Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261300 23.04.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8899 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 240 и чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът „Гарант Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от ****** А.Д.А., чрез пълномощник адв. П.П., е предявил против Б.Х.Н., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдената по частно гр. дело № 53/ 2020 г. на ПРС, XVI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 213/ 17.01.2020 г., парична сума в размер на 315, 80 лева- главница, представляваща част от невърната сума в размер на 551, 10 лева, дължима по договор за заем № ****/ 04.07.2017 г., сключен между длъжника и „Лайт Кредит“ ООД, с краен срок на погасяване 04.12.2017 г., като по силата на сключен между длъжника, „Лайт Кредит“ ООД и „Лайт Кредит Консулт“ ООД договор за гаранция от 04.12.2017 г., заявителят е заплатил на „Лайт Кредит“ ООД посочената сума с превод на 23.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда- 03.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба е посочено, че между ответника и „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК: *********, от друга, бил сключен договор за заем № ****/ 04.07.2017 г., по който се предоставила в заем сумата от 500 лева, за срок от 5 месеца, платима разсрочено, на 5 вноски, всяка от по 110, 22 лева. Крайната сума, която се дължала, ведно с възнаградителната лихва, за срок до 04.12.2017 г. била 551, 10 лева. Като обезпечение на вземането по заема бил сключен договор за гаранция от 04.07.2017 г. между „Гарант Кредит Консулт” ЕООД, „Лайт Кредит“ ООД, по силата на който заемателят дължал на гаранта възнаграждение в размер на 5 месечни премии, всяка от по 38, 94 лева, което възнаграждение е обезпечено с издаден в полза на гаранта запис на заповед. Длъжникът е заплатил до момента сумата към заемодателя 235, 30 лева, а към ищеца по договора за гаранция- изцяло. След като бил уведомен за неизпълнението, ищецът като гарант заплатил на заемодателя сумата от 315, 80 лева на 23.10.2019 г., като това представлявало плащане по активирана гаранция във връзка със заема, която ответникът не бил върнал. За събиране на дължимите суми било образувано заповедно производство, по което заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което се предявявал и настоящият установителен иск. В този смисъл моли за уважаване на иска, претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява, не се представлява и не взема становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника е подал отговор, с който оспорва иска. Твърди се, че искът бил неправилно предявен против ответника, защото претенцията първо следвало да бъде насочена против заемателя и едва тогава- срещу гаранта, според чл. 1 от договора. Договорите били нищожни на основание чл. 22 от ЗПК, като договорът за заем не отговарял на императивните изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 9, 10 и 11 от ЗПК. Отделно от това, ГПР от 47, 61 % не отговарял на действителния, защото към общата дължима сума от 551, 10 лева не било включено допълнителното плащане от 194, 47 лева по гаранцията и с тези допълнителни разходи се подвеждал потребителя, като така се нарушавала забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Поради това, че основният договор за кредит бил недействителен, по договора за гаранция, който имал акцесорен характер, нямало задължения, които да бъдат обезпечени. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание особеният представител поддържа отговора.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от
фактическа страна установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично
задължение № 213/ 17.01.2020 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело
№ 53/ 2020 г. на ПРС, XVI гр.
с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата в размер
на 315, 80 лева- главница, представляваща част от невърната сума в размер на
551, 10 лева, дължима по договор за заем № ****/ 04.07.2017 г., сключен между
длъжника и „Лайт Кредит“ ООД, с краен срок на погасяване 04.12.2017 г., като по
силата на сключен между длъжника, „Лайт Кредит“ ООД и „Лайт Кредит Консулт“ ООД
договор за гаранция от 04.12.2017 г., заявителят е заплатил на „Лайт Кредит“
ООД посочената сума с превод на 23.10.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на постъпване на заявлението в съда- 03.01.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и разноските в
заповедното производство в общ размер на 325 лева.
Така издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок,
поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По силата на сключен между ответника и „Лайт
Кредит“ ООД, ЕИК: *********, договор за заем № ****/ 04.07.2017 г.,
на лицето е предоставена в заем сумата от 500 лева, при следните условия: срок-
5 месеца, при размер на всяка погасителна вноска от по 110, 22 лева, първата с
падеж- 04.08.2017 г., ГПЛ- 40 %, ГПР- 47, 61 %, или общ размер на плащанията- 551,
10 лева. Към договора са представени и общите условия, приети от заемателя.
Наред с това, на същата дата- 04.07.2017
г., е сключен договор за
гаранция между заемодателя, заемателя и ищеца (с предишно наименование „Лайт Кредит
Консулт” ЕООД), който в качеството си на гарант се
задължава към заемодателя в случай, че заемателят не извършва дължимите
плащания в пълен размер в продължение на шест седмици, да отговаря пред
заемодателя за задълженията му. За така предоставената гаранция, независимо от
активирането й, му се дължи възнаграждение от заемателя, платимо на 5 месечни
премии, всяка от по 38, 94 лева.
До гаранта е изпратено писмено уведомление за
активиране на гаранцията поради неизпълнение на заемополучателя, в която връзка
от него е изискано плащане, като с платежно нареждане от 23.10.2019 г. гарантът
е заплатил на заемодателя по банков път сумата от 315, 80 лева, представляваща остатъчната
сума от гаранцията по тристранния договор.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма спор по делото, че между ответника и
трето за процеса лице- „Лайт Кредит“ ООД е възникнало правоотношение по договор
за паричен заем, по силата на който на лицето е предоставена определена парична
сума, срещу задължението тя да бъде върната в срок, при условията на договора.
В чл. 3 ал. 2 от договора изрично е записано, че сумата се предава при
предоставяне на обезпеченията по чл. 6, едно от които е чрез гаранция от трето
лице, по договор за гаранция. Оттук следва, че условието за предоставяне на
заема е именно сключването на такъв допълнителен договор за гаранция.
Няма и спор, че този договор за гаранция е
сключен, като той е тристранен и в него освен лицата по кредита, участва и
ищецът, който е гарант и в това си качество отговаря за задълженията на
заемателя към заемодателя, срещу съответно възнаграждение, т.е. договорът има
обезпечителен характер и чрез него се гарантира изпълнението (изплащането на
задълженията) по заема, чрез гаранция на трето лице, което обаче не е
поръчител.
Основното възражение в отговора на особения
представител е в това, че искът бил неправилно предявен против ответника, с
оглед разпоредбата на чл. 1.2 от договора за гаранция. В цитирания текст е
предвидено, че заемодателят се задължава да предяви иск първо срещу заемателя и
само ако не бъде удовлетворен, тогава да иска плащане от гаранта. По делото
действително липсват доказателства иск да е бил заведен първо спрямо ответника
и той да не е изпълнил. От приложеното уведомление (лист 15) е видно само, че заемодателят
е информирал ищеца за активиране на гаранцията, както и, че трябва да изпълни
вместо заемателя, без обаче да се представят доказателства първо да търсено
изпълнение от ответника, било с покана, било по исков път, какъвто ред страните
са уговорили помежду си. Такава е и логиката на тази форма на обезпечението,
чрез гарант- неговата отговорност да се ангажира само при неудовлетворяване на
претенцията от заемателя, а не първо или веднага след падежа да се иска
активиране на гаранционната отговорност. В тежест на ищеца да е докаже, че са
настъпили предпоставките според уговорките между страните, за да е налице
суброгационното право на претенция против ответника, каквото обаче по делото не
се установи.
При това положение е безпредметно да се
обсъждат останалите възражения в отговора за недействителност на договора за заем,
поради противоречие със специалните изисквания на ЗЗП, доколкото при неспазване
на уговорения ред и начин за търсене на сумата по заема, не възниква правото на
гаранта да претендира платеното от заемателя. Дали кредитът е действителен или
не, в случая е без значение, тъй като претенцията не почива на договора за заем
и с иска/ заповедта за изпълнение не се претендират главница или лихва по
кредита, за да се обсъжда дължими ли са те, в какъв размер и т.н. Предмет на
спора е само платеното от гаранта по договора за гаранция, поради което за
резултата от делото е релевантно да се установи това, което се доказа по
делото- че не са спазени уговорките за поредност при търсене на сумата.
Доколкото не се доказа да съществува
присъденото вземане в полза на заявителя, следва да се приеме, че заповедта за
изпълнение е била издадена неправилно, защото предявената претенция е
неоснователна и като такава тя следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, а именно-
отхвърляне на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника
се дължат сторените по делото разноски. Такива обаче не са направени, поради
което и няма как да се присъждат. Страната е представлявана от назначен й
особен представител в производството, за който ищецът е внесъл депозит и същият
няма пречка да бъде изплатен с РКО при поискване. Разноските на ищеца както по
заповедното дело, така и в настоящото производство, си остават за негова
сметка.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Гарант Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от ****** А.Д.А., против Б.Х.Н., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената по частно гр. дело № 53/ 2020 г. на ПРС, XVI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 213/ 17.01.2020 г., парична сума в размер на 315, 80 лева- главница, представляваща част от невърната сума в размер на 551, 10 лева, дължима по договор за заем № ****/ 04.07.2017 г., сключен между длъжника и „Лайт Кредит“ ООД, с краен срок на погасяване 04.12.2017 г., като по силата на сключен между длъжника, „Лайт Кредит“ ООД и „Лайт Кредит Консулт“ ООД договор за гаранция от 04.12.2017 г., заявителят е заплатил на „Лайт Кредит“ ООД посочената сума с превод на 23.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда- 03.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и разноските в заповедното производство в общ размер на 325 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД