№ 332
гр. Варна, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20243001000423 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадени въззивни жалби от „Инвестбанк“ АД-гр.
София, чрез ю.к. М. и от Национална агенция по приходите – гр. София, чрез
представляващия С.Х. – Директор на Дирекция „Държавни вземания“ срещу
решение № 260015/26.06.2024 г. постановено по т.д. № 1742/2017г. по описа на
ВОС, с което съдът е: 1) прекратил производството по несъстоятелност на
„Агробулс“ ООД /в несъстоятелност/ по т.д.№1742/2017 г. по описа на ОС
Варна; 2) прекратил правомощията на синдика на „Агробулс“ ООД /в
несъстоятелност/; 3) отменил постановените обща възбрана и запор върху
имуществото на „Агробулс“ ООД /в несъстоятелност/; и 4) е постановил
заличаване от Търговския регистър на „Агробулс“ ООД /в несъстоятелност/, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Оборище“ № 7, ет. 1, ап. 1.
Във въззивната жалба на „Инвестбанк“ АД са посочени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. На първо
място въззивникът не споделя изводите на първата инстанция, че молбата от
1
кредитора „Инвестбанк“ АД по чл. 632, ал. 2 ТЗ не е депозирана в
предвидения за това едногодишен срок. Банката е изпратила своята молба на
24.06.24г. на официалния имейл адрес на Окръжен съд Варна, като за
потвърждение на това към настоящата въззивна жалба прилага извлечение от
имейл кореспонденцията. Молбата е получила вх.номер 262407 на 25.06.24г.,
но 25 юни е денят на обработка на молбата, а не на нейното изпращане и
получаване в деловодството на съда. На следващо място счита молбата по
чл.632 ал.2 от ТЗ за основателна, поради което намира, че същата следва да
бъде уважена. Авансово внесената сума от банката в размер на 2000 лв.,
представляваща част от указаната от съда с определение № 260161/18.04.23г.
сума от 8 000лв, съответстваща на процента /21,67 %/ на вземането й, прието в
производството по несъстоятелност. Счита още, че тази сума е достатъчна за
издръжка на производството по несъстоятелност, имайки предвид и
обстоятелството, че са налице висящи искове, с които да се попълни масата на
несъстоятелността, от които в последствие след като се осребри имущество на
длъжника да се удовлетвори кредитора за вземането си за авансирани
разноски в производството. Намира, че внесената от него сума съответства на
вземането му като кредитор на масата. В този смисъл за обоснована смята
позицията, че като кредитор с най-голям размер на вземането – 31,23 % и ред
на привилегията, НАП е заинтересован да внесе останалия размер от
указаните от съда по несъстоятелността разноски за издръжка на
производството. Поддържа приложение на принципа, че след като
кредиторите биха участвали в ползите съобразявайки размера на вземанията
им, то справедливо е по същия съразмерен начин да участват и в
задължението за предплащане на разноски в производството. За целта за
правно обосновано счита и релевираното искане да бъде указано на
останалите кредитори с приети вземания да предплатят по съразмерност
остатъка от определената от съда сума от 8 000лв. На следващо място твърди,
че предплатените от банката суми, макар и в непълен размер, са достатъчни,
за да продължи процеса, предвид факта, че към момента в масата на
несъстоятелността не е налично имущество, което синдикът да осребрява и за
което да му се следва възнаграждение. Единствените действия, които
синдикът следва евентуално да предприема са процесуалните действия по
отношение на висящите съдебни производства по отменителните искове по
чл.647 от ТЗ и то в съответствие с характера на тези действия и етапа на тези
2
производства. Ето защо обосновано се явява релевираното в тази насока
искане на банката за изменение на определението на съда за разноските, които
следва да бъдат предплатени. Счита за основателно и искането си, направено в
условията на евентуалност, да бъде предоставен срок на банката за
представяне на платежен документ за доплатена по особената сметка на
несъстоятелността сума за разноски за издръжка на производството по
несъстоятелност в пълен размер. Счита още, че съдът е следвало да обсъди
съдебните производства по чл.647 от ТЗ и как те ще се отразят на масата на
несъстоятелността доколкото производството по несъстоятелност следва да
бъде поддържано висящо само и единствено до наличието на произнасяне по
тези производства, от което ще се установи наличието на имущество, което да
бъде включено в масата на несъстоятелността. Поради гореизложеното моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с
което молбата на банката по чл.632 ал.2 ТЗ бъде приета за основателна и
уважена. Изразява готовност, при предоставен му подходящ срок, да
представи доказателства за доплатена сума за въпросните разноски в пълен
размер.
Национална агенция за приходите твърди незаконосъобразност на
обжалваното решение. Основното възражение на жалбоподателя е, че намира
за достатъчно подаването на молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ в преклузивните за
това срокове, предвидени в закона, а внасянето на предвидените суми за
разноски е последващо действие от страна на кредиторите на масата, след
като съдът по несъстоятелността даде подходящ срок за това. Препраща към
процедурата описана в чл. 629б ТЗ. Поради срочността на молбата по чл. 632,
ал. 2 ТЗ, то същата определя като допустима, а оттам възниква задължение за
съда да предостави срок, в който да се внесат необходимите суми, а
прекратяването на производството според жалбоподателя следва да настъпи,
ако определената сума не е внесена в така дадения срок. Иска отмяна на
решението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили писмени
отговори от страна на „Кирена“ ЕООД и „Агростандарт-2004“ ЕООД, в които
се иска въззивните жалби като неоснователни да се оставят без уважение.
