Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.11.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-19 състав, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Стефанова ч.т.д. № 2004 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20190926135723
на „С.4“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.В.-К.срещу Отказ
рег. № 20190531093237/18.09.2019 г., постановен по заявление образец Б7 с вх. №
20190531093237, с който е отказано да бъде вписано наименованието на юридическо
лице – публично дружество, действителен собственик на заявителя.
Жалбоподателят
сочи, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неправилно
тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, вр. §
2, ал. 1, т. 1 и ал. 5 от ДР на ЗМИП. Сочи,
че „С.Т.“ АД е публично дружество, като разкриването на дялово участие в
българските публични дружество се извършва по реда на глава 11, раздел І от
ЗППЦК пред Комисията за финансов надзор и Регулирания пазар, и обществеността. Прилага
становище на КФН в подкрепа на своите твърдения, както и се позовава на решения
на състави на окръжни съдилища в страната, включително Софийски градски съд,
както и на вече извършени вписвания по сходни случаи, включително на друго
дъщерно дружество на „С.Т.“ АД.
Моли да бъде отменен оспорения
отказ и да бъдат дадени указания да се извърши исканото вписване.
Като взе предвид доводите на жалбоподателя и
събраните по делото доказателства, Софийски градски съд намира следното:
Със
заявление Б7, вх. № 20190531093237 на „С.4“ ЕООД, ЕИК *********, са заявени за
вписване обстоятелства в полета 550 – „Действителни собственици - физически
лица, участващи пряко или косвено в дружеството“, 537 – „Юридическо лице
или друго правно образувание, чрез което
пряко се упражнява контрол“, 537а. - „Представители на юридическо лице или
друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“. Към
заявлението са приложени нотариално заверена декларация по чл. 63, ал.4 от ЗМИП, декларация за обстоятелствата по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, пълномощно и
декларация по чл.13, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, документ за платена държавна такса.
В
декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП е описано, че едноличен собственик на
капитала на „С.4“ ЕООД е „С.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е „С.Т.“
АД. Отбелязано е още, че крайният собственик на заявителя „С.Т.“ АД е публично
дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, поради което е налице
изключението, въведено с § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, доколкото публичното
дружество се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото
на ЕС или на еквивалентни международни стандарти.
Длъжностното
лице по регистрацията се е произнесло по заявлението с обжалвания отказ № 20190531093237/18.09.2019г.,
с който е изложило, че в заявлението и в декларацията на заявителя по чл. 63,
ал. 4 от ЗМИП не са надлежно посочени данни, подлежащи на попълване в поле №
550 „Действителни собственици – физически лица“, в което се посочват
индивидуализиращите данни за физическите лица – действителни собственици. Обяснено
е, че законът за мерките срещу изпирането на пари цели да се установят
физическите лица, които пряко или непряко притежават и контролират дружеството,
за да се осигури адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Длъжностното лице излага какво според него значи понятието „действителен
собственик“ при корпоративните юридически лица и други правни образувания и
посочва начина, по който същият следва да се посочи. Посочено е, че е възможно да
има случаи, в които да не може да се установи физическо лице, което в крайна
сметка притежава правното образувание или упражнява контрол върху него. В такива
изключителни случаи, длъжностното лице счита, че задължените субекти, след като
са изчерпали всички други средства за идентификация и при условие че няма
основание за съмнение, може да считат висшия ръководен служител или служители
за действителен собственик. След като е сметнало, че посочените нередовности са
извън приложното поле на разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от Закона за Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за даване на
указания, длъжностното лице по регистрацията постановило обжалвания отказ да
впише декларирания действителен собственик на заявителя.
Извършено
е вписване, рег. № 20190918163503 по партидата на дружеството- заявител относно
заявените за вписване обстоятелства, относно упражняващото пряк контрол юридическо
лице и неговия законен представител.
Съдът намира следното:
Жалба
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и при интерес от
обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В
обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при
извършването на вписвания, заличавания и обявявания, се включва и проверката
дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при
спазването на предвидените за това форма и ред (чл. 21, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ).
След
въведените със ЗМИП изисквания (чл. 59, ал. 1,
чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от ЗМИП) за идентифициране на физическите
лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание,
съответно въвеждането на ред за събиране на съответните данни и задължение за
предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица
и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно
такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по
партидите, включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, за такива вписвания при
Агенция по вписванията е било предвидено подаването на заявление образец Б7 за
вписване на обстоятелства относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от
Наредба № 1 от 14.02.2007г. да водене, съхраняване и достъпа до търговския
регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел). Образецът на
заявление включва, освен другото, част І – обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал.
4 от ЗМИП, включително поле 537 – юридическо лице или друго правно образувание,
чрез което пряко се упражнява контрол,
поле 537а представители и поле 550 – действителни собственици. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, за производството, редът и сроковете за
вписването на обстоятелствата относно действителните собственици по ЗМИП се
прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и ЗРБУЛСТАТ, като в съответния регистър се вписват
данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съгласно декларация с форма и съдържание,
определени с правилника за прилагане на закона.
При
предвиденото в специалния ЗМИП съответно приложение на ЗТРРЮЛНЦ и изричното
посочване, че вписването на обстоятелствата с основание за вписване чл. 63, ал.
1 и ал. 4 от ЗМИП е въз основа на декларация,
в обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация
при извършването на такива вписвания, не се включва проверка за съществуването на заявените за
вписване обстоятелства и съответствието им със закона.
В
случая от заявителя е било подадено заявление Б7 във формата на образеца и попълнени данните съответни на
приложената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, но като действителен
собственик е посочено дружеството „С.Т.“ АД, по съображения, че „С.Т.“ АД е
публично дружество и акциите му се търгуват на регулирания пазар, поради което
за същото е налице изключението по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Това е било
определено от длъжностното лице по регистрацията като обстоятелство по чл. 21,
т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, обосноваващо отказ за вписване.
Отказът
е незаконосъобразен.
Съдът
счита, че не са налице основания за отказ по чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Подаденото
заявление отговаря на предвидените за това форма и ред относно заявените за
вписване обстоятелства. Липсата на заявени и допълнителни обстоятелства по
вписването (заявяване за вписване на физическо лице по поле 550), дори да е
налице, е било по преценка на заявителя,
в чиято тежест е и заявяването,
при предвидената отговорност по чл. 40, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно
разпоредбата, за незаявяване за вписване
на данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП се налагат санкциите по ЗМИП. Както вече се
посочи, длъжностното лице по регистрация не проверява съществуването
на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона,
включително приложимо ли е в случая
разрешението по §
2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП относно „С.Т.“ АД.
В
случая заявителят попада именно в изключената от §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП
хипотеза, тъй като видно от приложената към заявлението декларация по чл. 63,
ал. 4 ЗМИП, изрично е декларирано, че дружеството „С.Т.“ АД, което е
действителен собственик на капитала на дружеството – заявител, е публично
акционерно дружество. Поради това и „С.Т.“ АД е адресат на разпоредбите на
ЗППЦК и подзаконовите актове по прилагането му, които предвиждат специален ред
за разкриване на участие в публично дружество, уреден в Глава единадесета,
Раздел I от ЗППЦК.
Предвиденото
в ЗМИП изключение по отношение на публичните дружества е именно с оглед на
специалния ред, по който се оповестява информация за акционерите в този вид
търговски дружества. В подкрепа на този извод е и предвиденото в чл. 59, ал. 4 ЗМИП относно извършването на идентифициране за клиентите – юридически лица,
чиито акции се търгуват на регулиран пазар, като е предвидено да се събира
информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава
единадесета, раздел I от ЗППЦК, или аналогична информация относно дружества на
регулиран пазар извън Република България.
Доколкото
в случая собствеността на „С.Т.“ АД не се разкрива чрез понятието „действителен
собственик“ по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на ЗМИП, а при условията на специален
закон ЗППКЦ и предвидения в него ред за публични дружества, то и заявителят като
дъщерно дружество не може да бъде задължен да заяви действителни собственици –
физически лица по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на ЗМИП, а единствено да посочи
самото публично дружество,
по отношение на
което собствеността на капитала не се обявява по този ред. Тези изисквания са
уредени в ЗППЦК и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
При
изложеното, оспорваният отказ следва да бъде отменен, с указания да бъде
извършено исканото вписване.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по
жалба вх. № 20190926135723 на „С.4“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя В.В.-К.Отказ рег. № 20190531093237/18.09.2019 г., за вписване на
обстоятелства, заявени със заявление образец Б7 с вх. № 20190531093237.
УКАЗВА
на Агенция по вписванията-ТРРЮЛНЦ да извърши исканото вписване по заявление образец Б7, вх. № 20190531093237
по партидата на „С.4“ ЕООД, с ЕИК *********.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване.
Решението не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за изпълнение.
СЪДИЯ: