Р Е
Ш Е Н
И Е
№
5
гр.Свищов,14.01.2020
год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 18.12.2019 г., в състав:
Председател:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Таня Луканова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. 318/2019 година, за да се произнесе
взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и по чл.92 от ЗЗД
Ищецът "Т.Б." ЕАД ,с ****, със седалище и адрес на управление *** , ****, представлявано от от ****чрез
пълномощника адв.В.Г. от САК твърди, че между М.З.Г.
и него /с предишно наименование ****/ на 12.01.2012г. е сключен Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги № **** за мобилен № ****. В исковата молба са изброени и още 8 Договора и
допълнителни споразумения към договори, както следва : Договор за мобилни с
мобилен № **** от 12.03.2013г., Допълнително споразумение от 11.06.2014г. за
мобилен № ****, Сертификат за пакетни услуги от 11.12.2014г. , включващ 4
номера, от същата дата 11.12.2014г. е сключен Договор за мобилни услуги за
мобилен № ****, на 11.06.2015г. е сключен Договор за мобилни услуги за мобилен № ****, Допълнително
споразумение от 10.07.2015г. за мобилен № ****, Допълнително споразумение от
18.04.2016г. за мобилен № ****, Допълнително споразумение от 23.11.2016г. за
мобилен № ****. Услугите , които те предоставили по
всички договори се фактурирали с абонатен № ****, а ответникът не заплатил
сумите за периода от
20.11.2016г. до 19.03.2017г. в размер на 1341,80лв., за което оператора издал
фактура №**********/30.03.2017г. с краен срок за
плащане 04.04.2017г.
За посочената сума, както и за мораторна лихва в размер на 12,84 лева
ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 1122/2018г. на СвРС е
издадена Заповед за изпълнение №673/9.11.2018г. Длъжникът е получил съобщение
за издадената Заповед за изпълнение при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, след
като са изпълнени предвидените в чл.47 ал.1-ал.5 от ГПК процедури и същият не е
открит, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск за сумата 181,23
лева-неплатена далекосъобщителна услуга. Предявява и осъдителен иск за
дължимата неустойка в размер на 467,88 лева. Моли съда да издаде решение , в което да приеме за установено, че
ответникът им дължи гореописаната сума и да им се присъдят направените в заповедното
и настоящото дело разноски, както и да осъди ответника да заплати
претендираната неустойка за 3 месеца.
В едномесечен срок от получаване на
разпореждането по чл.129 от ГПК особеният представител на ответника адв.З. е подал писмен отговор, в който заявява, че
искът е неоснователен и оспорва
фактически и правни твърдения на ищеца .Заявява, че е налице разминаване
между сумите по заповедното производство и претендираните с исковата молба.
Съдът
след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №1122/ 2018г. на СвРС, по
което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя сумата от 1341,80 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга по договор
от 12.01.2012г. и сума в размер на 28,79 лв. – мораторна лихва
за забава върху просрочено задължение в периода от 5.04.2017 г. до 28.10.2018 г., законна лихва върху главницата,считано от датата
на подаване на заявлението в съда-5.11.2018г. до окончателно изплащане на задължението. Предвид ,
че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, и в едномесечния срок
заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за сумата 181,23 лева-неплатена
далекосъобщителна услуга.
Приложен
е договор за мобилни услуги от 12.01.2012 год. с № **** за мобилен № ****, сключен между ищеца и ответника, по
силата на който операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни
съобщителни услуги при месечен абонамент 9,90 лв. на месец, по програма GLOBUL Max за срок от 24 месеца, при
условията на договора и ОУ- неразделна част от него. В заявлението е посочен този
договор, докато в исковата молба се цитират още 8 Договора и допълнителни
споразумения към договори, както следва : Договор за мобилни с мобилен
№ **** от 12.03.2013г., Допълнително споразумение от 11.06.2014г. за мобилен № ****,
Сертификат за пакетни услуги от 11.12.2014г. , включващ 4 номера, от същата
дата 11.12.2014г. е сключен Договор за мобилни
услуги за мобилен № ****, на
11.06.2015г. е сключен Договор за мобилни
услуги за мобилен № ****, Допълнително споразумение от 10.07.2015г. за
мобилен № ****, Допълнително споразумение от 18.04.2016г. за мобилен № ****,
Допълнително споразумение от 23.11.2016г. за мобилен № ****. От тях само Допълнително споразумение от
11.06.2014г. за мобилен № **** касае продължение на цитирания в заявлението
Договор от 12.01.2012г. На 11.12.2014 г. между страните е сключен и Сертификат за пакетни услуги,
в който са включени 4 мобилни номера.Договорите са сключени в съответствие и при спазване на общите
условия на мобилния оператор за взаимоотношенията с потребителите на съответния
вид услуга. Също така в тях са посочени и ценовите
условия,като мобилният/фиксиран номер щял да бъде използван от избран от потребителя
на абонаментния план и условия.Приети са в цялост и ОУ
на мобилния оператор.Представени са още фактура № №7250303639/20.12.2016г. за отчетен период 20.11.2016г. - 19.12.2016 г. на стойност 126,04 лв., със срок за плащане 4.11.2017г., фактура
№ **********/20.01.2017г. за отчетен период от 20.12.2016г.-19.01.2017 г. на стойност 83,51лв., със срок на плащане 4.02.2017г. и кредитно известие № **********/20.12.2017г. с което е извършена
корекция, като дължимата сума 209,55 лева е намалена с 28,32 и е определено
задължение 183,12 лева.Операторът е издал крайна фактура №**********/30.03.2017г. със срок за плащане 04.04.2017г., като в същата са начислени освен сумата 183,12 лева и 1160,57 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договори
за услуги, общо
1341,80 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените
искове е чл. 422 от ГПК във вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД и по чл. 92 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК:
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
вземането си по оспорената Заповед за изпълнение, а
именно, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с
твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договора, включително размера на претенцията си.
В процесния случай ответника,чрез особения
си представител е оспорил, както предоставянето, респективно ползването на услугите, така и изобщо данните в
представените по делото фактури. Безспорно е, че страните са били обвързани от
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги. Договорът в едно с приложенията носят
подписите на двете страни и не са оспорени от особения представител на ответника.
Друг е въпросът , че
в заповедното производство е посочен един Договор от 2012г., докато в исковото
са изброени още няколко договора, сключени мужду същите страни. Дали на ответника
за претендирания период за времето от сключването им ищцовото дружество е
предоставило реално договорените далекосъобщителни услуги, вярно ли са отчетени от измервателните средства на
доставчика на услугите, тарифирани съгласно чл.57 и сл. от Закона за
измерванията, съответно вярно ли са фактурирани същите – по време, статут –
промоционален или стандартно договорен, и цена, ищецът не установи с годни
доказателствени средства, т.е не направи дължимото пълно и главно доказване на
твърдяните от него факти в исковата молба, оспорени своевременно от особения
представител ответника.Приложените по делото фактури, на които се позовава
ищеца, не са подписани от ответника и доказателствената тежест за получените от
него далекосъобщителни услуги и начина на определяне на цената им се носи от
ищеца. Неизпълнението на това задължение води до настъпване на неблагоприятни последици
за ищеца. Ищецът следваше да поиска от съда да назначи,както съдебно-счетоводна
експертиза така и съдебно-техническа и
оценителна експертиза, с помощта на които да се извърши проверка при него за
броя на използваните от ответника услуги, времето или обема им, както и за
начина на определяне на тяхната цена. Последиците от недоказването на основание
и размер на вземането, следва да се отнесат във вреда на ищеца. Само за пълнота
настоящия съдебен състав счита,че са налице и други основания за отхвърляне на
иска. Съдът е на становище, че предявеният установителен иск е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли изцяло, тъй като ищецът не установи
твърдението си от заповедното производство и исковата молба, че претендираната
от него сума като главница произхожда от неплатена далекосъобщителна услуга.
Това е така, защото във посочените фактури част от сумите са посочени като
разговори,данни,съобщения и други таксувани услуги и месечни такси, а последната фактура е общо за нуестойка и
далекосъобщителни услуги по всички договори на ответника. Или иначе казано, претенцията на ищеца
всъщност касае суми, дължими на друго основание, а това не е обяснено в
заповедното производство.
По въпроса за необходимото съдържание на
заявлението по чл. 410 ГПК ВКС на РБ се е произнасял многократно и то в смисъл,
че всяко от вземанията, посочени в заявлението, имат самостоятелно
съществуване, което налага тяхната индивидуализация по размер, период и обект и
отсъствието на което и да е от индивидуализиращите белези на всяко от
вземанията е основание да се откаже издаването на заповед. Индивидуализацията е
наложителна и във връзка със защитата на ответника в заповедното производство,
за очертаване предмета на иска по чл. 422 ГПК. В случая заявлението е уважено,
тъй като в него е посочено заблуждаващо, че сумата представлява потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга по конкретен договор. В действителност
обаче е видно, че се касае за друг вид задължения,включително представляващи непосочени неустойки и то по 4 договора. В този смисъл ответникът е лишен от
защита и за него, а и за съда е напълно
неясно от какво точно произхождат действителните му задължения, прикрити зад
незаплатена далекосъобщителна услуга.Предявеният от него установителен иск,
поради това, че ищцовото дружество не доказа факта, от който произтича
вземането му – предоставените на ответника услуги, както и цената им, извън
наличието на облигационна връзка между страните, следва да се отхвърли като
неоснователен.
По
отношение иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за неустойка:
Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор и
ОУ, с които безспорно ответника е
запознат, каквато в процесния случай действително е налице. При недоказване на
извършено плащане в срок, налице е виновно поведение на ответника, посочено и в
Общите условия, имащо значение за едностранно прекратяване на договора от
ищеца.
На първо място ищецът в
процесния случай не е доказал възникване на твърдените от него предпоставки за
начисляване на неустойка, т.к., както беше посочено по-горе в настоящите мотиви
не се доказа да са предоставени и незаплатени услуги на оператора в уговорените
между страните срокове, даващи правото за начисляване на неустойка.
Същевременно съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при
претенция за заплащане на неустойка съгласно Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС. Според това решение нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за
това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. В практиката си по чл. 290 от ГПК по приложение на тълкувателното решение ВКС приема, че клаузата за
неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение (лизинг, наем) е
нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно
обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение №
110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение №
193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.). Съдът е приел, че ако
е уговорена такава неустойка, в размер на всички неплатени по договора наемни
или лизингови вноски до края на срока му, наемодателят/лизингодателят по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на вещта. Настоящият случай е аналогичен- операторът ще получи
имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да
предоставя телефонните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества
дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса,
без обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на
договора (занапред). Следователно клаузата за неустойка при прекратяване на договора
за периодично изпълнение (какъвто е процесният) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1
пр.3 ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на бившия
кредитор с размера на договорената неустойка (таксите за оставащия период) и
нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Поради всичко изложено до тук искът за
неустойка следва да се отхвърли.
За пълнота
на изложението е необходимо да се отбележи, че в настоящото производство ищецът
е предявил частично установителна претенция по издадената заповед за
изпълнение- само за сумата от 181,23 лева, представляваща цената на
далекосъобщителните услуги, като за главницата в останалия ѝ пълен размер
от 1341,80 лева не се предявява установителен, а осъдителен иск. Наред с това,
в настоящия процес не се търси установяване и на присъдената със заповедта за
изпълнение мораторна лихва от 28,79 лева върху главницата за периода 5.04.2017г.
– 28.10.2018г. В тази връзка, доколкото не е предявен установителен иск за
цялото вземане по заповедта, за онази част от него, която не е предмет на
настоящия процес, исковият съд следва да обезсили издадената заповед за
изпълнение, по аргумент от мотивната част на т. 13 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК
на ВКС, поради обстоятелството, че в образувания процес по чл. 422 от ГПК не е
установено с влязло в сила решение съществуването на тази част от вземането на
заявителя по заповедта.
Като краен
резултат от делото, установителната претенция следва да бъде отхвърлена, защото
не се доказа изпълнение на задълженията по договора за мобилни услуги от страна
на ищеца. Наред с това, следва да се отхвърли и осъдителната претенция за
присъждане на неустойка, като нищожна клауза в договора.
При това
положение, с оглед изхода на делото, за ищеца остават направените по делото
разноски. Ответникът не е направил разноски и такива не се претендират.
Водим
от горното , съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Т.Б." ЕАД ,с ****, със седалище и адрес на управление *** , **** иск за
признаване на установено , че М.З.Г. с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.Б.” ЕАД, ****сумата от 181,23лева (сто осемдесет и един
лева и 23 стотинки)- главница, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги от 12.01.2012г. за отчетен
период 20.11.2016
г.- 19.03.2017г., за която е издадена фактура №**********/30.03.2017г.
със срок за плащане 04.04.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 5.11.2018г. до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 673/9.11.2018г. по частно гр. дело № 1122/2018 г. на СвРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Т.Б."
ЕАД ,с ****, със седалище и адрес на управление *** , **** против М.З.Г. с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание 92 от ЗЗД
за сумата 467,88 лева-начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договор, като неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 673/9.11.2018г. по частно гр. дело № 1122/2018 г. на СвРС, в полза на „Т.Б.” ЕАД, ****, със седалище и адрес
на управление:***, **** против М.З.Г.
с ЕГН **********, с адрес *** частта за следните суми: 1160,57лева– главница, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от 12.01.2012г. за отчетен
период 20.11.2016
г.- 19.03.2017г. и за сумата 28,79 лева– мораторна лихва за периода 5.04.2017г. до 28.10.2018г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: