Решение по дело №10/2025 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: 430
Дата: 7 февруари 2025 г. (в сила от 7 февруари 2025 г.)
Съдия: Росен Буюклиев
Дело: 20257060700010
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 430

Велико Търново, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ЙОРДАНКА МАТЕВА
Членове: МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар М.Н. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ канд № 20257060600010 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Р Е Ш Е Н И Е

[населено място]

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Й. М.

ЧЛЕНОВЕ:

М. Д.

Р. БУЮКЛИЕВ

 

при секретар

М. Н.

И с участието

на прокурора

В. К.

изслуша докладваното

от съдия

БУЮКЛИЕВ

ecblank

по касационно наказателно-административен характер дело №10 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2025 г.

 

Д. П. Д. от [населено място] е оспорил като незаконосъобразно решение №460 от 22.11.2024 година, постановено по АНД №622 по описа за 2024 година на Великотърновският районен съд. Видно от оплакванията в жалбата, съдът не е преценил правилно събраните доказателства, вкл. изслушаните свидетелски показания. Не са съобразени и други доказателства и обстоятелства, които са относими към отговорността му, като скоростта на другият автомобил, посоката на движение. В открито заседание релевира, че не е взел участие в заседанието, в което е приключило делото с оглед на разпита на свидетелите по случая. Предвид посочените оплаквания е налице поддържано касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане. лно събраните доказателства, вм

Ответникът по касация, Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Велико Търново, не е взел становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като предлага решението да остане в сила.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №24-1275-000739 от 10.04.2024 година на ответника по касация, с което на касатора Д. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, във връзка с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер от 200 лева.

За да постанови този резултат ВТРС е приел, че административно-наказателното производство е стартирало с издаването на АУАН №, серия G, №1243059 от 12.03.20224 година с актосъставител Г., като е присъствал свидетеля Г. Г.. В акта липсвали възражения.

Въз основа на този акт е било издадено и процесното пред районният съд наказателно постановление. В обстоятелствената част на същото според съда е било посочено, че на 12.03.2024 година в 13,45 часа във Велико Търново, ул.България до №4 по посока към улица В. Л. касаторът управлявал собственият си лек автомобил „Шкода Октавия“, бежов металик с регистрационен номер №[рег. номер], като предприел маневра за излизане от реда на паркираните превозни средства и не се убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението , като в следствие на това в него се блъснал с предна лява част в странична дявна част автомобил „Дачия Сандеро“, при което реализирал ПТП с щети по двата автомобила. Проверката за алкохол с техническо средство установила нулев резултат.

Съдът е приел, че така описаната фактическа обстановка е меродавната и се доказва безспорно от събраните по делото доказателства. От правна страна е прието, че наказващият орган правилно констатира извършено нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, според който текст водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

В случая според съда касаторът не е изпълнил задължението си преди да започне маневрата по излизане от реда на паркираните превозни средства да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, пери него или минават край покрай него, и да извърши маневрата като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение. Посочено е, че с оглед на това, че управляваното от касатора ППС е било стационарно преди маневрата, за другият участник в движението не е съществувало задължението по чл.25, ал.1 от ЗДвП, доколкото законът не му вменява задължението да са съобразява с паркирания автомобил. Правилно според съда АНО е определил санкционната норма и съответно предвиденото в нея административно наказание.

Решението е неправилно, тъй като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложен закон – чл.348, ал.1, т.2 във връзка с ал.3, т.1 от НПК.

По делото е проведено едно разпоредително заседание, с което е насрочено и две открити съдебни заседания – на 24.06.2024 година и на 24.09.2024 година, като в първото заседание жалбоподателят /сега касатор/ не е участвал, депозирайки молба, като е помолил съдът да се съобрази с представен от него снимков материал. Впрочем видно от съдържанието на подадената жалба пред районният съд, направено е позоваване на наличен видеозапис, като от съдържанието му според касатора се установява претендираната му позиция на лицето, че преди настъпването на ПТП и двата автомобила са били в процес на маневри в двете пътни ленти. Както се установява от разпита на двамата свидетели, на място е била установена наличие на камера, като е поискано снемане на записите от нея, като от записа е видно реализирането на механизма на нарушението. Констатирано е разминаване в часа. Единият свидетел е дал и показания, според които всеки от участниците в ПТП е дал показания, според които вината е на другия участник. Видно от протокола за проведеното заседание /листове 28-30/ процесуалният представител на ответника по жалбата е представил като доказателства по делото протокол за доброволно предаване от датата на нарушението както и ВД – диск с данни, които представляват записи от охранителната камера, която е описана в този протокол, като именно на тези данни са се позовали както актосъставителя, така и свидетеля при съставянето на акта, доколкото няма снети показания на очевидец

Съдът, видно от протоколното му определение от 24.06.2024 година, е приел писмените доказателства, включително и тези, които са представени от жалбоподателя. Такива писмени доказателства /писмени доказателствени средства/ обаче липсват, доколкото снимковият материал, приложен към молбата на Д. от 21.05.2024 година нямат характер на такива доказателства по смисъла на чл.127 от НПК. Нещо повече, въпреки, че от ответника е представено веществено доказателство, представляващо диск с цифрова информация, съставляваща запис на релевантни към деянието факти и обстоятелства, съдът не е приел това релевантно веществено доказателство, нито е направил оглед на същото по реда на чл.155 и чл.156 от НПК с цел извличането на данни, които да послужат за установяване на обективната истина. С това си процесуално бездействие съдът е нарушил изискването на чл107, ал.3 от НПК, доколкото е бил длъжен служебно да изясни всички релевантни към предмета на доказване факти и обстоятелства, включително и поддържаната от жалбоподателя защитна теза за механизма на нарушението.

В следващото проведено открито съдебно заседание жалбоподателят /настоящ касатор/ е посочил, че няма доказателствени искания, но съдът е прочел, приел и вложил доказателства, които не са индивидуализирани като характер и параметри, като не става ясно дали такива изобщо са съществували.

Посочените процесуални нарушения са съществени, тъй като са ограничили правото на защита на Д., като от друга страна следва да се констатира, че са отстраними, доколкото съдът при новото разглеждане на делото следва да направи оглед на представеното от ответника по жалбата веществено доказателство след надлежното му приобщаване му по делото и да приеме представените от касатора /жалбоподател/ такива под формата на снимков материал, като след анализа на фактите, които тези доказателства установяват, да бъде постановено решение по съществото на спора.

Следва неправилното решение да се отмени, като делото се върне на друг състав на същия съд за ново произнасяне.

 

Разноски от касатора не са претендирани и не следва да му се присъждат.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №460 от 22.11.2024 година, постановено по АНД №622/2024 година по описа на Великотърновският районен съд.

ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново произнасяне.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

Председател:  
Членове: