Присъда по дело №8014/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 315 от 25.11.2022 г. по НОХД № 8014/2022г. по
описа на СРС, НО, 108 състав

С обвинителен акт, внесен в СРС Софийска районна прокуратура е
обвинила В. В. К. в извършване на престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, а
именно за това, че на 18.02.2022 г. около 20:00 часа в гр. С., в метровагон на
метрото, спрял на спирка метростанция „НДК“ е отнел чужда движима вещ -
1 брой мобилен телефон марка „Н.“ с ИМЕЙ ******** на стойност 167,28
лева, от владението на Г. В. П. с намерението протИ.законно да го присвои,
като за това е употребил сила – издърпал със сила от ръката й телефона.
По делото не е приет за съвместно разглеждане предявеният от
пострадалата Г. П. граждански иск и същата не е конституирана като
граждански ищец. Пострадалата е упражнила правомощията си по чл. 76 от
НПК и е конституирана като частен обвинител по делото.
Производството пред настоящия съдебен състав протече по реда на
глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като подсъдимият В. В.
К. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва направеното признание без да събира доказателства за изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В съответствие с
постановеното определение не е проведен разпит на свидетелите и вещите
лица, посочени в обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа
обвинението, така както е формулирано в обвинителния акт, което счита за
несъмнено доказано от събрания доказателствен материал. Пледира на
подсъдимия да се определи наказание в размер около минималния с оглед
установените смекчаващи отговорността му обстоятелства - доброто му
процесуално поведение и настъпилата реабилитация за предходно осъждане.
В пледоарията си по съществото на делото упълномощеният повереник
на частния обвинител Г. П. - адв. М. се солидаризира със становището на
прокурора относно доказаността на обвинението. Счита, че са налице
обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия, а именно, че
към момента спрямо същия има повдигнати няколко обвинение за деяния от
същия вид, от което прави извод, че подсъдимият е приел извършването им
като начин да се прехранва. Иска от съда при постановяване на присъдата да
съобрази претърпените от пострадалата психологически и морални вреди,
като размерът на наказанието да бъде максимално завишен.
Частният обвинител Г. В. П. поддържа заявеното от повереника си.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Д. посочва, че не се
касае за системни действия на подсъдимия, а за труден момент в неговия
жИ.т. Акцентира, че вредите са възстановени, въпреки неоказаното от
пострадалата съдействие и непредставянето от нейна страна на банкова
сметка. Счита, че наказанието не следва да бъде най-тежкото.
В правото си на реплика адв. М. посочва, че затрудненото материално
положение на подсъдимия не следва да се счита за смекчаващо отговорността
1

му обстоятелство. Посочва, че не е доказано, вредите да са възстановени.
Подсъдимият в правото си на лична защита се солидаризира със
становището на защитника си.
В правото си на последна дума заявява, че извършеното не е системно.
Изразява съжаление за случилото се и поднася извиненията си на
пострадалата.
След анализ на доказателствата по делото и при отчитане
направеното от подсъдимия признание на фактите, описани в
обвинителния акт съдът намери следното от фактическа страна.
Подсъдимият В. В. К. е роден на 08.10.1981 г. в гр. С., ЕГН: **********.
Същият е българин, български гражданин, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, със средно образование, работещ като сервитьор, с постоянен
адрес гр.С., ж.к. „***.“, бл.201а, вх.Г, ет.7, ап.83.
На 18.02.2022 г. около 20:00 часа подсъдимият К., неговата приятелка
свидетелката Д. и пострадалата свидетелката П. се намирали в метрото на
гр. С.. Подсъдимият К. и свидетелката Д. се качили в метро-вагон на
метростанция „Джеймс Баучер“, който се движил в посока метростанция
„Сердика“. Двамата се разбрали подсъдимият К. да издърпа от ръцете на
някой пътник мобилния му телефон, да избяга, докато метрото е спряло на
някоя спирка, като свидетелката Д. трябвало да слезе на метростанция „Лъвов
мост“, където двамата да се срещнат и подсъдимият К. да заложи
откраднатата вещ в някоя от заложните къщи в района.
По същото време и в същият метро-вагон се качила свидетелката П.. На
метростанция „Европейски съюз“ тя седнала на крайна седалка в близост до
вратата на метро-вагона, като чрез поставени слушалки в ушите си слушала
музика от мобилния си телефон марка „Н.“, с ИМЕИ ********, който
държала в джоба си. В района на метростанция „НДК“ мобилният телефон на
свидетелката П. звъннал. Тя го извадила от джоба и в момента, в който се
опитала да отговори на обаждането подсъдимият К. се приближил до нея, със
сила издърпал мобилния телефон от ръцете й и избягал с него през
отворената врата на метро-вагона, който в този момент бил спрял на
метростанция „НДК“. П. не успяла да слезе и да настигне подсъдимият К.,
защото вратата на вагона се затворила и метрото потеглило към
метростанция „Сердика“. Тя успяла да види в гръб и да запомни подсъдимия
К.. При опит да набере мобилният си телефон установила,че същият е
изключен.
На 19.02.2022г. свидетелката П. посетила 04 РУ СДВР, където подала
сигнал за случилото се и било образувано досъдебно производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на направеното от подсъдимия признание на фактите, както и въз основа на
събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства – показанията на свидетелите Г. В. П., Р. Д. Д., И. Е. Б., Г. Х. Я., ***
В. Д., заключението на съдебнооценителна, видеотехническа и съдебно-
психиатрична експертиза, заключението на ВТЕ, заключението на СПЕ на
подсъдимия, протокол за разпознаване, гаранционна карта на телефон „Н.“ с
ИМЕИ ********, фактури, договор, справка от УИС на ПРБ относно
2

неприключили досъдебни производства спрямо подсъдимия.
Съдът намира, че събраната доказателствена съвкупност е
безпротИ.речива, обективна и подкрепя направеното от подсъдимия
признание. Показанията на свидетеля Г. В. П. са подробни, последователни и
логични, същите съдържат информация досежно времето, мястото и начина
на извършване на деянието, както и отнетите вещи. Свидетелката е
разпознала подсъдимия К. като лицето, което е издърпало от ръката й
мобилния й телефон. Процесуално-следственото действие по разпознаване е
извършено при спазване изискванията на НПК, в присъствието на поемни
лица - И. Е. Б. и Г. Х. Я., които свидетелстват за начина, по който е било
извършено. Стойността на отнетите вещи се установява от съдебно-
оценителната експертиза. В подкрепа на обвинителната теза са и показанията
на свидетеля Р. Д., която също дава сведения за извършеното от подсъдимия,
като потвърждава, че подсъдимият К. е издърпал телефона от ръцете на
пътник в метрото и слязъл от вагона, съгласно уговорка помежду им в този
смисъл. В съответствие с уговореното се срещнала впоследствие с него в
близост до Лъвов мост, но тъй като подсъдимият не успял да отблокира
телефона, същият бил изхвърлен в кош да боклук до входа на метростанция
„Лъвов мост“.
От заключението на СПЕ се установява, че подсъдимият В. К. не страда
от психично заболяване. При него са установени психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на алкохол и синдром на зависимост.
Според вещите лица това не представлява психично заболяване в тесния
смисъл на понятието. Посочват, че подсъдимият К. се е намирал в състояние
на обикновено /просто/ алкохолно опиване, което не е било пречка за него да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
От приетата по делото справка за съдимост на подсъдимия К. съдът
извлече информация досежно наличието на предходно осъждане за
престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, извършено по идентичен начин като
процесното деяние и на същата дата. Съдебният акт е влязъл в сила на
10.06.2022 г.
С оглед реда, по който протече производството и направеното от
подсъдимия К. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, което признание съдът намери за подкрепено от събрания
в хода на досъдебното производство доказателствен материал, то
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия се явява безспорно доказано. Не
се констатират съществени протИ.речия в доказателствата по делото, поради
което по-подробен техен анализ /а и предвид реда, по който протече
първоинстанционното производство/ не е необходим.
Въз основа на горната фактическа обстановка настоящият съдебен
състав намери, че подсъдимият В. В. К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал.1 пр.1 от НК.
За съставомерността на престъплението грабеж е необходимо да бъде
установено кумулативното осъществяване на три факта - първо подсъдимият
да е установил фактическа власт върху чужда движима вещ или пари, второ–
това да е станало посредством принуда от физическо или психическо естество
3

и трето–деецът да е извършил отнемането и да е употребил принудата
умишлено с окончателното намерение за своене на чуждите вещи.
Настоящият съдебен състав намира за безспорно установено, че на
18.02.2022 г. около 20:00 часа в гр. С., в метровагон на метрото, спрял на
спирка метростанция „НДК“ подсъдимият В. К. е отнел от владението на Г. П.
мобилен телефон марка Н.“ с ИМЕЙ ******** на стойност 167,28 лева, без
нейно съгласие с намерение за протИ.законното му присвояване.
Изпълнителното деяние се е изразило в преустановяване на фактическата
власт върху посочените вещи на досегашния владелец - свидетеля П. от
страна на подсъдимия и установяване на собствена такава. Упражнената от
подсъдимия принуда се е изразила се в издърпване на телефона от ръката на
пострадалата и тази принуда представлява средство, начин, способ за
преустановяване на неговата фактическа власт, а като е взел телефона и е
слязъл бързо от вагона и се е отдалечил подсъдимият е установил своя такава.
За съставомерността на деянието по основния състав на чл. 198, ал.1 от НК не
е необходимо употребената сила да е със значителен интензитет, като
същевременно константната практика на ВКС е еднопосочна, че силата може
да бъде приложена и върху вещта, която се отнема (в случая въздействие е
било оказано върху отнетия мобилен телефон). Безспорно отнетата вещ
телефон марка „Н.“ с ИМЕЙ ******** е била чужда за подсъдимия – същата
е била собственост на пострадалата П..
Съдът намира, че деянието на подсъдимия е извършено при пряк
умисъл. За формата на вината се съди по действията, които е обективирал
подсъдимия, които в конкретния случай недвусмислено показват, че
подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Поведението на подсъдимия е логически организирано и от него следва
извод, че същият е съзнавал, че процесния телефон не му принадлежи, както
и че издърпването на телефона от ръката на пострадалата по своята
насоченост и по естеството си представляват осъществяване на физическа
принуда като начин за прекъсване на фактическата власт на пострадалата П.
върху посочената вещ и установяване на своя такава с намерение за
протИ.законното й своене.
Относно индивидуализация на наказателната отговроност.
При индивидуализация на наказанието настоящият съдебен състав не
отчете наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Не може да се приеме за такова заявеното от повереника на ЧО, че от
справката от УИС на ПРБ се установяват множеството висящи ДП спрямо
подсъдимия. В принципен план посочената справка не представлява
доказателство за извършването на посочените деяния от конкретно лице,
доколкото в наказателния процес важи презумпцията за невиновност. В
конкретния случай, в цитираната справка са отразени две образувани
досъдебни производства – едното от които е настоящото, а другото е това, по
което с определение от 10.06.2022 г. постановено по НОХД № 6404/2022 г. по
описа на СРС, НО, 11 състав е одобрено споразумение за решаване на делото.
Следователно не са установява спрямо подсъдимия да са налице други
неприключили наказателни производства, като с оглед датите на извършване
на двете деяния съдът намира са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 вр. чл.
4

23, ал.1 от НК, но този въпрос ще бъде обсъден детайлно по-нататък в
мотивите.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът
отчете чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на деянието /с
оглед настъпила реабилитация за осъждането му по НОХД № 4836/2000 г./,
доброто му процесуално поведение, изразеното съжаление за стореното и
поднесеното извинение на пострадалата, ниската стойност на отнетата вещ,
както и ниския интезитет на упражнената принуда. Изложеното мотивира
съдебния състав да приеме, че съответно на невисоката степен на обществена
опасност на подсъдимия е наказание „лишаване от свобода“ в минимален
размер от три години. Съдът намира, че същото е справедлИ. и обосновано и
ще способства за постигне на целите по чл. 36 от НК. С оглед
диференцираната процедура, по която протече първоинстационното
производство на основание чл. 58а от НК съдът редуцира определеното
наказание с 1/3 и наложи на подсъдимия В. К. наказание „лишаване от
свобода” за срок от 2 години.
Чистото съдебно минало на подсъдимия и размерът на наложеното
наказание обуславят наличието на формалните предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1 от НК. Настоящият съдебен състав счита, че за
мотивирането на подсъдимия да спазва законите и да не извършва
протИ.правни деяния не е необходимо наложеното наказание да бъде
изтърпяно ефективно, а същото следва да се отложи за изпитателен срок от
три години, през който угрозата от евентуално ефективно изтърпяване на
наложеното му наказание ще оказва възпиращо действие.
По отношение приложението на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
Съдът констатира, че са налице предпоставките за приложение на чл.
25, ал. 1 вр. чл. 23, ал.1 от НК и определяне на подсъдимия на едно общо, най-
тежко наказание за деянията по настоящото производство и по НОХД №
6404/2022 г. по описа на СРС, НО, 11 състав. Установи се, че и по двете
наказателни производства деянията са извършени на една и същата дата –
18.02.2022 г., очевидно преди да има влязъл в сила съдебен акт за което и да е
от тях /осъдителният акт по НОХД № 6404/2022 г. е влязъл в сила на
10.06.2022 г./. Наказанията и по двете деяния са идентични, поради което
наказанието, което следва да се определи на подсъдимия К. е в размер на 2
години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от
НК да се отложи с изпитателен срок от три години. Аргументите относно
отлагане изтърпяването на наказанието и определянето на изпитателния срок
бяха изложени по-горе в мотивите.
Съдът счита, че доколкото се касае за групиране на наказанията,
наложени само за две деяния не са налице основания за приложение на чл. 24
от НК и определеното общо най-тежко наказание не следва да бъде
увеличавано.
По отношение на разноските
Предвид признаването на подсъдимия за виновен на основание чл. 189,
ал.3 от НПК съдът възложи в негова тежест и сторените на фазата на
досъдебното производство разноски за възнаграждение за вещо лице за
изготвяне на съдебно-оценителна, съдебно-психиатрична и видеотехническа
5

експертиза в общ размер на 453 /четиристотин петдесет и три/ лева.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6

Номер на акта:	315
Дата:	25 ноември 2022 г. (в сила от 13 декември 2022 г.)
Съдия:	Марина Владимирова Манолова Кънева

Дело:	20221110208014
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 юни 2022 г.

Присъда по дело №8014/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите