№ 1771
гр. Варна, 27.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110201595 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на Р. В. Г. срещу НП № 106/18.03.2022
г. на Зам.Кмета на Община - Варна, с което на основание чл. 183 ал. 2 т.1 от ЗДвП й
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба се излага твърдение, че НП е незаконосъобразно и
необосновано. , съотв. е издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Оспорват се изцяло фактическите констатации, визирани в НП
като се твърди, че същите не съответстват на обективната действителност. Твърди се,
че не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, а именно къде по
цялата дължина на ул. „Братя Г.ич“, започваща от кръстовището с ул. Георги
Бенковски и завършваща с кръстовището на ул. Дрин, е бил паркиран автомобила, в
т.ч. не е указано къде е бил поставен знак B27. С оглед неизпълнение на задължението
на АНО по чл. 57 ал.1 т.5 от ЗДвП се сочи, че не е индивидуализирано нарушението
като не може да се установи къде се твърди, че е зоната на действие на посочения знак.
Оспорва се твърдението в НП, че процесният автомобил е бил в обхвата на зоната на
действие на знак B27, като се заявява, че дори да е бил наличен такъв знак, действието
му е било отменено по правилото на чл. 50 от ППЗДвП с оглед мястото, където е било
1
паркирано превозното средство. Иска се НП да бъде отменено и в полза на въззивника
да се присъдят сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение в хода на
производството.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. К., който в съдебно заседание поддържа жалбата. В заседание по същество
поддържа доводите за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в
хода на административно-наказателното производство като твърди, че не е посочено
конкретното място на извършване на нарушението и не е конкретизирано мястото,
където е поставен пътен знак Б27. Оспорва се изводът, че автомобилът е бил паркиран
в зоната на действие на този знак, като се сочи, че същият не е подкрепен от никакви
доказателства от приложената административно наказателна преписка, като в тази
смисъл формалната доказателствена сила на акта по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
е оборена. Излага становище, че видно от снимковия материал, автомобилът е
паркиран пред, а не след знака В27, което от своя страна изключва съставомерността
на вмененото административно нарушение. Формира се извод, че е неясно
формулирано нарушението, доколкото е посочено, че така паркиран автомобилът
пречи, затруднява останалите участници в движението, което обстоятелство сочи на
административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, каквото обаче
административно-наказателно обвинение не е повдигнато. Според процесуалния
представител на въззивника по посочения начин е ограничено правото на
жалбоподателят да разбере в какво нарушение е обвинен, дали е извършено такова по
чл. 6, т. 1 или такова по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Сочи се, че от приетата по делото
схема на организация за движение по пътищата е видно, че знак В27 е поставен в
началото на кръстовището, образувано от ул. Георги Бенковски и ул. Братя Г.ич, а
зоната на действие на забранителния знак В27, съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1
от Правилника за прилагане на ЗДвП, е до Т-образното кръстовище, образувано от ул.
Братя Г.ич и от ул. Фредерик Жолио Кюри, след което кръстовище е бил паркиран
автомобила. Излага се твърдението, че на кръстовището на ул. Братя Г.ич и на ул.
Фредерик Жолио Кюри е поставен знак Г3, указващ задължително движение само
наляво след знака. Според повереника на жалб. Г., от снимковия материал е видно, че
автомобилът е паркиран не на улицата, а на площадка, където има паркирани още три
автомобила съотв. видно е, че процесният автомобил е паркиран извън границата на
платното за движение, съгласно §. 6, т. 4 от ДР на ЗДвП, доколкото съгласно чл. 41, ал.
1 от същия Правилник, пътният знак, поставен вдясно, е валиден за цялата дължина на
платното за движение, обозначена за движение в съответната посока. Твърди се, че в
разпита си свид. М. не е посочил на представената схема къде е бил паркиран
автомобила, къде и кога е поставен пътния знак Б27, както и къде се намира
кръстовището на ул. Братя Г.ич и ул Фредерик Жолио Кюри. Излага становище, че
показанията на свидетеля, че автомобилът е паркиран след знак В27, се опровергават
2
от снимковия материал, доколкото ако такъв знак е имало на кръстовището , би
следвало да бъде заснет именно същия спрямо процесния автомобил. Иска се НП да
бъде отменено и да се присъдят в полза на жалб. Г. сторените от нея по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юк Д., която в
съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна с оглед изложените в писмено становище по делото
доводи. В същите се оспорват аргументите за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство,
доколкото в АУАН и НП са посочени място и дата на извършване на нарушението,
обстоятелствата, свързани с осъществяването на деянието, нарушената разпоредба, а в
НП е визирана и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника. Излага се становище, че
нарушението не е маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да
бъде потвърдено и да се присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 23.02.2022 г. свид. М. М. – старши полицай в сектор „Общинска полиция“
към ОД на МВР-Варна бил назначен наряд за времето от 08.00 часа до 20.00 часа. В
изпълнение на служебните си задължения, свид.М. съвместно с полицай И.В.
извършил обход на маршрута на ул. Братя Миладинови в гр. Варна. При обхода, около
13.20 ч. полицейските служители констатирани неправилно паркирани автомобили,зад
бл. 95 на бул. Сливница. Един от тях, а именно – л.а. Ауди с ДК№ В 1102 НВ, бил
паркиран на ул. Братя Г.ич, срещу ТП № 762 в зоната на действие на пътен знак В27.
След извършена справка било установено, че автомобилът е собственост на А. К. Г..
На същия бил съставен фиш за нарушение на чл. 6 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1
т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева. На лицето е изпратено
уведомление по чл. 186 ал.3 от ЗДвП за съставения фиш. На 02.03.2022 г. В Община-
Варна е постъпило възражение от А. Г., в което са оспорени констатациите във фиша и
е посочено, че на процесната дата и час превозното средство е било управлявано от
жалб. Р. Г..
Впоследствие фишът е анулиран и на Р. Г. е съставен АУАН за извършено
нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с
което на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП е ангажирана административно-
наказателната й отговорност с налагане на административна санкция „Глоба“ в размер
на 20/двадесет/ лева.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
ст.полицай М. М.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП,
3
както и писмо от Директора на ДИрекция“Инженерна инфраструктура и
благоустрояване“ с ДК№ РД 22014002ВНІ001ВН от 13.07.2022 г., писмо от Директора
на Общинско предприятие „Общински ракинги синя зона“ с изх.№ 862/03.08.2022 г.,
ведно с копие на извадка от чертежа на подзона № 7, писмо от Община – Варна,
Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ с рег. № РД
22020080ВН_001ВН от 23.09.2022 г., ведно с копие от извадка от Генерален план за
организация на движението на територията на Община – ВАрна, чертеж № 01-
005/м.12.2017 г. сс съдържание знаци и светофарни уредби.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира. Фактическата обстановка, визирана
в АУАН и обжалваното НП не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е частично
основателна.
Наказателното постановление № 106/18.03.2022 г. е издадено в рамките на
шестмесечния преклузивен срок предвиден в ЗАНН. АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица, видно от приобщените по делото , както и заверено
копие на заповед № 4129/05.11.2018 г. и заверено копие на заповед № 0506/07.02.2017
г., и двете на Кмета на Община Варна.
В хода на административо-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззивника, че
правото на защита на последния е ограничено в хода на административно-
наказателното производство, поради неясно описание на нарушението. Видно от
съдържанието, както на АУАН, така и на НП в същите са обективирани всички факти,
касаещи съставомерни признаци на извършеното нарушение, а именно дата и място на
осъществяването му, както и конкретно действие, в което се изразява деянието, а
именно – паркиране на процесния автомобил в зоната на действие на знак B27.
4
Направените констатации в НП, че по посочения начин са затруднени останалите
участници в движението не ограничават правото на защита на въззивника, доколкото
посочения факт има значение за конкретната обществена опасност на извършеното.
Никъде в текста на двата документа не е цитирана нормата на чл. 98 ал.1 от ЗДвП,
поради което е несъстоятелно твърдението, че би могло да възникне съмнение относно
изводите на АНО досежно нарушения материален закон, в т.ч. досежно правното
основание, въз основа на което се ангажира административно-наказателната
отговорност.
Не се споделя от съда и становището на въззивника, че в НП не е
конкретизирано мястото, където е извършено нарушението. Видно от описателната
част, както на АУАН, така и на НП, индивидуализацията на конкретното място, където
е бил паркиран процесния автомобил по протежението на ул. Братя Г.ич е постигната,
чрез използване за отправна точка на ТП № 762, като е посочено, че автомобилът се е
намирал паркиран срещу посочения трафопост.
Като взе предвид така установената фактическа обстановка въз основа на
доказателствения материал по делото, съдът установи от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП задължава участниците в движението да
съобразяват своето поведение с пътните знаци, Съгласно чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП,
пътен знак "В-27" забранява престоя и паркирането. В разпоредбата на чл. 183, ал. 2 от
ЗДВП се предвижда наказание с глоба 20 лв. за всеки водач, който неправилно
престоява или е паркирал неправилно.
От показанията на св. М. е видно, че към момента, в който той е забелязал
паркирания срещу ТП № 762 лек автомобил, последният е попадал в зоната на
действие на пътен знак В27, изрично забраняващ паркирането в посочения участък от
улицата.
Видно от приобщеното по делото копие на чертеж на подзона 7, съдът
констатира, че в участъка на ул. Братя Г.ич след кръстовището с ул. Дрин в посока на
кръстовището с ул. Георги Бенковски са налични поставени три знака B 27, два от
които от дясната страна на улицата в посока ул. Дрин.
Видно от снимковия материал, приобщен по делото, автомобилът е бил
паркиран пред двата знака, поставени от ляво и от дясно на посочената улица, като
третият съобразно приобщената схема е разположен зад паркирания автомобил. С
оглед на изложените констатации, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
въззивника, че липсват доказателства процесният автомобил да е бил паркиран в
зоната на действие на знак B 27.
Обстоятелството, че в хода на разпита си свид. М. заявява, че не може да се
ориентира по схемата относно местоположението на паркирания автомобил не
5
разколебава обвинителната теза в НП, доколкото показанията на същия относно
местоположението на автомобила и пътната обстановка около него е в съответствие с
приобщения снимков материал и чертежа на подзона 7.
Същевременно от съдържанието на посочената схема в участъка на ул. Братя
Г.ич до кръстовището с ул. Дрин, не се установява наличие на пресечка от мястото,
където е отбелязан в чертежа третия, най-отдалечен от ул. Дрин знак В27 до мястото ,
където е паркиран процесния автомобил, поради което е неоснователно твърдението,
че действието на този знак е било отменено по правилото на чл. 50 от ППЗДвП .
Случаят не се отличава с по-ниска обществена опасност от нарушенията от
съответния вид, предвид констатирани многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Касае се за формално нарушение с осъществяването на
което всякога се застрашават обществените отношения, които е призвана да гарантира
нормата на чл. 6 т.1 от ЗДвП свързана с безопасността на пътната обстановка.
Като взе предвид, че нормата на чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП предвижда наказание в
твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на санкцията.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП е обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на искането за присъждане на разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е
явил в проведените съдебни заседания по делото съдът намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
С оглед изхода на делото, съдът намери, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззивника да бъдат присъдени на
последния сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
6
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 106/18.03.2022 г. на Зам.Кмета на Община - Варна, с
което на основание чл. 183 ал. 2 т.1 от ЗДвП на Р. В. Г. е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. В. Г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Община-Варна сумата от 80
/осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззивника да бъдат присъдени на последния сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7