Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Л., 07.02.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1110 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 817
от 08.10.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите гр.Л. е наложено
на Р.П.М. ***, административно наказание на основание чл.257, ал.2 от ЗГ –
глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.257, ал.2 от ЗГ, във връзка с чл.54,
ал.1, т.3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите.
Недоволен от постановлението останал
жалбоподателят М., който чрез процесуалния си представител адвокат Х.И. *** го
е обжалвал, като незаконосъобразно издадено. В жалбата изтъква, че съставения
му АУАН и издаденото въз основа на него НП страдат от редица пороци и липсата
на задължителни реквизити по ЗАНН. Като такива сочи, че актосъставителят и
наказващият орган не са уточнили какъв точно договор липсва по смисъла на
чл.186, ал.1, т.2 или по чл.186, ал.1, т.1 от Закона за горите, както и че по
никакъв начин от обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно как е било
констатирано нарушението и на какви доказателства се основава. В тази връзка
изтъква, че посоченият като доказателство констативен протокол не е съставен по
надлежния ред. Твърди, че жалбоподателят не е представял досието на имота и е
неясно от къде наказващият орган е направил извода, че липсва договор.
Оспорва дадената правна
квалификация на нарушението излагайки, че нормата на чл.257, ал.2 от ЗГ е
санкционна и не може да бъде виновно нарушена, а по отношение на разпоредбата
на чл.54, ал.1, т.3 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. заявява, че съдържа две
хипотези, а в НП не е посочено коя от тях е осъществил М.. Счита, че по този
начин е била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
По-нататък в жалбата излага
доводи за допуснати нарушения на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН,
като сочи, че актът е бил съставен в присъствието на свидетеля З.З., който
обаче не е очевидец, нито пък е присъствал при констатиране на нарушението.
Твърди, че същото се отнася и за актосъставителя. Изтъква, че неправилно актът
е бил съставен в присъствието само на един свидетел, тъй като след като не е
посочил очевидци на нарушението, то актосъставителят е следвало да осигури
присъствието на двама други свидетели. Счита това за процесуално нарушение,
което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Подробно в жалбата са развити
доводи относно представения като доказателство от жалбоподателя М. договор от
06.07.2019 г. за възлагане на управление на горски територии, като сочи, че
договора е за управление, стопанисване и извършване на всички дейности,
включително и добив на дървесина от имота, както и че същият е бил представен в
РДГ Л., заедно с внасянето за одобрение на горскостопанската програма. Твърди,
че наказващият орган е бил длъжен да знае, че жалбоподателят М. е притежавал
всички правомощия да издаде процесното позволително за сеч. В тази връзка
заявява, че обстоятелствата и фактите описани в обжалваното НП са неверни и
това го прави необосновано и издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Моли наказателното постановление
да бъде отменено, като незаконосъобразно издадено.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят М. се явява лично и с процесуалния си представител
адвокат Х.И.. Последният пледира за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно и неправилно, по изложените в жалбата съображения. В
допълнение сочи, че в имота, за който е било издадено позволителното за сеч
такава не е била провеждана. Представя писмени бележки, в които освен заявеното
с жалбата, прави подробен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Жалбоподателят Р.М. дава
обяснения, като изтъква, че на 28.05.2019 г. бил извикан в сградата на ОДМВР Л.
и тогава са дошли свидетелите В., П. и Й., които му връчили протокол. Твърди,
че е подписал протокола, но написал в него, че не е давал никакви документи,
нито пък, че такива са му били искани. Изтъква, че веднага след като му връчили
протокола му съставили и АУАН за нарушение, което и той не знае какво е. Сочи,
че в АУАН са написали като дата на извършване на нарушението 05.04.2019 г., а
че са го открили на 09.04.2019 г., т.е. с датата на протокола. Изтъква, че в
имота не е била извършвана никаква сеч и че когато освидетелствал сечището е
отразил, че там сеч не е била извършвана и няма никакви нарушения в него. Категоричен
е, че от него не са били искани никакви документи, съответно не им е давал
такива, нито пък са го канили да му съставят АУАН. Дава подробни обяснения в
този смисъл.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по
горите гр.Л., редовно призовани, се представляват от юрисконсулт С.Т.. Пледира
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно
издадено. Счита, че фактът, че не е била извършена сеч в имота не влияе върху
ангажираната административнонаказателна отговорност
на жалбоподателя, тъй като извършената на 09.04.2019 г. проверка от служителите
на РДГ е била изцяло документална. Представя писмени бележки, в които оспорва
доводите на жалбоподателя и подробно обосновава тезата си за законосъобразност
на издаденото наказателно постановление. Счита, че наказващият орган е дал
правилна правна квалификация на нарушението и че същото е безспорно и
категорично установено. Изтъква, че физическо лице регистрирано по чл.235 от ЗГ
може да извършва посочените в чл.233 от същия дейности, с изключение на „добив”
на дървесина от имота. Сочи, че тази дейност е отразена в чл.241, ал.1 от ЗГ и
може да бъде извършвана единствено от търговец, вписан в съответния регистър,
като законодателят не предвижда изключение от това правило. Акцентира на
обстоятелството, че управление и добив са две различни понятия и поради тази
причина договорите свързани с тях имат различен предмет. Счита, че извършеното
от жалбоподателя М. деяние не може да бъде квалифицирано като маловажно.
От събраните по делото писмени
доказателства, от показанията на свидетелите Р. Х. В., Ц.П.Й., Ц.В.С., З.З.З. и
Й. Г. Й. и обясненията на жалбоподателя Р.М., както и от изложеното в жалбата и
в съдебно заседание от страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
Жалбоподателят Р.П.М. *** бил
регистриран лесовъд на частна практика, регистриран в публичния регистър на ИАГ
с удостоверение № *******. /л.12/.
На 05.04.2019 г. М. издал
позволително за сеч № ****** /л.44/, за имот с кад.№ ******.отдел
***, подотдел „а”, в землището на с.С., община Л., област Л..
На 08.04.2019 г. в РДГ Л.
постъпил сигнал от един от собствениците на имота с твърдение, че
позволителното за сеч е било издадено без негово знание и съгласие. Във връзка
с това, свидетелят Ц.Й. разпоредил на свои колеги от РДГ да поискат и
представят досието на имота по така издаденото позволително за сеч. Видно от приемо-предавателен протокол от 09.04.2019 г. на л.16 от
делото, заверено копие от същото му е било предоставено от Ц. Т. Ц., действащ
като пълномощник на Г. М. И. – пълномощно л.43 от делото. Тъй като същият ден –
09.04.2019 г. жалбоподателят М. ***, то свидетелят Й. го поканил да отиде в
кабинета му, за да прегледат в негово присъствие досието на имота, за което М.
издал позволително за сеч № ******/05.04.2019 година. Заедно с Й. в кабинета
били и свидетелите Р. В. и Й. Й.. В присъствието на жалбоподателя М. било
прегледано досието на имота, като при проверката свидетелите констатирали, че
липсва приложен договор, по силата на който собственик е възложил добива в
имота – в случаите на чл.186, ал.1, т.2 от ЗГ или декларация, че са налице
обстоятелствата по чл.186, ал.1, т.1 от ЗГ.
За извършената проверка
комисията в състав от тримата посочени свидетели съставила протокол от 09.04.2019
г. /л.46/.
При проверката на досието за имот
с кад.№ ******.1, отдел ***, подотдел „а”, за който
жалбоподателят М. бил издал позволително за сеч № ******/05.04.2019 г., свидетелите
установили, че има представен договор за възлагане на управление на горски
имоти от 06.07.2018 г. /л.42/, сключен между Ц. Т. Ц., в качеството му на
пълномощник на Г. М. И. и „възложител” и Р.П.М. – лицензиран лесовъд, като
„изпълнител”, като последният се е задължил съгласно т.І, 1. и 2. да управлява
имоти намиращи се в землището на с.С., между които и имот с кад.№
******.1 и извършва всички лесовъдски дейности, свързани със стопанисването на
горската територия.
Докато траяла проверката жалбоподателят
М. им заявил, че има дело и си тръгнал, като им казал, че по-късно ще се върне.
Свидетелите го изчакали до около 14:00 часа и след като М. не се появил
съставили протокола от 09.04.2019 година. Не се появил и следващите дни, нито
пък представил договор за добив на дървесина.
На 28.05.2019 г. свидетелите С.,
Й. и З. установили в сградата на ОД на МВР Л. жалбоподателя Р.М., където му
връчили протокола от 09.04.2019 г. /л.46/. Той го подписал, като писмено възразил,
че не е представял никакви документи и такива не са му били искани.
Относно констатираното, че в
досието на имота липсва договор за възлагане на добива на дървесина съгласно
изискването на чл.186, ал.1, т.2 от ЗГ свидетелят Ц.С. приел, че това
представлява нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.2 от ЗГ, във връзка с чл.54,
ал.1, т.3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите, поради което същият ден – 28.05.2019 г., съставил на жалбоподателя Р.М.,
в негово присъствие АУАН № 54/28.05.2019 г. (№ 817/29.05.2019 г. по регистъра
на РДГ), за това, че на 05.04.2019 г., в качеството му на лице по чл.108, ал.1,
т.4 от ЗГ е издал позволително за сеч № ******/05.04.2019 г., за имот с кад.№ ******.1, отдел ***, подотдел „а”, в землището на с.С.,
община Л., без да е наличен договор, по силата на който собственикът да е
възложил добив в имота – в случаите по чл.186, ал.1, т.2 от ЗГ или декларация,
че не са налице обстоятелствата по чл.186, ал.1, т.1 от ЗГ, във връзка с чл.54,
ал.1, т.3, предл.1-во и 2-ро от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Като свидетели
при съставянето на акта и установяване на нарушението се подписали З.З. и Ц.Й..
По съставеният акт
жалбоподателят М. вписал като възражение, че не са му били изисквани и не е
представял в РДГ Л. никакви документи, досиета и др. относно въпросния имот.
Подписал акта и получил препис от него.
Няма данни по делото, в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН Р.М. да е представил писмени възражения.
Въз основа на съставения от
свидетеля С. АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление, като Р.П.М.
бил санкциониран за нарушение на чл.257, ал.2 от ЗГ, във връзка с чл.54, ал.1,
т.3 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, с
глоба в размер на 1 000 лева, на основание чл.257, ал.2 от ЗГ.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна се установи следното :
Жалбата срещу НП е подадена в
срок и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице.
При цялостната преценка на
законосъобразността на обжалваното НП съдът не констатира да са били допуснати
съществени процесуални нарушения, довели да нарушаване правото на защита на
жалбоподателя М., поради което не споделя възраженията в този смисъл.
На първо място – съдът счита, че
липсва извършено нарушение на разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Процесуалният закон – ЗАНН,
визира четири групи свидетели, които е допустимо да присъстват при съставянето
на акта и да го подпишат. Първата и втората група са посочени в нормата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, а именно : свидетели присъствали при извършването на нарушението, т.е. това са лицата възприели пряко и
непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или
личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат
за изясняване на обективната фактическа обстановка, а втората група са свидетели,
които са присъствали при установяването
на нарушението, или това са лицата, възприели факти и обстоятелства относими
към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е
възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител.
Показанията на тази втора група свидетели биха могли да дадат по-ясна представа
за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани
в акта.
Третата група свидетели са тези,
които са присъствали при съставянето
на акта (чл.40, ал.3 от ЗАНН), а именно, това са лицата, които не са възприели
нито факта на извършване на нарушение, нито условията, при които то е било
установено, а единствено обстоятелствата свързани с изготвянето на акта.
Четвъртата група свидетели са
тези лица, които са само свидетели удостоверяващи
отказа на нарушителя да подпише акта (чл.43, ал.2 от ЗАНН) и тяхното
участие се налага само когато лицето посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност да откаже да подпише акта, каквато ситуация в
разглеждания случай не е налице.
Следва да се уточни, че когато
са налице свидетели от първата и втората група – чл.40, ал.1 от ЗАНН и акта
може да се състави в тяхно присъствие, то не е необходимо да се сочат свидетели
от третата група (чл.40, ал.3), тъй като последните по никакъв начин не биха
допринесли за по-пълно установяване на фактическата обстановка по конкретния
случай от свидетелите по чл.40, ал.1 от ЗАНН. Иначе казано – актът се съставя
при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН, само когато липсват свидетели от
визираните в ал.1 на чл.40 или съществува обективна невъзможност акта да се
състави в тяхно присъствие. Затова и в ал.3 законодателят е фиксирал броя им,
докато ако са налице такива по ал.1 на чл.40 от ЗАНН, такова изискване за брой
на свидетелите няма, тъй като логично е лицата, които извършват нарушение да не
желаят да афишират това и затова нерядко липсват очевидци при извършването и
установяването на нарушението, а ако има такива свидетели, то той може да бъде
и само един. В обсъждания случай, вмененото на жалбоподателя нарушение е от
такова естество, че логично е да няма свидетели – очевидци. Като свидетели по
акта са били посочени Ц.Й. и З.З.. За първият се установи, че е присъствал при
установяване на нарушението, а вторият само при съставянето на акта. Въпреки
това, що се отнася до свидетеля З., то посочването му в АУАН не е безпредметно,
тъй като, както се установи от показанията му, той е възприел обстоятелства
относно начина на представяне на досието на имота в РДГ, а и е извършил
първоначалната проверка във връзка с подадения сигнал от един от собствениците
на имота. Установи се също така в хода на съдебното следствие по делото, че при
установяване на нарушението са присъствали и свидетелите Й. Й. и Р. В.. Фактът,
че не са били посочени като такива в съставения от С. АУАН не е нарушение, още
по-малко пък съществено такова, което да е довело до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя и в този смисъл не съставлява самостоятелно формално
основание за отмяна на наказателното постановление. За да е съществено едно
процесуално нарушение, то следва да е довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице в степен, че то да не е могло да упражни права, които законът
му предоставя в административнонаказателното
производство или тези му права да са се преклудирали
и този пропуск да не може да бъде саниран в
по-нататъшния ход на производството. В. и Й. са разпитани в качеството им на
свидетели в хода на съдебното производство, а и право на страната е, в случая
наказващият орган, е да прецени с колко и какви доказателства ще обоснове и
докаже тезата си за извършено административно нарушение. По никакъв начин
обаче, непосочването им първоначално в АУАН не е довело до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя М. и до невъзможност да разбере какво нарушение му
се вменява и съответно да организира адекватно защитата си. Аргумент за такъв
извод е и разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, съгласно която наказващият орган,
след преценка може да разследва спорните обстоятелства и в тази връзка и
допълнително да събере доказателства, но няма изискване евентуални такива да
бъдат посочени във вече съставения АУАН.
На следващо място – не могат да
бъдат споделени доводите за това, че в АУАН и НП не е уточнено какъв точно
договор липсва по смисъла на чл.186, ал.1, т.2 или по чл.186, ал.1, т.1 от
Закона за горите, както и че по никакъв начин от обстоятелствената част на АУАН
и НП не става ясно как е било констатирано нарушението и на какви доказателства
се основава. Ясно и подробно и в двата е посочено, че при издаване на
позволителното за сеч е липсвал договор за възлагане на добив в имота, като е
посочена и разпоредбата на чл.186, ал.1, т.2 от ЗГ, т.е. липсва договор с някой
от посочените в т.2 на този текст субекти или декларация в случай, че са налице
обстоятелствата по чл.186, ал.1, т.1 от ЗГ. Повече и по-изчерпателно от така
посочените обстоятелства актосъставителят, респективно наказващият орган е
нямало какво да изложат, като се има предвид и че вмененото на жалбоподателя
нарушение е на просто извършване и е довършено с издавеното на позволителното
за сеч.
Съдът не споделя и аргументите
на жалбоподателя относно посоченият като доказателство протокол от 09.04.2019
г. /л.46/ за това, че не е бил съставен по надлежния ред. Същият е писмено
доказателство удостоверяващо и даващо информация относно конкретни
обстоятелства при извършената проверка на досието на имота, а именно : време и
място на провеждане на проверката, участниците в нея и длъжностите им, какъв е
бил предмета на проверката и какво е било констатирано. Съдържа и подписите на
участвалите лица. В цитираната от жалбоподателя Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии не се съдържа нормативно закрепен
образен на протокол, който следва да бъде съставян при констатирано нарушение
по Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му. Не се съдържа
такъв образец и в Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите
в горите. Ето защо съдът цени като годно писмено доказателство въпросният
протокол, още повече, че съдържащите се в него данни кореспондират с данните от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.
При така установената и описана
по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в АУАН съответстват
на действителното положение. Безспорно жалбоподателят е лице по чл.108, ал.1,
т.4 от ЗГ и е имал правомощията да издава позволително за сеч. Законосъобразното
издаване на позволително за сеч се предхожда от изпълнението и наличието на
редица предпоставки и изисквания, всичките формулирани в Раздел ІІІ „Условия и
ред за издаване на позволително за сеч” от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите. Една от тези предпоставки е формулирана в
разпоредбата на чл.54, ал.1, т.3 от Наредба № 8/2011 г., съгласно която освен
изискванията по чл.52, ал.1, следва да се представят и договор, по силата на
който собственик е възложил добива в имота – в случаите на чл.186, ал.1, т.2 от
ЗГ, или декларация, че са налице обстоятелствата по чл.186, ал.1, т.1 от ЗГ. В
разглеждания случай това изискване не било спазено от жалбоподателя и в този
смисъл доводите му, че не е осъществил състава на вмененото му нарушение не
могат да бъдат споделени. Видно от съставения на 09.04.2019 г. приемо-предавателен протокол /л.16/, изрично е отразено и
описано какви документи съдържа досието на имота с кад.№
******.1, отдел ***, подотдел „а”, в землището на с.С., община Л., а в
съставения в резултат от проверката такъв от същата дата /л.46/ и какви
липсват. В т.11 от първия протокол /л.16/ е отразено, че в досието се съдържа
Договор за възлагане на управление на горски територии от 06.07.2018 г., който
договор се намира и в представения по делото заверен препис от оригинала на
досието на сечището – л.42 от делото. В него обаче, както правилно са отразили
свидетелите в констативния протокол, липсва клауза за възлагане добива на
дървесина. Към момента на проверката е липсвал и отделен такъв договор за
възлагане добив на дървесина от въпросния имот. Липсата на такъв договор или
декларация за обстоятелствата по чл.186, ал.1, т.1 от ЗГ е станала известна на
жалбоподателя още в хода на проверката независимо, че не е останал до края й, в
какъвто смисъл са категоричните и непротиворечиви показания на свидетелите Ц.Й.,
Й. Й. и Р. В.. Необходимо е да се отбележи, че жалбоподателят не го е
представил и в последствие, а е имал тази възможност до съставянето на АУАН на 28.05.2019
г., а и след това, в срока за възражение по акта. В тази връзка, неоснователни
са аргументите на жалбоподателя, че договора от 06.07.2018 г., с който му е
възложено управлението на горски територии в землището на с.С., вкл. и
процесният имот, включва и възлагане на добива на дървесина, т.е. че
изискването на чл.54, ал.1, т.3 от Наредба № 8/2011 г. е било изпълнено. Ясно в
така цитираната разпоредба законодателят е посочил, че преди издаването на позволително
за сеч следва да е налице договор, по силата на който собственик е възложил
добива в имота. Съгласно дадената в § 1, т.21 от ДР на ЗГ легална дефиниция
„добив на дървесина” е сеч и извоз на дървесина до
временен склад, т.е. това е дейността по фактическото изрязване и
транспортиране на дървесината от съответния имот. В разпоредбата на чл.233 от
ЗГ, която описва дейностите влизащи в понятието „лесовъдска практика” и на
която се позовава жалбоподателят, липсва дейността „добив на дървесина”, а само
„планиране и организация на добива на дървесина” (чл.233, ал.1, т.4 ЗГ), която
дейност е различна от фактическото изрязване и транспортиране на дървесината от
сечището. Затова и физическо лице, което е регистрирано в регистъра по чл.235
от ЗГ, какъвто безспорно е и жалбоподателят, може да извършва посочените в
чл.233 от същия закон дейности, но не и „добив” на дървесина в имота. Предвид
специфичния характер на тази дейност и необходимостта от строга регулация и
упражняване на контрол, в нормата на чл.241, ал.1 от ЗГ е предвидено, че тази
дейност може да се извършва единствено от търговец и то такъв, който е вписан в
съответния регистър. Аргумент в подкрепа на такъв извод е и разпоредбата на
чл.111, ал.2 от ЗГ, която изрично сочи, че ползването на дървесина от горските
територии се извършва от търговци, регистрирани в публичния регистър по чл.241,
като в т.1 и 2 са дадени единствените изключения от това правило и в които
изключения жалбоподателят не попада.
Ето защо, съдът счита, че преди
издаването на позволителното за сеч жалбоподателят не е изпълнил изискванията
на чл.54, ал.1, т.3 от Наредба № 8/2011 година. Както актосъставителят, така и
наказващият орган правилно са приели като нарушена тази материална норма и са я
посочили като привръзка към нормата на чл.257, ал.2
от ЗГ. В този смисъл възраженията за неправилно определена правна квалификация
на нарушението са неоснователни. Нормата на чл.257, ал.2 от ЗГ освен санкционна
е и бланкетна, сочи само изпълнителното деяние на
нарушението (издаване на позволително за извършване на дейност в горските
територии, в случая – позволително за сеч) и правилно състава на описаното в
обстоятелствената част нарушение е попълнен с нормата на чл.54, ал.1, т.3 от
Наредба № 8/2011 година.
Освен от обективна, нарушението
е извършено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици (бил е
дългогодишен служител в системата на горите, а удостоверението му за лицензиран
лесовъд е от
Обстоятелството дали в имота е
била реализирана сеч е без правно значение относно съставомерността
на нарушението, което е на просто извършване и е било довършено с издаването на
позволителното за сеч.
Предвид на така изложеното, съдът
приема, че НП № 817/08.10.2019 г. на Директора на РДГ Л. е законосъобразно
издадено, поради което следва да се потвърди.
Определената санкция от 1000
лева е в минималния предвиден от закона размер, поради което не може да бъде
изменян, а и липсват основания за това. Не са налице и предпоставки за
прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице маловажен случай.
Извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обичайните случаи от този вид, а напротив – разкрива типичната
такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на нарушението.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 817 от 08.10.2019 г. на Директора
на Регионална Дирекция по горите гр.Л., с което на Р.П.М. ***, ЕГН : ********** е наложено
административно наказание на основание чл.257, ал.2 от ЗГ – глоба в размер на 1000
лева, за нарушение на чл.257, ал.2 от ЗГ, във връзка с чл.54, ал.1, т.3 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд гр.Л. в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :