№ 6182
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110104982 по
описа за 2023 година
Е. К. Б. е предявила срещу П.Р.Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно
преследване срещу нея, приключило с влязла в сила оправдателна присъда по в. н. о. х. д. №
2374/2022 г. на СГС, в размер на ... лева, ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до
окончателното изплащане, както и за сумата от 7200 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
ведно със законната лихва от изплащане на съответните хонорари до окончателното
изплащане и за сумата от .., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи заплатени самолетни билети за явяване в съдебни заседания по
наказателното производство, ведно със законната лихва от изплащането до окончателното
изплащане.
Ищцата твърди, че срещу нея било образувано ДП № 15050/2015 г. по описа на 02
РУ/СДВР, пр. пр. № 3198/2015 г. на СРП за престъпление по чл. 308, ал. 7, вр. ал. 2. вр. ал. 1
НК, извършено на 07.02.2013 г. На 15.05.2019 г. била привлечена като обвиняем в
извършване на това престъпление. С присъда по н. о. х. д. № 19454/2019 г. на СРС, 133
състав, била призната за виновна и осъдена на 1 г. и 6 м. пробация. С присъда по в. н. о. х. д.
№ 2374/2022 г. на СГС била призната за невиновна. В резултат на неоснователното
обвинение в умишлено престъпление от общ характер ищцата била подложена на постоянен
психически тормоз и стрес, всичко това се отразило отрицателно върху психическото
състояние и социалния живот, била силно разтревожена за бъдещето си, изцяло се
променил начинът на живот. Голяма част от познатите на ищцата започнали да я отбягват.
Преживявала психически дискомфорт, страх, притеснение, унижение, стрес, безсъние,
1
изживяла тежка психическа травма, депресия, преживяла силни страдания, притеснения,
загуба на време и нерви. Всичко това се отразило негативно върху личността . Ангажирала
адвокатска защита във връзка с воденото наказателно производство, за което заплатила
възнаграждения в общ размер на 7200 лева. Направила и разход за самолетни билети в
размер на ... Воденето срещу нея наказателно производство продължило повече от 10 г,
което било извън разумните срокове.
В подаден отговор на исковата молба ответникът релевира възражение, че няма
данни оправдателната присъда да е влязла в сила. Намира, че не са представени
доказателства за претърпените вреди. Счита размера на иска за неимуществени вреди за
прекомерно завишен. намира размерите на исковете за имуществени вреди за недоказани.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 15.05.2019 г.
ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 308, ал. 7, вр. ал. 2. вр. ал. 1 НК.
С обвинителен акт от 04.12.2019 г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл. 308, ал. 7, вр. ал. 2. вр. ал. 1 НК. Образувано е н. о. х. д. № 19454/2019 г. на СРС, 133
състав, като обвиняемата се е явявала в проведените 8 съдебни заседания. С присъда от
28.02.2022 г. съдът е признал ищцата за виновна по повдигнатото обвинение. Присъдата е
обжалвана и е образувано в. н. о. х. д. № 2374/2022 г. на СГС, НО, III въззивен състав. Пред
въззивната инстанция са проведени 2 открити съдебни заседания. С присъда от 05.12.2022 г.,
влязла в сила на 21.12.2022 г., СГС е оправдал подсъдимата по повдигнатото обвинение.
Представени са мотивите към присъдата на СГС, изготвени на 19.04.2023 г.
Представена е електронна справка за съдимост от 30.03.2023 г., видно от която
ищцата не е осъждана, има наложено административно наказание по н. а. х. д. № 22590/2011
г. на СРС.
Представени са резервации за следните платени полети: Б.С. на 24.02.2022 г. и СС.Б.
на 26.02.2022 г. на обща стойност 290 евро; Б.С. на 12.09.2021 г. на стойност 90,99 евро;
СС.Б. на 14.09.2021 г. на стойност 116,79 евро; Б.С. на 05.02.2020 г. на стойност 177,49 евро;
СС.Б. на 06.02.2020 г. на стойност 190,09 евро; Б.С. на 03.10.2022 г. и СС.Б. на 05.10.2022 г.
на обща стойност 348,13 евро; Б.С. на 04.12.2022 г. и СС.Б. на 05.12.2022 г. на обща
стойност ... евро.
Представен е Договор за правна защита и съдействие от 25.07.2022 г., сключен между
ищцата и ЕАД „...“ за процесуално представителство, защита и съдействие по в. н. о. х. д. №
2374/2022 г. на СГС, НО, III въззивен състав, като е уговорено възнаграждение в размер на
1500 лева, платимо по банков път, както и допълнително възнаграждение от 200 лева за
явяване във второ и следващо съдебно заседание, платимо отново по банков път.
