Определение по дело №1679/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 578
Дата: 2 март 2018 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20173100501679
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../……………..2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Бажлекова

въззивно гражданско дело1679 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 2946/29.01.2018 г., подадена от К.И.К., чрез адв. С.Н., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1798 от 01.12.2017 г. Излага се становище за дължимост на разноски в полза на въззивницата, както и се сочи, че не е съобразено направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна М.И.Н., чрез адв. Д.К.-К., изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба на К.И.К. срещу Решение № 2166 от 26.05.2017 г., постановено по гражданско дело № 8424 по описа за 2016 г. на 43-ти състав на Районен съд – Варна.

С Решение № 1798 от 01.12.2017 г. въззивният съд е отменил Решение № 2166/26.05.2017 г., постановено по гр. дело № 8424/2016 г., по описа на ВРС, в частта, с която е определен режим за осъществяване на лични контакти между майката и детето, като е определил режим на лични отношения между майката К.И.К. и детето М. М.Н., както следва: майката К.И.К. има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18ч. в петък до 18ч. в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск,  по споразумение с бащата, а ако такова не бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли всяка година;  всяка година на рождения ден на майката – двадесет и трети март /23.03./ от 10 часа до 18 часа; всяка нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през месец май, дните, които са обявени за неучебни и почивни от 18 часа на деня предхождащ първия неучебен ден до 16 часа на последния неучебен ден, първите пет дни от коледната и великденска ваканция; всяка четна година- дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и Великден от 18 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния почивен/неучебен ден; последните пет дни от коледната и великденската ваканции. Варненският окръжен съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение в останалите обжалвани части и е присъдил разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 1505 лева.

Настоящият състав наМ. за неоснователно искането на въззивницата К.И.К. за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, доколкото въззивната жалба е възприета от съда като неоснователна, включително и в частта за определения режим на лични отношения. Въззивният съд, бъдейки сезиран с жалба срещу първоинстанционното решение, в частна относно режим на лични отношения, има задължение служебно да следи за зачитането интересите на детето, като не е обвързан от оплакванията и предложения режим от страните.

Съставът на ВОС приема за неоснователно и направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна. Предмет на разглеждане в производството, както пред първата, така и пред въззивната инстанция са кумулативно съединени искове за предоставяне на родителски права, определяне на местоживеене на детето, режим на лични отношения и заплащане на издръжка. С оглед броя на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, времетраенето на процеса и обема на извършените процесуални действия от страна на пълномощника на въззиваемата страна, заплатеното възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1500 лева не се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

По изложените съображения, молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съобразно изложените мотиви, съставът на ВОС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2946/29.01.2018 г., подадена от К.И.К., чрез адв. С.Н., по реда на чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 1798 от 01.12.2017 г., постановено по в. гр. дело № 1679 по описа за 2017 г. на Окръжен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщението да страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.