Решение по дело №421/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         /03.05.2022 година., гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 421 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата на С.Ц.Н. *** срещу Решение № 1040-02-27/11.02.2022 година на Директора на Териториално поделение – Бургас на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-02-196/15.07.2021 година срещу Разпореждане № О-02-000-00-01476502/22.06.2021 година на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в Териториално поделение–Бургас на Националния осигурителен институт, с което е отказано изплащане на обезщетение за бременност и раждане.

Жалбоподателката твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че решението не е мотивирано. Твърди, че за периода м.10.2016 – м.02.2021 година е работила в „Политур 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, поради което има право на обезщетение за бременност и раждане. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението и потвърденото с него разпореждане и да върне преписката на административния орган за произнасяне. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуални представители, поддържа жалбата.

Ответникът не изпраща представител. В писмено становище от 13.04.2022 година изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултксо възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С Разпореждане № О-02-000-00-01476502/22.06.2021 година, издадено от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите (л.56 от административната преписка (АП)), е отказано отпускането на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО на С.Ц.Н.. За да постанови този резултат органът е приел, че С.Н. е била в трудово правоотношение с „Политур 2016“ ЕООД за периода 20.10.2016 – 03.02.2020 година и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД за периода от 03.02.2020 година до датата на постановяване на разпореждането. Приел е, че Н. не е полагала фактически труд по трудовите правоотношения, поради което няма качеството на осигурено лице и не са налице предпоставките по чл. 50 и чл. 51 от КСО за изплащане на обезщетение за бременност и раждане.

Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 28.06.2021 година (л.57 от АП). Обжалвано е с жалба с вх. № 1012-02-196/15.07.2021 година (л.25 от АП), подадена по пощата на 12.07.2021 година (л.27 от АП).

С Решение № 1040-02-156/16.08.2021 година (л.24 от АП) Директорът на Териториално поделение – Бургас на Националния осигурителен институт е спрял производството по разглеждане на жалбата до приключване на производството по обжалване на Задължителни предписания № № ЗД-1-03-00903399/02.04.2021 година с адресат „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД.

С Решение № 2904/10.11.2021 година, постановено по адм.д. № 1965/2021 година по описа на Административен съд – Варна, решението за спиране на административното производство е отменено и преписката е върната на органа за произнасяне по същество.

С Решение № 1040-02-27/11.02.2022 година (л.20 от АП) Директорът на Териториално поделение – Бургас на Националния осигурителен институт е отхвърлил жалбата на С.Ц.Н. срещу Разпореждане № О-02-000-00-01476502/22.06.2021 година, издадено от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. За да постанови този резултат органът е приел, че жалбоподателката е била в трудово правоотношение с „Политур 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД от 20.10.2016 година до момента на постановяване на разпореждането. Приел е, въз основа на проверка в информационния масив на Националния осигурителен институт, че осигурителите „Политур 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД не са внасяли осигурителни вноски за жалбоподателката и другите наети по трудово правоотношение лица. Приел е, въз основа на справки в базата данни на Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, както и въз основа на получените писма от Национална агенция за приходите, че дружествата не са развивали търговска дейност, поради което жалбоподателката не е извършвала фактически трудова дейност. Въз основа на това е приел, че жалбоподателката няма качеството на осигурено лице и не и се дължи парично обезщетение за бременност и раждане.

Решението е връчено на жалбоподателката на 15.02.2022 година (л.21 от АП), поради което подадената на 23.02.2022 година жалба е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО.

В Констативни протоколи № № КП-5-03-00901678/30.03.2021 година (л. 33 от АП), КП-5-03-00901689/30.03.2021 година и КП-5-03-00901703/30.03.2021 година (л.35 от АП) са обективирани извършените, въз основа на Заповеди № № ЗР-5-03-00850218/04.12.2020 година, ЗР-5-03-00850217/04.12.2020 година и ЗР-5-03-00850219/04.12.2020 година на Ръководителя на Териториално поделение – Бургас на Националния осигурителен институт, проверки на „Ц Комплекс Сървисес“ ЕООД, „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД.

Констативните протоколи не са връчени на жалбоподателката.

Между страните не се спори, че жалбоподателката е сключила трудови договори с „Политур 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД. Същите са действали за периода 20.10.2016 – 03.02.2020 година и от 03.02.2020 година и до момента на постановяване на потвърденото, с обжалваното решение, разпореждане. Не се спори, че трудовите договори с жалбоподателката са регистрирани в Националната агенция за приходите.

Видно от писмо с изх. № М9101-02-1399#1/04.12.2020 година (л.42 от АП) от Териториална дирекция – Бургас на Националната агенция за приходите и писмо от 07.01.2021 година (л.36 от АП), дружествата не са регистрирали фискални устройства, не са декларирали извършени продажби. В справката за „Политур 2016“ ЕООД са посочени банковите сметки на дружеството, както и данни за образуваните изпълнителни дела и предприетите действия по изпълнението.

Видно от представените данъчни декларации за 2017, 2018 и 2019 година (л.37,47,49,50 и 51 от АП) двете дружества са декларирали приходи и разходи.