Споделят се доводите на съда по несъстоятелността, че заплащането на част от
дължимите за разноски в производството суми е крайно недостатъчно за
3
продължаването му. Твърди се, че никой от двамата жалбоподателя не е
предплащал разноски, нито е изразявал готовност за изплащане на такива.
Като неоснователни смятат аргументите, че производството по
несъстоятелност следва да е висящо до приключване на исковете за попълване
на масата на несъстоятелността. По отношение тезата, аргументирана в
жалбата на НАП, се твърди нейната необоснованост и неправилност, тъй като
разпоредбите на закона не предвиждат срок, в който съдът е длъжен да укаже
разноските в производството да бъдат внесени.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за
установено следното :
С решение № 665 от 21.09.2018г., постановено по т.д. № 1742/2017г. по
описа на ВОС, е открито производство по несъстоятелност на “Агробулс“
ООД, а с решение №754 от 02.08.2019г. същото е спряно на основание чл.632
ал.1 от ТЗ, тъй като кредиторите не са се отзовали на поканата да предплатят
разноските, необходими за развитието му. След няколко акта на спиране и
възобновяване с определение № 260161 от 18.04.2023г. съдът е приканил
кредиторите на “Агробулс“ ООД /в несъстоятелност/ на основание чл.629 б от
ТЗ да предплатят необходимите разноски за продължаване на производството
по несъстоятелност в размер на 8 000лв., като ги е предупредил за
неблагоприятните последици при неизпълнение. Срокът за внасяне на
разноски е изтекъл на 16.06.2023г., като кредиторите не са се отзовали на
поканата на съдът да ги предплатят, поради което с решение от м.юни 23г.
производството несъстоятелност отново е спряно, като едногодишният срок по
чл.632 ал.2 от ТЗ е изтекъл на 24.06.2024г., /понеделник/.
На тази дата е постъпила молба от кредитора НАП, с която е поискано
възобновяване на производството.
След тази дата, т.е. на 25.06.2024г. са постъпили молби от кредиторите
“Агростандарт-2004“ ЕООД и “Инвестбанк“ АД, като първият е поискал
прекратяване на производството в хипотезата на чл.632, ал.2 от ТЗ поради липса на
надлежно изпълнение на указанията за авансиране на разноски в размер на 8
000лв., а вторият е поискал възобновяване на делото, като е представил
доказателства за внесени разноски в размер на 2 000лв. съдът по несъстоятелността
е преценил молбата на банката като просрочена, поради което е отказал да я
разгледа по същество. Настоящият състав не споделя този извод по следните
съображения :
„Инвестбанк“ АД е изпратила молбата си по официалния имейл адрес
на Окръжен съд Варна на 24.06.24г. в 17ч и 11 минути. Поради получаването й
4
след края на работното време на същата е даден входящ номер 262407 на
следващия ден – 25.06.24г. Съгласно разпоредбата на чл.62 ал2 ГПК срокът не
се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата.
Той не се смята за пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в
прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път
В случая молбата е изпратена до компетентния съд, поради което
разпоредбата на чл.62 ал.2 пр.2 ин фине не се прилага. За подадена молба по
електронен път след изтичане на работното време настоящият състав споделя
онази съдебна практика, която приема, че за документите, подадени по пощата
или по електронна поща (когато са електронни документи) сроковете за
подаване се броят съгласно общите правила. Така последният ден на срока
продължава до края на двадесет и четвъртия час на този ден и не се смята за
пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата и след края на
работното време на съда/прокуратурата. Това правилото се прилага по
аналогия и за изпратени чрез електронна поща, т.е. чрез използването на
електронна пощенска услуга документи. С други думи, без значение е дали
документът е изпратен преди или след приключване на работното време на
съда, тъй като не се касае за действие или представяне на документ в съда.
Следователно, подавайки молбата си за възобновяване на
производството по несъстоятелност по електронната поща в последния ден на
срока след изчитане на работното време банката е спазила срока за
извършване на това процесуално действие. Молбата й не е просрочена и
следва да бъде разгледана по същество от съда по несъстоятелността.
При това положение обжалваното решение следва да бъде отменено и
делото – върнато на Варненския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно приетото по-горе от съда.
При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на
кредиторите по несъстоятелността актуалния размер на разноските, които
следва да бъдат предплатени, за да продължи производството, като им даде
възможност да преценят в какво съотношение тези разноски ще бъдат
авансирани от тях – по равно, съобразно процентното съотношение на
вземането им от всички приети вземания или по друг начин. Посочвайки
актуалния размер на разноските, съдът по несъстоятелността следва да
съобрази и установената съдебна практика, според която през време на
5
спиране на производството, синдикът не се освобождава от своите
задължения, в резултат от което на същия се дължи възнаграждение и така
нужните разноски за развитие на несъстоятелността не се формират само от
определените за внасяне от съда, а и от акумулираното възнаграждение на
синдика.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260015/26.06.2024 г. постановено по т.д. №
1742/2017г. по описа на ВОС, търговско отделение и
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно приетото от настоящия състав по-
горе в мотивите на решението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6