РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-58 14.04.2020
г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен
граждански състав
На: десети
март две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 307 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР,
представлявана от директора гл.комисар Николай Николов, подадена чрез
ю.к.Татяна Стойкова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 3742/23.12.2019г, постановено по гр.д.№ 6233/2019г. на
РС – Бургас, с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР е осъдена да заплати на Т.Д.Г.
от гр.***, сумата от 1942.72 лв.,
представляваща нетния размер на дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 283.71 часа, получени след преизчисляване
с коефициент 1.143 на положения от него 1984 часа нощен труд в дневен за
периода 01.04.2016 г. – 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.07.2019 г. до окончателното плащане, сумата от 273.90 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода до 30.07.2019 г., както и сумата от 350 лв. за
направените по делото разноски. С решението ГД “ПБЗН“ е осъдена да заплати по
сметка на БРС държавна такса от 127.71 лв. и 180 лв. за експертиза.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от
постановеното решение, като същото се счита за неправилно и необосновано,
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която
урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни
служители, чиито правоотношения са уредени от ЗМВР. Счита се за неправилен
извода на съда за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите
правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните
служители, назначени по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Проследена
е нормативната уредба относно вида и условията за заплащане на възнагражденията
на държавните служители в МВР, като се сочи, че редът за полагане, отчитане и
заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и липсва
препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношение на служителите.
Счита се за неправилен извода на съда за наличие на празнота в специалната
уредба, като се сочи, че такава не е налице, тъй като действащата нормативна
уредба не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Изложени са
доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното
време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд
(чл.187, ал.3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не
както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1,143. Сочи, че
за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в
дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час, съобразно Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на МВР, като за липсата на трансформация
на нощния труд в дневен се позовава на докладна записка с рег.№ 8121р-20741 от
30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР, както
и на практика на районни и окръжни съдилища. Поддържа се, че съдът не е
мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане
като извънреден труд, като мотивите на съда са противоречиви и
непоследователни.
Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете
нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението между
продължителността на дневния и нощния труд, би означавало с неприложим към
материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в
случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова
продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на
смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните
актове. Поради това счита, че мотивът на съда относно поставянето на
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от работещите по трудови
правоотношения, е несъстоятелен.
Твърди, че третият поставен към експертизата въпрос е
неправилно формулиран, тъй като при преизчисляване на часовете положен нощен
труд не се формира извънреден труд, защото същият не е положен извън рамките на
редовното работно време. Сочи, че когато отработените часове не превишават
месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, а когато отработените часове са повече
от нормата, то те се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, т.е. това
са два вида нощен труд – положен по график в рамките на месечната норма и
положен по график над месечната норма. Съществува и полагане на труд по
заповед, при наличие на извънредни ситуации, който се заплаща като извънреден
такъв. Излагат се и съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен
труд от трите групи – положен по график
в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен
по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по
извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като
доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от
положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Евентуално моли
съда да вземе предвид разпоредбата на чл.9г НРВПО в редакцията й за периода
01.01.2018 г. – 17.07.2018 г. Не се правят доказателствени искания. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Претендира за присъждане разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Т.Д.Г., подаден чрез адв. Георги Стоянов, в който са изложени
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се изразява
съгласие с изводите на районния съд. Твърди, че условията и редът за
изплащане на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период се
определят от няколко наредби, като липсата на изрични норми в наредбите представлява
празнота, поради което се прилагат правилата на ЗДС, съответно на КТ. Моли
въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания.
Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд,
като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я
намира за допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Т.Д.Г. претендира за осъждане на ответника Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР да му заплати сумата
от 1942.72 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК),
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд от 283.71 часа,
за периода от 01.04.2016 г. до 30.06.2019 г., получени при преизчисляване на
положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143, както и сумата от 273.90
лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК),
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяко
едно от вземанията до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Изложени са твърдения, че през периода
01.04.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е полагал труд като „началник дневна смяна“
в РД „ПБЗН“ – Бургас към ГД „ПБЗН“ – МВР, при 24-часови работни смени по график,
отчитани на тримесечие. Твърди се още, че в този период ищецът е положил общо 1848
часа нощен труд, които преизчислени с коефицент 1.143 възлизали на 2112 часа
дневен труд. Това преизчисляване от нощен към дневен труд водело до извънреден
труд от 264 часа, на стойност от 1584 лв., които следва да бъдат заплатени от
ответника и тази сума се претендира с предявения иск. Върху неплатените
допълнителни възнаграждения за извънреден труд ответникът дължал и лихва за
забава в размер на 550 лв. за периода от падежа за всяко едно от вземанията до
30.07.2019 г., която също се претендира с настоящия иск.
По реда на чл.214, ал.1 ГПК и
съобразно експертното заключение, ищецът е изменил размера на претенцията си,
като претендира ответника да му заплати сумата 1942.72 лв. – допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 283.71 часа в процесния период,
както и сумата от 273.90 лв. – мораторна лихва.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответникът ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт, е оспорил предявените искове
като неоснователни и по размер. Изложени са съображения, че в процесния период
спорните правоотношения са регламентирани с разпоредбите на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като се оспорва приложимостта на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на
основание КТ, която се прилагала само за лицата работещи по трудово
правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период. Сочи се, че размерът на
възнаграждението за положен нощен труд на служителите в системата на МВР е
определен със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на МВР и е в
размер на 0,25 лв. на час, като положеният от ищеца през процесния период нощен
труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е
правилно определено и заплатено.
Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в
процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г. на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете
положен нощен труд към дневен, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна и би поставила
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители
по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения. Поради това съдът е
приел, че е налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в
системата на МВР, която следва да бъде преодоляна със субсидиарно приложение на
НСОРЗ и по специално чл.9, ал.2 от същата.
