прекият причинител на вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45 вр.с чл.51 и 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая на ищеца са причинени травматични увреждания,свързани с болки и страдания,т.е неимуществени вреди,което поражда правото му да търси обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Съдът приема, че от
приетите по делото заключения по съдебно медицицинските експертизи и гласните
доказателства, кредитирани като неопровергани от другите събрани доказателства,
е безспорно установено че в следствие на процесното ПТП ищеца е претърпял
описаните по-горе телесни повреди,а от това и болки и страдания в продължение на 6-7 месеца.Действително
вещите лица от медицинските експертизи заключават,че обикновено срокът за възстановяване
на раните е около посоченият, но е възможно същият да бъде и по-дълъг,какъвто
се установи от показанията на св.Герой Г.-шест-седем месеца,като тези показания
съдът не може да игнорира поради вероятна заинтересованост, доколкото
свидетелят не се намира в никакви роднински или други отношения и показанията
му не се изключват от експертните медицинсдки заключения.
При така установено съдът приема, че
справедливото обезщетение е в размер на 10 000 лв. За да определи този размер
на обезщетението съдът съобрази възрастта на ищеца при претърпяване на ПТП - 78
години, продължителност на възстановителен период от около 6-7 месеца, интензивни болки във възстановителния
период ,обусловили приемането на обезболяващи лекарства, причинили дискомфорт в
ежедневието, тъй като ищеца не е могъл да движи нормално дясната си ръка.Извън
телесното увреждане ищеца търпи и психически дискомфорт,тъй като се притеснява
да излиза сам и без придружител извън дома си и понастоящем и ползва услугите
на свои познати, които да го придружават при пресичането на улиците.На ищеца е
причинена и лека телесна повреда,изразяваща се в ожулване на десен
крайник,която му е причинила моментна болка и страдание,доколкото няма
доказателства за по-дълъг период,поради което следващото се обезщетение за тази
болка съдът определя на 200.00 лв.,която сума е част от общо определеното
обезщетение.
Няма доказателства за причинени на ищеца други увреждания,извън обсъдените,нито за по-голяма продължителност на претърпяните болки и страдания,поради което съдът прие горния си извод за размера на обезщетението.
При така възприетото
съдът счете,че справедливо обезщетение за ищеца е горната сума-10 000.00 лв.За
яснота съдът изтъква,че в казуса не са налице два обективно съединени
иска,както е приел в доклада по делото поради грешка.Правопораждащ факт за
възникване на правото на обезщетение за ищеца е претърпеното ПТП
,причинно-следствената връзка между него и причинните вреди,а в казуса те се
претендират като неимуществени,въпреки че са индивидуализирани,съответно
доказани като причинени болки и страдания от пълната луксация на дясната
раменна става и охлузването на кожата на десния крак,поради което съдът
определя размерът на следващото се обезщетение по отделно,но ще постанови един
диспозитив в настоящото решение, с което не счита че нарушава диспозитивното
начало в процеса.
Съдът счита,че следва да се произнесе по твърдението на ответникът за
съпричиняване на вредоносният резултат от ищеца.Съдът намира това възражение
за неоснователно.В
казуса съдът счита,че по въпросът за съпричиняването за него са задължителни
постановките, залегнали в Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК.Съобразявайки горните както и доказателствата по
делото-цитираното по-горе неоспорено експертно заключение на вещото лице инж.В.
съдът счита,че от страна на ищеца не е налице съпричиняване на вредоносният
резултат.
По претенцията за
присъждане на законна лихва върху обезщетението
С оглед
изричната разпоредба на чл. 409 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане срока по чл. 405 от КЗ.
В случая се установи, че е била отправена покана до застрахователя, който се е
произнесъл по искането за определяне и изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, като е отказал изплащане на обезщетение с писмо от 26.03.2020 год. Съдът намира, че от момента на отказа
застрахователят е изпаднал в забава за плащане на дължимото обещетение за
неимуществени вреди, като от тази дата /26.03.2020 г./, а не от датата на деликта, се
дължи върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди и законната лихва за
забава, до окончателното изплащане,с
оглед на което и стореното от ответника възражение е основателно.
По разноските
Исковата претенция е уважена за 40% / 10000: 25 000 Х 100/ и такъв процент
от сторените от ищеца съдът ще му присъди от общо платените от 2500.00- две хиляди и петстотин лева,включващи държавна такса от
1000.00лв.,адвокатско възнаграждение от 1300.00 лв.и 200.00 лв. за
възнаграждения на вещите лица по назначените съдебни експертизи.От тази сума
съдът ще присъди 1000.00-хиляда лева,съразмерна на уважената част от исковата
претенция.На ответника се следват разноски съобразно отхвърлените 60.00 % от
исковете,при съобразяване със сторените-700.00 лв. за експертизи,5.00
лв.-държавна такса за призоваване на свидетел.На ответника се следва и
възнаграждение на осн.чл.78,ал.8 ГПК,тъй като е представляван в процеса от
юрисконсулт,което съдът определя на сумата от 150.00-сто и петдесет лева,при
съобразяване с това че делото не представлява голяма фактическа и правна
сложност и процесуалния представител е взел
участие в процеса,изразяващо се в депозиране на отговор, процесуална
активност в хода на съдебното дирене,но без явяване в съдебните заседания по
делото.В процеса ответното дружество е било представлявано и от адвокати,за заплащането на
възнаграждение на които доказателства по делото не се представят.Като краен
резултат съдът ще присъди на ответника
513.00-петстотин и тринадесет лева разноски, пропорционално на отхвърлената
част от исковата претенция.Поради липса на изрично волеизявление за
компенсиране на взаимно дължащи се разноски съдът ще постанови отделни
осъдителни диспозитиви за същите.
Водим от горното и на осн. чл.432,ал.1 КЗ във вр. с
чл.493,ал.1,т.1,пр.1 КЗ
и чл.86,ал.1 ЗЗД, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД“Далл Богг Живот и Здраве“А.Д.,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление на дейността-гр.София,бул.“Д-р
Г.М.Димитров“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Л.Г.,ЕГН
********** ***, сумата от 10 000.00 /десет хиляди/лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на ПТП ,реализирано на
22.08.2019 год. в гр.Кюстендил,причинено от Е.П.А.,като водач на л.а марка
„Хонда“, рег.№ ************,чиято гражданска отговорност е била застрахована от
ответното дружество по силата на валидна застраховка „Гражданска
отговорност,ведно със законната лихва върху същата ,считано от 26.03.2020 год.
до окончателното й изплащане,КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск
за сумата от 15 000.00-петнадесет хиляди лева, представляваща разликата
между уважената част от исковата претенция до пълният предявен размер на иска
за сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева,както и за присъждане на
законна лихва,считано от 22.08.2019 год.
ОСЪЖДА „ЗАД“Далл
Богг Живот и Здраве“А.Д.,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на дейността-гр.София,бул.“Д-р Г.М.Димитров“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Л.Г.,ЕГН ********** ***,
сумата от 1 000.00-ХИЛЯДА ЛЕВА, представляваща размера на сторените от
последният разноски по воденето на делото,съразмерно с уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА Б.Л.Г.,ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ЗАД“Далл
Богг Живот и Здраве“А.Д.,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на дейността-гр.София,бул.“Д-р Г.М.Димитров“ № 1,сумата
от 513.00 /петстотин и тринадесет/лева,представляваща
сторените от последното разноски по воденето на делото ,съобразно отхвърлената
част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
КОС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: