Р Е
Ш Е Н
И Е № 481
гр. Хасково, 17.12.2019
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд…………………………….……………………………………………….
на четвърти декември две
хиляди и деветнадесета година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.АННА ПЕТКОВА
2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Р** Р*** като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д. №
593 по описа на съда за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно – по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ
– „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр.София е останал недоволен от решение № 323
от 17.07.2019 год., постановено по гр.д. № 1817 / 2018 год. по описа на Районен
съд – Димитровград, с което са отхвърлени предявените установителни искове за
съществуване на вземания, присъдени със заповед № 625 от 13.07.2018 год. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1135 / 2018 год. на Районен съд –
Димитровград, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което въззивният съд уважи исковете.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ
– Б.Е.К. - оспорва въззивната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена
от „Профи Кредит България“ ЕООД –
гр.София против Б.Е.К., с искане да се признае за установено съществуването на
вземание в размер на 4 654.97 лева, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението, присъдено със заповед № 625 от 13.07.2018 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1135 / 2018 год. на Районен съд
– Димитровград.
За
да отхвърли положителния установителен иск, първоинстанционният съд е приел, че
не е настъпила изискуемостта на вземането, чието съществуване се иска да бъде
установено, позовавайки се на липса на доказателства за извършено от кредитора
на длъжника обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Безспорно
по делото е, че на 11.06.2018 год. в Районен съд – Пазарджик е постъпило
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от
„Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София против Б.Е.К., въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 2315 / 2018 год., производството по което е прекратено и
изпратено по подсъдност на Районен съд – Димитровград, по описа на който съд е
образувано ч.гр.д. № 1135 / 2018 год. и издадена Заповед № 625 от 13.07.2018
год. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б.Е.К. да заплати на
кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София сумата от 4 654.97 лева
– главница по договор за потребителски кредит от 16.02.2017 год.; 30 лева –
такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 04.06.2017 год. до
16.01.2018 год.; 11.35 лева – законна лихва за забава от 04.06.2017 год. до
16.01.2018 год.; законна лихва върху главницата от 11.06.2018 год. до
изплащането й; 93.93 лева – държавна такса и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
С
разпореждане от 05.10.2018 год. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен
срок, считано от връчването му, сторено на 18.10.2019 год., може да предяви иск
за установяване на вземането си, съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, приложението
на която норма е обусловено от това, че заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление.
Искът е предявен на 19.11.2018 год. – в указания на заявителя едномесечен срок,
отчитайки обстоятелството, че последния ден е бил неприсъствен.
Изложените
по - горе фактически обстоятелства обуславят извода за допустимост на иска –
предявен в едномесечния срок за установяване съществуването на вземане,
присъдено в полза на ищеца – заявител със заповедта за изпълнение на парично
задължение.
В настоящото производство, което е
установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи
съществуването на вземането си и неговия размер. Вземането на заявителя,
основано на договор за потребителски кредит
е установено по основание, съдържащо се в нормата на чл.9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, съгласно която потребителят - заемател се задължава
да върне отпуснатата му от
кредитора парична сума след изтичане на
срока.
Безспорно по делото е установено, че
на 16.02.2017 год. между страните е сключен
договор за потребителски кредит
Профи кредит стандарт № **********, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника кредит в
размер на 2 100 лева, с договорен срок за погасяване от 36 месеца. Безспорно
установено е още, че кредиторът е изпълнил своевременно задължението си да
предостави на потребителя цялата сума по договора в размер на 2 100 лева – данна в каквато насока съдът цени
представеното по делото заключение по допуснатата пред въззивния съд счетоводна
експертиза, от което се установява още, че кредитът е усвоен по следния начин –
суми от 495.10 лева и от 820.17 лева са отнесени за погасяване на друг
потребителски кредит на длъжника, а сумата от 784.73 лева е приведена по
посочена от него банкова сметка. ***еля плащания са определени от експерта в
общ размер на 932.23 лева, включващи 200.17 лева – главница, 414.65 лева –
лихви, 316.38 лева – по пакет допълнителни услуги и 1.03 лева, за която сума не
бил посочен начина на отнасянето й. Последното плащане по кредита било
извършено на 11.10.2017 год., след което плащането на месечните вноски било
преустановено. Общият размер на падежиралите и неплатени до момента на
изготвяне на заключението вноски по договора е определен на сумата от
3 878.97 лева, включващ 1 486.82 лева – главница; 1 074.93 лева – лихва; 1 317.22 лева – пакет за допълнителни услуги.
Заявеното
от ответника оспорване на иска се свежда до това, че не му е била съобщена по
надлежния ред обявената от кредитора предсрочна изискуемост на кредита. В тази
връзка по делото е представено и прието като писмено доказателство писмо, изходящо от ищеца и адресирано до
ответника, съдържащо изявление на кредитора за едностранното прекратяване на
договора и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но доказателства,
установяващи изпращането и съответно получаването на писмото от потребителя, не
са представени. При това положение съдът приема, че изявлението на кредитора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е доведено до знанието на
кредитополучателя, поради което не са настъпили последиците от трансформиране
на остатъка от кредита в предсрочно изискуем. В тази връзка въззивният съд
споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви. Като неоснователно
съдът приема изразеното от въззивника становище за това, че изискването за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, се явявало неприложимо в
разглеждания казус, обосновано с това, че вземането не се основавало на договор
за банков кредит и, че кредиторът по договора за потребителски кредит се явявал
небанкова финансова институция, по следните съображения: Съгласно чл.10, ал.1
от Закона за потребителския кредит, договорът се сключва в писмена форма, а в
ал.3 от същия текст, писмената форма е предвидена като изискване за валидност и
на всички изменения на договора за потребителски кредит. Отчитайки
обстоятелството, че обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита по своята правна същност
представлява изменение на договора, то съгласно цитираната по-горе норма, за да
породи своите правни последици, изявлението на кредитора трябва да бъде
обективирано в писмена форма и да е стигнало до знанието на кредитополучателя,
доказателства за което не са представени. Предвидената в т.12.3 от Общите
условия възможност за „автоматично прекратяване на договора“ и липсата на
задължение за изпращане на уведомление, се явява неприложима, с оглед
изложените по-горе доводи, съгласно които писмената форма е въведена като
условие за действителност на договора за потребителски кредит и на измененията
в същия – обстоятелство, което обуславя неоснователност и на изложения в
жалбата довод за приложение на нормите на чл.240 и сл. от ЗЗД, доколкото същите
не въвеждат изискване за писмена форма по отношение на договора за заем.
Изложените
по-горе доводи за това, че не са настъпили последиците на предсрочна
изискуемост на сключения между страните договор за потребителски кредит, сами по
себе си обаче не обуславят извод за неоснователност на иска, предвид
задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 год. на ВКС по т.д. № 8 / 2017 год.,
ОСГТК, съгласно които е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
иск за установяване дължимостта на вземане по договор за банков кредит /в
случая потребителски кредит/ поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само
за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ – хипотеза, в която попада и разглеждания казус.
Неприлагането на посоченото ТР от страна на първоинстанционния съд е довело да
неправилност на обжалваното решение, което следва да бъде отменено в частта, с
която искът за установяване съществуване на вземане е отхвърлен до сума от 844.30 лева, определен като разлика между
чистата стойност на кредита – 2 100 лева и общо 1 255.70 лева,
представляваща сбор от общо погасените чрез плащане от потребителя в размер на 932.23 лева, включващи главница, лихва и пакет
допълнителни услуги и непадежирали вноски за главница за месеците 01., 02., 03.
и 04.2020 год. – 323.47 лева, съгласно погасителния план, представен и приет
като писмено доказателство. Решението в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над посочената сума от 844.30 лева до предявения размер на
4 654.97 лева, като правилно следва да бъде потвърдено, по следните
съображения: Изхождайки от съдържанието на представения по делото договор за
потребителски кредит, съдът приема, че не е спазено изискването, визирано в
чл.11, ал.1, т.9 а от ЗПК – за посочване на методика за изчисляване на
референтен лихвен процент, съгласно чл.33 а, липсата на която обуславя
недействителност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК. Предвид разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита след приспадане на заплатените вноски с
настъпил падеж освен за главница, още и за лихва и пакет допълнителни услуги, с
което се погасява вземането за главница. В подкрепа на този извод, съдът
изхожда и от това, че искът за установяване съществуването на вземане за
1 898.28 лева, представляващо възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, се явява недоказан, предвид липсата на доказателства,
установяващи както реалното предоставяне на услугата от страна на кредитора,
така и възможността за ползването й от страна на потребителя.
С
оглед изхода на спора в полза на въззивника следва да се присъдят деловодни
разноски в размер общо на 408.67 лева, включващи 230 лева – разноски, направени
при разглеждане на делото пред въззивния съд, 134.42 лева – разноски, направени
при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и 44.25 лева – разноски в
заповедното производство, определени съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 323 от 17.07.2019
год., постановено по гр.д. № 1817 / 2018 год. по описа на Районен съд –
Димитровград в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Профи Кредит
България“ ЕООД – гр.София против Б.Е.К., И С К за установяване съществуването на вземане в
размер на 844.30 лева и изцяло в частта
за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Е.К., ЕГН ********** *** на вземане в размер на 844. 30
/осемстотин четиридесет и четири лева и тридесет стотинки/ лева, представляваща
разлика между чистата стойност на кредита, предоставен с договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 16.02.2017 год. и
погасените вноски за главница, лихва и пакет допълнителни услуги, и вноските с ненастъпил
падеж, дължими за периода от 03.01.2010 год. до 03.04.2020 год., включително,
ведно със законната лихва, считано от 11.06.2018 год. до
окончателното изплащане на сумата, присъдено
със заповед № 625 от 13.07.2018 год. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1135 / 2018
год. на Районен съд – Димитровград, издадена в полза на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх.В.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 323 от 17.07.2019 год.,
постановено по гр.д. № 1817 / 2018 год. по описа на Районен съд –
Димитровград в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от
„Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София против Б.Е.К., И С К за установяване
съществуването на вземане в размер на разликата над 844.30 лева до предявения
размер от 4 654.97 лева.
ОСЪЖДА Б.Е.К., ЕГН ********** ***
заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх.В сумата в размер на 408.67
/четиристотин и осем лева и шестдесет и седем стотинки/ лева – разноски по
делото за първа и втора инстанции, и за
заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: