СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „В” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 9098 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 389254 от 18.04.2018 г. по гр. дело №
4142/2017 г. по описа на Софийски районен съд, IІ ГО, 64 състав, са уважени предявените от Д.Г.Д. срещу М.на З. кумулативно обективно
съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване
за незаконно дисциплинарното уволнение, извършено със Заповед № РД
15-850/07.12.2016 г. на Министъра на здравеопазването, и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност -
"технически сътрудник" към Дирекция
„Административно - информационно обслужване и човешки ресурси“ към Министерство на здравеопазвенето и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за заплащане на
парично обезщетение за времето, през което е останал без работа след
уволнението, а именно за периода от 07.12.2016 г. до 07.06.2017 г. - общо в
размер на сумата от 2998,80 лв., ведно със законната мораторна лихва от
подаване на исковата молба - 23.01.2017 г., до окончателното й заплащане.
Подадена е въззивна жалба от М.на З., представлявано от министъра на
здравеопазването, чрез юрк. Росица Рогова, срещу постановения съдебен акт като
неправилен. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а
исковите претенции да бъдат отхвърлени. Въззивникът твърди, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а
наложеното такова - дисциплинарно уволнение съответства на тежестта на
извършеното нарушение.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна Д.Г.Д., в който моли за оставяне без уважение на
подадената въззивна жалба и потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Излага доводи, че наложеното наказание „дисциплинарно
уволнение“ е несъразмерно тежко на извършеното от него нарушение.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от процесуалнолегитимирана страна, в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с
доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, ГО, 43 състав е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове,
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Страните не спорят, а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че между Д.Г.Д. и М.на З. е било налице валидно трудово правоотношение по
безсрочен трудов договор № РД -151328 от 18.12.2102 г., като ищецът е заемал
длъжността "технически сътрудник" към Дирекция „Административно - информационно обслужване и човешки
ресурси“ при ответника.
Видно от представения доклад за констатирано нарушение на трудовата
дисциплина № 75-26-582 от 07.12.2016 г., изготвен от М.П., директор на дирекция „Административно
- информационно обслужване и човешки ресурси“ при ответника, работодателят е
уведомен за извършено на 07.12.2016 г. от ищеца нарушение на трудовата
дисциплина. В доклада е посочено, че на 07.12.2016 г. в централната сграда на М.на
З. е получена оферта на „Л.Д.“ ЕООД по обществена поръчка с предмет: Доставка
на диагностикуми и консумативи за СПИН, вирусни хепатити В и С, сифилис и други
сексуално предавани инфекции по Национална програма за превенция и контрол на
ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България, обособена позиция 14 „Тестове за диагностика на сифилис
/ТПХА/“, като на плика е имало изричен надпис „да не се отваря преди разглеждане
от страна на комисията за оценяване и класиране“. Посочено е също, че след
получаване на пратката служителят Д.Д. е отворил плика.
С
писмо с изх. № 94-1833 от 07.12.2016 г., което е връчено на 11.04.2017 г. на
ищеца, работодателят е поканил Д.Д. да даде писмени
обяснения във връзка с констатирани нарушения на
служебните му задължения. Ищецът е депозирал писмени обяснения на
07.12.2016 г., в които е заявил, че липсва умисъл при отварянето на плика, като в бързината не е видял надписа
върху него. Обяснил е, че в плика е имало два документа, като единият с надпис
„ценова оферта“ е останал неразпечатан. Посочил е, че никой не му е разпоредил
да отваря плика и веднага след това е уведомил лицето О.Б..
Със заповед № РД-15-851 от 07.12.2016 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
от КТ, на Д.Г.Д. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
трудовото му правоотношение е било прекратено. Служителят е отказал да подпише
заповедта, което е удостоверено с подписите на трима свидетели. В заповед №
РД-15-850 от 07.12.2016 г., на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за
администрацията и чл. 189, чл. 192, ал. 1, чл. 193, ал. 1 чл. 195 и чл. 188, т.
3 КТ, относно налагане на дисциплинарно наказание, е посочено, че Д.Г.Д. е
извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 и т. 10 КТ. В
заповедта е изложена фактическата обстановка по случая: При приемане на оферта
във връзка с провеждане на процедура по реда на Закона за обществените поръчки
с предмет „Доставка на диагностикуми и консумативи за СПИН, вирусни хепатити В
и С, сифилис и други сексуално предавани инфекции по Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално
предавани инфекции в Република България, обособена позиция 14 „Тестове за
диагностика на сифилис /ТПХА/“, подадена от участника „Л.Д.“ ЕООД, Д.Д. е
отворил плика на участника. Заповедта е връчена на ищеца на 07.12.2016 г.,
видно от отбелязването върху нея и положения подпис.
Законосъобразното развитие на процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание - дисциплинарно уволнение, е предпоставена от
спазването на определен ред, който да обезпечи и правото на защита на уволнения
служител, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ. Първото
процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото нарушение,
което работодателят е длъжен да извърши, представлява задължението му преди да
наложи съответното дисциплинарно наказание да изслуша служителя или да приеме
писмените му обяснения. Чрез тази законоустановена процедура се дава възможност
на субекта на дисциплинарна власт да прецени по-точно и отношението на
служителя към нарушението, от една страна, както и обезпечава възможността на
служителя да се защити в рамките на тази опростена дисциплинарна процедура. Обясненията на
работника, които работодателят е длъжен да изиска съгласно чл. 193 ГПК, трябва
да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на
дисциплинарното наказание. По делото не е спорно, а и се
установява от писмените доказателства, че на служителя са изискани писмени
обяснения, които са достигнали до работодателя.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Това
изискване към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание е съществено
и неспазването му има за последица признаване на наложеното наказание за незаконно
само на формално основание. В разглеждания случай, въззивният съд, който следи за спазването на
императивни материалноправни норми и служебно, намира, че атакуваната заповед е
мотивирана в достатъчна степен по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, издадена в преклузивния срок по чл. 194 КТ и е годен предмет на съдебен контрол.
Следователно, въззивният съд трябва да разгледа спора по същество.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Страните не спорят, а и от събраните по
делото доказателства, настоящата
инстанция намира за установено извършването на визираното в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание деяние - При приемане
на оферта във връзка с провеждане на процедура по реда на Закона за
обществените поръчки с предмет „Доставка на диагностикуми и консумативи за
СПИН, вирусни хепатити В и С, сифилис и други сексуално предавани инфекции по
Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани
инфекции в Република България, обособена позиция 14 „Тестове за диагностика на
сифилис /ТПХА/“, подадена от участника „Л.Д.“ ЕООД, Д.Д. е отворил плика на
участника. Видно от представената по делото длъжностна характеристика, на ищеца
са били възложени задължения по подготовка на документи и пратки за експедиране
и приемане на първична обработка на входящата кореспонденция и по - конкретно в
т. 5.4 - „приема и разпечатва пликовете с документи при получаването им, като
извършва проверка за наличие на описаните приложения и ги предава“.
За това нарушение на задължение по трудовото
правоотношение ответникът е имал правото да ангажира дисциплинарната
отговорност на ищеца. Работодателят, при индивидуализация на
противоправното дисциплинарно деяние и субекта на дисциплинарното нарушение по
правилата на чл. 189, ал. 1 КТ, е приел, че най-тежкото дисциплинарно наказание
е съответно на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина, като
релевираните нарушения на трудовите задължения са квалифицирани по чл. 187, т. 7 и т. 10 КТ.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
приел, че така наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко на
извършеното нарушение на трудовата дисциплина.
Действително като последица от нарушението извършено от ищеца са причинени
вреди - прекратена е процедурата по обществена поръчка по реда
на Закона за обществените поръчки с предмет „Доставка на диагностикуми и
консумативи за СПИН, вирусни хепатити В и С, сифилис и други сексуално
предавани инфекции по Национална програма
за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България, за обособена
позиция 14 „Тестове за диагностика на
сифилис /ТПХА/“. Последното налага провеждането на нова обществена поръчка, но
единствено за обособената позиция „Тестове за диагностика на сифилис /ТПХА/“. Настоящата инстанция обаче не намира, че причинените
вреди на ответника обосновават необходимостта от налагането на ищеца на
най-тежкото дисциплинарно наказание. Следва да се отбележи, че нарушението на
трудовата дисциплина е извършено от ищеца непредпазливо, а не умишлено, при
ежедневна работа с входяща и изходяща кореспонденция на ответника. Служителят Д.Д. е съобщил веднага след отварянето на плика, не е отрекъл
нарушението в писмените си обяснения, както и в съдебното производство, което
следва да бъде отчетено като добросъвестно поведение. Същевременно не са извършвани от ищеца предходни нарушения на трудовата дисциплина. Преценено
с всички обстоятелства по делото, противоправното поведение на служителя не
разкрива трайност, системност, респ. висок интензитет, за което е следвало да
бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Тази преценка
обхваща съобразяване на обстоятелствата какво е извършено, при какви условия,
поведението на нарушителя, личността му и вредните последици, които са
настъпили.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната
инстанция е достигнала, съответства на крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено като правилно, а
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата
длъжност зависи от отмяната на уволнението и от работата на лицето по безсрочен
трудов договор преди това. В случая, предпоставките за уважаването на иска са
налице и ищецът законосъобразно е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност при ответника.
По иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.225 КТ:
След като главният, обуславящ
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението
за незаконосъобразно и неговата отмяна е основателен, следва да бъде уважен и
обусловения от него иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ - присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без
работа поради уволнението. Тъй като във въззивната жалба липсва съответен довод
за неправилно приложение на материалния закон от СРС при разглеждане на
осъдителния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 ГПК, с оглед на обстоятелството, че второинстанционният
съд действа като апелация (т. нар. "ограничен въззив", при който по
отношение на неправилното приложение на материалния и процесуалния закон, които
не водят до нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт, решаващата
правосъдна воля на въззивния съд е ограничена от наведените в жалбата въззивни
доводи - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), въззивният съд следва да препрати по реда
на чл. 272 ГПК към мотивите на обжалваното решение, като по този начин те
стават част от логическите съждения на настоящия съдебен състав.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има
въззиваемата страна, която е представила списък по чл. 80 ГПК и претендира
заплащането на сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС. С оглед представения договор за правна защита и
съдействие, който има характер на разписка, и в който е отразено, че уговореният
адвокатски хонорар е заплатен на 2 части: сумата от 240 лв., при сключване на
договора, и сумата от 260 лв., до откритото заседание пред въззивния съд, или
общо в размер на 500 лв., съдът намира, че е доказано заплащането на сумата от
500 лв.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 389254
от 18.04.2018 г. по гр. дело № 4142/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
IІ ГО, 64 състав.
ОСЪЖДА М.на З., с адрес гр. София, пл. „*******, да
заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********, сумата от 500 (петстотин) лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.