Р Е Ш
Е Н И Е
№: 03.04.2023 г. гр. Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На трети април, две хиляди двадесет и трета
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Тодор Икономов
Секретар:
Вяра Стоянова
като
разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно
дело № 94 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба подадена от Д.А.А., ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 3642/22-4332-006220/28.11.2022
г., издадена от младши полицейски инспектор в 03 група, 01 сектор в отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, с която му е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят излага доводи за
незаконосъобразност на издадената заповед.
Твърди, че никога не е употребявал наркотици. Счита, че оспорената
заповед е неоснователна, тъй като е с
установена самоличност и адресна регистрация, както и че наложената ПАМ води до
лишаване на семейството му от заплатата, която получава. Излага доводи, че е
съдействал на полицейските органи и е оказал първа помощ на пострадалия при
настъпилото ПТП. По подробно изложени в жалбата доводи, иска отмяна на
оспорената ЗППАМ. Не претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и чрез процесуален представител адв. Боев,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Излага доводи, че
оспорената ПАМ не съответства на целта на закона. Не претендира разноски.
Ответникът - младши полицейски
инспектор в 03 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР - редовно
уведомен, представя административната преписка по издаване на обжалваната
заповед. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя
разноски.
Административен съд - Бургас намира,
че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна по следните причини:
Акт за установяване на
административно нарушение серия АД бл. № 027334 (л.9 от адм.д. № 97/2023г. на
АС София - град) е съставен на Д.А.А., за това, че на 28.11.2022 г., около 13:00
часа, в гр. София, кв. „Илиянци“, в района на плаца между производствен цех и
склад на фирма „Сидма“, управлява влекач Скания Р450, с рег.
№ А4472АР с полуремарке Кьогел СН24 с рег.№ А2986ЕМ, собственост на „Скорпионс
Транс“ ЕООД, като вследствие на настъпило ПТП, водачът бил тестван за употреба
на наркотични вещества с техническо средство „Дръг Тест 5000“ с № 0016, проба №
193, отчело положителен резултат за амфетамин. На жалбоподателя бил издаден
талон за медицинско изследване № 0009401 (л.12 от адм.д.
№97/2023 г. на АС София - град)
Със ЗППАМ № 3642/22-4332-006220/28.11.2022
г., издадена от младши полицейски инспектор в 03 група, 01 сектор в отдел
„Пътна полиция“ при СДВР (л.10 от адм.д. №97/2023 г. на АС София - град), на
основание чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП на Д.А.А. е наложена процесната
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е връчена на 28.11.2022
г., видно от направеното отбелязване и е обжалвана с жалба вх. № 513000-76137/12.12.2022
г., подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Ответникът е представил по делото
още и заверено копие на резултатите от дръг теста (л.13 от адм.д. № 97/2023г.
на АС София - град), заверено копие на декларация от Д.А. (л.14 от адм.д. № 97/2023
г. на АС София - град), заверено копие на Протокол за личен обиск (л.15 от адм.д.
№97/2023 г. на АС София - град), заверено копие на Заповед за задържане на лице
(л.16 от адм.д. №97/2023 г. на АС София - град), заверено
копие на съпроводително писмо рег.№ 4332р-74708/01.12.2022 г. (л.17 от адм.д. № 97/2023
г. на АС София - град), Справка картон за водача (л.18 от адм.д. № 97/2023
г. на АС София - град), заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на
вътрешните работи (л.22 от адм.д.
№97/2023г. на АС София - град), заповед № 513з-1618/26.02.2018 г. на директора
на СДВР (л.23 от адм.д. №97/2023 г. на АС София - град), заповед №
8121з-1496/06.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи (л. 24 от адм.д. № 97/2023г.
на АС София - град).
От процесуалния представител на жалбоподателя
е представен трудов договор № 00000066/23.03.2020 г., сключен между Д.А. и
„Скорпионс Транс“ ЕООД (л.13 от адм.д. № 94/2023 на АС - Бургас).
При така изложените фактически
данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
министъра на вътрешните работи (л.22 от адм.д. №97/2023г. на АС София - град) е
определено ГД „Национална полиция“, ГД „Гранична полиция“ – в района на
аерогарите и Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните
работи да осъществяват контрол по ЗДвП. Със заповед № 513з-1618/26.02.2018 г.
на директора на СДВР (л. 23 от адм.д. № 97/2023 г. на АС София - град), на основание
чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172, ал. 2 от ЗДвП и заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, са делегирани
правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и полицейските органи
по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР в отдел "Пътна полиция" при СДВР, да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на
което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на
делегираните му правомощия.
В хода на административното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Като всяка една принудителна
административна мярка, процесната има преустановителен и превантивен характер,
поради което при констатиране на съответното административно нарушение законът
изисква предприемане на незабавни фактически действия, в случая - временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС.
Заповедта е издадена в предвидената
от законодателя писмена форма, в съответствие с материалноправните разпоредби
на закона, като тя е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания
за нейното издаване.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б." от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи.
В случая е налице втората хипотеза
на цитираната правна норма. Жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества - амфетамини, установено с техническо средство „Дръг тест
5000“, поради което безспорно са налице
материалноправните предпоставки за налагане на издадената ПАМ.
Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП са
установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите на
административния орган не са оборени по надлежния ред от страна на
жалбоподателя, в чиято тежест е да докаже твърдяната от него липса на
материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт.
В случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП
административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което
означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата
на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в
условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание.
Възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя, че е проведено медицинско изследване на кръвта
на жалбоподателя преди повече от три месеца, чийто резултат все още не е готов
са неотносими, доколкото от една страна от жалбоподателя не са ангажирани
доказателства в тази насока, а от друга ЗДвП не предвижда изрично, че при
издаване на талон за медицинско изследване, компетентният административен орган
за издаване на ЗППАМ е длъжен да изчака определен в закона срок, в който да
бъде извършено изследване и да му бъдат изпратени Протокола за медицинско
изследване и Протокола за химическо изследване. Независимо от това, талонът за
изследване съдържа задължение за изпращане на съответната структура на МВР,
както протокола за медицинско изследване, така и протокола за химическо
изследване, което задължение е за медицинските заведения /по вземане на проба и
по извършване на химическо изследване/ - чл. 27 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози /наредбата/. Способът за опровергаване на
фактическото основание за издаване на заповедта – управление на МПС след
употреба на наркотични вещества или техните аналози при направен полеви тест, е
провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване,
резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози,
при издаден талон за изследване. Способът цели проверка с резултат, поради
което явяването в медицинско заведение в изпълнение на указанията в издаден
талон не е отрицателна предпоставка за издаване на ПАМ. Възможността да бъде
опровергано основанието за издаване на заповедта е отрицателен резултат от
изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена предпоставка –
положителна проба при проверка с техническо средство – в полеви тест, административният
орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана компетентност.
Както бе посочено, според чл. 171, т. 1
б. "б" ЗДвП при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Но доколкото в
настоящия случай резултатите от дадената кръвна проба все още не са готови, то
не е опроверган по надлежния ред и резултата от направения тест с техническо
средство, отчело наличие на амфетамини, с оглед на което безспорно са
възникнали материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ.
В този смисъл правно ирелевантни са
възраженията, изложени от жалбоподателя, че е с установена самоличност и
адресна регистрация, както и че наложената ПАМ води до лишаване на семейството
му от доходи. Оспорената ПАМ е израз на държавната политика за ограничаване и
преустановяване управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози и за осигуряване безопасността на движението, което е обществено
значима цел. Тази цел надхвърля по значимост частните интереси на собственика
на МПС. Това означава, че изложените от жалбоподателя доводи не са основание за
отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ. Мярката по чл. 171, т.1, б.
"б" от ЗДвП няма санкционен характер. С нея се реализира диспозицията
на правната норма. Мярката се прилага превантивно, незабавно и задължително при
настъпилите материалноправни условия за това. Преследваната от законодателя цел
и наложената от органа мярка в посочения
в закона срок, определя същата като съразмерна по смисъла на чл. 6 от АПК.
Неотносими към предмета на делото са
и твърденията на А., че е съдействал на полицейските органи и е оказал първа
помощ на пострадалия при настъпилото ПТП. Тези обстоятелства евентуално биха
имали значение в производството по реализиране на наказателната му отговорност,
но не и в настоящото производство.
Съдът намира, че оспорената заповед
съответства и на целта на закона. Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че
мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и
целят осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения.
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението,
мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. По изложените съображения
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.А.,
ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 3642/22-4332-006220/28.11.2022 г., издадена от младши
полицейски инспектор в 03 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с
която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване съгл. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: