Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 417 30.10.2019 г.
град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова и с участието
на
прокурор
като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело № 599 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.А.Т. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0375-000116 от 30.07.2019г.
по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник
група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара
Загора, РУ Чирпан с която заповед на А.А.Т. е наложена принудителна административна мярка
– „прекратяване на регистрацията на ППС”-
лек автомобил „.....” с рег. № ....., негова собственост за срок от 6 месеца. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон; при неспазване на изискванията за съдържание
на акта и в несъответствие с целта на закона.. Твърди, че необосновано и при
неправилно приложение на закона решаващият административен орган е приел, че е
налице законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на
мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП. По подробно изложени съображения е направено
искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник
сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, РУ Чирпан, редовно
и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото
и не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На А.А.Т. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия №
566 от 30.07.2019г.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 23.07.2019г.,в 18,40 ч, в с. Ч. Г., на ул. „ ……” до дом № .., Т. в
качеството си на родител е допуснал малолетния му син К. А.Т. да управлява ППС .....,
собственост на А.А.Т., като водачът не притежава СУМПС
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0375-000116 от 30.07.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП,
издадена от Началник група към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, РУ Чирпан на
жалбоподателя като собственик на лек автомобил „.....” с рег. № ..... „е
наложена принудителна административна мярка –
„прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като от
фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на А.А.Т. е съставен АУАН №566 от 30.07.2019г. за това, че на посочените в заповедта
време и място Т. в качеството си на родител е допуснал малолетния му син К. А.Т.
да управлява ППС ....., собственост на А.А.Т., като водачът не притежава СУМПС.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване
на обжалваната Заповед № 19-0375-000116 от 30.07.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник група към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, РУ
Чирпан, в т.ч, заповед № 349з-723 от 06.03.2018 година, издадена от директора
на ОД на МВР гр. Стара Загора. справка за нарушител.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателство на Директора на Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 от ЗДвП , от които е видно кои са оправомощени длъжностни
лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началника на група „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара
Загора РУ . Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
19-0375-000116 от 30.07.2019г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от
Началник група към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, РУ Чирпан е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началник сектор „ Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора,
в рамките на предоставените му правомощия.
С оглед съдържанието на
акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма, изискуема се
съгласно чл. 172,ал.1 от ЗДвП и чл. 59,ал.2 от АПК.Посочени са фактически основания за издаване на
заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършено
от К. Т. нарушение, посочена е датата, часа и мястото на
извършване на нарушението, посочено е и конкретното МПС, управлявано от нарушителя,
както и регистрационния номер на същото, като в някаква степен, макар и
недостатъчно, е описано и извършеното от него нарушение. В заповедта като
фактическо основание за налагането на тази ПАМ е посочено, че К. Т., като
водач, е управлявал описаното МПС, на посоченото място и в посоченото време със
СУМПС, невалидно за категорията на управляваното от него МПС.
В разпоредителната част на оспорената заповед е посочено
правното основание за издаването й - чл. 171, т.2А, без да е посочено от кой
нормативен акт е тази разпоредба, като с оглед на обстоятелството, обаче, че
правното основание за издаването е изписано изцяло под номера на заповедта,
като "по чл. 171, т.2А от ЗДвП", съдът намира, че това нарушение е
несъществено и не води до нарушаване на правото на защита на лицето, спрямо
което е приложена тази ПАМ, а не води и до неяснота на волята на
административния орган, издал процесната заповед за налагане на тази ПАМ, като
е ясно, че цитираната в разпоредителната част норма е такава от ЗДвП.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, т.е. относно съответствието й с приложимите
материалноправни разпоредби на закона, съдът намира, че заповедта е
незаконосъобразна и е налице отменителното основание и по чл. 146,т. 4 от АПК,
като за да стигне до този извод, съобрази следното: Съгласно разпоредбата на
172 буква 2а.,”а” (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017
г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.)
се прекратява регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171,т.1 или 4 или
по реда на чл.69а от Наказателно- процесуалния кодекс както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година
При направеното
установяване, че на 23.07.2019 г. лицето К. Т., което е управлявало моторното
превозно средство, чийто собственик е жалбоподателя, е нямало валидно СУМПС за
категорията , към която спада управляваното от него МПС се следва извод за
наличие на материалноправните предпоставки за издаването на заповед за прилага
на ПАМ по чл. 171,т.2а, буква „а”, предложение последно от ЗДвП. /. Оспорената ПАМ, приложена по отношение на жалбоподателя в
минимално предвидения от закона 6-месечен срок, е постановена в съответствие с
материалния закон. Неоснователен е доводът на оспорващата, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като не е предоставял собствения си автомобил на 23.07.2019
г. за управление на малолетния си син К. Т.,. Мярката по чл. 171,т 2а, буква „ а”от ЗДвП няма санкционен характер. Тя
се "прилага" (а не се "налага") без оглед на вината, поради
което не е необходимо да бъде установявано, че жалбоподателят е предоставил
автомобила си на третото лице със знанието, че същото не притежава СУМПС за категорията на управляваното то него МПС.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна
принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с
него обществени отношения, прилага се превантивно и с изчерпателно предвидени
условия за прекратяването й. Тя не е вид наказание С издаването на процесната
заповед точно и стриктно е спазена и целта на закона - да се възпрепятства
шофиране на МПС от лица, без изискуемата правоспособност за това, с оглед
защита на особено съществени обществени интереси - живота и здравето на гражданите
и опазването на имуществото както на самите тях, така и на държавата и
общините.
С оглед на изложеното съдът намира че обжалваната заповед е законосъобразна, като постановена в съответствие с приложимите правни норми и с оглед целта на закона
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2,първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата А.А.Т. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0375-000116 от 30.07.2019г.
по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник
група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара
Загора, РУ Чирпан, с която заповед на „А.А.Т. е наложена принудителна административна мярка
– „прекратяване на регистрацията на ППС”-
лек автомобил „.....” с рег. № ....., за
срок от 6 месеца, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване касационно оспорване
по силата на чл. 172,ал. 5 от ЗДвП.