Между страните не се спори, а се и установява от представените писмени документи (л.15 от АП), че „Политур 2016“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, както и че жалбоподателката е кредитор в производството по несъстоятелност.

Видно от представеното копие от трудовата книжка на жалбоподателката, работодателите са оформили същата с вписване на трудовите договори и възнаграждението.

От показанията на разпитания в с.з., проведено на 15.04.2022 година, свидетел Георги Мирославов Петков е видно, че жалбоподателката е постъпила на работа през 2016 година, с работно място в хотел „Диана палас“ в к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна. Свидетелят сочи, че жалбоподателката е идвала на работа всеки ден, от понеделник до петък, за времето от 9.00 до 17.00-18.00 часа. Свидетелят сочи, че до 2019 година са извършвали търговия с продукти по интернет. Работата им се изразявала в това да търсят търсен от потребител продукт, да го закупят и да му го продадат с печалба в интернет пространството. Свидетелят сочи, че за отчитане на дейността си служителите са изготвяли таблици. Свидетелят сочи, че е получавал възнаграждението си по банков път. Сочи, че жалбоподателката също е получавала възнаграждение по банков път. Сочи, че като отговорник на екипа за покупко-продажби е имал цялостен поглед върху работата на жалбоподателката.

Представени са извлечения от програмен продукт, които нямат характеристиките на частни свидетелстващи документи, тъй като липсват данни за продукта, от който са извлечени, както и за лицето, което е направило справката.

Същото се отнася и до представените извлечения от програмен продукт в табличен вид, представляващ по твърдения на жалбоподателката извлечение от отчетна форма за извършена работа.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, са издадени от компетентни органи, арг. чл. 114, ал. 3 и чл. 117, ал. 1 от КСО, в писмена форма. Актовете съдържат фактическите и правните основания за издаването им и ясна разпоредителна част.

Жалбоподателката не е уведомена за започналото административно производство. Въпреки липсата на уведомяване по реда на чл. 26 от АПК, съдът намира, че в производството по издаване на оспореното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като след връчване на разпореждането жалбоподателката е упражнила правата си, депозирайки жалба срещу него и представяйки писмени документи.

Спорът между страните се свежда до това дали жалбоподателката има качеството на „осигурено лице“ по смисъла на чл. 48а, вр. § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, респ. има ли право на парично обезщетение за бременност и раждане по осигурителното правоотношение с „Политур 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД.

Правото на парично обезщетение за бременност и раждане възниква за осигурените лица, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, арг. чл. 48а от КСО. Размерът на обезщетението и срока за изплащането му са уредени в чл. 50 и 51 от КСО.

Легално определение на понятието „осигурено лице“ се съдържа в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО и това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, арг. чл. 10, ал. 1 от КСО.

От съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но това не е достатъчно. Необходимо е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. В този смисъл Решение № 211/08.01.2016 година, постановено по адм. д. № 3681/2015 година, Решение № 292/11.01.2017 година, постановено по адм. д. № 14312/2015 година и много други по описа на Върховния административен съд на Република България. Изключенията от това правило са регламентирани в изречение 2 на т. 3 от § 1 от Допълнителните разпоредби на КСО.

В конкретния случай оспорващата С.Ц.Н. е била в трудово правоотношение с „Политур 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД към момента на настъпване на събитието.

Съдът намира, че от представените писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят реално е полагал труд в полза на дружеството.

Изводът на административния орган за неизвършвана от осигурителите търговска дейност, респективно, за това, че жалбоподателката фактически не е извършвала трудова дейност, е основан на представените от Националната агенция за приходите справки, от които е видно, че дружествата не са регистрирали фискални устройства, не се декларирали продажби и не са платили осигурителни вноски на наетите по трудови правоотношения лица. Органът е пренебрегнал данъчните декларации на Политур 2016“ ЕООД за 2017, 2018 и 2019 година, в които са декларирани приходи от дейността. Липсата на доказателства за отчетена от осигурителите търговска дейност не обосновава извод за липсата на извършена такава. Често срещано в практиката явление е да не се декларират приходи от дейността с цел избягване на данъчно облагане. В случая жалбоподателката е трето лице, за което, от неправомерното поведение на осигурителите, при липсата на доказателства виновно поведение от нейна страна, е недопустимо да настъпят вредни последици, каквито безспорно са лишаването от право на обезщетение.

От показанията на разпитания свидетел Георги Мирославов Петков се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателката е полагала труд 12 месеца преди настъпването на събитието, поради което има качеството на осигурено лице.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспореното решение на Директора на Териториално поделение – Бургас на Националния осигурителен институт и потвърденото с него разпореждане са издадени при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което следва да се отменят. Преписката следва да се върне на административния орган за определяне и изплащане на обезщетение за бременност и раждане на жалбоподателката.

На жалбоподателката следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-156/16.08.2021 година на Директора на Териториално поделение – Бургас на Националния осигурителен институт и Разпореждане № О-02-000-00-01476502/22.06.2021 година на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в Териториално поделение – Бургас на Националния осигурителен институт по жалбата на С.Ц.Н., ЕГН ********** *** и ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – София ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.Н., ЕГН ********** *** сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

СЪДИЯ :