По горните мотиви БРС е приел съобразно приетото експертно заключение, че искът
е основателен и доказан в установения от вещото лице размер от 1942.72 лв., поради
което исковата претенция е уважена като основателна в претендирания размер,
съобразно изменението на претенцията, ведно със законната лихва от
предявяването на иска, както и за лихвата за забава от 273.90 лв., съобразно
изменението на акцесорната претенция.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на
императивни материалноправни норми.
След
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло
споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея
не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и
допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с
тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради
което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.
Въззивната
инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за основателност
на предявените осъдителни искове по чл.179, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 КТ
и чл.86, ал.1 ЗЗД, като препраща към мотивите на решение на основание чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната
жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Наведените във въззивната жалба възражения
обобщено се свеждат до това, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от
министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота
в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, в т.ч. и нормата на чл.9,
ал.2 НОСРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения
за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден
труд се казва в нормата на чл.143, ал.1 КТ – „извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. В случая, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187,
ал.3 ЗМВР). А разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР постановява, че работата
извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР. Така, за процесния период 01.04.2016 г. – 30.06.2019 г. са действали правилата на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на МВР, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Последните две наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.3, ал.3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл.31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
Видно е обаче и е безспорен факт, че в цитираните Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. – чл.31, ал.2 от същата, действала за част от процесния период, съгласно която – при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. преизчислението е с коефициент 1.143. При това положение, БОС намира, че в действащите в процесния период подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, както правилно е приел и районния съд, като възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.
В тази връзка, нормата на чл.46, ал.2 ЗНА предвижда, че
когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че
служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон
отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния
служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013
г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага
субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична
разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като
обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители
в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител, както това е било уредено в
отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените
отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към
трудовото законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл.67, ал.3 ЗДСл постановява,
че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство, то при безспорната липса на изрична
уредба в специалните наредби, издадени от министъра на МВР, в случая
субсидиарно приложение намират правилата на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на РС-Бургас са
правилни, а всички изложени възражения от въззивника са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Предвид
изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че при липсата в случая на
специално правило в ЗМВР и подзаконовите актове по прилагането му, с което да се
определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то
наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Както бе посочено, възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата
инстанция намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения и
доводи относно неприложимост към процесното служебно правоотношение на
установения в нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния
труд в дневен. Тук следва да се има предвид, че приложените по делото писма на
МТСП и писмена консултация на проф.Мръчков не представляват съдебна практика и
не са задължителни за съда, поради което първата инстанция правилно не ги е
обсъждала, като възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията на въззивника за
евентуално прилагане в периода 01.01.2018 г. – 17.07.2018 г. на нормата на
чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Действително, в
рамките на посочения период разпоредбата на чл.9г НРВПО ( ред. ДВ-бр.41/2017
г., в сила от 01.01.2018 г.) е предвиждала отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат
за извънреден труд по реда на чл.149 КТ пред
инспекцията по труда, без превръщане на нощните часове в дневни. С последващото
изменение обаче на НРВПО (ДВ-бр.58/2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) от текста
на чл.9г е премахнат израза „без превръщането на нощните часове в дневни“,
което по мнение на съда е предприето с цел синхронизиране на текстовете в
самата наредба. И това е така, защото в разпоредбата на чл.9а, ал.4 НРВПО изрично
е предвидено, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по
график на работника или служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с
коефициента по чл.9, ал.2 НСОРЗ, като превръщане на нощните часове в дневни не
се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време,
както и в случаите, когато трудовият договор е сключен за работа само през
нощта. В този смисъл, съдът намира, че към момента на съществуването на чл.9г в
първоначалната му редакция в ДВ-бр.41/2017 г. е било налице пряко противоречие
и несъответствие между нормите в самата наредба, което обаче не може да влече
негативи за работника/служителя и поради това следва да се приложи
най-благоприятната за него норма – в случая чл.9а, ал.4 НРВПО. Именно такъв е и
общият разум на текстовете в НРВПО по смисъла на чл.5 ГПК, при наличието на
противоречиви норми в един нормативен акт.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по
делото доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане
на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. По отношение на размера на претенцията, съдът
съобрази приетата в първата инстанция и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза, от която се установява, че за периода 01.04.2016 г. – 30.06.2019 г.
ищецът Т.Г. е положил нощен труд от 1984 часа, които преизчислени с коефициент
1,143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 2267.71 часа, като
разликата от 283.71 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността
им в размер на 1942.72 лв. не е начислена, съответно – не е изплатена на ищеца,
а мораторната лихва върху нея за процесния период е в размер на 273.90 лв. Ето
защо, предявените искове са основателни и доказани в претендирания размер от 1942.72
лв. за главницата и 273.90 лв. за лихвата, поради което следва да бъдат уважени
изцяло, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Предвид горното,
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна, а поради
съвпадане изцяло на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход
на спора и направените искания за разноски, съдът намира, че на основание
чл.78, ал.3 ГПК въззивникът ГД „ПБЗН“ МВР следва да заплати на въззиваемия Т.Г. сумата от 350 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивното производство, съгласно представен договор за правна защита и съдействие
и разписка към него. В тази връзка, съдът намира за неоснователно направеното
от въззивника възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като заплатеното от въззиваемата
страна адвокатско възнаграждение граничи с минималния размер, определен в чл.7,
ал.2, т.1 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ и в този смисъл не се явява прекомерно.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3742/23.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 6233/2019
г. по описа на РС – Бургас.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР,
с адрес гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А, представлявана от директора гл.комисар
Николай Николов, да заплати на Т.Д.Г. от гр.***, ЕГН **********, сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева) за
направените във въззивното производство пред БОС съдебни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.