Представени са платежи нареждания за заплатена сума в общ размер на 1700 лева.
Представен е Договор за правна защита и съдействие от 14.09.2021 г., сключен между
2
ищцата и АК Марковски, за защита по преписка 3198/2015 г. на СРП, инстанция СРС, като е
уговорено възнаграждение в размер на 3000 лева, платени в деня на подписване на
договора.
Представен е и Договор за правна защита и съдействие от 25.02.2022 г., сключен
между ищцата и АК Марковски, за защита по преписка 3198/2015 г. на СРП, инстанция
въззивна, като е уговорено възнаграждение в размер на 2500 лева, платени в деня на
подписване на договора.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността на държавата има обективен
характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 ЗОДОВ се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка
между тях и незаконното обвинение, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с
иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.
В настоящия случай ищцата е била привлечена като обвиняема за извършено
престъпление по чл. 308, ал. 7, вр. ал. 2. вр. ал. 1 НК на 15.05.2019 г., като производството
по делото е приключило на 05.12.2022 г., т.е. наказателното преследване срещу ищцата е
продължило около 3 г. и 7 месеца.
Ищцата твърди, че в резултат на протеклото срещу нея наказателно производство, е
претърпяла неимуществени вреди, била подложена на постоянен психически тормоз и стрес,
засегнали отрицателно психическото състояние и социален живот, била силно
разтревожена за бъдещето си, изцяло се променил начинът на живот, била отбягване от
познатите си, преживяла психически дискомфорт, страх, притеснение, унижение, стрес,
безсъние, изживяла тежка психическа травма, депресия, преживяла силни страдания,
притеснения, загуба на време и нерви, като всичко това се отразило негативно върху
личността . За доказване на претърпените неимуществени вреди, ищцата е представила по
делото Експертно решение на ТЕЛК за установена към 07.12.2021 г. 80% трайно намалена
работоспособност. В етапна епикриза от 09.09.2021 г. е посочено, че клиничната картина
при ищцата се владее от невротични натрапливи симптоми, разгръщащи се в рамките на
изразен тревожно-депресивен синдром, провокиран от значими житейски проблеми, вкл.
свързани с развитието на поредица от съдебни дела. Свръхангажирана с теми около
развитието на съдебните дела, като е налице процес на ретравмиране, засилване на
невротичната симптоматика, чувство за дереализация и деперсонализация, интензивни
преживявания на безпомощност и несигурност.
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ се определя
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Размерът на обезщетението се
определя след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с
3
оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните
постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са
тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът и наличието на
мерки на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово
участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му
контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр.
фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай. Наред с тези обстоятелства при определяне на обезщетението съдът следва
да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия
в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа
за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и
паричното им обезвъзмездяване, в който смисъл е и константната съдебна практика
(решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 57 от
09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр.
д. № 178/2010 г. на ВКС, III г. о.).
В конретния случай за да определи размера на обезщетението в съответствие с
принципа по чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази обстоятелствата, че срещу ищцата е повдигнато
обвинение за извършено тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Воденото срещу
нея наказателно производство, за което ищцата е била уведомена и е знаела, че се провежда,
е продължило около около 3 г. и 7 месеца, за който период няма данни ищцата да е имала
взета мярка за неотклонение. През този период ищцата е и след предаването на съд,
ищцата се е явявала в съдебни заседания, доколкото явяването е било задължително.
Производството срещу ищцата се е развило и пред въззивна инстанция. Съобразявайки
всички тези обстоятелства съдът намира, че размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде определен на в размер на 4000 лева. Определеното
обезщетение следва да репарира претърпените от ищеца вреди от незаконното обвинение.
Предявени са и искове за заплащане на имуществени вреди, които съдът намира за
основателни. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на адвокатски възнаграждения в размер на общо 7200 лева за
оказана адвокатска защита по провежданите срещу ищцата досъдебни и съдебни
производства е основателен. Заплащането на тези суми се установява от представените
договори за правна защита и съдействие за заплатени суми в брой или по банков път в общ
размер на 7200 лева. Според чл. 190, ал. 1 НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен
или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер
остават за сметка на държавата, но тази норма не предвижда право на подсъдимия да иска от
4
решаващия орган да му присъди направени в това производство разноски. Поради това
последният претендира тяхното присъждане в настоящото производство. На основание чл. 4
ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Безспорно имуществото на ищцата е намаляло с платените от
нея адвокатски възнаграждения на ангажираните от нея в наказателното производство
адвокати за защита срещу незаконното по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ обвинение в извършване
на престъпление, поради което следва да се приеме, че е претърпяла загуба. Тази загуба
представлява вреда, която подлежи на обезщетяване от ответника. Поради това ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 7200 лева, ведно със законната
лихва, считано от 21.12.2022 г., от който момент и се дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 7200 лева.
Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква от
момента, в който те се признават окончателно за незаконни - в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ от влизане в сила на оправдателната присъда. Оттогава държавният орган е в забава
и дължи лихва върху обезщетението. Оправдателната присъда е влязла в сила на 21.12.2022
г., от който момент и се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 7200 лева. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
заплатените в наказателното производство адвокатски възнаграждения, доколкото
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не намира приложение в това производство, освен това
тези разноски не са сторени по настоящото дело, за да може да се приложи тази норма от
настоящия съдебен състав.
Съдът намира, че ищцата е сторила разходи и за самолетни билети във връзка с
явяване в съдебни заседания по воденото срещу нея наказателното производство. Съгласно
чл. 269, ал. 1 НПК по дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия
в съдебно заседание е задължително. Според чл. 93, т. 7 НК "тежко престъпление" е това, за което по
закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години. Съгласно чл. 308, ал. 7 НК който
изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае или предполага, че са предназначени
или че са послужили за съставяне или за преправяне на документ по ал. 2 и 3, се наказва с лишаване от свобода до
шест години. Следователно престъплението, за което е било повдигнато обвинение на ищцата, е тежко и нейното
явяване в проведените открити съдебни заседания и на двете съдебни инстанции е било задължително. Видно от
представените резервации за осъществени и платени полети, ищцата е летяла от ГЕ.ния, където живее, за всяко
съдебно заседание в предходния ден и се е прибирала обратно след това. Поради това съдът намира, че тези
разходи са сторени от ищцата във връзка с воденото срещу нея наказателно производство, съответно държавата е
отговорна и за тях съобразно чл. 4 ЗОДОВ, доколкото те също представляват имуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането. Стойността на заплатените самолетни билети (с изключение на
сумата от 177,49 евро за полета Б.С. на 05.02.2020 г. и на сумата от 190,09 евро за полета СС.Б. на 06.02.2020 г.
доколкото заседанието на 06.02.2020 г. е било отменено) се равнява на обща стойност от 2087,63 лева, поради
което искът, предявен за сумата от .., следва да бъде изцяло уважен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
предявените искове поради липса на влязла в сила присъда, доколкото към датата на
исковата молба не били изготвени мотивите по оправдателната присъда. Съдът констатира,
мотивите към присъдата на СГС са изготвени на 19.04.2023 г. Съгласно чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК
5
присъдите, решенията, определенията и разпорежданията влизат в сила от изтичане на срока за обжалването им,
когато не е подадена жалба или протест. Съгласно т. 4 от ТР № 5 от 21.05.2018 г. по тълк. д. № 5/2017 г. на на
ОСНК на ВКС само по отношение на оправдан изцяло подсъдим, за оправдаването на когото не са подадени
протест от прокурора или жалба от частния обвинител, присъдата влиза в сила след изтичане на срока за
обжалване на акта на въззивната инстанция. Следователно законът не обвързва изготвянето на мотивите като
елемент от фактическия състав на -влизане в сила на присъдата.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДПРБ да заплати на Е. К. Б., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ, сумата от 4000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени психически тормоз и стрес, засегнали отрицателно
психическото състояние и социален живот, променен начин на живот, преживян
психически дискомфорт, страх, притеснение, унижение, стрес, безсъние, психическа травма,
депресия, силни страдания, притеснения, загуба на време и нерви, като всичко това се
отразило негативно върху личността , които са резултат от наказателно преследване срещу
ищцата, приключило с оправдателна присъда по в. н. о. х. д. № 2374/2022 г. на СГС състав,
потвърдена с окончателно решение по в. н. о. х. д. № 844/2019 г. на СГС, НО, III въззивен
състав, ведно със законната лихва от 21.12.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 4000 лева до пълния предявен
размер от ... лева.
ОСЪЖДА .. да заплати на Е. К. Б., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, сумата от 7200 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи заплатени адвокатски възнаграждения и сумата от .. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени самолетни билети за явяване в
съдебни заседания по наказателното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6