Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 20 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
на П.Д.П. против решение № 4746 от 06.11.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 9012 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, осемнадесети
състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Деспот“ ЕООД искове с правно основание член 344,
алинея 1, точки 1 и 3 и член 128, алинея 1, точка 2 от Кодекса на труда /КТ/ за
отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 38 от 05.03.2019 г. на
работодателя, с която на основание член 325, алинея 1, точка 4 от КТ е
прекратен трудов договор № 45 от 26.09.2018 г. на ищеца за длъжността „портиер”;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3 060 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради незаконното уволнение, за времето от 16.04.2019 г. до заседанието по
съществото на спора, но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата; за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 825 лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за времето от 26.09.2018 г. до 16.04.2019 г. ведно със
законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата.
Във въззивната жалба се твърди, че решението
е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че между страните не съществува трудово правоотношение поради липса на
писмен трудов договор, въпреки неоспорването на това обстоятелство от ответника
и установяването му чрез множество доказателства в хода на производството пред
първата инстанция. Изрично се излага, че при обратен извод, то ще бъдат
основателни и предявените искове по член 344, алинея 1, точка 3 и член 128,
точка 2 от КТ. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло.
В съдебно заседание въззивната жалба се
поддържа, като се иска и присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна е депозирала отговор по
подадената въззивна жалба в срока предвиден в член 263, алинея 1 от ГПК. В него
излага становище за неоснователност на въззивната жалба.
В съдебно заседание не изразява становище.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да
обжалва първоинстанционното решение, като неизгодно за него. Правото си на
жалба, то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и
член 261 от ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение
съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата си молба ищецът твърди, че на
26.09.2018 г. е постъпил на работа в ответното дружество като пазач на Дома на
журналиста, който бил нает от ответника.
Уговорката била да получава по 510 лева месечно, като полага дежурства: дневна
смяна, нощна смяна и два дни почивка.Трябвало да му заплащат и по 75 лева на
месец за пътни. Договорили осемчасов работен ден. Ответното дружество обаче не
му предоставило трудов договор. От проверка в НАП разбрал, че има регистриран
такъв, но за четири часа труд, а не за осем. В началото, когато започнал
работа, получил 100 лева трудово възнагарждение и това е единствената сума,
която работодателят му заплатил. До края на месец ноември 2018 г. давал редовно
смени по посочената схема, а след това вече го нямало в графика и не е полагал
труд. На 16 април 2019 г. по пощата получил заповед за прекратяване на трудовия
му договор на основание завършване на определена работа, считано от 05.03.2019
г. и с посочване на член 325, алинея 1, точка 4 от КТ, без да е посочено коя е
работата, която е завършена. Счита, че му се дължи заплащане на трудово
възнаграждение за периода от 26.09.2018 г. до деня на прекратяване на трудовото
му правоотношение - 16 април 2019 г., тъй като няма вина за неполагането на
труд през посочения период. От общото задължение от 3 925 лева следва да бъде
приспаднато сумата от 100 лева, поради което и претендира 3 825 лева.
В уточнителна молба от 26.06.2019 г. и изрично в
съдебно заседание на 20.09.2019 г. ищецът е твърдял, че не е подписвал трудов
договор, но е имало устна уговорка за сключване на трудов договор и вписване на
договора в НАП, поради което счита, че трудово правоотношение е възникнало.
С оглед изложеното е предявил следните искове
против „Деспот" ЕООД – село Айдемир:
1/ за
отмяна на заповед № 38 от 05.03.2019 г. на работодателя, с която на основание
член 325, алинея 1, точка 4 от КТ е прекратен трудов договор № 45 от 26.09.2018
г. на ищеца за длъжността „портиер” – с правно основание член 344, алинея 1,
точка 1 от КТ;
2/ за осъждане на ответника да му заплати сума в
размер на 1 820 лева /след допуснато изменение на иска в съдебно
заседание, проведено пред въззивната инстанция/, представляваща обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за
времето от 16.04.2019 г. до заседанието по съществото на спора, но за не повече
от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до
окончателното изплащане на главницата – с правно основание член 344, алинея 1,
точка 1 във връзка с член 225, алинея 1 от КТ;
3/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1 560 лева /след допуснато изменение на иска в съдебно
заседание, проведено пред въззивната инстанция/, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за времето от 26.09.2018 г. до 16.04.2019 г., ведно със
законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата
- с правно основание член 128, точка 2 от КТ.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, в който предявените искове се оспорват като
недопустими и неоснователни. Ответното дружество твърди, че ищецът е бил
назначен на 4-часов работен ден, тъй като процесния трудов договор се явява втори
такъв. Излага, че поради противоречия със собственика на хотела, на който
работодателят се явява наемател, от края на ноември 2018 г. бил спрян достъпът
на ответника до хотела, както и до цялата документация на фирмата, включително
сключените трудови договори. Твърди, че това е и причината за невъзлагане на
работа на ищеца. Сочи, че поради близките родствени отношения между
управителката на хотела С.Л., на ищеца П.П. са му заплащани суми за трудово
възнаграждение по нейната банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД. Твърди, че
ответникът се е отклонил самоволно от работното си място, като на работодателя
се наложило да търси негов заместник. Сочи, че е налице техническа грешка в
заповедта за прекратяване, като погрешно е бил посочен член 325, алинея 1, точка
4 от КТ.
Между страните няма спор, че са водени преддоговорни
отношения за сключване на трудов договор за заемане от страна на ищеца на
посочената длъжност. От събраните по делото доказателства се установява, че бил
налице спор относно продължителността на работното време /четири или осем часа/,
респективно – какво е уговореното месечно трудово възнаграждение /260 лева или
510 лева/, дали договорът ще се сключи за извършване на определена работа.
Въззивният съд намира, че тези спорни между страните моменти не са преодоляни,
включително и чрез направеното пред настоящата инстанция изявление от страна на
пълномощника на ищеца в съдебно заседание, проведено на 27.01.2020 г., който е
заявил, че прави изменение на исковете чрез тяхното намаляване по член 344,
алинея 1, точка 3 във връзка с член 225, алинея 1 от КТ и член 128, точка 2 от
КТ, тъй като трудовият договор, който е представен е за 4-часова
продължителност на работното време.
По делото е представен трудов договор № 45 от
26.09.2018 г. /лист 21 от първоинстанционното дело/, от който е видно, че
същият е подписан само от страна на работодателя „Деспот" ЕООД чрез
управителя Н.К. и не носи подпис на ищеца П.Д.П.. В представения договор,
неподписан от ищеца, е посочено, че П. е назначен във фирмата на ответника на
длъжност „портиер“ с месторабота в хотел „Журналиста“ – КК „Златни пясъци“,
Варна, с продължителност на работното време от 4 часа и основно месечно
възнаграждение в размер на 260 лева, 20 дни платен годишен отпуск, като е
сключен на основание член 68, алинея 1, точка 2 от КТ, тоест до завършване на
определена работа, без да е посочено каква е тя.
Сключването на трудовия договор се предхожда от
преддоговорни отношения, които имат за цел да се постигне пълно съгласие между
страните както в частта за необходимото му минимално съдържание - място,
характер на работата и трудово възнаграждение, така и относно всички
допълнителни елементи. Преди изготвянето и подписването на трудовия договор
работникът има задължение да представи и необходимите писмени документи. Съгласно член 62, алинея 1 от КТ съвпадащите насрещни волеизявления на договарящите трябва
да се материализират в писмена форма. Изискването за писмена форма е въведено
като условие за действителността на трудовия договор. Въведената от закона
писмена форма за действителност на трудовия договор изключва възможността
страните да изразят волята си по друг начин, например с конклудентни действия.
В този смисъл за съществуването му са без значение косвените прояви, в случая
свързани с изпълнението на договора - регистрацията в ТД на НАП, допускането до
възложената работа, заплащане на осигурителни вноски и други.
Недействителността на трудовия договор не се обявява, ако недостатъкът на
трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Съдебната практика приема, че
неподписването на трудовия договор от една от страните не води до неговата недействителност,
тъй като този порок може да се отстрани по всяко време.
В конкретния случай обаче не може да бъде
прието, че единственият порок е неподписването на трудовия договор. По делото
не са представени никакви доказателства, а и няма наведени твърдения от
страните, за наличието на други писмени актове /например - предложение за
постъпване на работа, молба за ползване на отпуск и други/, от които, макар и
материализирани поотделно, да бъде направен извод, че насрещните волеизявления
на страните съвпадат по отношение на всички основни и допълнителни елементи на
трудовия договор.
От
това следва извод, че неспазената от закона писмена форма превръща договора в
недействителен и негоден да изпълни ролята на основание за възникване на
трудово правоотношение - член 74, алинея 1 от КТ. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 1393 от 11.07.1994 г., постановено по гр.д.№ 1393/1993 г.
на III ГО, решение № 1214 от 20.03.1995 г., постановено по гр.д.№
747/1994 г. на III ГО,
решение № 21 от 23.02.2012 г., постановено по гр.д.№ 595/2011 г. на ІІІ ГО, решение
№ 907 от 02.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 3725/2008 г. на І ГО, решение №
1171 от 20.12.2008 г., постановено по гр.д.№ 382/2007 г. на І ГО, определение №
638 от 21.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 1401/2013 г. на III ГО.
Поради изложените мотиви настоящият състав на въззивния съд намира, че
искът с правно основание член 344, алинея 1, точка 1 от КТ е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предявените искове по член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член 225,
алинея 1 от КТ и по член 128, точка 2 от КТ са обусловени от резултата по
първия иск и тъй като същият е отрицателен, то те също сех явяват неоснователни
и подлежат на отхвърляне.
За пълнота на изложението съдът намира че следва да отбележи следното:
По делото се установява, че ищецът е полагал труд за периода от 26.09.2018
г. до 30.11.2018 г., на което ответника не се е противопоставил, като този труд
е заплатен частично – изрично в исковата си молба П. сочи, че е получил 100
лева. Създадените между страните отношения дори и да покриват елементи на
трудово правоотношение, за да бъдат регламентирани от КТ като такова следва да
се основават на изискването на закона за действителен трудов договор. След като
трудовият договор е недействителен, не е възникнало и валидно трудово
правоотношение, то не са възникнали права и задължения по него между страните. Възникналите
други фактически правоотношения между страните имат друг правен характер и се
уреждат по друг ред.
Доколкото крайните изводи
на въззивния съд съвпадат с този на първоинстанционния такъв, то атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Съгласно нормата на член 81 от ГПК във всеки
акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и
по искането за разноски. В случая такова е направено от ищеца /въззивник в
настоящата инстанция/, но такива не следва да бъдат присъждани с оглед изхода
на спора и разпоредбата на член 78, алинея 1 от ГПК.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4746 от 06.11.2019 г., постановено по
гр.д.№ 9012 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, осемнадесети състав.
ОТХВЪРЛЯ искането на П.Д.П. ЕГН ********** ***
за присъждане на разноски, сторени от него по делото.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.